Депутатът на българското малцинство в румънския парламент: Очакваме 1 милион и 700 хиляди евро държавна помощ от Румъния

Един милион и 700 хиляди евро държавна помощ се очаква до одобри утре (15 март) румънското правителство за българското малцинство в Румъния. Това съобщи днес в интервю за БТА депутатът от българското национално малцинство в Камарата на депутатите в румънския парламент Георги Наков. Днес той прочете пред парламента политическа декларация по случай националния празник на България - 3 март.

“Организациите на малцинствата, които имат депутат в парламента, получават държавна помощ за дейността си - за запазване на националната идентичност на даденото малцинство”, обясни Наков, който е и секретар в парламентарната група на националните малцинства. Тя включва 18 депутати. В Румъния има признати 20 малцинства, сред които и българското. “Тази година държавната помощ за нас нарасна с 12,5 % спрямо миналата година”, уточни Наков. Ако парите бъдат одобрени утре на правителствено заседание, те ще започнат да се изплащат до края на март.

Разпоредител на парите за българското малцинство е Съюзът на банатските българи, но Министерският съвет определя за какво могат да се похарчат, а начинът на изразходване се проверява от Сметната палата. “Това са публични, държавни пари и ние сме задължени да има абсолютна прозрачност. До 31 март в Държавен вестник ще излезе годишен отчет на Съюза на банатските българи за това как сме разходвали парите. Всеки може да дойде при нас и да кандидатства за финансиране с проект. Условието е да не участва в политически партии, да няма политическа дейност. Ние финансираме проектите на български патриоти, които искат да запазят българщината в Румъния”, обясни Наков.

Ето какво още сподели в специално интервю за БТА депутатът от българското национално малцинство в румънския парламент и почетен консул на България в Тимишоара.  

Господин Наков, как защитавате интересите на българското малцинство в румънския парламент? 

Не знам дали има друга страна, в която малцинствата да се ползват с толкова много права, както в Румъния. Тези права са ни гарантирани в самата румънска конституция. Според нея всяко историческо малцинство, което членува в така наречения Съвет на националните малцинства, има право на един депутат в Камарата на депутатите и е избран по облекчен ред, тоест трябва да съберем само 5% от средния брой гласове за страната, които са необходими за един обикновен депутат. Това е много голяма помощ. 

От голяма помощ е и фактът, че нашият избирателен район е цялата страна. Така че ако има българин в Букурещ, може да гласува за Съюза на банатските българи, ако има българин в Клуж Напока, може да гласува за мен, искам да кажа за Съюза на банатските българи. Защо за Съюза на банатските българи? Това е неправителствена организация, създадена на 5 март 1990 г., която с дейността си е доказала, че е най-сериозна и най-представителна за българското малцинство. В резултат през 2008 г. румънското правителство ни дава статута на организация от обществена полезност. Това ни прави и политически партньор на румънската държава за българското малцинство в Румъния. 

Освен това можем да се кандидатираме на местните избори. Бях кмет от страна на Съюза на банатските българи и в момента имаме четири общински съветници. Трима в Стар Бешенов и един във Винга. Още едно страхотно нещо, което прави румънската държава за малцинствата е, че тази организация, която има депутат, получава държавна помощ за дейността си - за запазване на националната идентичност на даденото малцинство. Доста сериозна помощ от държавния бюджет. Само за тази година за българското малцинство са определени 1 милион и 700 хиляди евро.

Съюзът на банатските българи е разпоредител на тези пари. Как ги разходвате? За какво приоритетно? 

Тези приоритети се определят от Министерския съвет със самото решение след допитване до организациите, до Съвета на националните малцинства. И минали години е било така, и тази година ще бъде същото. Има шест глави, за  които могат да се разходват тези пари - за персонал, за заплати, за поддръжка на седалищата и на дейността, за печат и медии, за културна дейност, за финансиране на определени проекти. Чакаме в сряда (15 март) да излезе решението на правителството и ще мога да ви потвърдя точно кои са главите за тази година. Начинът на изразходване на парите се проверява от Сметната палата, а оттук нататък Съюзът на банатските българи, чрез управителния съвет или чрез вътрешните комисии, определя какви дейности ще финансира - на самия съюз, на нашите филиали или на други български организации, които могат да ни станат партньори. 

