Обобщение

site.btaКомисията по конституционни въпроси прие на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията; гласуването в пленарна зала ще е във вторник

Комисията по конституционни въпроси прие на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията; гласуването в пленарна зала ще е във вторник
Комисията по конституционни въпроси прие на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията; гласуването в пленарна зала ще е във вторник
Снимка: БТА, Архив

Комисията по конституционни въпроси прие на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Предстои текстовете да бъдат гласувани на второ четене в пленарна зала на извънредно заседание във вторник – 19 декември. За да бъдат приети промените, следва за всеки текст на второ четене да бъде събрано мнозинство от 160 гласа „за“. За да бъдат окончателно приети измененията след второто четене, те ще бъдат гласувани и на трето четене в цялост и поименно. 

На свое заседание, насрочено за събота и продължило и в неделя, Комисията по конституционни въпроси прие на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията

С измененията се възприе подходът за непрекъсваемост на законодателната власт. Бе ограничен кръгът от лица, измежду които президентът може да избира служебен министър-председател. Въпреки критики от професионалната общност по отношение на фигурата на служебния министър-председател, депутатите оставиха в кръга от лица председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и председателя и заместник-председателя на Сметната палата. Текстовете бяха отложени за гласуване от комисията в събота. 

Депутатите от Комисията по конституционни въпроси подкрепиха текстовете, с които бе дадена възможност за народни представители да бъдат избирани лица с двойно гражданство. По време на първото четене от „БСП за България“ остро възразиха срещу това предложение. Според приетите разпоредби за народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните 18 месеца в страната.

Депутатите записаха още, че за президент може да бъде избран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната. 

В частта, свързана със съдебната реформа, депутатите приеха председателят на ВКС и председателят на Върховният административен съд (ВАС) да могат да се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет (ВСС) за срок от седем години без право на повторно избиране. Текстовете предвиждат още указът на президента да се издава в седемдневен срок. Главният прокурор се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране. Кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието, като отново е предвидено указът на президента да се издава в седемдневен срок. Промените гласят, че президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.

Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на ВКС и ВАС, които са негови членове по право, осем членове, избрани пряко от съдиите от всички съдилища и шестима членове, избрани от Народното събрание. 

Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главният прокурор, който е негов член по право, двама членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание. Сред изискванията за членовете на ВСС и Висшия прокурорски съвет бе записано, че те са юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15-годишен юридически стаж. Предвидено е Народното събрание да избира членовете на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет с мнозинство две трети от народните представители. Техният мандат е четиригодишен и те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. Предвижда се Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет да осъществяват правомощията си самостоятелно и чрез Общо събрание. Заседанията на Висшия съдебен съвет и на Общото събрание на Висшия съдебен и Висшия прокурорски съвет се председателстват от председателя на Върховния касационен съд, а в негово от отсъствие от председателя на Върховния административен съд, решиха още депутатите от комисията. 

Депутатите се отказаха от идеята за промяна в датата на националния празник на България от 3 март на 24-ти май. 

Министърът на правосъдието Атанас Славов коментира, че се надява разделението на ВСС да бъде прието в пленарна зала. Той съобщи, че за да бъдат имплементирани промените в Конституцията се подготвя изцяло нов Закон за съдебната власт, за което е необходим шестмесечен срок. Времето, нужно за изготвяне и съгласуване на текстовете, бе записано в преходните и заключителни разпоредби на приетия на второ гласуване законопроект за изменение и допълнение на Конституцията.  

/РН/

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:13 на 21.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация