Сортовете "Супер ран Болгар", "Плевен" и "Брестовица", разработени от проф. Васил Вълчев - авторитетен български селекционер, създател на 20 нови сорта лози, все още са на трапезата на българите и на нашите съседи, разказа за БТА проф. Мирослав Иванов от Института по лозарство и винарство в Плевен. Интересът към тях в световен мащаб се засилва. Тези сортове са едно от най-добрите постижения на световната селекция при създаване на висококачествени, ранозреещи, едроплодни и транспортабилни десертни сортове.
Проф. Вълчев е носител на почетния знак на Института за изобретения и рационализации (ИНРА) и е вписан в "Златната книга на Патентно ведомство на Република България" на 26 юни 1990 г.
Друга група от създадените от автора сортове са високодобивни, устойчиви на ниски температури и болести. Чрез отглеждането им се постига намаляване на разходите за растителна защита и опазване на околната среда и се реализира голям икономически ефект.
Ст.н.с. І ст. Васил Вълчев е роден на 21 март 1932 г. в с. Бабино, Врачанско. Работи в Института по лозарство и винарство (ИЛВ) - Плевен от 1 февруари 1960 г. до 1999 г.
Започва работа в ИЛВ - Плевен през 1960 г. като ръководител на Експерименталната база към него. От 1963 г. е научен сътрудник по селекция на лозата. През 1978 г. защитава кандидатска дисертация, през 1980 г. получава научното звание ст.н.с. ІІ ст., а от 1991 г. е ст.н.с. І ст. За този период е бил също от 1984 г. завеждаш секция "Ампелография, генетика и селекция", а през периода 1991-1992 г. е бил и директор на Институт по лозарство и винарство, гр. Плевен.
За периода на своята научноизследователска работа ст.н.с. І ст. Васил Вълчев е автор на над 80 публикации самостоятелно и в колектив, два обзора - един в колектив на български, и руски език, и един самостоятелно на английски и руски език. Притежава 21 авторски свидетелства за създадени нови оригинални винени и десертни сортове лози, сред които се открояват сортовете "Супер ран Болгар", "Плевен", "Брестовица", "Мискет плевенски" и други, които се смятат за върхови постижения в селекцията на лозата, а 10 от тях са районирани за цялата страна.
За своите научни приноси и практически резултати от дългогодишната си изследователска дейност е награждаван с Орден "Кирил и Методий" ІІ степен; Медал "1300 години България"; Значки "Принос в техническия прогрес" и "Отличник на Националния аграрно-промишлен съюз". Най-високо признание за своя труд ст.н.с. І ст. Васил Вълчев получава през 1990 г., когато името му е вписано в "Златната книга на изобретателите и откривателите в България".
"Супер ран Болгар", "Плевен" и "Брестовица" масово се размножават от основните производители на лозов посадъчен материал и тези сортове заемат една част от лозовите насаждения в страната при десертните сортове, като предимството им е по-ранно узряване, разказа проф. Мирослав Иванов. Той изтъкна далновидността на екипа, поставил началото по създаването на сортове лози с повишена устойчивост на стресови фактори, защото сега в световен аспект се залага на биологичното производство за каквото тези сортове изцяло са пригодни, защото са с повишена устойчивост към основните неприятели и болести по лозята, а биопроизводството изисква минимално използване на химически препарати за защита на растенията.
Има много запитвания за сортовете "Супер ран Болгар", "Плевен" и "Брестовица" от чужбина
Има много запитвания за сортовете "Супер ран Болгар", "Плевен" и "Брестовица" от чужбина, но за съжаление ние ги разпространяваме безвъзмездно, защото няма как да бъде спряно "изтичането" на материали от тези сортове, каза проф. Мирослав Иванов. Причината е, че посадъчният материал свободно се продава и няма проблем да бъде изнесен в чужбина заради недостатъчния контрол от страна на държавата. Когато отидете в Република Северна Македония или Сърбия, при всички положения ще срещнете и трите сорта, коментира ученият. Заниженият контрол на държавните органи е причина и приходите от роялти за сертифицираните сортове да са по-малко спрямо реалните, коментира ученият.