Не липсват обаче критики, че парите се разпределят избирателно и не стигат до всички представители на българското малцинство. 

Тези критики не идват от български организации, които в Румъния по мои изчисления са около 15. Идват от политически партии. Принципът, който е залегнал в основата на Съюза на банатските българи и на другите организации на малцинствата, е без политически партии в нашата дейност. 

Нормално е човек да има политически пристрастия и да е българин. Той може да участва на наши мероприятия. Може да е член на съюза, но без право на глас и без право да участва в управлението. В никакъв случай неговият глас не се взима предвид, когато определяме приоритетите на българското национално малцинство. Това би означавало да има политическо влияние по въпросите на българското национално малцинство. Това е против самата същност на Съюза на банатските българи. Ние не искаме да ставаме бойно поле за политически разпри вътре в съюза. Съюзът на банатските българи е за абсолютно всички българи в Румъния, които могат да членуват вътре, но тези, които искат да им се чува думата, трябва да не участват в политически партии. Иначе ще се опитат, и това е нашия опит, да вкарат интересите на партиите си вътре в организациите на малцинствата.

Българското малцинство в Банат не се състои само от Съюза на банатските българи. Имаме българи навсякъде. Самият аз поддържам идеята за създаване на нови български организации. Но основният им принцип трябва да е липса на всякаква политическа дейност. Иначе поставяме в опасност самата система за малцинствата, която ни гарантира тези права - както финансирането, така и депутатското място.

Какво стана с идеята Ви за създаването на консултативен съвет при Съюза на банатските българи?

Ние получаваме държавна помощ за цялата страна, за цялото българско малцинство. Това, което направих и което си е моя лична идея е, че събрах всички български организации и хора, които искат да работят в интерес на българското малцинство. Събрахме се в Констанца заедно с посланика ни в Букурещ Радко Влайков, който приветства тази идея. Събрахме се, за да покажем, че има възможност тези пари да стигнат до всички, които се борят за запазване на българщината. Като принцип определихме един календар, който да бъде финансиран и от Съюза на банатските българи. Ние ще дадем по-голямата част от парите, необходими за дадено мероприятие, ако това е съгласувано със Съюза на банатските българи. И ако ние и нашите комисии преценим, че наистина е от помощ за запазване на националното самосъзнание. 

Тази година вече помогнахме на кукерите от Брънещи, на 25 март те трябва да отидат в Калипетрово, да пътуват до Търговище на Конски Великден, да отговорят и на други покани. Помогнахме за Трифон Зарезан в Извоареле. Ще изпратим български ансамбли на участия. Всички са добре дошли по всяко време и могат да получат финансиране за свои проекти. Не трябва непременно да членуват в Съюза на банатските българи. 

Но искам да подчертая, че това са публични, държавни пари и ние сме задължени да има абсолютна прозрачност за начина, по който ги разходваме. Ето, сега, до 31 март ще излезе в Държавен вестник годишен отчет на Съюза на банатските българи за харчовете ни. Проверявани сме много по-често и от Сметната палата, и от Контролния корпус на генералния секретар на румънското правителство. Така че в никакъв случай злоупотреби няма да има, никога няма да финансираме дейността на партийни дейци. Ние финансираме проектите на български патриоти, които искат да запазят българщината в Румъния, което е в пълно съгласие с румънската конституция и с румънското законодателство.

Преди малко използвахте словосъчетанието “политическо равновесие”. Има ли политическо равновесие, когато говорим за България и Румъния в Шенген?

Двете страни са свързани. Свърза ги и тази беда с неприемането в Шенген. Но аз съм убеден като политик, че това е само въпрос на време и Европа няма да си позволи да държи България и Румъния вън от Шенген. България и Румъния изиграват много важна роля както за ЕС, така и за НАТО в точно този район. Малко съм разочарован от неприемането ни в Шенген. Особено в условията на войната, която е на границите ни, което би трябвало да сплоти повече както НАТО, така и Европа. Но това си е правото на всяка държава и те са го използвали. Не разбирам защо. Не мисля обаче, че Европа ще си позволи да ни държи настрани. 

Вижте цялото интервю във видеото.

Репортер и оператор - Мартина Ганчева

Монтаж - Валя Ковачева

Към 03:15 на 13.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация