site.btaРадомир чества 163 години празника на града на Димитровден

BOBSTH 06:45:01 26-10-2018
AM1529BO.007 06:45
Радомир - празник - кмет - интервю

Радомир чества 163 години
празника на града
на Димитровден


Радомир, 26 октомври /Елка Робева, БТА/
От 1855 г. Радомир чества Димитровден като празник на града, а Свети Димитър се смята за небесен покровител на жителите му, съобщи в интервю за БТА кметът на общината Пламен Алексиев. Тогава е започнал строежът на радомирския храм "Свети великомъченик Димитър". Църквата е вдигната от майстор Миленко от село Блатешница, който е строил и южното крило на Рилския манастир, както и източните сгради на Зографския манастир в Атон.
Радомир има своето бъдеще на малък, модерен и развит европейски град, убеден е кметът. По думите му санирани и газифицирани са всички училища и детски градини, газ вече ползват и потребители в 3 000 частни домове. За осем села са изработени цифрови модели на действащи кадастрални и регулационни планове. Финализира се договорът за доставка на оборудване за Спешната помощ. Подготвя се трасето за високоскоростния влак, който местната администрация се надява да тръгне през 2020 г.
Бюджетът на общината от 9 млн. лв. през 2011 г., сега е 15 млн. лв., което обуславя добро финансово състояние, каза кметът. Той посочи, че общинският център се развива, фирмите работят, пълни са детските градини. Кметът смята, че общината би задоволила потребностите си с двойно по-голям бюджет от порядъка на 30 млн. лв. Собствените приходи непрекъснато се увеличават. Държим стабилно ниво и искам да благодаря на съгражданите си и фирмите, които допринасят за постигнатата събираемост до 82 процента, заяви Алексиев. По думите му собствените приходи правят възможен ремонта на уличната мрежа. Радомирци трябва да знаят, че участват в акумулирането на средства, подчерта Алексиев. Той призна, че има все още много дупки по улиците, уточнявайки, че ремонтът им зависи от водопровода, канализацията, тротоарите, дърветата, телекомуникациите, газоразпределителната мрежа.
Общината се готви да стартира процес по обновяване на водната мрежа, която е в много лошо състояние. Местната власт работи активно по озеленяването на града и създаване на нови паркови зони. Освен градският парк, се обособяват още пет зелени района. Обновяват се доста църкви.
Работим по разкриване на антично тракийско светилище в с. Байкалско, искаме да развием крепостта на границата между общините Радомир и Бобов дол над селата Кленовик, Гълъбник и Чуковец, каза още Алексиев. По думите му в Старо село е съхранена църква, в която са описани всички светци. Параклисът "Св. Петка" на с. Владимир е уникално оброчище, оттам се вижда цялата околност, допълни Алексиев.
Според него богатството от храмове и манастири в района е предпоставка за развитие на религиозен туризъм. Кметът призовава след допитване, съгласуване и обществено обсъждане, да бъде вдигнат паметник на цар Гаврил Радомир, на който е кръстен градът. Той ще бъде символ на града, както паметникът на бозаджията - с такава стойност и историческа препратка, за да бъдат всички доволни и горди като жители на Радомир, каза Алексиев.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Алексиев, с какво самочувствие Радомир посреща своя празник?
Отговор: На този ден ние, радомирци, изпитваме законна гордост от многовековната история на града и 163-годишнината на нашия храм "Свети великомъченик Димитър". Църквата е вдигната от майстор Миленко от село Блатешница, който е строил и южното крило на Рилския манастир, както и източните сгради на Зографския манастир в Атон. Строежът е започнал през 1855 г. и оттогава Димитровден се утвърждава като празник на града, а Свети Димитър се смята за небесния покровител на жителите му.
Радомир има плътна и наситена биография. Корените на неговото родословно дърво са впити дълбоко в българската земя. Многобройните археологически паметници свидетелстват за бурния и динамичен живот, кипял в този край. Светъл е споменът и от новата ни история. Помнят се имената на десетките дейци на национално-освободителното движение, на радетелите в борбата за книжовност и просвета.
В града ни винаги са живели толерантни и гостоприемни хора, хора с дух и воля да се доказват и развиват.
Всичко това ни дава основание да вярваме, че Радомир има своето бъдеще на малък, модерен и развит европейски град.
Санирани и газифицирани са всички училища и детски градини, както и потребители в 3 000 частни домове. За осем села се изработиха цифрови модели на действащи кадастрални и регулационни планове, което облекчава работата на администрацията, относно издаване на скици и удостоверения. Това води до бързо обслужване на населението.
Финализира се договорът за доставка на оборудване за Спешната помощ. Подготвя се трасето за високоскоростния влак, който се надяваме да тръгне през 2020 г.

