site.btaДоц. д-р инж. Алдениз Рашидов смята, че са необходими реформи и за подобряване качеството на образованието и насърчаване на сътрудничеството между университетите и бизнеса в България

Доц. д-р инж. Алдениз Рашидов смята, че са необходими реформи и за подобряване качеството на образованието и насърчаване на сътрудничеството между университетите и бизнеса в България
Доц. д-р инж. Алдениз Рашидов смята, че са необходими реформи и за подобряване качеството на образованието и насърчаване на сътрудничеството между университетите и бизнеса в България
Доц. д-р Алдениз Рашидов. Снимка: Личен архив

Доц. д-р инж. Алдениз Рашидов от Технически университет – Габрово смята, че са необходими реформи и за подобряване качеството на образованието и насърчаване на сътрудничеството между университетите и бизнеса в България.

На въпрос какви реформи и държавни политики са необходими за подобряване на качеството на образованието и за насърчаване на сътрудничеството между университетите и бизнеса в България?

Той разказа за някои от идеите, които според него са актуални днес, както и преди три години, когато за първи път ги е предложил. Според него тези идеи трябва да се реализират, за да се подобри качество на образованието.

Според него трябва да се премахне субсидията за университетите според броя на обучаваните студенти. Субсидиите за държавните образователни институции трябва да следват качеството на обучение, удовлетвореността на студентите от придобитото обучение, реализацията, съвместните инициативи с бизнеса и да се разпределят според реализираните научно-приложни постижения и приносите на образователните институции за обществото.

Доц. Рашидов предлага и политики за активизиране на съвместната работа на техническите университети и професионалните училища с бизнес организациите при подготовката на обучаемите и професионалната им реализация. Това включва създаване на учебни планове и програми за обучение на студенти и ученици с отчитане на изискванията на бизнеса и средата на реализиране. Такива политики могат да бъдат национални програми, организиране на семинари и работни срещи, и насърчаване на образователните институции, които са сключили договори за сътрудничество с бизнес организации.

Към тях допълва и с дейности за съдействие при разработването на научно-изследователски, научно-приложни и приложни проекти. Тези проекти трябва да бъдат зададени от бизнес компании в сътрудничество с техни представители и под ръководство на университетски преподаватели или на други научно-изследователски колективи.

Той предлага и държавни инициативи за подкрепа и насърчаване на колаборацията между висши училища, средни училища и бизнес организации. Това включва подкрепа за съвместни проекти, стажове и други форми на практическо обучение, които подготвят студентите за реалната работна среда.

На въпроса, какво трябва да се предприеме, за да се подобри  връзката между техническите университети и бизнеса в България, доц. Алдениз Рашидов посочва конкретни идеи, които могат да се реализират по отношение на този въпрос от страна на бизнеса и университетите. А именно, периодично анализиране, преоценка и адаптиране на учебните планове и програми към нуждите на бизнеса. Учебните планове и програми на техническите специалности трябва да бъдат регулярно анализирани и преоценявани, за да се гарантира, че отразяват актуалните изисквания на бизнеса и нововъзникналите професии. Взаимовръзките между различните дисциплини също трябва да се вземат предвид.

„По мое наблюдение голяма част от програмите във висшите технически училища в страната се адаптират към нуждите на бизнеса, но не достатъчно. Например, в  Техническия университет – Габрово голяма част от учебните планове на специалностите са ориентирани към специфичните нужди на бизнеса. В тази връзка ще дам скорошен пример. Наскоро в катедра "Автоматика, информационна и управляваща техника", на която съм член, сключи споразумение за сътрудничество с компанията Festo. В резултат на това споразумение в учебните програми на голяма част от дисциплините бяха и продължават да се добавят теми и практически задачи, свързани с дейността на фирмата и съвременната техника, която тя предостави за нуждите на обучение“, посочи Рашидов.

От личен опит той посочи, че по дисциплините, по които провежда занятия, се налага периодично да прави промени, свързани със съвременните тенденции в съответната област и с това, което е актуално за бизнеса. Доц. Рашидов смята, че в противен случай преподавателите, катедрите и университетите няма да са конкурентни на пазара. Много се притеснява, че все още има колеги, които провеждат занятия по теми, не толкова актуални за текущото ниво на развитие в областта и нуждите на бизнеса. Смята, че за да се ограничат такива случаи, е добре това да се отразява при атестирането на преподавателите и акредитацията на университетите.

Доц. Алдениз Рашидов допълва, че адаптирането на учебните програми трябва да е постоянен процес и всеки преподавател трябва периодично да прави промени по учебните програми на дисциплините, по които провежда занятия, предвид нуждите на бизнеса и текущото ниво на развитие в областта.

Ученият смята, че е необходимо да се подобри практическата подготовка на студентите в сътрудничество с фирмите. Съвместната работа с фирмите трябва да бъде редовно анализирана и подобрявана, особено при организирането на практическа подготовка за студентите. Това включва осигуряване на стажове, практически задания и реални казуси от бизнеса, които да подготвят студентите за професионалната им реализация.

