site.btaПозиция на "Правосъдие за всеки"

Позиция на Инициатива "Правосъдие за всеки" по предложението на президента за референдум и въздействието му върху институциите и 
обществото

Предложението за референдум на президента е удар по парламентарната република и единството на българската нация
На 9 май, Деня на Европа, президентът Радев изненадващо се обърна към българските граждани, за да обяви намерението си да внесе в НС предложение за провеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“

Радев направи това от телевизионния екран и то най-неочаквано, след като в свои публични изяви по-рано същия ден не намекна каквото и да било по този съществен за бъдещето на страната ни въпрос.

На 12 май президентът публикува подписаното си предложение до НС1.

Смислово предложението на Радев възпроизвежда въпроса от подписката на ПП Възраждане „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“, като различна се явява единствено годината на въвеждане на еврото – 2026-а вместо 2043-та.

Както е широко известно, в мотивите на своето решение № 3 от 08.02.2024 г. по конституционно дело № 13/2023 г.2 Конституционният съд (КС) разяснява защо провеждане на референдум, свързан дори само с определяне датата кога еврото да бъде въведено в България, би нарушил както нашата собствена Конституция, така и поетите с присъединяването на страната ни към ЕС договорни задължения. Считаме, че съдържащите се в посоченото решение мотиви са изцяло приложими и по отношения на лансирания понастоящем от президента въпрос, като с настоящата позиция вземаме становище по него.

1. Поставеният от президента въпрос е конституционно недопустим

По аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) национален референдум може да бъде провеждан само по въпрос от компетентността на Народното събрание. Поставеният от президента въпрос за датата на въвеждане на еврото, обаче, не е от компетентността на НС, а от компетентността на други органи, конкретно на Съвета на Европейския съюз, който взема решението си по предложение на Европейската комисия, след като извърши консултация с Европейския парламент и обсъждане в Европейския съвет и след препоръка, отправена от квалифицирано мнозинство от членовете на Съвета на Европейския съюз, представляващи държавите членки, чиято парична единица е еврото. От това следва, че българският парламент не притежава самостоятелната компетентност с едностранно свое действие да определи конкретна дата, на която ще приеме или няма да приеме еврото, защото това би било едностранно пренаписване на установените в член 140 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС) условия и ред за приемане на еврото, каквото е в несъответствие с правото на Европейския съюз и е конституционно недопустимо.

Произвеждането на национален референдум по въпрос, който е извън обхвата на конституционно установената компетентност на Народното събрание, е и нарушение на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, съгласно който България като правова държава се управлява според Конституцията и законите на страната. Конституционният съд неизменно поддържа в своята практика, че принципът на правовата държава „освен всичко друго означава и това, че основите на правовия ред, заложени в Конституцията, важат в еднаква степен и за органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власти, както и за всички правни субекти“ (Решение №22/1996 г. по к.д. №24/1996 г.). Като носител и източник на държавна власт суверенният народ, когато осъществява пряко държавната власт, също е обвързан от фундаменталните конституционни принципи, обективиращи общата воля за конституционен ред, както приема Съдът в Решение №9/2016 г. по к.д. №8/2016 г. – „конституционализмът е несъвместим с разбирането, че суверенът стои извън правото, което сам създава“, тъй като той „доброволно се поставя под действието на Основния закон“.

Следователно, поставеният от президента въпрос е конституционно недопустим.

2. Поставеният от президента въпрос е грешно зададен и просрочен

Както бе посочено по-горе, преценката за момента, когато държава членка е готова да приеме еврото, т.е. изпълнила е конвергентните критерии, установени в член 140, §1 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), се извършва не едностранно от националния парламент или чрез допитване от гражданите на държавата членка, а от Съвета на Европейския съюз, по предложение на Комисията, след консултация с Европейския парламент, след обсъждане в Европейския съвет и след препоръка, отправена от квалифицирано мнозинство от членовете на Съвета, представляващи държавите членки, чиято парична единица е еврото.

Включването във Валутнокурсовия механизъм ІІ (ERM II) и спазването в нормални граници на отклонение, без да е осъществено девалвиране спрямо еврото в продължение на най-малко две години, е едно от установените в член 140, §1 ДФЕС изисквания за преценка от компетентните субекти на изпълнението на конвергентните критерии.

Участието в ERM ІІ е доброволно3, като се очаква държавите членки извън еврозоната да се включат в него, от което Конституционният съд в посоченото по-горе свое решение по к. д. № 13/2023 г извежда, че единственото действие в процедурата по въвеждане на еврото, което България като страна членка на ЕС може да предприеме по своя самостоятелна преценка относно момента, в който да бъде извършено, е подаването на официално заявление за членство във валутнокурсовия механизъм ERM II.

