site.btaХИНА: Хърватски учени идентифицираха гени на червеи, които може да се окажат ключови в борбата със замърсяването с тежки метали

Учени от хърватския Институт „Руджер Бошкович“ (ИРБ) декодираха за първи път в света гените на рядък паразитен червей Dentitruncus truttae, който обитава червата на рибите в река Кърка в Хърватия, и идентифицираха гени, които може да са от решаващо значение в борбата със замърсяването с тежки метали, предаде хърватската агенция ХИНА.

Въпреки че са невзрачни на външен вид, тези паразитни червеи, известни като акантоцефали, имат удивителната способност да „абсорбират“ метали като олово, живак и кадмий от околната среда през чревната стена на рибите, в които живеят, се казва в изявление на ИРБ.

Благодарение на тази способност видът привлече вниманието на изследователи от ИРБ, които за първи път декодираха пълния набор от активни гени в този вид, идентифицирайки гените, участващи в свързването на метали.

Така те обясниха как този организъм може да оцелее в среда с високи концентрации на токсични метали и дори може да помогне за защитата на рибите гостоприемници в замърсени води.

Научната общност отдавна знае, че акантоцефалите могат да абсорбират метали от околната среда и да ги натрупват в тъканите си, но механизмът зад този процес беше неизвестен, обясни Сара Шарири, водещ автор на изследването и докторант в Лабораторията за биологични ефекти на металите към Отдела за морски и екологични изследвания на ИРБ.

Нашето изследване е първата стъпка към разбирането как точно тези паразити правят това и защо са толкова ефективни, добави тя.

Тъй като досега геномни и транскриптомни данни са публикувани само за един от близо 1300-те известни вида акантоцефали, резултатите от проучването представляват голям научен напредък.

Откритията са основа за по-нататъшни изследвания на това, как организмите се справят с приема на метали. Нашата група е сред малкото в света, които въведоха акантоцефалите като екологични индикатори и сега сме признати в областта на екологичната паразитология, каза д-р Влатка Филипович, един от авторите на изследването и учен в същата лаборатория на ИРБ.

Както тя обясни, откритието отваря нова и интригуваща научна глава, като повдига въпроса: ако акантоцефалите защитават рибите гостоприемници от прекомерно усвояване на метали чрез тези механизми, трябва ли винаги да гледаме на паразитите в негативна светлина.

В епоха, когато изменението на климата и замърсяването на водите са сред най-належащите заплахи за света, паразити като акантоцефалите биха могли да играят неочаквана роля в мониторинга на околната среда. Способността им не само да оцеляват, но и евентуално да предпазват рибите гостоприемници от прекомерно излагане на метали, подчертава както забележителната им биологична устойчивост, така и неизползвания им потенциал в опазването на природата, заключават учените от хърватския Институт „Руджер Бошкович“.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)