Въпрос: Като икономист успявате да поддържате стабилно финансовото състояние на общината. Има ли дългове община Радомир?
Отговор: Общината няма дългове. Изплащаме кредит от 2012 г., свързан с направени подобрения в Дома за стари хора и центровете за настаняване от семеен тип в село Дрен. Остава ни да издължим още 100 000 лв. Имаме кредитна линия, която се използва само в случай на необходимост и след това средствата се възстановяват.
Бюджетът на общината от 9 млн. лв. през 2011 г., сега е 15 млн. лв., което обуславя добро финансово състояние. Градът се развива, фирмите работят, пълни са детските ни градини. Нуждаем се от много по-голям бюджет от порядъка на 30 млн. лв.
Радомир е център на жп линии, магистрални пътища, тук се пресичат пътните възли на Югозападна България, минава връзката с Атина, Скопие, София.
Не съм оптимист за новото териториално устройство, при което се обсъждат 4 големи района за развитие. Подобно делене много би ни ограничило. Негативно е настроението, когато се вижда, че средствата отиват предимно в седем големи български града.

Въпрос: Кръстопътното положение на Радомир и близостта до столицата предполагат инвеститорски интерес. Каква е последната реализирана инвестиция в общината?
Отговор: Тази година бе открит нов цех за нанасяне на покритие по метода "катафореза". Инвестицията е на стойност 6 млн. евро и е реализирана от шведска компания, която притежава 96 процента от радомирски завод. При боядисването се постига висока корозионна защита. Линията е единствена в България, в радиус до 700 км от Радомир няма такова производство.
В друго водещо предприятие в общината, което е инвеститор клас 1, очакваме да влезе в експлоатация хъб за лекарствени средства.

Въпрос: Докъде стигна проектът за водния цикъл?
Отговор: За съжаление, още сме на етап прединвестиционно проучване. Сега трябва да се съгласува с общинския съвет правото на преминаване и създаването на помпени и тласкателни станции за отпадни води. Дано да можем да направим пречиствателна станция и за довеждащите водопроводи. Надяваме се да стартираме процес по обновяване на водната мрежа. Тя е в много лошо състояние и в Радомир, и в населените места. Отделно авариите, които са огромен брой, засягат гъсто населени улици и квартали. Сега усилията са съсредоточени в изграждане на водопровод. Имаме страхотна нужда от смяна на всички стари водни съоръжения - кранове, сградни отклонения, пожарни хидранти и др. Новата разпределителна мрежа за газ също трябва да бъде съобразена с полагането на тръбите, с изграждането на довеждащите водопроводи, дъждоприемници и т.н. За да пием по-качествена вода е необходимо да имаме пречиствателни съоръжения на довеждащите водопроводи.
Канализацията е много важна и трябва да бъде завършена - и в Радомир, и в кв. "Върба". За съжаление, това е процес, който стои с голяма въпросителна.

Въпрос: Благоустрояването е сериозен проблем на Радомир. Все още има улици в доста лошо състояние, също и в селата. Намирането на решение е изпитание за всеки кмет. Ще се справите ли?
Отговор: Улиците са зависими изцяло от това какво има под тях - водопровод, канализация, зависими са от тротоарите, дърветата, телекомуникациите. Сега не можем да изграждаме нови улици, не можем да полагаме осветление, да подобряваме инфраструктурата без да имаме качествена канализация. Не можем да сменим уличните лампи заради преплетените кабели от телекомуникации - кабелни оператори, телевизии и др., които не изпълняват Закона за устройство на територията, разположени са навсякъде, вместо с подземни, с въздушни кабели. Ако ги отрежем, за което имаме право, ще лишим много хора от комуникации. Всеки вече е зависим от интернет.
Много са дупките по улиците.Тъкмо изкърпим едни пътни платна, опитваме се да го правим на сектори, се включват нови абонати на газ и постоянно се копае. При полагането на газоразпределителната мрежа задължително поне три пъти се къса водопроводът, намираме скрити аварии, или отпадни води, които не са включени в колекторите и изкърпването се забавя. То зависи от цялата реализация на инвеститорската програма.
Собствените приходи правят възможен ремонта на уличната мрежа. Съгражданите ни трябва да знаят, че участват в акумулирането на средства. Собствените приходи непрекъснато се увеличават. Държим стабилно ниво и искам да благодаря на радомирци, че главно общинският център и предимно фирмите допринасят за постигнатата събираемост до 82 процента. По селата е много ниска - не можем да достигнем и 50 процента. Там са хората, които не се водят постоянни жители на общината. Те ползват водопровод, улици, осветление, сметосъбиране, сметоизвозване, правят нерегламентирани сметища.
Например, село Владимир трябва да внася 12 300 лв. годишно, постъпват едва 4 000 лв. Много е трудно да се случат нещата само с усмивка и твърдението, че си редовен данъкоплатец, а всъщност не си и единствено изискваш.
Собствените приходи нарастват, защото имаме много инвестиции. Строят се нови производствени мощности, нови сгради. Радвам се на всички, които строят по селата.

Въпрос: Напоследък акцентирате върху озеленяването на града, създадохте нови зелени зони, работите и върху създаване на нова визия в центъра. Какви са намеренията Ви като цяло за превръщане на Радомир в по-китен и приветлив град?
Отговор: Освен градския парк, Радомир има паркова зона в Младежкия дом, при паметника на подпоручик Цанков, в центъра на града, планирали сме и в кв. "Върба", в местността "Извора" и край водопада Бучалото, който съществува отдавна като зелена зона. За съжаление, два пъти го възстановяваме, два пъти злосторници го чупят. Има камера за наблюдение, два пъти монтирахме осветление, искахме и реката да вкараме в ново корито. Бучалото е с историческо и с културно значение. Радомир е един от малкото градове, които имат водопад в центъра на града.
"Извора" е стара кариера, има проект да бъде преустроена в зона за отдих, защото радомирци много обичат да ходят в тази посока и към местността "Манастирчето", и на хижа "Орлите". Минавайки през този парк, ще имат възможност и за скално катерене, барбекю и други развлечения. Мястото е над града, хубаво и слънчево.
В Радомир доста дървета бяха премахнати със санитарна сеч, някои даже бяха повдигнали пътната настилка, короните също ограничаваха движението. Съобразяваме се изцяло с новия устройствен план и обособените в него зелени зони.

Въпрос: Наблягате върху запазване на историческото наследство на района, наскоро обявихте, че искате да монтирате паметник на цар Гаврил Радомир в центъра на града. Как Радомир съхранява културната си и историческа памет?
Отговор: Радомир е с богата история. Работим в насока за развитие на антично тракийско светилище в с. Байкалско, там са направени археологически обследвания, искаме да развием крепостта на границата между общините Радомир и Бобов дол над селата Кленовик, Гълъбник и Чуковец. Старо село е уникален резерват на духовния туризъм - има много църкви и манастири. Изключително ценна е например една стара църква с азбучна иконопис, в нея са описани всички светци. Параклисът "Св. Петка" на с. Владимир е уникално оброчище, оттам се вижда цялата околност. Обновяваме доста църкви. С амбиция сме да ремонтираме и храма "Св. Георги" в кв. "Върба".
Трябва да се върне религиозният туризъм. В пет групи в нашите училища ще се изучава религия. Искаме децата да са запознати с християнството, да не се увличат в секти. Много ми се ще да се случат добри неща и в природните резервати - местността "Янкьовец" с естествено находище на див божур, "Острица" в Голо бърдо. Доста хора ги посещават, но не се популяризират.
Изключително добре приет е празникът на бозата и радомирската кавърма, защото е свързан с традициите на града. След допитване, съгласуване и обществено обсъждане, бих желал да уважим името на Радомир, който е кръстен на цар Гаврил Радомир - син на Самуил. Ако хората го припознаят, е редно да се направи хубав паметник на владетеля. Той ще бъде символ на града, както паметникът на бозаджията - с такава стойност и историческа препратка, за да бъдат всички доволни и горди като жители на Радомир.
/АМ/