site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 18 април в историята

18 април 2024 г., четвъртък, 16-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Йоан. Св. мчк. Виктор.

По света се отбелязва:

Международният ден за опазване на паметниците на културата. Отбелязва се от 1984 г. с решение на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) от 1983 г., по предложение на Асамблеята на Международния съвет за паметници на културата и забележителните места (ИКОМОС) от 1982 г. Целта е да се повиши информираността на международната общност за разнообразието на световното наследство и за усилията, необходими за неговото опазване.

Световният ден на радиолюбителя. Отбелязва се от 1925 г. в над 160 страни по света. Годишнина от създаването (1925) в Париж, Франция, на Международния съюз на радиолюбителите (IARU). Мотото на деня за 2024 г. е "Век на свързване: Честване на 100 години радиолюбителски иновации, общност и подкрепа".

Европейският ден на правата на пациента. Отбелязва се от 2007 г. в страните от Европейския съюз с цел популяризиране на 14-те основни права на пациента, формулирани в Европейската харта за правата на пациента, изготвена през 2002 г. от неправителствената организация "Мрежа активни граждани" съвместно с 12 граждански организации от страни членки на ЕС. Целта е да се насърчат институциите в съответните държави да предприемат необходимите политически действия за дефиниране на правата на пациента и тяхното спазване.

Националният празник на Зимбабве. Ден на провъзгласяване на независимостта (1980).

На този ден в България:

1928 - Регистрирано е земетресение с магнитуд 7 по скалата на Рихтер и с епицентър близо до Поповица, Пловдивско. Това е вторият голям трус след Чирпанското земетресение на 14 април 1928 г. с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер, регистрирано в 11.20 ч. и с епицентър на 8 км северозападно от Чирпан. На 25 април 1928 г.  в същия район е регистрирано трето земетресение с магнитуд 5,6 по скалата на Рихтер  и с епицентър близо до гр. Гълъбово. Серията  от земетресения  са в Маришката сеизмична зона. Общо при трите земни труса загиват над 100 души, над 1000 са ранени, десетки остават без подслон.  Повредени са повече от 70 000 сгради. След втория трус на 25 април най-засегнати са селищата в Садовска община - Садово и Попово. Деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.  На  24 и на 25 април 1928 г. Народното събрание приема Закон за подпомагане на пострадалите от земетресението. С постановление на Министерския съвет от 26 април 1928 г.  са отпуснати 100 млн. лв. за възстановяване на щетите. С решение на Народното събрание е  създадена Дирекция за подпомагане и възстановяване земетръсната област 1928 година (ДИПОЗЕ) със задача да извърши научно обследване на земетресенията.

1952 - Министерският съвет приема Постановление 344, с което се регламентира изграждането на мрежата на българските държавни архиви. На негова основа към Архивното управление на Министерството на вътрешните работи са изградени Централен държавен исторически архив и Централен държавен архив на Народна република България, както и регионални държавни архиви в 12-те окръжни центрове в съответствие с административно-териториалното устройство на страната.

1957 - С указ на Президиума на 28-ото Народно събрание се създава Институт за паметниците на културата (ИПК) към Комитета за просвета и култура като методически център за ръководство на възстановителните и консервационни работи по паметниците на културата в България. През 1969 г. институтът се преименува в Национален институт за паметници  на културата. В следващите години името му се променя на Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности, и Национален институт за недвижимо културно наследство.

1969 - България установява дипломатически отношения с Перу.

1980 - България установява дипломатически отношения със Зимбабве.

1991 - Излиза бр. 1 на  в. "24 часа" - национален всекидневник.

2000 - Приета е резолюция на Съвета за сигурност на ООН, в която отпадат обвиненията срещу България за снабдяването с оръжие на анголската бунтовническа групировка Национален съюз за пълна независимост на Ангола (УНИТА) между 1993 г. и 2000 г.

2003 - В подписка до президента Георги Първанов 65 съдии от Върховния касационен съд изразяват подкрепа за идеята на държавния глава за премахването на имунитета на народните представители и магистратите.

2005 - В София е проведено учредително събрание на Националния млечен борд - сдружение на производители, преработватели, търговци на мляко и млечни продукти и развъдни асоциации в млечното животновъдство с основна цел подпомагане развитието на млекопроизводството, преработката на мляко и търговията с млечни продукти.

2016 - В 14:30 ч. в Ловеч е измерена температура от 31.1 градуса. Дотогава  най-високата температура, отчетена за тази дата в града е била през 1961 г. - 29,4 градуса.

2018 - На основание на чл. 26 от Закона за Българската народна банка Управителният съвет на Българската народна банка решава да извади от обращение възпоменателните монети, емитирани в периода 5 юли 1999 г. до 31 декември 2012 г., които престават да бъдат законно платежно средство от 15 май 2018 г. След тази дата възпоменателните монети, емитирани ще се обменят на касите на Българската народна банка по номинална стойност без ограничение на количеството, без такса и със срок на обмяна до 31 декември 2019 г.

2019 - В София лекари и медицински сестри, специализанти, подкрепени от родители протестират пред специализираната болница за активно лечение на детски болести "Проф. Иван Митев". Те настояват за промяна на статута на болницата, която да не бъде търговско дружество. Целта на промяната е независимост от НЗОК. Друго искане на протестиращите е отпадане на лимитите при хоспитализация на децата. Целта е да спре връщането на болни, за които е нужна хоспитализация, както и да се намали времето на изчакване за планов прием. Протестиращите настояват и за достойно заплащане на труда на персонала в детската болница.

2020 - Общинският институт "Старинен Пловдив" организира виртуална изложба на икони по повод Международния ден за опазване на паметниците на културата (18 април), която продължава до 15 май 2020 г. Изложбата е представена в социалните профили и интернет страницата на института.