Според Доц. Рашидов, трябва да се организират стажантски програми, които да предлагат на студентите възможност да се включат в проекти на фирмата още по време на обучението си, осигурявайки им ценен опит и възможност за ранно професионално развитие. Като директор на Центъра за електронно и дистанционно обучение към Технически университет - Габрово доц. Рашидов посочи, че има слабост към онлайн платформите и няма как да пропусне една такава иновативна идея за създаване на онлайн платформа, където младите специалисти могат да споделят опит и да се учат един от друг, както и да получават обратна връзка от по-опитни свои колеги или от експерти във фирмите.

„Във фирмите могат да бъдат организирани стажантски програми, при които се използва виртуална реалност за симулации на сложни технически процеси. Това би позволило на бъдещите специалисти да се обучават в контролирана, но и реалистична среда. Провеждането на регулярни срещи с фирми и сключване на договори за сътрудничество и стипендии по време на обучението на студентите. Тези срещи ще помогнат и за установяване на контакти, които да подпомогнат професионалната реализация на завършващите.“, допълни доц. Рашидов.

Той смята, че трябва да се предприеме организиране на научни семинари с участие на бизнеса. Университетите могат да организират семинари, в които да участват фирми от съответната област. Мисли, че тези срещи ще осигурят една перспективна платформа за обмяна на знания и идеи между академичната общност и бизнес, като същевременно предоставят възможности за студентите да се запознаят с реалните нужди и изисквания на бизнеса.

Рашидов предлага и изработване на научно-изследователски проекти в сътрудничество с бизнеса. Тези проекти трябва да бъдат разработвани в тясно сътрудничество с бизнес компаниите и под научното ръководство на преподавателите от висшите училища. Това не само ще реши конкретните проблеми на фирмите, но и ще обогати академичната среда с практически ориентирани изследвания. Освен това във фирмите могат да се създадат съвместни иновационни лаборатории в сътрудничество с университетите, където стажантите могат да работят върху реални проекти и да експериментират с нови технологии под ръководството на експерти от бизнеса.

По думите на доц. Рашидов трябва да се привлекат специалисти от индустрията като рецензенти на дипломни разработки и гост-преподаватели. Техният практически опит и знания биха обогатили учебния процес и ще предоставят на студентите ценни перспективи и практически умения.

„Тук ще споделя и една друга моя идея за “Обратна стажантска програма”, където специалисти от бизнеса могат да посещават университетската среда (лаборатории и оборудвани зали с техника), за да се запознаят с академичните изследвания и да предложат реални бизнес проблеми за решаване. Посредством тези инициативи можем да създадем по-тясна и ефективна връзка между образованието и бизнеса, която ще бъде от полза както за студентите, така и за бизнеса. Това ще помогне за подготовката на висококвалифицирани кадри, готови да се справят с предизвикателствата на съвременния пазар на труда.“, допълни доц. Алдениз Рашидов.

На въпрос възможно ли е изкуственият интелект да се използва в образованието и научните изследвания, за да обогати учебния процес и да подпомогне развитието на академичните изследвания, той каза:

„Темата за приложението на изкуствения интелект е една от моите любими и има много неща, които мога да кажа. Своето мнение по нея съм изказвал многократно в различни медии и научни конференции. Категорично не съм съгласен с твърденията на някои мои колеги, че трябва да забраняваме изкуствения интелект при обучението в училищата, университетите, образователните институции или в работата ни. Напротив, мисля, че трябва да се научим да го използваме по най-добрия начин за нас, да свикнем с него като с наш асистент и консултант, както се научихме с калкулаторите преди много години, за да имаме успехи в бъдеще“, каза по темата доц. Рашидов.

Той допълни, че напоследък работи по едно друго предизвикателство, свързано с приложението на изкуствения интелект в научноизследователската работа. Посочи, че темата се радва на голям интерес, който са проявили участниците, а и по други теми, свързани с приложението на изкуствения интелект в различни области, на важна научна конференция за нашето образование в България, която се провежда ежегодно в гр. Русе - научната конференция по дигитална трансформация на образованието.

„Накрая искам да споделя, че изкуственият интелект намира място във все повече области, включително в научно-изследователската работа. В академичните среди се оформят две гледни точки по отношение на изкуствения интелект. Първата гледна точка е, че той ще бъде от голяма полза за развитието и бъдещето на образованието и научните изследвания. Втората е, че изкуственият интелект може да разруши академичната почтеност. Моето лично мнение е, че изкуственият интелект не трябва да бъде ограничаван в училищата и университетите. Напротив, нашата задача е да го адаптираме и да се научим да го използваме по най-добрия начин, за да извличаме максимални ползи от него. Трябва да свикнем с него и да го приемем като наш помощник, асистент и консултант. Като първо поколение хора, което вече използва изкуствения интелект в ежедневието си, имаме привилегията и отговорността да преосмисляме неговата помощ и предложения. По този начин осигуряваме на бъдещите поколения част от нашите знания, мислене и мъдрост, залагани в алгоритмите на изкуствения интелект“, каза в допълнение доц. Алдениз Рашидов.

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:53 на 25.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация