site.btaНа 4 ноември 1966 г. умира поетът Веселин Ханчев

На 4 ноември 1966 година умира българският поет, преводач и публицист Веселин Ханчев. Траурната церемония се провежда в София, в Народния театър „Иван Вазов“, в присъствието на висшето държавно ръководство, дейци на българската литература и стотици граждани.

Веселин Ханчев е двукратен лауреат на Димитровската награда, носител на орден „Кирил и Методий“ първа степен и „Заслужил деятел на културата“.

Той е роден на 4 април 1919 г. в град Стара Загора. Преди и по време на Втората световна война работи във вестник „Литературен глас“ (1938-1943). След 9 септември 1944 г. е последователно началник на отдела за литература и изкуство в Радио София, драматург в Софийска народна опера и в Държавния сатиричен театър в София. През 1958 г. работи като редактор в списание „Пламък“ и в Българска кинематография. В периода 1962-1966 г. е съветник по културните въпроси в посолствата на България във Варшава, Полша и Париж, Франция.

Веселин Ханчев е автор на стихосбирките „Стихове в паласките“ (1954), „Лирика“ (1960), „За да останеш“ (1965), на пиесите „Злато“, „Отровен гълъб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“.

Преводаческата му дейност е насочена главно към творби на френски и руски поети.

През 1984 г. на името на Веселин Ханчев е учреден Национален младежки конкурс за поезия, който продължава да се провежда и до днес в родния град на поета – Стара Загора.

За Веселин Ханчев четем в бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА:

Погребението на поета Веселин Ханчев

София, 4 ноември 1966 г. /БТА/ Българската литература загуби един от своите най- талантливи и вдъхновени творци: умря поетът Веселин Ханчев, заслужи деятел на културата, два пъти лауреат на Димитровска награда. Угасна една нежна и мъжествена лира, изпяла стихове с много обич и искреност, с твърда вяра в бъдещето, за което поетът воюва. (…)

В Народния театър „Иван Вазов“ днес дойдоха стотици хора, за да се простят завинаги с поета и граждани – Веселин Ханчев. Под звуците на траурни мелодии пред саркофага на покойния, отрупан в цветя и венци, преминаха изтъкнати творци на българската литература и изкуство, ученици и студенти – почитатели на неговата самобитна и вълнуваща лирика.

12 часа и 45 минути. Край саркофага застават Тодор Живков и Митко Григоров.

Последна почит към големия български поет отдадоха и министърът на външните работи Иван Башев, председателят на Комитета за културата и изкуството Павел Матев, завеждащият отдел „Изкуство и култура“ на ЦК на БКП Венелин Коцев, председателят на Комитета за приятелство и културни връзки в чужбина Георги Димитров-Гошкин, председателят на Съюза на българските писатели Георги Джагаров, ръководители на други творчески съюзи и организации.

На площада пред Народния театър се състоя траурен митинг. Говори Божидар Божилов. За Веселин Ханчев – каза той – за големия поет скърби целият наш народ, скърби цялата наша земя. Неусетно и естествено той стана голям поет, заради големите чувства, които го вълнуваха и палеха, които изградиха сърцевината на неговата неумираща книга „Лирика“, които сега, пак незабележимо и естествено през горчилката на болката и сълзите, го отнемат от нас, за да го наредят редом до Димчо Дебелянов, Кирил Христов, Гео Милев, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Никола Вапцаров, Николай Лилиев.

Прочувствено слово за своя другар и брат по перо произнесе и Димитър Методиев. Силен и самобитен талант, Веселин Ханчев изстрада всичко – своята национална гордост, …своята обич и своята омраза, желязото и нежността. В трудното и велико наше време – продължи Методиев – Веселин Ханчев тръгна с революцията още от най-ранните си юношески години и вървя с нея до последния си дъх. Строго. Гордо. Щастливо. (…)

На софийските гробища говори Веселин Йосифов. Поетът Веселин Ханчев получи най-голямата бележка – „отличен“ – в час по „безсмъртие“ в българската литература. Вълнуващи думи произнася и Валери Петров. Угасна – каза той – едно от най-ярките светила на поетическия ни небосклон. И то така, както угасват някои звезди, които наричаме „падащи“, но които всъщност прочертават нагоре към зенита искрящата си дъга. У малцина измежду нас свободният стих живееше тъй естествено, малцина умееха като него да сгъстяват своите мисли и чувства, на малцина се удаде да достигнат творчески прозрения, подобни на тези от цикъла „Жив съм“. Година след година Веселин Ханчев сечеше мрежите на шаблона, освобождаваше се от измамните ценности, за да стигне брега на голямата поезия.