2021 - В Пловдив официално е открита Епископската базилика на Филипопол. Лентата заедно прерязват кметът на Пловдив Здравко Димитров, президентът на фондация "Америка за България" Нанси Шилър, посланикът на САЩ в България Херо Мустафа и директорът на Общинския институт "Старинен Пловдив" Богомил Грозев.
Реставрацията на Епископската базилика на Филипопол и експинирането на уникалната археология са дело на дългогодишното публично-частно партньорство от 2015 г. между Пловдив и фондацията.

 

2023 - Британският всекидневник "Гардиън" публикува краткия списък с номинации за международната награда "Букър". Романът "Времеубежище" на Георги Господинов е една от общо шестте избрани произведения, измежду които ще се определи новият носител на приза. "Времеубежище" е преведен на английски език от Анджела Родел, която също е част от номинацията за "Букър".

На този ден по света:

1506 - Папа Юлий Втори полага основния камък на катедралата "Свети Петър" във Ватикана. Катедралата, построена върху основите на храм от времето на римския император Константин Велики, е разположена на площ от 23 000 кв. м, а капацитетът й е 60 000 души. Строежът на днешната базилика започва през 1506 г. и приключва през 1615 г. при папа Павел Пети. Осветена е на 18 ноември 1626 г. от папа Урбан Осми.

1859 - Завършва Сипайското въстание срещу британското господство в Индия, известно като Индийско народно въстание. Въстанието започва на 10 май 1857 г. с бунт на три сипайски полка (оттук и названието) в гр. Мирут (Мератх), които се отправят към Дели и с помощта на делийските сипаи и местното население завземат града. Въстанието бързо обхваща основни райони в северната и централна част на Индия, добива общонароден характер. Оформят се три въстанически центъра - Делхи, Канпур и Лакхнау. На 19  март 1858 г. пада последният център Лакхнау и въстанието преминава в партизанска война, ръководена от Ахмад шах и Тантия Топи. През пролетта на 1859 г. британските войски унищожават остатъците от въстаническата армия. Сипайското въстание завършва на 18 април 1859 г. с екзекуцията на Тантия Топи. Избити са десетки хиляди сипаи, разрушени са много села.

1904 - Във Франция излиза бр. 1 на в. "Юманите". Вестникът е създаден от Жан Жорес като печатен орган на Френската социалистическа партия, а от декември 1920 г. - печатен орган на Френската комунистическа партия.

1922 - Основан e футболният клуб "Спартак Москва" - Москва, руски футболен клуб.
 
1923 - Основан е футболният клуб "Динамо" - Москва, руски футболен клуб.
 
1946 - Провежда се учредителната сесия на Международния съд на ООН в Хага, Нидерландия. Статутът на съда е подписан на 26 юни 1945 г. в Сан Франциско, САЩ, като част от Устава на ООН. Първите членове на съда са избрани на 6 февруари 1946 г. Международният съд се състои от 15 съдии от различни националности, избрани с 9-годишен мандат от Общото събрание и Съвета за сигурност на ООН. Те са независими магистрати и не представляват своите правителства. Към съда могат да се обръщат органите и агенциите на ООН. Решенията на съда не са задължителни.

1949 - Ирландия напуска Британската общност (дн. Общността на нациите). Статутът й на доминион на Великобритания е прекратен и Ирландия е провъзгласена за независима република.

1951 - В Париж, Франция, е подписан договор за създаването на Европейската общност за въглища и стомана между Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург. Влиза в сила на 23 юли 1952 г. и става основа на бъдещия Европейски съюз.

1955 - В Бандунг, Индонезия, е открита Бандунгската конференция, с участието на 29 страни от Азия и Африка. Конференцията завършва на 24 април 1955 г. с приемането на Декларация за мир и сътрудничество, чиито пет принципа за мирно съществуване, залягат в основата на Движението на необвързаните страни (1961). В декларацията се призовава към икономическо и културно сътрудничество между страните, към разоръжаване и забрана на производство, тестване и използване на ядрено и термоядрено оръжие, урегулиране на всички спорове по мирен път. Бандунгската конференция спомага за укрепването на националното самосъзнание на народите от Азия и Африка и на развитие на национално-освободителните движения.
 
1955 - Учреден е европейският клубен турнир "Лига Европа". Турнирът е създаден като турнир за Купата на панаирните градове, от 1972 г. носи името Купа на УЕФА, а от 2009 г. носи сегашното си име. "Лига Европа" е вторият по важност европейски клубен турнир след Шампионската лига. Турнирът се организира от Европейската футболна асоциация (УЕФА). Първият турнир за Купата на панаирните градове е проведен между 1955 г. и 1958 г. В него са имали право да участват градове, където се провеждат търговски панаири. Като градове с повече от един футболен отбор са имали правото или да изберат свой представител или да участват с представителен сборен отбор (като например Лондон XI). Първият носител на  Купата на панаирните градове е "Барселона".  Вторият турнир е проведен между 1958 г. и 1960 г. След 1960 г. турнирът се провежда веднъж годишно.

1961 - Във Виена, Австрия, е подписана Виенската конвенция за дипломатическите отношения. Влиза в сила на 24 април 1964 г. България ратифицира конвенцията на 19 октомври 1967 г., в сила за България от 15 февруари 1968 г.

1973 - В Париж, Франция, излиза от печат бр. 1 на в. "Либерасион". Основан е от Жан-Пол Сартър и Серж Жули.

1980 - Провъзгласена е независимостта на Зимбабве, която от 1898 г. е протекторат на Великобритания. До провъзгласяването на независимостта страната се нарича Южна Родезия, а от края на 60-те години на 20 век - Родезия, на името на Сесил Родос, който през 1890 г. довежда първите бели заселници. През 1923 г. Южна Родезия е преобразувана в самостоятелна британска колония.

