site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 12 октомври в историята

12 октомври 2023 г., четвъртък, 41-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Пров, Тарах и Андроник. Преп. Козма, еп. Маюмски. Св. Мартин Милостиви.

В България се отбелязва:

Денят на Българската академия на науките (БАН). Отбелязва се с решение на Общото събрание на БАН от 29 юни 1984 г. Годишнина от създаването (30 септември 1869 г. ст. ст.) на Българското книжовно дружество (БКД) на заседания в гр. Браила, Румъния,  от 8 до 12 октомври 1869 г. (26 до 30 септември ст. ст.), в които участват представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Болград, Гюргево, Кишинев, Виена и Одеса. На 19 март 1911 г.  (6 март ст. ст.)  Българското книжовно дружество се преименува в Българска академия на науките.

Денят на българската община и местното самоуправление. Отбелязва се с решение на Министерския съвет от 6 октомври 2021 г. Годишнина от обнародването (1882) в бр. 117 на "Държавен вестник" на  първия Закон за общините и градското управление в България. От 1998 г. до 2020 г. с решение на 3-ото Общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България, прието на 18 юни 1998 г. в Благоевград, денят се отбелязва като Ден на българската община.

По света се отбелязва:

Световният ден на зрението. Отбелязва се от 1998 г. през втория четвъртък на октомври по инициатива на Световната здравна организация в сътрудничество с Международната агенция за предотвратяване на слепотата. Целта е да се привлече вниманието на международната общност към възможностите за лечение на очните болести и за предотвратяване на слепотата. Мотото на деня за 2023 г. е: "Ценете очите си" с акцент върху здравето на очите на работното място.

Световният ден за борба с артрита. Отбелязва се от 1996 г. по инициатива на Международната организация за борба с артрита и ревматизма, с цел да се повиши информираността на международната общност относно заболяването и да се насърчат семействата на болните за използването на всички възможности за подобряването на качеството на живот на страдащите от тези заболявания. Акцентът на деня през 2023 г. е поставен върху отражението на мускулно-скелетните заболявания през различните етапи на човешкия живот.

Националният празник на Екваториална Гвинея. Ден на независимостта (1968).

Националният празник на Испания. Годишнина от откриването на Америка от Христофор Колумб (1492).

На този ден в България:

1869 - В гр. Браила, Румъния, с решение на Учредителното събрание (30 септември ст. ст.) е създадено Българското книжовно дружество (от 1911 г. - Българска академия на науките) от писатели и общественици с цел  "разпространението на всеобщо просвещение и усъвършенстването на българския език, на българската история и на нашата словесност". Представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Болград, Гюргево, Кишинев, Виена и Одеса приемат устав, изработен на заседания на Учредителното събрание от 8 до 12 октомври 1869 г. (26 до 30 септември ст. ст.) с активното участие на писателя Любен Каравелов. С тайно гласуване е избрано първото ръководство, което включва Настоятелство и действителни членове - Марин Дринов - председател на БКД, Васил Друмев - член, Васил Д. Стоянов - деловодител. За председател на Настоятелството е избран Николай Ценов, а за членове Василаки Михаилиди, Петраки Симов, Костаки Попович, Стефан Берон. На 12 октомври 1869 г. (30 септември ст. ст.) Учредителното събрание се разпуска, а присъстващите полагат клетвата: "Като член на това дружество давам почтена реч да изпълня точно и доброволно моите длъжности, и на добър час!" Заедно с учредяването на Българското книжовно дружество към него се създава Дружествена библиотека, в която е събрана книжовната сбирка на дружеството. За уредник на библиотеката е избран Васил Д. Стоянов, един от основателите и деловодител на Българското книжовно дружество. С решение на Главното събрание от 6-9 ноември 1878 г. (25-28 октомври ст. ст.) на БКД седалището на дружеството се премества от Браила в София. На 19 март 1911 г. (6 март ст. ст.) Българското книжовно дружество се преименува в Българска академия на науките.

1882 - В бр. 117 на "Държавен вестник" е обнародван първият Закон за общините и градското управление в България. Този закон е структуриран в осем глави, които обхващат: Общи положения, Образуването на общините, За кметовете, Длъжностите на общинския съвет, Бюджетът и счетоводството на общините, За общинското съдилище, За общинската канцелария, Особени разпореждания. Освен регулирането на възникналите обществени отношения на територията на съответната община, Законът за общините и градското управление от 1882 г. съдържа норми, които регулират отношенията между местната и централната държавна власт. Разграничени са функциите на тези власти, взаимообвързаността им, начинът и степента на тази обвързаност.

1884 - С Указ 41 от 12 октомври 1884 г. на княз Александър I е сформиран Трети пехотен Бдински полк - един от първите осем полка в Българската войска. В състава му участват 9-а Берковска дружина, 7-а Ломпаланска дружина и 15-а Свищовска дружина. Първи командир на полка е подполк. Иван Маслов. Полкът е участвал в битките през Сръбско-българската война (1885), Балканската война (1912-1913), Междусъюзническата война (1913), Първата световна война (1914-1918) и Втората световна война (1939-1945). В сражения по време на  Първата световна война от полка загиват над 6000 души. По време на Втората световна война (1939-1946) полкът първоначално е в района на Елхово (ноември 1940-януари 1941), след което е в Скопие и Крушевац (април 1941-юли 1942). През м. септември 1944 г. участва в боевете при Кула.

1962 - България установява дипломатически отношения с Йеменската арабска република (Северен Йемен). Дипломатическите отношения с Народна демократична република Йемен (Южен Йемен) са установени на 10 декември 1967 г. На 22 май 1990 г. Северен и Южен Йемен се обединяват в Република Йемен със столица Сана. Българското посолство в Аден (Южен Йемен) се закрива и остава да функционира това в Сана.

1962 - България установява дипломатически отношения с Алжир на ниво посолства.

1999 - Подписан е договорът за продажба на 58 на сто от капитала на "Нефтохим" АД - Бургас, на руската компания "Лукойл" за 101 млн. долара. Държавата запазва "златна акция" в капитала на дружеството, която й дава право на решаващ глас при вземане на решения. След продажбата дружеството е регистрирано като "Лукойл Нефтохим Бургас" АД.

2005 - Народното събрание ратифицира Финансов договор между България и Европейската инвестиционна банка (България - проект "Дунав мост - транш 2"), сключен на 1 юни 2004 г. Този договор предвижда заем до 70 млн. евро на два транша, първият от които на стойност 50 млн. евро, вторият - 20 млн. евро.

2007 - В Стара Загора започва работа нов завод за криогенно втечняване, разположен върху 18 дка на територията на бившия азотноторов завод "Агробиохим" на 15 км от Стара Загора. Инвестицията, в размер на 10 млн. евро, е на "Линде-газ" - дъщерно дружество на германския консорциум "Линде груп".

2010 - В Перник е открита първата академична година на новосъздадения Европейски политехнически университет, създаден с Решение на 41-ото Народно събрание от 10 юни 2010 г. Това е първото частно техническо висше училище в страната. 

2011 - В Букурещ, Румъния, се провежда съвместно заседание на правителствата на България и Румъния. Подписани са общо шест документа за сътрудничество - декларации, меморандуми, споразумения, в областта на отбраната, вътрешните работи, икономиката, околната среда и социалната политика. Премиерите на България Бойко Борисов и на Румъния Емил Бок подписват политическа декларация за създаването на Съвет за сътрудничество на високо равнище между двете страни.

2016 - Министърът на икономиката Божидар Лукарски и министърът на икономиката на Обединените арабски емирства Султан бен Саид ал Мансури подписват в Министерския съвет Споразумение между двете държави за икономическо и техническо сътрудничество. Документът предвижда засилване на партньорството между двете страни с цел укрепване на икономическите връзки и увеличаване на двустранния стокообмен. По-рано същия ден двамата министри откриват бизнес форум, организиран от Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. 

2017 - В България се провежда 14-ата Правна асамблея на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Домакин на събитието е Българското национално радио. В двудневния форум участват над 80 делегати от 42 медийни организации от 28 държави.

2018 - В Ню Йорк, САЩ, България е избрана за член на Съвета по правата на човека за периода 2019-2021 г. Страната е подкрепена от 180 от общо 188 присъствали и гласували държави членки на ООН. Съветът по правата на човека е междуправителствен орган в рамките на системата на ООН, отговарящ за насърчаването и защитата на правата на човека по света и за справяне със ситуации на нарушения в тази област.

2020 - Върховният касационен съд отхвърля решението на Софийския апелативен съд от 25 юли 2017 г., с което се определя, че България е собственик на двореца "Царска Бистрица" в местност Бистрица до Самоков по силата на Закона за обявяване на държавна собственост върху имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници. Решението на съда е окончателно. Отхвърлят се като неоснователни и всички предявени искове на България срещу Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок във връзка с имота.

2021  - В София работниците от пътностроителните фирми се събират на пети национален протест пред Министерския съвет. Причина за недоволството на бранша е липсата на диалог с държавата по проблемите с неразплатените средства на фирмите за извършена дейност по републиканските пътища, като сумата възлиза на над 900 млн. лева, от които фактурираните разходи са 222,5 млн. лева, а сертифицираните нефактурирани разходи - 710,5 млн. лева, за дейности по текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа. Има и неплатени 62 млн. лева от миналия зимен сезон.

На този ден по света:

1492 - Испанският мореплавател Христофор Колумб открива нова територия, впоследствие наречена Америка,  по време на първата си експедиция за намирането на западен път към Индия (3 август 1492-15 март 1493). Христофор Колумб потегля от пристанището Палос де ла Фронтера в Испания с екипаж от 90 души на борда на три кораба - "Санта Мария", "Пинта" и "Ниня", към Канарските острови, където се подготвя за презокеанското плаване. На 6 септември 1492 г. корабите отплават, за да търсят западен път към Индия, пресичат Атлантическия океан и на 12 октомври 1492 г. достигат до нови земи. Това става официалната дата на откриването на Америка. На следващия ден екипажът слиза на брега на остров, наречен от Колумб Сан Салвадор. От 14 до 24 октомври 1492 г. експедицията изследва редица острови от Бахамския архипелаг, от 28 октомври до 5 декември 1492 г. - участък от североизточното крайбрежие на остров Куба, а на 6 декември 1492 г. достига о. Хаити. През нощта на 25 декември 1492 г. корабът "Санта Мария" засяда на риф и е изоставен. На 16 януари 1493 г. корабите "Ниня" и "Пинта" отплават обратно за родината. Завръщат се в Палос де ла Фронтера, Испания, на 15 март 1493 г.

