site.btaВоенните духови оркестри са първопроходци и градители на модерния облик на българската музикална култура, казва д-р Галя Грозданова-Радева

Трябва да сме горди, че българските военни духови оркестри стават своеобразен духовен мост между европейската музикална култура и българското общество след Освобождението. Те са първопроходци и градители на модерния облик на българската музикална култура и работят за бързото ѝ развитие, и изравняване с достиженията на Европа. Това казва пред БТА д-р Галя Грозданова-Радева.

Поводът за думите ѝ е изложбата „Гвардейският оркестър и формирането на културния и музикален живот в столицата и в страната“, която ще бъде открита на 17 юли в градската градина пред Народния театър. Гвардейският оркестър, който е част от структурата на Националната гвардейска част, днес, 12 юли, отбелязва 146 години от създаването на институцията.

„Гвардейският оркестър – културна емблема и музикална визитка на страната ни по света, е първият професионален оркестър в България, осъществил първите записи на художествени произведения в различни музикални жанрове на грамофонни плочи – в началото на XX в. за чуждестранни звукозаписни компании, които разпространяват продукцията си в Европа. Винаги сред народа, обичан от народа, Гвардейският оркестър става и остава оркестъра на народа – неговият народен оркестър“, разказва д-р Галя Грозданова-Радева.

„Време е вече, макар и с голямо, и неоправдано закъснение, на военните духови оркестри и на техните капелмайстори творци, визионери и общественици да им бъдат вписани имената със златни букви в българската музикална култура и в нейната история от Освобождението до наши дни“, смята изследователката.

Изложбата се организира във връзка с първото по рода си научно изследване в България за дейността на гвардейския оркестър – на д-р Радева, както и отпечатването на двете ѝ книги-монографии „Създаване на първите професионални оркестри в България“ и „Гвардейският оркестър на България: Началото“.

Д-р Галя Грозданова-Радева пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за интереса ѝ към създаването на първите оркестри в България, за работата с уникални архивни документи и снимки, и техните източници, за непознатото и новото по време на изследователския процес, за двете ѝ най-нови книги, и защо като българи трябва да се гордеем с военните оркестри.

Г-жо Радева, откъде идва този интерес към първите оркестри в България?

- Интересът ми към военните духови оркестри като първи професионални музикални състави в България след Освобождението и първостроители на модерния облик на българската музикална култура, с исторически и обективно предопределена от държавата мисия на водещ фактор в духовния живот на страната, е провокиран от изясняването на общия исторически и културен контекст в хода на моето научно изследване за гвардейския оркестър.

Твърде оскъдна е общодостъпната публикувана научна информация за първата, изградена от държавата, цялостна единна национална система от равномерно разпределени по територията на цялата страна професионални държавни културни институти на българската войска (днес българската армия) – военните духови оркестри. Те се явяват единствените професионални оркестри в страната от Освобождението до първите няколко десетилетия на XX в. и имат исторически значим принос в съграждането, развитието и издигането на българската музикална култура в синхрон с цивилизационния културен ръст на Европа и изравняването ѝ с постиженията на художественото музикално изкуство, достигнати във водещите национални композиторски школи.

До този момент има издадена една-единствена научна монография за военните оркестри – тази на Атанас Иванов (1979). Тя, както и няколко ценни архивни ръкописа, ми послужиха за отправна точка в моето научно изследване, наред с използвания от мен огромен архивен масив със съхранената документация на българската войска в Държавна агенция „Архиви“ (ДАА).

Сред тези ценни ръкописи и документи е студия на полковник Иван Кръстев Стойчев (1948), която се смяташе за изгубена, и която аз открих, и използвах в своето изследване, както и „Архивна книга на пиесите на музикантския хор (военния духов оркестър) от Лейбгвардейски на Негово царско височество конен полк“ и първите отпечатани нотни издания в България с част от събрания художествен репертоар, създаден от първите професионални творци композитори в страната – военните капелмайстори, в периода от Освобождението до средата на 30-те години на XX век.

Крайно време е обществото да узнае, а българската наука да признае и интегрира в научния корпус от знание – да се изучават и преподават в българската образователна система, заслугите на военните духови оркестри, и в най-голяма степен – на Гвардейския оркестър – за изграждане на съвременния модерен облик на българската музикална култура от Освобождението (1878) насам и изравняването на развитието ѝ с достиженията на европейската култура, и духовен ръст в кратък исторически период. Факт е, че българската войска се явява най-големият меценат на българската култура в историята на Третата българска държава.

Какво съдържа първата по рода си изложба с архивни документи и снимки? Какъв брой документи и снимки минаха през Вас? Какви са техните източници? 

- Ще бъдат представени малка част от непубликувани досега архивни източници, документи, артефакти, ръкописи, сборници – от нормативни документи, служебни списъци, служебна кореспонденция и доклади, договори, репертоарни сборници, нотни свитъци, партитури, портретни и групови фотографии, които открих и използвах в хода на моето научно изследване. Това са образци, подбрани от огромния масив от оригинални, достоверни, първични архивни документи – както от ведомствената документация на българската войска, така и от източници, съхранявани в различни архиви и библиотеки в страната.

