site.bta„Много особена любов“, „кауза“ и „призвание“ – журналисти на БТА разказват защо са избрали трудния, но увлекателен път на професията

Журналистиката е „много особена любов“, „кауза“ и „призвание“. Това са част от отговорите на журналисти от БТА, които разказват защо са избрали трудния, но увлекателен път на професията. 

Днес е Денят на българската журналистика, сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА. Отбелязва се от 1907 г. в деня на църковния празник на св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, избран за патронен празник на Дружеството на столичните журналисти. Годишнина от излизането (1892 г.) на бр. 1 на в. "Работник". След прекъсване празникът е възобновен и се отбелязва в Деня на народните будители - 1 ноември, с решение на Шестия конгрес на Съюза на българските журналисти (1981 г.). По традиция на този ден Съюзът на българските журналисти връчва годишните си награди за творчески постижения.

Журналистиката избира теб, а не ти нея

Животът избра журналистиката за мен, разказа Екатерина Панова – ръководител екип „Репортери“ в БТА. Тя смята, че всеки човек има определени силни качества и животът откликва на тях и му отваря онези врати и възможности, чрез които той да реализира потенциала си. „Така стана и с мен – от дете обичам да наблюдавам хората, отношенията, да си водя записки, да се интересувам защо нещо се случва, да питам какво е решението на проблемите и кой може да изпълни това решение“, добави Панова.

Тя разказа, че след гимназията е искала да учи психология, но я приели в специалност „Културология“, а магистратурата била - „Култура и медии“. Исках да отразявам културни събития, но започнах работа в Агенция „Фокус“ и там ме „хвърлиха в дълбокото“ – на 22 години ме изпратиха да отразявам работата на парламента. И въпреки, че не ми харесваше, с времето разбирах защо животът отвори точно тези врати пред мен – за да съм полезна докато развивам силните си страни, разказа още Панова. 

Тя има 20-годиншен стаж – първо като сътрудник в архив, след това като репортер, редактор, а сега и като ръководител на екип "Репортери". 

Състоянието на българската журналистика е резултат от грешките на растежа и ненаучените уроци на прехода, според Панова. По думите ѝ обществото ни все по-малко разбира важността на журналистиката и за това отговорността е на всеки един от нас. И докато медиите продължават да се фокусират предимно върху проблемите, а не обърнат поглед и върху решенията и добрите примери, обществото ще продължи да се върти в омагьосания кръг на мрънкане, недоволство, носталгия към миналото. А това не води до прогрес, посочи още Панова.

Журналистиката увлича и предизвиква

Започнах да се уча на занаят и това се превърна в моя професия впоследствие, разказа отговорният редактор Асен Бояджиев. Той постъпил в БТА като стажант в края на 90-те години, след като завършил висше образование „Българска филология“ в Софийски университет "Св. Климент Охридски". 

Беше ми интересно и постепенно човек се увлича по някакъв начин и вижда, че може да се справи и че професията е предизвикателство, обясни Бояджиев избора си.

Има още доста какво да бъде направено по отношение на това хората да бъдат информирани обективно и най-вече безпристрастно, смята той относно състоянието на българската журналистика.

Детайлите през камерата  

Този, който създава новини с изображения, е видеожурналист. Това е една степен нагоре - има неща, които не могат да се опишат с думи, или ако се опишат не е същото, каза видеожурналистът Красимир Михайлов. Някой път с камерата мога да разкажа повече неща и да забележа повече детайли, отколкото самият текст. Смятам, че това е бъдещето, добави той.

Михайлов има 44 години опит. Започнал е като фотограф. Това ми дава по-широк поглед върху нещата, които се случват около мен. Беше ми интересно и не е престанало да ми бъде, споделя той. Според него има специфика в това да снимаш игрално и документално кино или да правиш новини. Краят на 90-те години театър, музика се пренесе на улицата и на мен ми се стори, че това е моето място, разказа Михайлов и отбеляза, че оттогава не е преставал да прави новини.

Той отбеляза, че всяко едно насочване на камерата или фотоапарата към пространството го манипулира. Аз показвам това, което на мен ми е интересно и отрязвам едно парче от пространството, каза Михайлов. Той смята, че бъдещето на професията му е напред. Въпросът е да се прави професионално, истински. Не е важно с какво снимаш, а да бъдеш професионалист и убедителен в това, което правиш, добави видеожурналистът. 

Според него журналистиката в момента е в задънена улица. Има страх, автоцензура. Има страх от това да не си загубиш работата. Страх от това да се окажеш „извън борда“, защото не си в „правилното течение“. Това е ужасно. В момента има тишина. Хората говорят това, което всички говорят, добави Михайлов.

В БТА се пише много хубаво и точно, информацията е достоверна, отбеляза той.

Динамиката през обектива

Фотожурналистиката е много динамична – снимаш спорт, после опера, а след това отиваш в Народното събрание. Трябва да владееш доста голям набор от фотографските жанрове, сподели фоторепортерът Благой Кирилов. Той има десетгодишен опит. В началото е снимал за печатни издания. Още от първи курс в университета ми допадна. С времето натрупах опит и ми хареса да отразявам събития, динамично е, разказва той.

Фотожурналистиката допълва съвременната история, защото всеки ден се случват неща, които отразявайки ги, фоторепортерът ги документира и събира частици история. Фотожурналистиката ме е срещнала с много хора и съдби, много моменти - и хубави, и лоши, за съжаление, добави Кирилов.

Според него в България до някаква степен липсва разследваща и независима журналистика. Нивото в страната е достойно на европейското, но винаги има какво да се желае още, добави Кирилов.

Изборът – плод на случайността

В много случаи, когато човек анализира своя избор, разбира, че изборът в голяма степен е плод на случайността. Не правя изключение, разказа кореспондентът на БТА във Велико Търново Марина Петрова. Преди 26 години, в една слънчева есенна утрин, тя отворила местния вестник и в раздела с обявите за работа прочела, че във Велико Търново ще бъде открито студио на новото частно радио TNN, което си търси репортери и водещи. Подадох документи почти на шега и така вместо учител, станах репортер, добави Петрова.

Нямаше много време за обучение, защото веднага след това последваха тежките януарски събития от 1997 година, а моята задача беше всяка вечер да предавам пряко протестите. Велико Търново не беше изключение, напротив - беше място, което тогавашните лидери предпочитаха, за да отправят посланията си. След този „горещ“ януари, останах в професията, разказва тя.

След това Петрова минала през телевизия, през местен всекидневник и през 2012 година влиза в бетеанските редици. „Кореспондент на БТА е позиция с особен статут - задължаваща и отговорна. Трудна, но и очарователна заради възможността да осъществяваш срещи с хора, за които не си подозирал, да отразяваш събитията така, че след това твоя словоред да бъде цитиран дословно, но най-важното е да продължиш да градиш доверието“, споделя Петрова.

Според нея през последните години доверието в журналистите се очертава като дефицит. По думите ѝ това не е проблем, защото при всеки дефицит - се появява търсене. Днес търсенето в тази безбрежна информационна среда е насочено към качествената и обективна журналистика, смята тя. „Както се говори за национална сигурност, така трябва да се говори за национална отговорност, затова отбелязвам, че БТА вече повече от 125 години съзнава тази своя функция и я отстоява – с отговорността, прецизността и опазването на българския език, със „здравословното“ любопитството и спазването на агенционните принципи от репортерите, редакторите и кореспондентите по места. И знаете ли – това ще продължи, за радост на всички, които искат да се научат как става“, разказва Петрова.

Журналистиката е една особена любов

Журналистиката е една много особена любов – както радиожурналистика, така и агенционната, разказа репортерът Десислава Пеева. Тя също е станала журналист съвсем случайно, а мечтата ѝ била да бъде учител заради големите ваканции. Оказа се, че нещата с големите ваканции не стоят точно така. Влязох в този занаят съвсем случайно, пиейки кафе с колега от Българското национално радио, миналия век, който ме заведе на моето първо събитие – голяма катастрофа между два влака в Казичане, разказа Пеева. Там бях запленена от това, което се случва. От реакцията на службите, на хората и на журналистите. Всичко се случи много бързо. Катастрофата стана в 11 и нещо вечерта, до 3:00 часа всички тези хора бяха „на педал“, бяха ангажирани на предела на силите си и това много ме плени, тази динамика на ситуацията, добави тя. Пеева разказва, че може би, ако се беше оказала в друга ситуация, нямаше да влезе никога в журналистическата сфера. След това прекъснах образованието си в един университет, за да се преместя в съвсем друг. Началото на кариерата ми започна в Националното радио, каза тя и отбеляза, че има 30-годишен опит, от който 22 в БТА.

Според нея нивото на българската журналистика в момента е повърхностно. Трябва да бъде доста по-задълбочена работата и хората трябва наистина да продължават много да четат на най-различни теми, но пък и да са профилирани така както ние, смята Пеева. Според нея хората не трябва да бъдат разпръснати и не могат да бъдат професионалисти във всяка сфера от живота.

С журналистиката се отстояват ценности

С журналистиката се отстояват ценности, каза репортерът Константин Костов. Той разказа, че много е искал да навлезе в професията и дълги години е било трудно да започне, тъй като това е една затворена сфера и е необходимо някой да ти даде шанс да направиш първите си крачки. След години усилия все пак се появи такъв шанс, сподели Костов. Това се е случило преди десет години. Възпитан съм да отстоявам независимостта и свободата, каза Костов. Поради това и умението му да пише става журналист. 

Българската журналистика има традиции, които обаче постепенно биват изместени от политически и икономически интереси, смята Костов. По думите му липсва подготовка при колегите. Според него трябва много да се чете, за да бъдеш журналист, постоянно. 

Журналистиката е нещо като това да си учител. Да си журналист е призвание. С журналистиката се отстояват ценности, защитават се ценности. Не мисля, че в днешно време българската журналистика успява да прави това в пълна степен. Едно от основните неща в журналистиката е да се задават въпроси и когато това не се прави или се прави от хора, които са неподготвени, не приемат професията за призвание или чиято нравствена система е по някакъв начин изкривена, тогава нивото и целта на журналистиката се променят, каза Костов.

Журналистиката като кауза

Журналистиката е кауза за положителна обществена промяна. Това не е професия, която човек си избира, а призвание, с което се ражда, каза репортерът Елена Николова. Тя работи в сферата от близо четири години и винаги е искала да се занимава с журналистика. Били са ми интересни обществените процеси и това какво се случва около нас и по някакъв начин съм искала да направя някаква обществена промяна. Реших, че чрез журналистиката е начинът да мога да помогна на обществото да може да бъде чут неговия глас и когато то е несъгласно със случващото се, например в политическия живот, неговото несъгласие да бъде отразено чрез средствата за масова информация, добави тя. 

В началото всеки има една романтична представа за журналистиката, но впоследствие разбира, че нещата в действителността не са по начина, по който си е представял - да седне и напише един текст и това е. А разбира, че има много процеси, които влияят върху самото му писане и различни факти и обстоятелства, които определят дневния ред и темите в обществото и човек трябва да се съобразява с това, смята Николова.

Свободата на медиите

През 2023 г. България е на 71-о място сред 180 страни в 21-вата годишна класация за свободата на медиите, съставяна от организацията "Репортери без граници". В публикувания през 2022 г. индекс страната ни е била на 91-о място, а година по-рано – на 112-о.