Проф. Васил Вълчев беше един от учителите ми, който даде тласък при създаването на редица нови десертни сортове - "Гарант", "Августин", "Плевенски фаворит", утвърдени през 2008 г. и патентовани през 2009 г., спомня си проф. Мирослав Иванов. По думите му и до днес има значителен интерес към тези сортове заради повишената им устойчивост на ниски температури и на основните болести по лозата, както и към няколко винени - "Плевенска роса", бял винен сорт с мискетов аромат, и "Кайлъшки рубин", който бе отличен за иновация на изложението "Агра" преди няколко години.
Проф. Вълчев беше много активен като учен не само с теоретичните си познания, но и в самото провеждане на кръстоските, размножаването на сортовете, спомня си проф. Мирослав Иванов, който през 1984 г. става част от екипа на авторитетния български селекционер. Проф. Васил Вълчев ме е научил на основните практики, свързани с присаждането, правенето на кръстоските, подбора на хибридните комбинации и беше добронамерен към младите, разказва проф. Мирослав Иванов и допълва, че проф. Вълчев е създал школа, която и в момента съществува, въпреки трудните времена и сега екипи от учени очакват да получат сертификати за три нови сорта грозде.
След няколко години в България ще отбележим 100 години селекционна работа в лозарството
След няколко години в България ще отбележим 100 години селекционна работа в лозарството и конкретно в селекцията при лозата. Първите опити за създаване на нови сортове лози са правени през 1926 г. от Стефан Икономов, но не се е стигнало до някакви резултати и през 60-те години проф. Васил Вълчев е имал щастието да попадне в екипа на академик Куньо Стоев - единствения академик в лозарството в България, под чието ръководство селекционната работа се поставя на научни основи, въвеждат се нови методи и апочва работа по вътревидовата хибридизация, разказа проф. Мирослав Иванов. Тогава се поставя задача пред селекционерите да се разнообразят сортовете при десертното грозде. До този период - през 1965 г., България е на първо място в света по износ на десертно грозде на основата на сорт "Болгар". Това е бил единственият ни десертен сорт за износ и за нуждите на вътрешния пазар. По тази причина е поставена задача да се създадат сортове - аналози на "Болгар", които обаче да узряват по-рано, а целта е била да се запълни времето от края на юли до началото на септември, когато започва да узрява сортът "Болгар", обясни проф. Мирослав Иванов.
Ранозреещите лози
И така, под ръководството на академик Куньо Стоев, се сформира колектив, в който участва проф. Васил Вълчев, и заедно с още двама учени започва работа по създаването на лози, които узряват по-рано. Първите кръстоски се правят през 60-те години на миналия век и резултати се появяват след 10-15 години, когато са утвърдени като нови десертни сортове - аналози на сорта "Болгар": "Супер ран болгар", "Мечта", "Плевен", "Мискет плевенски", "Брестовица". Тези сортове са с отлични органолептични качества, а "Супер ран болгар" започва да узрява в района на Плевен в началото на август, след него е "Плевен" и в средата на август - "Брестовица", а съавтор на тези сортове е и проф. Васил Вълчев, каза проф. Мирослав Иванов. Голяма част от експорта на България тогава е бил именно на основа на тези сортове.
На по-късен етап се поставя задача за създаване на сортове, които да са устойчиви на неблагоприятните фактори върху лозата - ниските зимни температури и основните болести. С тази задача отново се заема същият колектив от учени с участието на проф. Васил Вълчев и така са създадени голям набор от сортове, преди всичко винени, с които Институтът по лозарство и винарство в Плевен става водещ в световната селекция по създаване на сортове с повишена устойчивост. Днес от тези сортове в България има значителни площи със сорт "Мискет кайлъшки" в Северна България, разказа ученият. На базата на този сорт през 80-те години на миналия век се създава и кайлъшката гроздова ракия. От червените винени сортове "Сторгозия" също е разпространен като площи.
* * *
Статията е подготвена в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентното ведомство на България, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга на Патентно ведомство на Република България" българи, така и дейността на Патентното ведомство.
/ЦМ/
news.modal.text