Изложбата е базирана на научния ми труд за Гвардейския оркестър и се осъществява с финансовата подкрепа на Столичната община – дирекция „Култура“. Съорганизатор е научният архив на Българската академия на науките. Партньори са ДАА – Централен държавен архив и Държавен военноисторически архив, Велико Търново, Националният военноисторически музей, военната академия „Георги Стойков Раковски“, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и общинският културен институт „Искър“.

Какво беше най-интересното, непознатото и новото, лично за Вас, по време на целия процес?

- Научното поле за военните духови оркестри, респективно за „флагмана“ сред тях – Гвардейския оркестър, е огромно, слабо проучено и няма много научни резултати, публикувани по темата до този момент. Това разкрива необятни възможности за изучаване на историята, кадровия състав, структурата, функциите, значението и приноса им в българския обществен живот, и служебната им дейност. 

Интерес представлява стратегическата историческа мисия, която държавата възлага на военните оркестри – да развиват музикалното дело в страната – да реализират широко демократична и всеобхватна музикално-възпитателна и културна дейност сред обществото, наред със служебните си задължения в българската войска. Те събират и записват български музикален фолклор, който военните капелмайстори използват като интонационен материал в своето творчество и го връщат в нова художествена форма при народа, от който произхождат. Създават национално определен художествен репертоар, разгръщат системна музикалнопедагогическа дейност в така наречените капелмайсторски школи, в които обучават български младежи за музиканти във военните оркестри.

Те възпитават и извисяват естетическия вкус на публиката, и я приобщават към културните ценности и достижения в музикалното изкуство на Европа. Музицират в различни културни контексти и утвърждават концертната дейност като водеща сред тях. Развиват системна инструментална оркестрова и солова концертна дейност, запознават българската публика с най-добрите художествени образци на съвременни и утвърдени европейски композитори от различни национални школи.

Защо решихте да разделите проучванията си в две отделни издания – за професионалните оркестри и отделно – за Гвардейския оркестър?

- Периодът е дълъг от създаването на българската военнооркестрова служба през 1879 г. до днес. Дейността на военните духови оркестри е богата, като най-ярка и открояваща се е тази на създадения с Височайши указ № 112 от 23 декември 1892 г. Лейбгвардейски – днес Гвардейски оркестър. Те трудно могат да се вместят само в тези две монографии със заглавия „Създаване на първите професионални оркестри в България“ и „Гвардейският оркестър на България: Началото“, дори само за този първи, монархически период на управление в Третата българска държава – от 1878 до 1944 г.

За Националната гвардейската част има издадени две монографии и два юбилейни луксозни сборника за историята и дейността ѝ. Това са монографиите на Анатолий Прокопиев – „Гвардейската част на Българската армия, 1879-1944“ (2005) и на Веселин Янчев – „Службите за охрана в България. От княза до президента, 1879-2013“ (2013). Другите две издания са със заглавия „135 години Национална гвардейска част“ (2014) и „140 години Национална гвардейска част“ (2019). 

За Гвардейския оркестър в момента се подготвят още две монографии – за гвардейските капелмайстори и за репертоара на Гвардейския оркестър. Имам и други планове в тази посока.

С какво най-много трябва да се гордеем като българи, когато стане дума за историята на професионалните оркестри?

- Трябва да сме горди с това, че българските военни духови оркестри стават своеобразен духовен мост между европейската музикална култура и българското общество след Освобождението. Те са първопроходци и градители на модерния облик на българската музикална култура и работят за бързото ѝ развитие и изравняване с достиженията на Европа. Военните духови оркестри са първите професионални оркестри в България, в най-новата ни история.

С пълната подкрепа на държавата и с обезпечаването от българската войска на кадрови, експертни, материални и финансови ресурси, военните духови оркестри и техните капелмайстори, по обективни и исторически причини, са основните двигатели и деятели в изграждането на фундамента на българската диригентска школа, на българската композиторска школа, на българския национален музикален стил, на европейския модел на специализирано практическо и теоретично професионално музикално образование в свирене на западноевропейски музикални инструменти, в приобщаването на българите към културните ценности и достижения на Европа, в културно-възпитателното и музикално-просветното дело, в системната концертна дейност и в други направления.

Гвардейският оркестър – културна емблема и музикална визитка на страната ни по света, е първият професионален оркестър в България, осъществил първите записи на художествени произведения в различни музикални жанрове на грамофонни плочи – в началото на XX в. за чуждестранни звукозаписни компании, които разпространяват продукцията си в Европа. Винаги сред народа, обичан от народа, Гвардейският оркестър става и остава оркестъра на народа – неговият народен оркестър.

Огромният труд, посветеност и професионализъм, с които военните оркестри и военните капелмайстори изпълняват своята обществена мисия, и работят за оформяне на културната идентичност на българската нация, за изграждане модерния облик на българската музикална култура, за обогатяване на духовния живот в страната, за укрепване на националното самосъзнание и чувство за родолюбие и гордост у българите като духовни и морални устои на националната сигурност, заслужават достойно признание. Признание, което те са си извоювали със своя несравним исторически и културно значим принос на водещ фактор за културния ръст на следосвобожденска България.

Време е вече, макар и с голямо и неоправдано закъснение, на военните духови оркестри и на техните капелмайстори творци, визионери и общественици да им бъдат вписани имената със златни букви в българската музикална култура и в нейната история от Освобождението до наши дни.

Искам да честитя празника на Националната гвардейска част, на целия ѝ кадрови състав, който в годините достойно носи своята високоотговорна служба.