1847 - Немският електроинженер и предприемач Ернст Вернер фон Сименс и механикът Йохан Георг Халске създават компания за производство на електротехническо оборудване - днес концерн "Сименс" - един от най-големите производители на електроника в света. 

1929 - Във Варшава, Полша, е подписана Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз или т. нар. Варшавска конвенция с цел за хармонизиране на международното частно въздушно право.

1931 - В Рио де Жанейро, Бразилия, на хълма Корковадо на височина 700 метра тържествено е осветена статуята на Христос Спасителя - символ на града. Изграждането й започва на 4 април 1922 г. Монументът е в стил арт деко, висок е 38 метра, а размахът на ръцете на Христос Спасителя е 28 метра. Статуята на Христос Спасителя е включена в списъка на новите седем чудеса на света, обявени на 7 юли 2007 г. в Лисабон, Португалия.

1944 - Британски и гръцки въоръжени сили освобождават Атина, Гърция, окупирана от фашистка Германия на 27 април 1941 г.

1949 - Американският предприемач Конрад Хилтън купува хотел "Уолдорф Астория" на Пето авеню в Ню Йорк, САЩ.

1960 - В Ню Йорк, САЩ, по време на дебати за колониализма в рамките на 15-ата годишна сесия на Общото събрание на ООН, председателят на Министерския съвет на Съветския съюз Никита Хрушчов започва да удря с юмруци по банката в знак на несъгласие с критиките от страна на ръководителя на делегацията на Филипините Лоренцо Сумулонг за политиката на СССР в Източна Европа, който казва, че СССР също е колонизатор по отношение на страните от Източна Европа. Неговият преводач Виктор Суходрев споделя думите му: "Започнах да удрям с юмрук и видях, че часовникът ми спря. По дяволите, счупих си часовника заради това тук! И тогава взех обувката и започнах да удрям с нея!"

1968 - Открити са 19-ите летни Олимпийски игри в Мексико сити, Мексикo. Игрите завършват на 27 октомври 1968 г. В тях участват 5516 спортисти (781 жени и 4735 мъже) от 112 държави, които се състезават в 18 вида спорт.

1971 - Премиера на сцената на Бродуей в Ню Йорк, САЩ, на рок операта "Исус Христос Суперзвезда" на британския композитор Андрю Лойд Уебър и текстописеца Тим Райс. Мюзикълът, режисиран от Хал Принс, затваря на 30 юни 1973 г. след 711 представления. Рок операта "Исус Христос Суперзвезда" е базирана на концептуален албум, който Андрю Лойд Уебър и Тим Райс издават на 27 октомври 1970 г. По нея са направени две филмови адаптации - през 1973 г. и 2000 г.

1992 - Регистриранo e земетресение от 5,8 по скалата на Рихтер с епицентър край Кайро, Египет, при което загиват 552-ма души.

1999 - В Пакистан е извършен военен преврат, начело с командващия армията ген.-лейт. Первез Мушараф, а министър-председателят Наваз Шариф е поставен под домашен арест. На 15 октомври 1999 г. ген.-лейт. Первез Мушараф издава указ, с който поема функциите на глава на изпълнителната власт.

2000 - В 12:15 ч. в пристанището на Аден, Йемен, е извършен терористичен атентат на борда на американския военен кораб "Коул", организиран от радикалната ислямска групировка "Армията на Мохамед", свързана с международната терористична организация "Ал Каида". Убити са 17 американски военни, ранените са 38 души.

2005 - В 01:00 ч. по Гринуич от космическата база, разположена на около 1000 км от Пекин, е изведен в орбита вторият китайски пилотиран космически кораб "Шънчжоу-6 " с двама космонавти на борда - Фей Цзюнлун и Не Хайшън.

2007 - Армията на САЩ за пръв път разполага в Япония мобилна система за засичане на ракети. Мярката е в рамките на усилията, полагани от САЩ за защита на архипелага от евентуална севернокорейска атака. Целта е да се гарантира ранно предупреждение за ракети, изстреляни в посока на Япония.

2008 - При наводнение в района на град Гардая в пустинята Сахара (Алжир), на 600 км южно от столицата, загиват 43 души и 86 са ранени. Правителството съобщава, че необичайното природно бедствие е нанесло материални щети за 200 млн. евро.

2009 - В Лондон, Великобритания, в. "Ивнинг стандарт", основан през 1827 г., започва да се разпространява безплатно, след като в началото на 2009 г. е купен от руския бизнесмен Александър Лебедев. Тиражът му е 600 000 броя.

2010 - Публикуван е доклад на Световния икономически форум (СИФ), който обобщава резултатите на проучване за това как държавите разпределят ресурсите и възможностите си между мъжете и жените. Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция си поделят водещите места в класацията на СИФ за равенство между половете, която включва 134 страни. България е поставена на 50-а позиция.

2013 - В Адис Абеба, Етиопия, на срещата на високо равнище на Африканския съюз е прието решение да се увеличат с една трета силите на организацията в Сомалия за борба с ислямистката групировка "Аш Шабаб". В съобщението на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз се посочва, че мисията на Африканския съюз в Сомалия (АМИСОМ) ще бъде увеличена с 6235 войници до 23 966 военнослужещи. Решението е в отговор на терористичното нападение срещу търговския център "Уестгейт" в кенийската столица Найроби на 21 септември 2013 г., при което загиват 59 души, а 175 са ранени.

2014 - Тайфунът „Вонфон“, съпътстван от проливен дъжд и ветрове със скорост до 180 км/ч, преминава над южния японски остров Окинава. В Кюшу властите разпореждат евакуация на 150 000 души. Тайфунът достига до гр. Макурадзаки, на около 1000 км югозападно от Токио, където са ранени 45 души. Прекъснато е електроснабдяването на над 60 000 домове.

2016 - Президентът на Сърбия Томислав Николич открива генерално консулство на Сърбия в Санкт Петербург, Русия, чийто почетен консул ще бъде руският бизнесмен Генадий Тимченко.

2017 - В Крайова, Румъния, президентът Клаус Йоханис прави тест-драйв с новия модел на "Форд", който започва да се произвежда в Румъния - "ЕкоСпорт". Негов съпилот е световният рали шампион Симоне Темпестини. Румънският президент присъства на представянето на новия модел във фабриката в град Крайова (Южна Румъния). В събитието участват и министър-председателят на Румъния Михай Тудосе и посланикът на САЩ в Румъния Ханс Клем. От 2008 г., когато закупува предприятието в Крайова, компанията "Форд" е инвестирала над 1,2 млрд. евро в производствената си дейност в Румъния. 

2018 - В Република Македония с 10 гласа "за", 7 "против" и нито един въздържал се, комисията по конституционните въпроси в парламента одобрява предложението на правителството за внасяне на четири поправки в конституцията, свързани с постигнатото споразумение с Гърция за преименуване на страната на Република Северна Македония. Правителството предлага внасяне на четири поправки в конституцията, свързани с постигнатото споразумение с Гърция за преименуване на страната на Република Северна Македония. За внасяне на поправки в конституцията е необходимо мнозинство от две трети в парламента.

2019 - Тайфунът "Хагибис" връхлита източната и централната част на Япония. Бурята донася безпрецедентни по количество валежи и предизвиква смъртоносни наводнения и свлачища. Загиват 56 души, над 140 души са ранени.

2020 - Президентът на Киргизстан Сооронбай Жеенбеков обявява едноседмично извънредно положение в столицата Бишкек, заради протестите срещу резултатите от парламентарните избори на 4 октомври 2020 г. Извънредното положение включва полицейски час, забрана за събирания и други обществени прояви, както и ограничаване на пътуванията, като за целта в столицата са разположени войски за прилагане на мярката.

2021 - Mинистърът на отбраната на Кувейт Хамад Джабер Али ас Сабах съобщава, че на жените в Кувейт вече е разрешено да стават офицери в армията. Те могат да се записват в армията като специализирани офицери и сержанти в сферата на медицинските дейности и на помощните военни дейности. До този момент жените е можело да заемат само цивилни постове в армията.

2022 - Общото събрание на ООН приема резолюция с 143 гласа "за", 35 "въздържал се"  и 4 "против", която осъжда руските "опити за незаконно анексиране" на четирите частично окупирани области в Украйна - Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска, и призовава всички страни да не признават тези територии за част от Русия. В текста се изразява и подкрепа за суверенитета, независимостта, единството и териториалната цялост на Украйна в рамките на международно признатите й граници.

Родени на този ден българи:

акад. Иван Снегаров, църковен историк (1883-1971).
Бил е преподавал в Ениджевардарското класно училище и в Цариградската духовна семинария, и писар в Българската екзархия в Цариград. Учител последователно в Цариградската семинария, Педагогическото училище в Сяр (дн. Серес, Северна Гърция), в Солунската мъжка реална гимназия, в Ямболската гимназия, в Софийската семинария и др. Дългогодишен преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1912-1926). Редактор на периодичните издания "Духовна култура", "Народен страж" и "Македонски преглед" (орган на Македонския научен институт), на в. "Автономна Македония" и на "Църковен вестник" (1928-1931). Декан на Богословския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1928-1929; 1934-1935; 1942-1943; 1948-1949). Директор на Института за българска история при Българската академия на науките /БАН/ (1947-1950). Директор на Архивния институт при БАН (1951-1959). Автор е на 21 монографии, над 200 студии, статии и рецензии. Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (май 1969).

проф. Георги Брадистилов, математик (1904-1977).
Един от основателите на Държавната политехника (1942), в която е основател и завеждащ Катедрата по приложна математика (1945-1953), декан на Строителния факултет (1945-1947), ректор на Държавната политехника (1947-1948). Завеждащ на Катедра по висша математика на Машинно-електротехническият институт (1953-1971) и ректор на института (1962-1966). Член-кор. на Българската академия на науките (1967). Автор е на над 100 публикации (15 в чужбина), съавтор на основните учебници и ръководства по висша математика за инженери (около 40), и на книгите: "Матрично смятане", "Операционно смятане". Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1957, 1963), на орден "Червено знаме на труда" (1959), на орден "Народна република България" втора степен (1964). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (1974).

Петър Незнакомов (ист. име Петър Димитров Димитров), писател (1920-1997).
Заместник-главен редактор на в. "Стършел" (1956-1970) и на в. "Литературен фронт" (1970-1973). Главен редактор на Студията за анимационни филми "София" (1973-1975). Автор е на сборниците разкази "Бяло и черно", "В ония дни", "Атила - бич Божи", "Разкази за петте океана" и др. Сценарист е на филмите "Хитър Петър" (1960), "Маргаритка" (1961), "Нако, Дако и Цако - коминочистачи" (1976), "Подарък в полунощ" (1986). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1976). Носител на литературната награда "Чудомир" на община Казанлък, фондация "Чудомир" и в. "Стършел" (1969, 1976), на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1980), на наградата на Съюза на българските писатели за хумор и сатира за 1986 г. (19 май 1987).

акад. Рангел Вълчанов, режисьор и сценарист (1928-2013).
От 1952 г. работи в Студията за игрални филми (СИФ) "Бояна" като асистент режисьор и режисьор-постановчик, член на директорския съвет в СИФ "Бояна". Автор е на около 17 игрални и десетки документални филми, като в повечето от тях е сценарист и режисьор: "Слънцето и сянката (1962), "Търси се спомен..." (1964), "Вълчицата" (1965), "Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров" (1966), "Езоп" (1970), "Лице под маска" (1970), "Шанс" (1971), "С любов и нежност" (1978), "Лачените обувки на незнайния войн" (1979), "За къде пътувате" (1986) и др. Сред десетките му документални филми са "Пътешествие между два бряга" (1967),  "Любомир Пипков" (1974), "Мечтател" (1982), "Индия, моя любов" (1983), "Гена Димитрова" (1983) и др. Автор е на книгите "Всички ще умрем, а сега наздраве" (2010), "Ура! Най-после и онемях" (2012), "Хем съм сам, хем няма никой" (2013). Обявен от кинематографичната общност за режисьор номер 1 на България за 20-и век (1995). Носител на Голямата награда "Златна камера" на Съюза на българските филмови дейци (1980), на държавната награда "Паисий Хилендарски" (3 ноември 2008), на наградата за цялостно творчество на Българската филмова академия (31 май 2012), на наградата "Златен на век" плакет на Министерството на културата (21 май 2004), на наградата "Златен век" огърлие на Министерството на културата (20 май 2013), на орден "Стара планина" първа степен (22 януари 1999) , на орден "Св. св. Кирил и Методий" с огърлие (4 ноември 2008).

Бригита Чолакова, телевизионна водеща и журналистка (1933-1999).
В началото на 60-те години става преводач и конферансие към цирк "Добрич", а от 1968 г. е водеща на програмата на фестивала "Златният Орфей". Работила е в Българската национална телевизия (1970-1991, 1995-1999). Авторски нейни предавания са: "Телевизионен обектив", "Стил", "ТВ Неделник" и "Модева ТВ". Водеща е на:,"Пожелахте да видите", "Телевизията представя", "Модева ТВ".

Иван Драгневски, финансист и политик (1940).
През 1964 г. работи в международния отдел на Българската народна банка. През същата 1964 г.  преминава на работа в новоучредената Българска външнотърговска банка (от 1994 г. "Булбанк"). Председател на Българска външнотърговска банка (11 април 1980-20 декември 1989). Председател на Българска народна банка (20 декември 1989-9 януари 1991). Пълномощен министър и търговски представител на България в Торонто, Канада (1991-1992). Член и председател на Надзорния съвет на "Първа източна международна банка" АД (от 2005 г. "Интернешънъл Асет Банк" АД) (2003-2021).

акад. Станимир Троянски, математик (1944).
Научните му приноси са главно в областта на функционалния анализ. Ръководител на сектор "Реален и функционален анализ" в Единния център по математика и механика (1985-1988) и на катедра Математически анализ във Факултета по математика и информатика на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1989-1999). Почетен гражданин на Варна (август 2019).

Тодор Димитров, актьор (1945).   
Играл е в Държавния куклен театър във Варна (1972-1983). От 1983 г. е в състава на Столичния куклен театър. Участвал е в повече от 100  постановки. Играл е в сериалите "Седем часа разлика" (2011) и "Столичани в повече" (2017). Носител на награда от втория Национален преглед на българските куклени театри (1973), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостен принос към кукленото изкуство (27 март 2010). 

Тоня Горанова, художник (1949).
Илюстратор на детска литература, книги, читанки и учебници за основното образование. Удостоена с наградата "Александър Денков" на Съюза на българските художници за високи постижения в изкуството на българската книга (1988, 2006).

проф. Митко Георгиев, инженер (1953).
Заместник-ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет в София (2007-2011) и негов ректор (2011-юли 2019). Има издадени над 70 научни статии.

Георги Георгиев, финансист (1956).
Директор на дирекция "Инвестиции" в "Обединена българска банка" (1991-1995). Главен счетоводител в застрахователна компания "Витоша Живот" АД (1995-1998). От 1998 г. е изпълнителен директор на ЗК "Витоша Живот"АД (от 2007 г. застрахователна компания "Уника живот" АД). Председател на Управителния съвет на "Уника живот" АД и изпълнителен директор на дружеството (2008-2020). От 2021 г. е член на Надзорния съвет на "Уника България" АД.

Емил Райнов, лекар и политик (1961).
През 1988 г. завежда кабинет по спортна медицина в общинската болница в Дупница, а от 1989 г. работи в отделение за медицинска и психологическа експертиза във въздушния транспорт към Националната многопрофилна транспортна болница "Цар Борис ттт" в София. Бил е преподавател по медицинско осигуряване в Института по въздушен транспорт. Заместник-министър на здравеопазването (24 август 2005-27 юли 2009). Председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса (13 декември 2005-9 септември 2009). Депутат в 42-ото и 43-ото Народно събрание (2013-2017).

Сашка Васева, фолкпевица (1966).

Петър Петров, състезател по баскетбол и треньор (1970). 
Носител на наградата за най-етичен треньор в българските първенства "Румен Пейчев" на специализираният баскетболен сайт BGbasket.com (2017).

Иво Янакиев, състезател по гребане (1975).
Печели бронзов медал (скиф) в Олимпийските игри през 2004 г. в Атина, Гърция.

На този ден са родени и:

княз Дмитрий Донски, руски владетел (1350-1389).
Велик Московски княз (от 1359) и Велик Владимирски княз (от 1362). По негово време Москва се утвърждава като център на руските земи.

Артур Никиш, унгарски диригент и композитор (1855-1922).
Главен диригент на Лайпцигската опера (1882-1889) и неин директор (1905-1906). Ръководител на Бостънския симфоничен оркестър (1889-1893), на лайпцигския "Гевандхауз" (1895-1922), едновременно и на Берлинския филхармоничен оркестър. Ръководител на симфоничния оркестър на Хамбург (1897). Главен диригент и директор на операта в Будапеща (1893-1895). Ръководител на диригентски клас в Лайпцигската консерватория (1902-1907).

сър Артър Хардън, британски химик (1865-1940).
Носител на Нобелова награда за химия за 1929 г. заедно с шведския биохимик от немски произход Ханс фон Ойлер-Келпин за техните изследвания върху алкохолната ферементация и ферментационните ензими.

Рамзи Макдоналд, британски политик (1866-1937).
Един от основателите на Лейбъристката партия (27 февруари 1900). Председател на парламентарната група на Лейбъристката партия (1911-1914). Лидер на Лейбъристката партия (22 ноември 1922- 1 септември 1931). Министър председател на Великобритания (22 януари 1924-4 ноември 1924; 5 юни 1929-7 юни 1935).

Еудженио Монтале, италиански поет (1896-1981).
Автор е на стихосбирките "Кости от сепия" (1925), "Къщата на митничаря и други стихотворения" (1932), "Случаи" (1939), "Финистере" (1943), "Буря и друго" (1956), Ксения" (1966), "Дневници от 71-ва и 72-ва" (1973), "Други стихове" (1981) и др. Пожизнен сенатор (1967). Носител на Нобелова награда за литература за 1975 г. за неговата характерна поезия, в която високохудожествено интерпретира общочовеши проблеми.

Роке Гастон Масполи, уругвайски футболист (вратар) (1917-2004).
Печели златен медал от Световното първенство през 1950 г. в Бразилия с националния отбор по футбол.

Никита Симонян, съветски футболист, треньор и спортен деец (1926).
Най-добрият нападател в историята на футболния клуб "Спартак" - Москва, където играе от 1949 г. до 1959 г. (160 гола). С националния отбор по футбол печели златен медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. Три пъти е бил и. д. президент на Руския футболен съюз (2009-2010, през 2012 г. и през 2015 г.). Автор е на книгата "Футболът само игра ли е?" (1989). Носител на почетния знак "За заслуги в развитието на олимпийското движение в Русия" на Националния олимпийски комитет на Русия (2000).  Носител на руските ордени "За заслуги пред Отечеството" трета степен (2000) и четвърта степен (2011). Носител на орден на Международната федерация по футбол ФИФА "За заслуги" (2000) и на Олимпийски орден на Международния олимпийски комитет. Носител на арменския орден "За заслуги пред Отечеството" първа степен (8 юли 2019) и на арменския медал "За заслуги пред Отечеството" първа степен (10 октомври 2013). От 24 януари 2020 г. стадионът в гр. Армавир, Русия, носи неговото име.

