site.btaБългария е единствената държава в ЕС без публично финансиране на биомаркерната туморна диагностика

На 20.09.2025 г. в портала за обществени консултации беше качен проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) с обявен период за обществено обсъждане до 03.10.2025 г.

В Приложение №7 към чл. 1 на тази наредба са изброени различните Амбулаторни процедури (АПр), които са част и от Националния рамков договор (НРД). Повече от пет години съществува в настоящия си вид Амбулаторна процедура №43 - „Специфични изследвания при пациенти с онкологични

заболявания“, която остава практически неизползваема и до момента няма нито един пациент, чиито биомаркерни тестове да са били осъществени чрез тази АПр.

Поради това многократно, включително и през 2025 г. не само ние, а и още 15 граждански организации сме изразявали позицията си, че за да може по тази АПр да се назначават изследвания, тя трябва да има добре разписан и много ясно структуриран алгоритъм за кои видове рак какви изследвания ще се покриват в зависимост от това какви са изискванията за приложението на даден вид прицелна (таргетна) или имунотерапия. Редица публични изяви на водещи в България медицински специалисти подкрепиха нашите искания.

Ние, представителите на пет граждански организации, за пореден път изразяваме своята категорична позиция, че предложените сега в Наредба №9 от 2019 г. промени на Министерството на здравеопазването (МЗ) са изцяло козметични и по никакъв начин не решават проблема с достъпа на онкопациентите до биомаркерна туморна диагностика.

Внесохме официално становище до министъра на здравеопазването доц. д-р Силви Кирилов, в което настояваме за адекватна промяна в АПр №43, както и за отпадане на новопредложената АПр №50, която създава нови неравенства, ограничава достъпа до описаните в нея молекулярно-генетични изследвания само до тесен кръг пациенти и създава хаос в нормативната уредба.

България остава единствената държава в ЕС, в която тези жизненоважни изследвания не се финансират от бюджета на НЗОК. В резултат, хиляди пациенти се изправят пред избор - или да заплатят между няколкостотин и няколко хиляди лева за биомаркерно изследване, или изобщо да не получат най- подходящото лечение.

Защо настояваме за промени

Биомаркерната диагностика е неразделна част от съвременното онкологично лечение. Тя позволява да се определи дали конкретна таргетна или имунотерапия е подходяща за конкретния пациент. Липсата й води до неправилно и/или неподходящо лечение, по-чести хоспитализации и по-високи разходи за системата, а навременната и точна диагностика спасява животи и оптимизира публичния ресурс.

Настояваме МЗ и НЗОК да осигурят реален и равен достъп до всички клиничнозначими предиктивни и прогностични биомаркери, така както това вече се прилага при хематологичните заболявания (чрез АПр№27).

Създаването на нова АПр №50, ограничена само до молекулярно-генетични NGS-базирани тестове, ще доведе до дискриминация и ще лиши огромна част от пациентите от възможността за правилна и навременна диагностика.

Много от най-често използваните имунотерапии изискват имунохистохимични изследвания (напр. PD-L1, ALK, EGFR), които не попадат в обхвата на методиката от АПр №50и остават без никакво финансиране. Това е не само медицински, но и тежък етичен проблем.

Нашето искане

Ние настояваме:

•              НЗОК да започне заплащане на всички видове биомаркерни изследвания, а не само на

ограничен вид и брой NGS-базирани тестове;

•              Да се приложи единен стандарт за финансиране и контрол, както е във всички останали

държави от ЕС;

•              Да се приеме работещият вариант на текст за изменение на АПр №43, предложен от нас и

разгледан в рамките на създадената от МЗ работна група, създадена със заповед РД-02- 157/13.06.2025 г..

Навременната и правилна диагностика е въпрос на шанс за живот, а не на каприз или привилегия. Тя спестява средства на системата, предотвратява появата на странични ефекти от прилагането на неподходяща терапия и дава възможност на пациента да получи най-ефективното лечение още в самото начало.

Недопустимо е в 21 век и при огромния напредък в лечението на онкологичните заболявания с най- съвременни таргетни терапии, в България заради липса на адекватна биомаркерна туморна диагностика да продължават да умират хора.

Боряна Ботева, Председател на УС на СРБЗ,

Адв. Пламен Таушанов Председател на УС на БАЗП,

д-р Антоанета Тончева, член на УС на Сдружение „Общност МОСТОВЕ“, Гергана Богданова, Управител на Фондация „Нана Гладуиш - една от 8“ Евгения Александрова, Председател на УС на АПОЗ

Становище