От това следва, че референдум относно участието на Република България в ERM II би бил в съзвучие както с правото на ЕС, така и с вътрешната правова уредба у нас.

Доколкото заявлението за членство на Република България е подадено от министъра на финансите и гуверньора на БНБ на 29.06.2018 г., то и предложението за провеждане на национален референдум с такъв предмет е следвало да предхожда подаването на това заявление и да бъде внесено през 2018 г. По онова време Радев е президент в първия си мандат и може да упражни правомощието си по чл. 10, ал. 1, ЗПУГДВМС. Защо не го е направил тогава – от непознаване на правния порядък или поради други (политически) съображения – е легитимен въпрос, на който президентът дължи отговор пред обществото.

С оглед довода на президента, че изпълнителната власт е поискала извънреден конвергентен доклад без преди това да е провела разяснителна кампания, обръщаме внимание, че президентът можеше да постави въпроса за референдум още преди 25.02.2025 г., на която дата бе пратено искането до ЕК и ЕЦБ за изготвянето на такъв доклад, доколкото след това започва процедурата по установяване постигането на конвергентните критерии, а при положителен доклад се задейства процедурата по прием на страната членка в еврозоната.

Тази възможност също е пропусната от президента и за това той също дължи обяснение. Във всеки случай от днешна гледна точка моментът за предлагане на референдум, свързан с въвеждането на еврото, е безвъзвратно пропуснат.

3. Противоречие между поставения въпрос и съпътстващите го мотиви и други съображения

Президентът мотивира въпроса си дали хората са съгласни България да влезе в еврозоната през 2026 г. с твърдение за липса на принципни „готовност и консенсус в обществото“, както и за „резервираност“ относно въвеждането на единната европейска валута, от което следва, че мотивите противоречат на диспозитива на предложението му за свикване на референдум.

Освен това несъстоятелен се явява и самият довод за липсата на консенсус в българското общество, доколкото в националния представителен орган – Народното събрание – ясно изразено мнозинство имат политическите сили, заявили категорична подкрепа както за принципното въвеждане на еврото, така и за 01.01.2026 г. като конкретна дата, на която да се случи това.

Изключително проблематично с оглед залегналия в Конституцията ни принцип на народния суверенитет е въведеното от президента противопоставяне между „обществените нагласи и институциите“. Това е така, защото народът е титуляр на държавната власт и източник на нейната легитимност в единството си като държавотворен народ, независимо от формите на нейното осъществяване – пряко или представително чрез установените в Конституцията органи. Разпоредбата на ал. 3 на чл. 1 от Конституцията изрично въвежда забрана за присвояване на народния суверенитет от която и да било част от народа, от политическа партия, от държавна институция или от отделна личност. На президента би следвало да е известно, че Конституцията в чл. 1, ал. 2 установява две основни форми на осъществяване на държавната власт с равностоен конституционен ранг – пряко и представително, като и двете форми на осъществяване на държавната власт в конституционната демокрация се основават на върховенството на правото. Желанието на президента да се възползва от механизма на референдума като средство на прякото осъществяване на държавната власт и насочването му срещу конституционно равностойната му институция на Народното събрание е удар по държавността в България, която по Конституция е република с парламентарно управление. Ако целта на президента е да предизвика отрицателно произнасяне на НС по внесеното противоконституционно предложение за референдум, което впоследствие президентът да оспори пред КС, за да изчаква неговото произнасяне и по този начин да внушава разколебаване на българската позиция за единната валута пред европейските ни партньори, то тя следва да бъде заклеймена като популистка, егоистична и дребнополитикантска за сметка на осъществяването на една национална за страната ни цел. С това президентът ще докаже, че е готов да загърби конституционния си ангажимент да олицетворява единството на нацията в името на преследване на собствени политически амбиции, съвпадащи или дори продиктувани от външни, чужди и откровено враждебни на България и ЕС интереси, с които Радев изглежда готов да сключи фаустовската сделка на своя живот.

Намираме, че въпреки това предложението на президента следваше да бъде разгледано и дебатирано в парламента, след което и отхвърлено с решение на този орган, вместо председателят на НС със свое „разпореждане“4 и след своя самостоятелна преценка да го оставя без разглеждане.

Дори решението на НС да бе след това оспорено от президента пред КС, то последният би следвало още с произнасянето по допустимост да отклони искането на държавния глава като съвпадащо по предмет с искане, по което КС вече се е произнасял.

С уважение

адв. Велислав Величков – председател на сдружение „Правосъдие за всеки“