От името на жителите от родния град на поета Стара Загора говори секретарят на ГНС Петър Иванов. (…)

***

София, 4 ноември 1976 г. /БТА/ Във връзка с десетгодишнината от смъртта на Веселин Ханчев, днес се състоя поклонение на гроба на поета. Слово за живота и творчеството на изтъкнатия български творец произнесе секретарят на Съюза на българските писатели Матей Шопкин.

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем за отбелязването на 70-годишнинината от рождението на поета:

В памет на големия лирик

Стара Загора, 20 април 1989 г. /БТА/ Градът на поетите днес отбеляза 70-годишнината от рождението на един от най-жизнелюбивите и най-лъчезарните от тях – Веселин Ханчев. Отишъл си от този поетически изстрадан от него свят твърде млад – едва 47-годишен, той остави трайна следа в българската литература, като я обогати с виталността и новаторската естетика на поезията си. Неговата дълбоко преживяна лирика продължава да излъчва послания за високата отговорност на твореца пред своето време.

На тържественото събрание, организирано тази вечер от Комитета за култура, Съюза на българските писатели и от Областния и Общинския народен съвет, публицистът Веселин Йосифов говори за творческия и гражданския път на големия лирик, останал символ на мъжество и воля за живот и творчество с незабравимото „Жив съм!“.

На паметната плоча-барелеф на Веселин Ханчев бяха поднесени венци.

Сред присъстващите официални лица, писатели и близки на поета бе и главният секретар на Съюза на българските писатели Петър Караангов.

В емисиите на БТА откриваме информация за инициативата по изработването на сборник със стихове и илюстрации на Веселин Ханчев, озаглавен „Десетте лица на щастието“, който излиза от печат през 2000 г.

Веселин Ханчев – щрихи към стиховете

София, 9 август 1997 г. /БТА/ Своебразни „илюстрации“ на ръкописите си е правил поетът Веселин Ханчев. Те не са в тематична връзка със стиховете му.

Това са нахвърляни с въглен графики и рисунки, изобразяващи къщи, хора, дървета, изобщо света наоколо.

Графичните етюди на Ханчев ще бъдат „приложени“ към сборник с негови стихове – „Десетте лица на щастието“, който ще излезе през октомври в издателство „Хемус“. Съставител на книгата е дъщерята на поета Елка Ханчева.

В паралел с печатния текст ще бъдат включени и няколко ръкописа с автентичния почерк на поета.

Художникът Атанас Нейков, който е оформител на книгата и добър познайник на Ханчев, смята, че рисунките, осеяли страниците на сборника, са толкова истински, че обезсмислят участието на илюстратор.

Книгата ще съдържа и спомени за поета, поместени на по-тъмен фон в контраст с белите страници на стиховете. За своето общуване с Ханчев, за неговите достойнства като човек и творец, разказват Блага Димитрова, Радой Ралин, Павел Матев, Стоян Каролев и други. 

***

Непубликувани творби на Веселин Ханчев излизат в книга

Стара Загора, 28 октомври 2000 г. /БТА/ Елена Ханчева ще представи тази вечер в старозагорския драматичен театър „Гео Милев“ книгата „Десетте лица на щастието“.  Дъщерята на поета Веселин Ханчев е събрала от архива на баща си непубликуваните му творби. След премиерата тя ще дари и библиотеката на баща си на Дом „Литературна Стара Загора“.

Елена Ханчева е пристигнала за премиерата на книгата от Париж. Тя ще гостува и на Националния младежки конкурс за поезия, който започва тази вечер в Стара Загора и носи вече 17 години името на баща й.

В тазгодишното издание на конкурса участват 110 млади поети (от 17 до 25г.) от страната, неиздали още стихосбирка. Те ще се представят пред жури с председател Георги Господинов, главен редактор на „Литературен вестник“.

Днес следобед участниците в конкурса ще наредят свои творби на Стената на поезията в театъра.

По традиция утре участниците в конкурса ще отворят поетична работилница и ще разговарят за поетическото майсторство.