1993 - В Киото, Япония, е учредена екологичната организация Международен зелен кръст по инициатива на Михаил Горбачов, първи и единствен президент на СССР (15 март 1990-25 декември 1991).

2007 - Вълна от бомбени атентати отнемат живота на 160 души в Багдад, часове след като иракският премиер Нури ал Малики заявява, че Ирак поема от чуждестранните сили контрола над сигурността в цялата страна до края на годината. Над 160 души са ранени.

2014 - От Западното рамо на връх Еверест в Непал пада лавина в опасна зона, наречен ледопада Хумбу. Тя помита обработения маршрут, използван за изкачване на най-високия връх на планетата. Загиват 16 непалски високопланински водачи. Това е най-голямата трагедия в историята на изкачванията към връх Еверест. 
 
2015 - През нощта в Средиземно море, край бреговете на Либия, потъва кораб, за който се предполага, че е превозвал близо 700 нелегални имигранти. Спасени са 28 души. Трагичният инцидент става на 193 км южно от остров Лампедуза. Около полунощ е обявено бедствено положение.

2016 - В Белград, Сърбия, министърът на икономиката на Сърбия Желко Сертич и президента на китайската компания "Хестийл" Ю Йонг подписват договор за продажба на металургичен комбинат "Смедерево" на китайската компания "Хестийл". Договорът е подписан в присъствието на министър-председателя Александър Вучич, президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик, министри и представители на дипломатическия корпус. Комбинатът в Смедерево е продаден през 2003 г. на американската компания "Ю Ес стийл" за 23 млн. долара и до началото на 2012 г. покрива 13 процента от общия обем на износа от Сърбия. През м. януари 2012 г. сръбското правителство откупува комбината от американската компания за символичната сума 1 долар. "Хестийл" е най-големият производител на стомана в Китай с капацитет 50 млн. тона годишно.

2017 - В Техеран, Иран, десетки видове оръжия са представени на военен парад недалеч от Техеран по случай отбелязвания в Иран Деня на армията. Участват елитни подразделения на иранските въоръжени сили и ветерани от войната с Ирак (1980-1988). Демонстрирани са системи за противовъздушна отбрана с различен обсег, включително купени от Съветския съюз през 80-те години на 20-и век зенитни ракетни комплекси С-200 и доставени през 2016 г. от Русия С-300, както и системи иранско производство. Показани са най-новите ирански крилати ракети "Гадер" ("Могъщ") и "Нур" ("Светлина"), танкове "Зулфакар" (по името на легендарен меч, почитан най-вече от шиитите), артилерийски системи "Бахман-57" (Ислямската революция в Иран е извършена през месец бахман 1357 г. по местния календар), бронирани автомобили и друга техника.

2018 - Започват протести в Манагуа, Никарагуа, срещу влезлите в сила реформи, които увеличават осигурителните вноски на работещите и понижават пенсиите с 5 процента. Това са най-бурните протести, откакто президентът Даниел Ортега поема властта в страната преди 11 години. Четири местни телевизии, излъчвали пряко протестите, са спрени от ефир. Има много ранени.

2021 - Израел и Гърция подписват най-голямата сделка в областта на отбраната, сключвана някога помежду им. Споразумението включва договор на стойност 1,65 милиарда долара за създаването и управлението на тренировъчен център за гръцките военновъздушни сили от израелската компания "Елбит системс" за период от 22 години. Тренировъчният център ще бъде създаден по модела на израелската летателна академия и ще бъде оборудван с 10 тренировъчни самолета M-346, произведени от италианската компания "Леонардо". "Елбит системс" ще достави оборудване за модернизиране на гръцките самолети Т-6, а също така ще осигури обучение, симулатори и логистична подкрепа.
 
2023 - В Русия Държавната дума (долната камара на парламента) гласува въвеждането на доживотни присъди за осъдените за държавна измяна, за увеличаване на максималните присъди за редица други престъпления, в това число и такива, свързани с тероризъм и саботаж. Депутатите приемат и закон, според който лицата, които помагат за изпълнението на правни решения на международни организации, в които не участва Русия, ще получават наказание до пет години лишаване от свобода. Досегашната максимална присъда за държавна измяна в Русия е 20 години лишаване от свобода.

 

Родени на този ден българи:

Иван Ангелов (Иван Ангелов Стоянов), художник и педагог (1864-1924).
Един от основоположниците на съвременното българско изобразително изкуство. Учител по рисуване в Сливен, Пловдив и София (1889-1900). Преподавател по живопис и рисуване в Държавното рисувално училище (1900-1924), въвежда рисуването с въглен. Член (от 1912) на Дружеството за поддържане на изкуството в България. Рисува предимно битови картини, в които е отразен трудът на селянина. Създава образи на девойки - жетварки и розоберачки, и селски деца. Срез произведенията му са "Бог дал, бог взел" (1903), "Буря в сърцето на небето" (1905), "Веячка на боб" (1919), "Розоберачка", (1921), "Косач" (1924), "Пейзаж от Сливница" (1888), "Ливада" (1912) и др. Носител на Златен медал от Пловдивското изложение за картините си  "Жътва" и "Жътварка" (1892).
 
ген.-полк. Христо Михайлов, политически и военен деец (1893-1944).
Участва в Балканската война (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). Попада в плен и до 1920 г. е в пленнически лагер край Солун, Гърция. От 1918 г. е член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) (т.с.). След завръщането си в България се включва в организацията на Българската комунистическа партия (БКП) (т.с.) в град Фердинанд (дн. Монтана). Участва в Септемврийското въстание (1923). След разгрома му емигрира в Югославия. Осъден е задочно на смърт по Закона за защита на държавата (ЗЗД). По време на априлските събития през 1925 г. е арестуван, затворен и повторно осъден на смърт. Излиза от затвора през 1937 г. Избран е за член на Централния комитет (ЦК) на Българската работническа партия (БРП). Участник и ръководител на Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Член на Политбюро на ЦК на БРП (1942). Първи командир (1943) на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). При полицейска блокада на София през м. февруари 1944 г. след престрелка е тежко ранен, заловен и убит.

Гюрга Пинджурова, народна певица (1895-1971).
Родена в гр. Трън, тя от дете запява родните песни заедно с майка си.  Музикалният й талант е забелязан от учителите й в прогимназиалните класове. Срещата й с оперната певица Христина Морфова е съдбовна за нея. С нейно съдействие Гюрга Пинджурова постъпва в Държавното музикално училище в София през 1917 г., а по-късно завършва Пражката консерватория със специалност оперно пеене. Въпреки откритите възможности за оперна кариера и покани за сценични спектакли в Чехия и Австрия, тя се завръща в България.  В периода 1926-1927 г. Гюрга Пинджурова  е учителка по пеене в родния си край и трънските села. След като се установява в София тя се отдава на концертна дейност, като изпълнява оперни арии и народни песни. Била е хористка в Софийската опера. От самото създаване на Радио София през 1935 г.  Гюрга Пинджурова е редовен участник в програмите на радиото предимно с трънския си репертоар заедно с фолклорната група "Тракийска тройка". През 30-те години на 20-и век, я наричат "вълшебницата на народните песни".  Повече от 80 са записите й в Българското национално радио, много от които са включени в "Златния фонд" на радиото като образци от Трънския край, както и възрожденски и Ботеви песни. Сред най-популярните песни в нейно изпълнение са: "Хей, Балкан ти роден наш", "Омиле ми, Ягодо", "Гугутка гука усое", "Слънце зайде", "Море чича рече да ме жени" и др. Народното читалище в град Трън носи нейното име Ц Народно читалище "Гюрга Пинджурова -1895". Тя е лауреат на Димитровска награда (1951). Удостоена е със званието "Народен артист" (1969). Почетен гражданин на Трън (17 септември 2008, посмъртно).

Стефан Савов (Стефан Иванов Савов), актьор и драматург (1896-1969).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1920-1969). Има над 150 роли в театъра и киното. Автор е на 27 пиеси, на либретата на първите български оперети "Малинарка" и "Пристанушка", както и първата балетна пантомима "Змей и Яна". Лауреат на Димитровска награда (1950, 1951, 1952). Удостоен със званията "Заслужил артист" (1949) и  "Народен артист" (1963). Носител на орден "Народна Република България" първа степен (1966).

Филип Кривиралчев, български състезател по борба и треньор (1932-2019).
Един от най-успешните български треньори. Старши треньор на националния отбор по класическа борба (1967-1976). През 1971 г. на Световното първенство по борба в София, неговите състезатели печелят първата и единствена в историята световна отборна титла по класическа борба. Сред неговите възпитаници са - Боян Радев, Петър Киров, Георги Мърков, Александър Томов, Христо Трайков, Стефан Ангелов, Стоян Николов, Кирил Димитров, Стоян Апостолов, Борис Бутраков, Георги Райков и др. Под негово ръководство състезателите са донесли на България 82 медала от световни и европейски първенства и олимпийски игри. 

Румяна Узунова, журналист и литературен критик (1936-1995).
Редактор във в. "Учителско дело" (1961-1963). Учителка в Техникума по автоматика в София (1964-1974). Редактор на в. "Литературен фронт" (1971-1974). Работи в "София прес" (1978-1980). През 1980 г. емигрира във Франция. Работи в българската редакция на радио "Свободна Европа" в Мюнхен, Германия (1982-1995). Един от създателите на българската секция на радио "Свободна Европа"(1991). Автор е на книгата "Убийство в стил рококо" (2007).

Георги Спасов, поет, журналист и политик (1943-2001).
Един от основателите на Съюза на демократичните сили (1989). Участник в Кръглата маса (16 януари-15 май 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Директор на в. "Демокрация" (18 септември 1990-май 1991). Съветник на президента Желю Желев по вътрешнополитическите въпроси (1993-1997). Автор е на книгите "Вест", "Добрият човек", "Свободен пейзаж", "СъществуваНЕ", "Вечен живот", "Село на баир", "Памет" и др.

проф. Александър Грозев, кинокритик (1945).
Бил е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" към Министерство на културата (20 ноември 2003-26 май 2009) и представител на България в програмите на Европейския съюз "Медиа" и "Медиа плюс". Дългогодишен водещ на телевизионната рубрика на Българската национална телевизия "Десета муза". През 1993 г. е един от създателите и несменяем през годините художествен директор на фестивала "Любовта е лудост". Преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Автор на изследвания и статии, свързани с историческия път на българското и световното кино, на книгите "Златан Дудов", "Посланици в тенекиени кутии", "Всеволод Пудовкин", "Началото", "Михаил Ром", "Александър Довженко", "Български игрални филми. Анотирана илюстрована филмография", "Чарли Чаплин" и др.

Владислав Славов, юрист и общественик (1947).
Прокурор и заместник главен прокурор в Главна прокуратура (1991-1996). Председател на Върховния административен съд (1 декември 1996-14 октомври 2003). Съдия в Конституционния съд на Република България (14 октомври 2003-15 ноември 2012). От 30 ноември 1998 г. е председател на Съюза на юристите в България. От 2006 г. е главен редактор на сп. "Общество и право". Носител на орден "Стара планина" първа степен (29 октомври 2007).

Георги Денев, футболист и треньор (1950).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Кърпачев" (Ловеч), "Спартак" (Плевен), ЦСКА (София), "Етникос" (Гърция) и "Арис" (Кипър). За националния отбор по футбол има изиграни 49 мача и отбелязани 10 гола.

Николай Априлов, режисьор (1954).
Автор и режисьор на множество събития, концерти и спектакли, както и на телевизионното предаване за деца по БНТ "Като лъвовете". Режисьор е на филма "Старчето с карираните панталони" (1989), на спектакъла "Емил-изповед пред Олтара на живота".

Ваня Костова, певица (1957-2021).
Вокалистка в групите "Тоника СВ" към Строителни войски (1980-1986), "Магистрали" (от 1986), "Фамилия Тоника" (1993-2000). Сред популярните й песни са: "Рождество", "Нека бъда твоята есен", "Вишна", "Конче мое", "Закъснялата любов", "Мария", "Приятели" и др. Започва самостоятелната си кариера с песни като "Черен кон, не умирай върху белия сняг", "Лятото" - дует с композитора Стефан Димитров, "Искам да ти кажа", "Звезда". През 1987 г. издава първия си самостоятелен албум, запис от неин концерт в Националния дворец на културата. В края на 1991 г. издава втория си албум "Рождество". От 2004 г., освен самостоятелно, се изявява и в дует със сина си Боян Михайлов.

Марин Бакалов, футболист и треньор (1962).
През футболната си кариера играе за отборите на "Ботев" (Пловдив), ЦСКА (София), "Спартак" (Пловдив), "Шавеш" (Португалия), "Марица"(Пловдив) и "Олимпик" (Тетевен). За националния отбор по футбол на България има изиграни 3 мача.

Веселин Черкезов, политик (1964).
Кмет на Доспат (12 ноември 1995-23 октомври 1999), областен управител на Смолян (14 януари 1999-20 юни 2001). Депутат в 39-то Народно събрание (2001-2005).  Председател на Управителния съвет на "Златни пясъци" АД (август 2008-януари 2022).

доц. Румяна Желева
, социолог (1969).
Била е преподавател по "Връзки с обществеността и корпоративни комуникации" в Катедра "Социология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи от 2005 г. в Института по философия и социология при Българската академия на науките. Депутат в Европейския парламент (1 януари 2007-27 юли 2009). Министър на външните работи (27 юли 2009-27 януари 2010). Заместник-председател на Европейската народна партия (10 декември 2009-17 октомври 2012). Автор е на множество публикации по икономическа социология, предприемачество, корпоративна социална отговорност и индустриални отношения.

Кирил Домусчиев, предприемач (1969).
През 1990 г. заедно с брат си Георги Домусчиев основават търговска компания "Кимаго" ООД, а през 1996 г. учредяват приватизационен фонд "Напредък Холдинг" АД. През 1999 г. учредява "Хювефарма" АД. Президент и управител на "Хювефарма" ЕООД. От м. август 2008 г. е главен акционер и председател на Надзорния съвет на Параходство "Български морски флот" АД. Собственик на ПФК "Лудогорец" (Разград). От 27 ноември 2014 г. е председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). От 10 април 2019 г. заедно с брат си Георги Домусчиев става собственик на "Нова телевизия". Почетен граждани на Разград (27 януари 2012). Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (20 януари 2020).

Албена Михова, актриса (1970).
Играла е в театър "Мелпомена", "Малък градски театър зад канала", Открита сцена театър "Сълза и смях", театър "Искри и сезони", Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе и др. Участвала е в телевизионните предавания "Хъшове", "Шоуто на Слави", "Пълна лудница" и др. Участвала е във телевизионния сериал "Полицаите от края на града" в игралния филм "Коледата е възможна" и др.

Кирил Добрев, икономист и политик (1972).
От 1997 г. е член на Българската социалистическа партия (БСП). Член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет (от 23 ноември 2008 г. - Национален съвет) на БСП (30 юни 2007-16 ноември 2009; 21 май 2016 - 11 октомври 2020). Заместник-председател на Изпълнителното бюро на БСП за партийната дейност (14 май 2017 - 11 октомври 2020). Депутат от 40-ото до 43-ото Народно събрание (2005-2017). Депутат в 44-ото Народно събрание (19 април 2017-26 май 2017). На 30 декември 2021 г. на неприсъствено заседание на Националния съвет на БСП членството на Кирил Добрев в партията е прекратено.

Георги Бачев, футболист (1977).
През футболната си кариера играе за отборите на "Пирин" (Благоевград), "Славия" (София), "Левски" (София) и "Вихрен" (Сандански). За националния отбор по футбол на България  има изиграни 16 мача и отбелязан 1 гол.

На този ден са родени и:

Лукреция Борджия
, херцогиня на Ферара (1470-1519).
Дъщеря на папа Александър VI и неговата спътница в живота Ваноца Катанеи. Лукреция остава в историята от една страна като покровителка на изкуството и науката, а от друга, като фатална жена, богата на любовни приключения, някои от които завършват фатално за нейните любовници.

Франц фон Супе (ист. име Франческо Супе Демели), австрийски композитор и диригент от белгийски произход (1819-1895).
Представител на романтизма. Автор е на над 250 музикални комедии, водевили, опери и оперети, сред които "Хубавата Галатея" (1865), "Лека кавалерия" (1866), "Бокачо" (1879) и др.

Аугуст Петерман, немски географ и картограф (1822-1878).

Хенри Кендал (ист. име Томас Хенри Кендал), австралийски поет (1839-1882).
Представител на романтизма. Автор е на "Стихове и песни" (1862), "Последният от племето" (1864), "Листа от австралийските гори" (1869), "Песни от планините" (1880) и др.

Антеру Таркиниу де Кентал, португалски поет и писател (1842-1891).
Признат майстор на сонета.

Леополд Стоковски (ист. име Леополд Антъни Станислав Болеславович Стоковски), британски диригент от полски произход (1882-1977).

Болеслав Берут, полски политик (1892-1956).
Председател на Държавния съвет на Полша - държавен глава (19 февруари 1947-20 ноември 1952). Председател на Министерския съвет (20 ноември 1952-18 март 1954). Генерален секретар на ЦК на Полската обединена работническа партия (3 септември 1948-12 март 1956).

Зденек Халабала, чешки диригент (1899-1962).
Основател и ръководител на Словашката филхармония (1924-1926). Народен артист на ЧССР (1958).

Ласло Немет, унгарски писател (1901-1975).
Автор е на романите "Траур" (1935), "Естер Егетьо" (1956) и др., както и на пиесите "Галилей" (1953), "Двамата Бояи" (1961) и др.

Георгий (Юрий) Милютин, руски композитор (1903-1968).
Автор е на естрадни песни и оперети. Народен артист на РСФСР (1964).

Георгий Вицин, руски комедиен актьор (1918-2001).
Участвал е  във филмите "Девойка с китара" (1958), "Приказка за изгубеното време" (1963), "Операция "И" (1965), "Кавказка пленница" (1966), "Стара, стара приказка" (1968), "Дванайсетте стола" (1971), "Синята птица" (1976) и др. Народен артист на СССР (1990).

Жан Ришар, френски актьор (1921-2001).
Известен е с ролята на инспектор Мегре. Участвал е в около 100 филма и е създател на цирк и атракционен парк в Париж.

Самюъл Филипс Хънтингтън, американски политолог, социолог и историк (1927-2008).
Директор на Центъра за международни въпроси към Харвардския университет (1978-1989). Основател и директор на Института за стратегически изследвания "Джон Олин" към Харвардския университет (1989-1999). Председател на Харвардската академия за международни и регионални изследвания (1996-2004). Автор е на 17 книги, сред които "Войникът и държавата" (1957), "Теория и политика на отношенията между цивилни и военни" (1957), "Политическа мощ. САЩ-СССР" (1964) в съавторство със Збигнев Бжежински, на есето "Сблъсъкът на цивилизациите" (1996) и др.

Тадеуш Мазовецки, полски политик (1927-2013).
Един от инициаторите на "кръглата маса" (6 февруари-5 април 1989) - преговорите между управляващи и опозиция, чрез които комунистическата власт и опозицията подготвят Полша за мирен преход към демокрация. Председател на Министерския съвет на Полша (24 август 1989-4 януари 1991). Председател на Демократичния съюз (15 декември 1990-23 април 1994). Председател на Съюз за свободата (23 април 1994-1 април 1995).

Джозеф Голдстайн, американски генетик (1940).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1985 г. заедно с американския генетик Майкъл Браун за революционни открития относно регулацията на холестероловия метаболизъм и лечението на нарушения в кръвното ниво на холестерола.

Майкъл Хигинс, ирландски политик (1941).
Кмет на Голуей (декември 1982-декември 1983). Министър на изкуството, културното наследство и гелските въпроси (12 януари 1993-26 юни 1997). Лидер на Ирландската лейбъристка партия (2003-2011). От 11 ноември 2011 г. е президент на Ирландия.

Йохен Ринт (Карл Йохен Ринт), австрийски автомобилен състезател (1942-1970).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 1970 г. Той е единственият автомобилен състезател, станал посмъртно световен шампион във "Формула 1".  На 5 септември 1970 г.  загива на пистата Монца в Италия, но в оставащите кръгове от шампионата никой не го изпреварва в генералното класиране.

Ерик Робъртс, американски актьор (1956).
Участвал е във филмите "Папата от Гринич Вилидж" (1984), "Влакът-беглец" (1985), "Кърваво червено" (1989), "Самотни сърца" (1991), "Специалистът" (1994), "Кабелджията" (1996), "Най-търсеният" (1997), "Без изход" (1998), "Диви цветя" (1999), "Странна честота" (2001), Вълците на Уолстрийт" (2002), "Колеги гадняри" (2002), "Жив или мъртъв" (2006), "Черният рицар" (2008), "Проект самота" (2009), "Цялата истина" (2010), "Мишената" (2012), "Убиец в Ел Ей" (2014) и др.

Стефан Шварц (Ханс Юрген Стефан Шварц), шведски футболист (1969).

Америка Ферера, американска актриса (1984).
Става известна с главната роля в телевизионния филм "Грозната Бети" (2007), за която получава награда "Златен глобус" (2007).

Лукаш Фабиански, полски футболист (вратар) (1985).

Дивок Ориги, белгийски футболист (1995).
С "Ливърпул" (Англия) печели турнирът Шампионска лига (2019) и Суперкупата на УЕФА (2019).

Това е денят на смъртта на:

Кристиян Хофман фон Хофмансвалдау, немски поет (1617-1679).

Еразъм Дарвин, британски лекар и поет, дядо на Чарлз Дарвин (1731-1802).
В съчинението си "Зоономия или законите на органичния живот" (1794-1796) развива натурфилософското учение за еволюцията на организмите. Автор е на поемите "Ботаническа градина (1789-1792),  "Храм на природата" (1803) и др.

Иван Лепьохин, руски пътешественик и естествоизпитател (1740-1802).

Юзеф Елснер (ист. име Юзеф Антони Франтишек Елснер), полски композитор, диригент и педагог (1769-1854).
Основател на Музикалната академия и на Филхармоничното дружество вЛвов, Украйна, и на Консерваторията във Варшава, Полша (1821). Преподавал е музика на Фредерик Шопен (1826-1829). Автор е на 34 опери, симфонична и църковна музика.

Юстус фон Либих, немски химик (1803-1873).
Открил изомерията (1923). Председател на Баварската академия на науките (1860) и един от основоположниците на агрохимията - формулира теория за минералното хранене на растенията, за ферментацията и гниенето, като утвърждава използването на минералните торове в селското стопанство.

Хуан Валера, испански писател (1824-1905).
Член на Испанската кралска академия от 1861 г.

Гюстав Моро, френски художник (1826-1898).
Представител на символизма.

Джон Флеминг, британски учен и изобретател (1849-1945).
Изобретява горещите катодни лампи - първата електронна тръба, наречена токоизправител или диод (1904).

Алберт Айнщайн, немски физик (1879-1955).
Формулира Специалната теория на относителността (30 юни 1905), която описва физичните явления в инерциални отправни системи. През 1915 г. той създава Общата теория на относителността, която описва природата на гравитацията и уравненията на гравитационното поле. Общата теория обяснява аномалното поведение на орбитата на Меркурий, предсказва отклонението на светлинните лъчи в гравитационното поле на Слънцето и отместването на спектралните линии на атомите в гравитационно поле. През 1916-1917 г. Алберт Айнщайн развива теорията за принуденото излъчване, основа на съвременната квантова електроника. През 1924 г. работи върху квантовата теория на идеалния газ въз основа на публикация на индийския физик Шатендранат Бозе, като така възниква статистиката на Бозе-Айнщайн. Носител на Нобелова награда за физика за 1921 г. за заслугите му в теоретичната физика и в частност за откриването на законите на фотоелектрическия ефект.

Оторино Респиги, италиански композитор (1879-1936).
Сред най-известните му творби са "Фонтаните на Рим" (1916), "Белфагор" (1923), "Боровете на Рим" (1924), "Римски фестивали" (1929) и др.

Димитър Осинин (ист. име Димитър Николов Попов), български поет, писател, фолклорист и педагог (1891-1981).
Учител в с. Горна Бела речка и в село Бардарски геран (1911-1916). Участник в Първата световна война като офицер на Южния фронт при Вардар и Дойран (1914-1918). Член на партията на тесните социалисти (1918). Учител в Бяла Слатина (1922). Участник в Септемврийското въстание (1923), след разгрома му емигрира в Ниш, Сърбия, и Виена, Австрия. Завръща се в България през 1924 г. Преподавател в училището за духовници на гара Черепиш (1926-1929), библиотекар във Варненската мъжка гимназия (1929-1934) и  учител в Първа мъжка гимназия в София (1934-1944). Директор на културата и висшето образование при Министерството на науката и просветата (1944-1945). Сътрудник на в. "Червен смях", в. "Социалистически преглед", в. "Развигор", в. "Ведрина",  в. "Нов път", в. "Септември" и др. Един от основните инициатори и организатори на народните фолклорни събори в Копривщица, на съборите за прослава на хайдутството на "Агликина поляна". Заедно с публициста и общественик Павел Делирадев установява пътя на Ботевата чета от Козлодуй до Врачанския балкан, подема идеята за създаване на Ботева алея. Автор е на стихове, пътеписи, публицистика, очерци. Събира, обработва и издава народни песни в сборниците "Народни любовни песни" (1936), "Народни празнични песни" (1937), "Заплакала е гората" (1939), "Душата на българина" (1945), "Хайдушки песни" (1961). Един от съставителите и отговорен редактор на поредицата "Българско народно творчество" (13 тома, 1961-1965). Превежда от руски и немски език. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Георги Димитров" (15 април 1971, 1981). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (21 май 1966), със званието "Народен деятел на културата" (май 1971). Почетен гражданин на Враца (5 юли 1971).

Марсел Дасо, френски авиоконструктор и индустриалец (1892-1986).
Основател на компанията за производство военни самолети "Марсел Дасо груп". Създател на серията бойни самолети "Мираж".

акад. Сабит Муканов, казахски поет, писател и общественик (1900-1973).

Крум Велков, български  писател (1902-1960).
Участник в Септемврийското въстание (1923). След 9 септември 1944 г. е кмет на гара Белово, по-късно - отговорен секретар на Славянския комитет в България. В романа си "Животът на Петър Дашев" (1946) описва събитията в България по време на Първата световна война и след нея. Лауреат на Димитровска награда за романа му "Село Борово" (14 май 1950).

Антонин Пуч, чехословашки футболист и треньор (1907-1988).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 1934 г. в Италия.

Иван Василев (Иван Василев Гайдаров), български поет и писател (1909-1969).
Учител в Каварна и в селата Комарево и Манастир, Провадийско (1928-1946). Редактор в Радио София (1946-1957), редактор и заместник-главен редактор на сп.  "Славейче" (1958-1969). Автор на повече от 30 книги, предимно за деца, сред които "Празник" (стихове, 1934), "Равнината пее" (стихове, 1935), "Балканджи Йово" (драма, 1946), "Палачор. Партизанска поема" (1949), "Зайчето" (1957), "Лакомници. Весела история в стихове" (1959), "Мечтата на Динката" (разкази, 1961), "Агликина поляна" (повест, 1962, 1967), "Приключенията на Облизан" (разкази, 1962; 1967), "Гъдуларчо и Звънчо" (разказ, 1963), "Пиринченото звънче. Разкази за моето детство" (1965), "Кой за какво пее" (стихове, 1966), "Народни отмъстители" (разкази, 1967), "Разбита вълна" (роман за юноши, 1967), "Султанът на дивата гора" (роман, 1967), "Как разговарят облаците. Малки разкази" (1969, 1980), "Хайдушки разкази" (1971, посмъртно).

Тур Хейердал, норвежки антрополог, археолог и пътешественик (1914-2002).
Той осъществява няколко мащабни експедиции. През 1947 г. преплува за 101 дни със сала "Кон-Тики" Тихия океан от Перу до архипелага Туамоту във Френска Полинезия, за да потвърди теорията си, че заселването на полинезийските острови е започнало от Америка. През 1955-1956 г. извършва археологически изследвания на Великденски остров. През 1969 г. и 1970 г. организира експедиции на папирусните лодки "Ра" и "Ра-2" от западните брегове на Мароко до бреговете на Америка. Автор е на редица научнопопулярни книги.

Бойка Вапцарова, българска писателка и общественичка (1915-2003).
Работила е върху историята на творческото дело на съпруга си Никола Вапцаров след смъртта му (1909-1942). Издава  проучванията: "Спомени за Вапцаров" (1952), "Никола Вапцаров. Летопис за живота и творчеството му" (1978) , "Вапцаров сред събратята си по перо" (1989). 

проф. Николай Наплатанов, български учен кибернетик (1923-1993).
Има голям принос  за утвърждаване на българската школа в областта на автоматичното и автоматизираното управление. От 1956 г. и до смъртта си той е свързан с Висшия машинно-електротехнически институт (ВМЕИ) (дн. Технически университет в София), където от 1957 г. е преподавател по автоматично управление на електрозадвижванията и теория на автоматичното регулиране, доцент от 1961 г. по промишлена автоматика и професор от 1966 г. по теория на автоматичното управление. Чл.-кор. на БАН (1977).  Основател и дългогодишен ръководител на катедра "Промишлена автоматика" (1961-1975), която има ключова роля в изследователската дейност и подготовката на кадри по автоматика в България. Дългогодишен председател на Специализирания научен съвет по автоматика и кибернетика. Ректор на Висшия машинно-електротехнически институт (1968-1970) и член на Факултетния и Академичния съвет. Той има принос  за развитие на автоматиката и техническата кибернетика на БАН като директор на Института по техническа кибернетика (ИТК) при БАН (1964-1978). В последните години от живота си работи в Централната лаборатория по системи за управление (ЦЛСУ) при БАН. Има големи заслуги за развитието на редица нови направления в БАН - бионика, техническа кибернетика, кибернетични аспекти на ергономията и др. Бил е главен редактор на сп. "Автоматика и изчислителна техника", отговорен редактор на поредиците "Известия на ИТК" и "Основи на техническата кибернетика", както и член на редколегията на сп. "Техническа кибернетика".  Бил е председател на Българския национален съвет по автоматично управление. Автор е на над 150 научни труда и повече от 20 учебници и учебни пособия в областта на автоматиката, теорията на управлението и техническата кибернетика. От 2006 г. зала 2220 на Техническия университет в София носи името на член-кор. проф. Николай Наплатанов. Носител на орден "Червено знаме на труда" (1959) и на орден "Кирил и Методий" първа степен (1968).

Дик Кларк, американски музикален продуцент (1929-2012).
Бил е продуцент на Американските музикални награди на телевизионния канал "Ей Би Си",  на шоуто "Америкън бандстанд",  започнало да се излъчва през 1953 г., водещ на новогодишните телевизионни предавания, излъчвани от "Таймс скуеър" в Ню Йорк и др.

Наум Шопов, български актьор (1930-2012).
Играл е в театрите в Стара Загора (1948-1950), Пловдив (1952-1958), Бургас (1967-1968), в Театър "Българска армия" (1958-1967, 1968-1985), в Народния театър "Иван Вазов" (1985-2000). Има повече от 60 роли в киното, сред които във филмите "Крадецът на праскови" (1964), "Цар и генерал" (1966), "По дирята на безследно изчезналите" (1979), "Бедният Лука" (1979), "Вагнер" (1998) и др. Носител на две награди "Аскер" за мъжка роля (1991, 1993), на наградата "Аскеер" за  цялостно творчество (23 май 2003), на награда "Икар" на Съюза  на артистите в България за цялостно творчество (27 март 2006), на орден "Стара планина" първа степен (11 декември 2000), на държавната награда "Св. Паисий  Хилендарски" (9 ноември 2010) и др.

Кирил Господинов, български актьор (1934-2003).
Играл е в Драматичен театър "Стоян Бъчваров" във Варна (1966-1971) и от 1971 г. в театър "София". Участвал е във филмите: "Понеделник сутрин" (1966), "Шведските крале" (1968), "Птици и хрътки" (1969), "Баш майсторът" (1970-1983), "Момчето си отива" 1972), "Зарево над Драва" 1974), "Бон шанс, инспекторе!" (1983), "Петък вечер" (1986), "Другият наш възможен живот" (2004) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1984), на наградата "Златната роза" от фестивала на българското кино за "Тримата от запаса" (1971) и др.

Лиляна Михайлова, българска писателка и сценаристка (1939-2010).
Била е учителка по български език и редактор. Автор е на над 20 книги с проза, на сценарии за игрални и телевизионни филми, между които "Най-добрият човек, когото познавам" (1973) по повестта й "Отвори, аз съм" и 27-серийния телевизионен сериал "Дом за нашите деца" (1987-1990) по романа й "Един тъжен мъж" (1977). Носителка на специална награда "Николай Хайтов" за сборника "От разликата в часовите пояси" (2008).

Стоян Божанков, български треньор по баскетбол (1940-2011).
Бил е старши треньор и бивш помощник-треньор на националния отбор по баскетбол на България, както и треньор на отборите по баскетбол (мъже) на "Левски" и "Славия". През 2014 г. в негова памет BGbasket.com учредява награда, която ще бъде връчвана на най-добрия треньор на държавното първенство при юношите (до 19 г.).
/КГ/АЯ/МГ/

 

/АЯ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:29 на 20.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация