Около България набират скорост много динамични и много основни геополитически промени. Това каза доц. Огнян Минчев в рамките на кръгла маса на тема „Българският национален интерес в променящата се геополитическа среда и европейската перспектива на Западните Балкани“. Събитието е организирано от софийския офис на Европейския съвет за външна политика.
"На североизток от нас се създава един нов, мощен геополитически център. Той включва страни като Полша, Румъния, Украйна, Прибалтика. Този нов геополитически център ще бъде на практика лицето на Източния фланг на НАТО, тъй като от тези страни ще се очаква да бъдат на разделителната линия в света през следващата епоха, в която вече живеем", коментира доц. Минчев. Според него този геополитически център ще промени ролята на Централна и Източна Европа в НАТО и ЕС като цяло. "На югоизток от нас имаме израстването на един нов геополитически център в лицето на Турция, която винаги е била много мощна страна. Но Турция променя своя статут", посочи той. Според него страната е все по-самостоятелна геополитическа сила, която избира да защитава своите интереси, обособена от Запада, член на която система за сигурност остава.
По отношение на Гърция доц. Минчев заяви, че тя представлява един засилващ се и динамично-развиващ се преден пост на НАТО в Югоизточна Европа.
Концепцията и стратегия на Сърбия за национален интерес влиза в дълбока криза поради отслабването на основния партньор на Сърбия – Русия, и същевременно променя своята структура поради изострянето на отношенията между Русия и Европа, посочи доц. Минчев. Според него в обозрима перспектива Сърбия ще бъде страна, която ще търси своето преутвърждаване в региона, по начин, който не винаги ще съвпада с българския интерес.
"Какъв е българският интерес – да заявим формален неутрализъм и да останем беззащитни при тези бързо сменящи се структури, подвижни пясъци, на регионалната и на по-широката от региона ситуация, или да се опитаме да оползотворим статута, който имаме, потенциала, който имаме, ресурсите, които можем да имаме, с цел да стабилизираме България като интегрална част от това ново статукво, което набира сила. Статукво на повишаваща се роля на Централна и Източна и Югоизточна Европа в структурите на западния свят", коментира Минчев. По думите му няма възможност за България да бъде неутрална. Абсурден е разговорът за неутрализъм, в условия, в които не просто ние членуваме в определена структура на международни организации, но и когато вследствие на тези геополитически промени ние на практика трябва да защитаваме непосредствено националния си интерес", посочи Минчев. Той подчерта, че страната ни е станала част от НАТО и ЕС в момент, когато международната система се е характеризирала с цялостна интеграция на европейския континент на Запад, доминирана от ценности, възприемани като основа на международния порядък.
В резултат от агресията си срещу Украйна, Русия, независимо от резултата на войната, ще излезе от Европа като партньор на икономическо сътрудничество, посочи доц. Минчев. Ние ще наблюдаваме дистанциране на Русия от европейския континент и засилване на противоречието между нея и обединена Европа през периода, който непосредствено ни предстои и се намираме, каза още той.
В кръглата маса се включи и проф. д.н. Стефан Попов, който отбеляза, че в понятието „национален интерес“ се съдържа проблематична според него дума - „национален“. Според проф. Попов е съществен въпросът как да бъде дисциплинирана тази дума и укротена в публичното говорене. Единственият начин е националното да се свърже със стратегия за сигурност, посочи тойи добави, че сигурността е екзистенциална. Той отбеляза, че има държави, които нямат стратегии за национална сигурност. По думите му САЩ започват да артикулират нещо като национален интерес, след Втората световна война , но написват стратегия за сигурност чак през 80-те години на миналия век. "Добре е сигурността да бъде относително дефинирана. Аз го свързвам със стабилността на конституционния ред", каза още проф. Попов.
