site.btaГлинени предмети от епохата на неолита изработиха децата от родно училище в Рединг

Глинени копия на плочката от Градешница и печата от Караново изработиха възпитаници на училище “Д-р Петър Берон“ в английския град Рединг. Кръжокът на тема "България в епохата на неолита" проведе преподавателката Виктория Влаховска, става ясно от публикация във Фейсбук страницата на училището. 

По време на заниманието децата научиха нови неща за археологията и разбраха как се казва човекът, който прави разкопки и намира много стари предмети. В урока беше включена информация и за "Слатинското неолитно праселище" край София.

“В началото на занятието попитах най-малките колко е стара България? Отговорите бяха: на 35, на 85, на 150 години. Когато им казах, че тези предмети, които виждаме на снимка, и които са открити в българските земи, са на 8000 години, онемяха“, сподели Виктория Влаховска в социалната мрежа.

Село Градешница се намира в Северозападна България, близо до Криводол. Там е открита глинена плочка, изписана със знаци, която се превръща във важен източник, както за историята на Европа в края на неолита, така и за старото писмо, познато като дунавска протописменост. Находката датира от около петото хилядолетие преди новата ера и се съхранява в Регионалния исторически музей във Враца. Открита е при археологически разкопки, водени от Богдан Николов. Знаците върху нея се приемат за писменост. От самото начало се появява хипотеза, че символиката на обратната страна е свързана с луната и нейните промени.

Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт обозначен като Караново VI и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.

Слатинското неолитно праселище е едно от най-големите на Централните Балкани. То представлява многослоен археологически обект, разположен в източната част на София, южно от квартал Слатина. Общата му запазена площ е около 80 декара. Възниква в края на седми век и съществува в продължение на повече от половин хилядолетие. В него има осем последователни нива на обитаване, в които са открити останки от живота на праисторическите хора - части от опожарени и неопожарени къщи, съоръжения и предмети от интериора им, обредни структури, ограждащи ровове, многобройни каменни, рогови и керамични оръдия, керамични съдове, животински кости и човешки останки. Жителите на селището са били носители на иновативно мислене и двигател на културното развитие в региона.