site.btaРитуално замесване на богородичен хляб се състоя днес в черквата "Успение Богородично" в кюстендилското с. Нови чифлик

Ритуално замесване на богородичен хляб се състоя днес в черквата "Успение Богородично" в с. Нови чифлик, община Кюстендил. Събитието е част от културния форум "Панагия - Въздигане на хляба", който се отбелязва в Кюстендил от 2008 година. От тази година Успение на Св. Богородица е и официален духовен празник на Кюстендил с решение на Общинския съвет.

По традиция в Кюстендил, един ден преди Успение Богородично, се представя замесването на богородичния хляб и изпичането му в подница. Действията наподобяват църковното тайнство - освещава се житото, предметите, а ритуалите се изпълняват мълчаливо. По- възрастните жени учат и предават обреда на младите момичета.

"Днешният ден е свят ден за всяка българска жена, защото се прави замесването на богородичния хляб, който утре ще бъде осветен и представен пред кюстендилската общественост. Това е свещен ритуал - самото заместване е изпълнено с тайнство, което трябва да следва своя ред", разказа пред БТА етнологът доц. д-р Екатерина Керемидарска. Тя посочи, че при заместването трябва да участва възрастна жена и младо момиче. Брашното, с което се замесва богородичният хляб, трябва да е от първото от тази година, а пшеницата – осветена в църква. Брашното се пресява в три сита, за да е чисто и се замесва се с мълчана вода, която се донася от извор.

"Богородичният хляб е богатството, което една жена може да принесе в дар на Богорородица утре", разказа доц. Керемидарска. Тя допълни, че в утрешния ден жените ходят в църквата, за да занесат дарове пред иконата на Богородица. "Трябва да се донесат плодовете на август, които са родени през годината, а едва след това да се консумират в семейството", каза още доц. Керемидарска.

От значение е и украсата на ритуалния хляб. На него се поставя просфор – печатът на Божията майка, който свързва хляба със земния и небесния свят, но и с преклонението на хората пред Божията воля, в лицето на Божията майка, разказа още етнологът.

"Това е един от най-почитаните празници на Божията майка, а от тази година и духовен празник на град Кюстендил. Събирайки се тук, в обятията на този храм, който също е посветен на утрешния празник и духовен празник на община Кюстендил, ще положим началото на културния форум "Панагия", традиционен празник на Кюстендил, но уникален и единствен по рода си в България", каза Велбъждският епископ Исаак. "Този празник докосва сърцата на всички люде, защото всичко свързано с Божията майка е свято за всеки християнин. Наистина е радостно, че този ден стана и духовен официален празник на нашия град", допълни той.

"Необходимо е да отделяме време за молитва и духовни размишления, време и за нашата душа, а с това да почетем и старите традиции на нашите предци, които са утвърдени през вековете и които да бъдат предадени на новото поколение", каза още епископ Исаак. 

Гостите на празника поздрави и кметът на село Нови чифлик Олег Кръстев.

"Ние сме първата община в България, обявила празника на Св. Богородица за специален духовен празник. Искрено се надявам тази наша стъпка да бъде възприета и от останалите общини в страната и в близките години да се поздравим с признаването на Успение Богородично за официален празник на страната", каза кметът на Кюстендил Огнян Атанасов. 

От читалището в селото разказаха, че черквата в селото е открита през септември 2022 година и е изградена с дарения от местните хора. До откриването на храма жителите на селото се прекланяли пред оброк, посветен на свети Теодор, сега в двора на храма.