site.btaСтановище относно: Проект на Постановление на МС за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ за нуждите на органите на изпълнителната власт, публикувано за обществено обсъждане

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане Проект на Постановление на Министерския съвет с ID 9046 (https://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=9046), Ви представяме становище, подкрепено от: Българска асоциация по информационни технологии /БАИТ/, Фондация "Клъстер информационни и комуникационни технологии" /ИКТ Клъстер/, Професионална асоциация по роботика, автоматизация и иновации /PARAi/, Британско-българската търговска камара, Демократичен център, както и от редица компании в ИТ бранша.

След задълбочено запознаване с Проекта на Постановление и съпътстващата го документация, както и на базата на обобщени позиции от бизнеса и секторни организации, изразяваме категорично несъгласие с предложението за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ (ЦОПСИКТ) в Министерство на електронното управление (МЕУ).

Анализът на текущия модел на Централния орган за покупки ясно показва как няколко фирми доминират поръчките, като реалната конкуренция е силно ограничена. Предложения Проект на ПМС за ЦОПСИКТ в МЕУ не само не решава този проблем, а го задълбочава, като премахва външния контрол, съчетавайки в едно лице – министерството – както възложител, така и контролиращ орган.

Подобна централизация без съпътстващи механизми за прозрачност, отчетност и гарантиране на равен достъп до пазара не е реформа, а регрес. Тя противоречи на основните принципи на доброто управление и е в ущърб както на държавната администрация, така и на българския бизнес.

Основателните опасения на ИКТ бранша са в следните направления:

- Нарушаване на принципите на свободен достъп до пазара и ограничаване на достъпа на МСП;
- Сериозно нарушаване на конкуренцията и риск за иновациите;
- Конфликт на интереси и нарушаване на принципите на доброто управление;
- Повишен риск от корупционен натиск и картелни споразумения;
- Правна несъгласуваност с принципите на Закона за обществените поръчки;
- Административна тежест и скрити допълнителни разходи;
- Липса на икономическа обосновка;
- Забавяне на процесите на дигитализация и иновации;
- Липса на реална предварителна оценка на въздействието;
- Неспазване на принципите на пропорционалност и субсидиарност;

С подробната аргументация на изразената от нас позиция можете да се запознаете тук, както и на линка.