Сезар Пели, аржентински архитект (1926-2019).
Живее в САЩ от 1952 година. Проектира кулите "Петронас" в Куала Лумпур (Малайзия), финансовият център "Уан уърлд" в Ню Йорк (САЩ), Гран Торе Костанера в Сантяго (Чили), Стъклената кула в Мадрид (Испания), Международният финансов център в Хонконг, десетки театри и културни центрове по света.

Лучано Павароти, италиански оперен певец тенор (1935-2007).
На 29 април 1961 г. той дебютира на оперната сцена в ролята на Родолфо в операта "Бохеми" на италианския композитор Джакомо Пучини в операта на Реджо Емилия, Италия. Има повече от 100 записа, пет от които са удостоени с награда "Грами". Концертът на Лучано Павароти и испанските оперни певци Хосе Карерас и Пласидо Доминго, известни като "Тримата тенори", записан в Рим, Италия, през 1990 г., се превръща в най-продавания класически албум на всички времена. През 1996 г. сп. "Форбс" класира Лучано Павароти сред най-богатите хора в развлекателната индустрия с печалби от 25 млн. долара. От 2007 г. в негова памет театърът в родния му град Модена носи неговото име. Той е записан в Книгата на рекордите "Гинес" с рекорд за най-много бисове (165 на брой) след негово изпълнение в Берлин, Германия, на 24 февруари 1988 г. Носител на награда "Грами" (1978, 1979, 1981, 1988, 1990, 1998).

Якоб Кун, швейцарски футболист и треньор (1943-2019).

Рик Парфит, британски музикант (1948-2016).
Китарист на британската рок група "Стейтъс Куо" от 1967 г. Групата е създадена през 1962 г. като "Спектърс". От 1969 г.  носи името "Стейтъс Куо", с което добива популярност в цял свят. Тя е продала общо над 100 млн. копия на свои албуми. Сред най-популярните песни на групата са in The Army Now, Rockin' All Over the World, Caroline и др.

Бранко Цървенковски, политик от Република Македония (1962).
Министър-председател на Република Македония (4 септември 1992-30 ноември 1998, 7 октомври 2002-12 май 2004). Президент на Република Македония (12 май 2004-12 май 2009). Председател на Социалдемократическия съюз на Република Македония (21 април 1991-14 ноември 1999, 23 януари 2000-12 май 2004; 12 май 2009-25 април 2013).

Карстен Ембах, немски състезател по бобслей (1968).
Олимпийски шампион (четворка) през 2002 г. от Солт Лейк Сити, САЩ. От олимпийски игри печели и бронзов медал през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия. От световни първенства печели четири златни (1995, 1997, 2000 и 2003), един сребърен (2001) и един бронзов медал (1996).

Боде Милър (Самюъл Боди Милър), американски състезател по ски алпийски дисциплини (1977).
Олимпийски шампион през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От олимпийски игри във Ванкувър печели и един сребърен и един бронзов медал. От Олимпийските игри през 2002 г. в печели два сребърни медала. От Олимпийските игри през 2014 г. в Сочи, Русия печели един бронзов медал. От световни първенства печели четири златни и един сребърен медал. Двукратен носител на Световната купа (2005, 2008).

Филип Шох, швейцарски състезател по сноуборд (1979).
Двукратен олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, и през 2006 г. в Торино, Италия. От световни първенства печели два сребърни медала.

Ледли Кинг, английски футболист (1980).

Шола Амеоби, нигерийски футболист (1981).

Кристиан Стуани, уругвайски футболист (1986).

Рубен Янес, испански футболист (вратар) (1993).

Това е денят на смъртта на:

ген. Робърт Лий, американски военен деец (1807-1870).
Главнокомандващ силите на Конфедерацията по време на Гражданската война в САЩ (1861-1865).

Анатол Франс (ист. име Жак Анатол Франсоа Тибо), френски поет и писател (1844-1924).
Автор е на произведенията "Златни поеми" (1873), "Йокаста и мършавата котка" (1881), "Таис" (1890), "Островът на пингвините" (1908) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1921 г.

Рашко Маджаров, български адвокат и политик (1874-1943).
Депутат от 14-ото до 24-ото Обикновено народно събрание (1908-1939). Министър на земеделието и държавните имоти (21 юни 1918-17 октомври 1918), министър на правосъдието (29 януари 1924-3 ноември 1924), министър на железниците, пощите и телеграфите (3 ноември 1924-4 януари 1926; 12 септември 1928-15 май 1930).

Алф Сомерфелт, норвежки езиковед (1892-1965).
Един от основателите на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Генерален секретар на Постоянния международен комитет на лингвистите (1946-1964).

Дийн Ачесън, американски политик (1893-1971).
Държавен секретар на САЩ (21 януари 1949-20 януари 1953).

Мара Пенкова, българска актриса (1894-1959).
От 1919 г. е актриса в новообразуван любителски театър в Бургас. Играла е в Народния театър в София (1921-1946). Изиграла е повече от 80 характерни комични роли. Създава с лични средства Централния куклен театър (дн. Столичен куклен театър)(1946). Директор на Централния куклен театър (1946-1959). Лауреат на Димитровска награда (1951).

Паул Мюлер, швейцарски химик (1899-1965).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1948 г. за откриването на високата ефективност на съединението дихлор-дифенил-трихлоретан (ДДТ) като контактна отрова. Той патентова съединението през 1940 г. и след като го изследва в естествена среда, през 1942 г. пуска препарата в продажба. ДДТ се оказва ефективен срещу вредни насекоми като въшки и комари, които са преносители  на заразни болести като маларията и петнистия тиф.

Соня Хени, норвежка състезателка по фигурно пързаляне (1912-1969).
Трикратна олимпийска шампионка по фигурно пързаляне през 1928 г. в Сен Мориц, Швейцария, през 1932 г. в Лейк Плесид, САЩ, и през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен, Германия. От световни първенства печели 10 златни медала (1927, 1928, 1929, 1930, 1931, 1932, 1933, 1934, 1935, 1936) и един сребърен медал (1926). От европейски първенства печели шест златни медала (1931, 1932, 1933, 1934, 1935, 1936).

Васил Попов, български писател, журналист, сценарист и преводач (1930-1980).
Редактор във в. "Бойно знаме" (1952-1953), в сп. "Наша родина" (1953-954), в сп. "Отечество", във в. "Народна култура" (1954-1957) и в. "Литературен фронт" (1964-1966; 1971-1973). Редактор и завеждащ отдел "Белетристика" във в. "Литературен фронт"(1973-1980). Автор е на "Човекът и земята" (1962), "Корените" (1967), "Времето на героя" ( 1968; 1979), "Това красиво човечество" (1971), "Спокойствие" (1972), "Вечни времена" (1973), "Зеленият тръбач" (1975), "Корените. Хроника на едно село" (1975; 1977), "Низината" (1977; 1979; 1984), "Слова" (1978), "Дайкири. Разкази за Куба" (1979), "Самолет от Цюрих" (1980), "Оставете балкона отворен" (1980). Създава пиесите "Легенда" (1965), "Кактусът" (1970) и "Селски притчи" (1975). Автор е и на сценариите за игралните филми "Свобода и смърт" (1968), "Вечни времена" (1974), "Жив автобус" (1979). Превежда произведения на Джеръм Селинджър, О. Х. Кардосо, Ги дьо Мопасан и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1980). 

проф. Димитър Филипов, български икономист (1932-2007).
Ректор на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1971-1978). Бил е журналист, главен редактор на сп. "Култура" и сп. "Родопи". Бил е заместник-председател на Комитета по култура, директор на Института по култура, декан във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" и преподавал в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Университета за национално и световно стопанство.

Фредерик Бота (Роелоф Фредерик (Пик) Бота), южноафрикански политик (1932-2018).
Посланик на Южна Африка в САЩ (30 юли 1975-1 май 1977). Министър на външните работи (1 април 1977-11 май 1994). Министър по въпросите на енергетиката и природните ресурси (27 април 1994-май 1996). Думата "пик" означава пингвин на африкаанс. Той получава това прозвище заради костюма, който носел на делови срещи.

Кишо Курокава, японски архитект (1934-2007).
Един от основоположниците на архитектурните течения "метаболизъм" и "симбиоза". Проектирал е Националния музей по етнология в Осака, Япония (1973-1977), международното летище в Куала Лумпур, Малайзия (1992-1998), Музея за съвременно изкуство в Хирошима, Япония (1992-1998) и др.

Уилт Чембърлейн (ист. име Уилтън Норман Чембърлейн), американски баскетболист (1936-1999).
Той е единственият играч, който е отбелязал 100 точки в един мач от НБА - на 2 март 1962 г. за победата на "Филаделфия 76" над "Ню Йорк Никс" със 169:147.

проф. Милчо Левиев, български джаз музикант, композитор, аранжьор и пианист (1937-2019).
Диригент на Биг бенда на Българското национално радио (1962-1966). Диригент на Пловдивската филхармония и на Софийската филхармония (1963-1968). Композитор и пианист на квартета "Джаз фокус'65" (1965-1970). От 1970 г. с малко прекъсване живее и твори в САЩ. Преподава в Южнокалифорнийския университет (от 1988) и води майсторски класове в Нов български университет (НБУ). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на НБУ (10 май 1999). Носител на орден "Стара планина" първа степен (17 декември 1997) и орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (21 декември 2007).

Станчо Бончев, български футболист (вратар) и треньор (1942-2013).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Бенковски" (Видин), "Генерал Заимов" (Сливен), "Локомотив" (Пловдив) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 7 мача.

Стоян Янев, български архитект (1946-2015).
Специализирал е реставрация през 1972 г. в Италия. Работил е 10 години в Националния институт за паметниците на културата и 11 години в "Софтпроект". Четири години е бил съветник на министъра по градското развитие в Етиопия. Бил председател на Столичното дружество на архитектите. Бил е началник на Управлението по архитектура и градоустройство към Столична община. Главен архитект на София (1996-2006).
/КГ/