Великобритания заплаши, че ще вземе допълнителни мерки срещу Израел, ако той не се съгласи да сложи край на войната в Газа. Това се случи ден след като над 20 предимно европейски държави осъдиха израелските рестрикции по отношение на доставките на хуманитарна помощ в анклава и смъртта на стотици палестинци, опитващи се да получат храна.
Въпреки все по-острата реторика, мнозина са скептични, че Израел ще се поддаде на такъв натиск без по-значителни наказателни действия – и особено без подкрепата на Германия и САЩ, които са най-силните западни съюзници на Израел.
Възмущението от израелските действия в Газа се увеличи в Европа, след като гледката на страдащите палестинци предизвика протести в Лондон, Берлин, Брюксел и други столици. Съвсем наскоро, ежедневните убийства на палестинци, които търсят достъп до хуманитарна помощ, подложиха на изпитание приятелските отношения на ЕС с Израел както никога досега.
Европа обаче остава разделена по отношение на позицията спрямо Израел, а ограничените санкции и осъждан досега имаха съвсем слабо въздействие.
ЕС ревизира отношенията си с Израел заради Газа
Европейският съюз направи преглед на своите дипломатически и търговски отношения с Израел заради случващото се в Газа. Във вътрешен доклад наскоро бе посочено, че има индикации, че Израел е нарушил своите ангажименти към спазването на човешките права съгласно Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел – 25-годишна правна рамка, която урежда политическите отношения и търговското сътрудничество между двете страни. Досега обаче ЕС не е предприел действия за прекратяване на тези връзки.
Някои критикуваха ЕС – най-големият търговски партньор на Израел – за липсата на политическа смелост и за подценяване на своите лостове за влияние над Израел.
„Това, което виждаме, е засилване на натиска, но това са думи, а не действия“, казва Йоси Мекелберг, старши консултант в лондонския мозъчен тръст „Чатъм хаус“.
Страни като Великобритания, Канада и Австралия действаха самостоятелно и наложиха санкции на израелските заселници във връзка с насилие срещу палестинци, включително замразявайки активи и ограничавайки възможностите за пътуване. Но тези мерки не дават необходимите резултати.
В допълнение, Австралия, Канада, Нова Зеландия и Норвегия наложиха санкции на двама крайнодесни израелски министри за предполагаемо „подстрекаване към екстремистко насилие“ срещу палестинците на Западния бряг.
През май Великобритания заяви, че ще прекрати преговорите за свободна търговия с Израел – отново заради действията му на Западния бряг. Преди ден британският външен министър Дейвид Лами намекна, че Лондон ще предприеме и по-сериозни действия, подчертавайки, че се чувства „отвратен“ от страданията в Газа. Лами обаче не уточни какви мерки се обмислят.
„Ще продължим да оказваме натиск. Ще продължим да действаме“, заяви Лами пред британските медии, подчертавайки необходимостта от работа със съюзниците, за да се постигне „максимален резултат“.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен припомни вчера в социалната мрежа „Екс“ призива на ЕС за осигуряване на „свободен, безопасен и бърз достъп до хуманитарна помощ в Газа.“ ЕС призова и за пълно зачитане на международното и хуманитарно право.
„Цивилните в Газа страдат прекалено много и прекалено дълго“, заяви още Фон дер Лайен.
Ако Израел не промени курса, опциите включват пълно или частично суспендиране на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, което би изисквало единодушно съгласие от всички 27 страни членки на ЕС.
Други стъпки може да включват прекратяване на авиационното споразумение, блокиране на вноса, намаляване на научното и технологично сътрудничество, и ограничаване на пътуванията на израелци в безвизовата зона, известна като Шенген. Тези мерки се споменават в изтекъл документ, който ръководителят на европейската дипломация Кая Калас е изпратила до страните членки. Документът е видян от Асошиейтед прес и потвърден от двама независими дипломати.
Държавите от ЕС могат да действат и самостоятелно, налагайки санкции на отделни компании и физически лица в Израел или на окупирания Западен бряг.
Защо Европа не предприе по-сериозни действия досега
Краткият отговор на въпроса е, че Европа е разделена и е малко вероятно ЕС да постигне единодушие, така че да увеличи драстично натиска срещу Израел.
Европейски страни като Ирландия, Нидерландия и Испания публично призоваха ЕС да преразгледа връзките си с Израел, подчертавайки, че Израел нарушава ангажиментите си съгласно споразумението с Брюксел.
От друга страна, Германия и Унгария твърдо защитават Израел. Румъния пък наскоро купи системи за въздушна отбрана от Израел. Прекратяване на отношенията между ЕС и Израел ще изисква пълно единодушие, което вероятно би било невъзможно да се постигне.
Германия е основният фактор
Преди два дни 25 държави подписаха обща декларация срещу Израел, която обаче бе отхвърлена от американския посланик в страната Майк Хъкаби, който я определи като „отвратителна“. Западните съюзници трябва да оказват натиск над „зверовете“ от „Хамас“, каза той.
Израел осъди позицията на страните и заяви, че „Хамас“ е единственият виновник за продължаването на войната. „Хамас“ предизвика продължаващата 21-месечна война в Газа с атаката си срещу Израел на 7 октомври 2023 г. и продължава да държи около 50 израелски заложници.
Един значителен фактор в Европа е Германия, която традиционно е твърд съюзник на Израел и чиито отношения се коренят в паметта за Холокоста. Страната категорично отхвърли идеята за спиране на Споразумението за асоцииране на ЕС с Израел.
Канцлерът Фридрих Мерц и други официални лица значително изостриха критиките си към израелските действия в Газа през последните месеци. Но те все още предпочитат да се опитват да влияят на Израел, като изразяват директно своите опасения. Германия не се присъедини към съюзниците, които подписаха декларацията преди два дни, осъждаща израелските ограничения върху хуманитарната помощ.
Във вторник, след като парламентарният лидер на младшия коалиционен партньор на Мерц – социалдемократите – заяви, че Германия трябва да се присъедини към инициативата на Великобритания и че „двойните стандарти подкопават международния ни авторитет“, в германското правителство се появиха признаци на отпор.
Мерц заяви в понеделник, че е провел подробен разговор с Нетаняху миналата седмица и „му е казал много ясно: не споделяме политиката на израелското правителство по отношение на Газа“.
„Начинът, по който израелската армия действа там, е недопустим“, каза още Мерц.
Номи Бар-Яков, експерт по дипломация в Близкия изток, заяви, че всяко действие на ЕС трябва да надхвърля думите.
„Израел не се вслушва в призиви“, каза Бар-Яков. „Искам да кажа, че реториката не води до нищо при сегашното израелско правителство. Ако не бъде договорен механизъм, който да бъде приложен незабавно, тогава думите нямат никакво значение“, допълни той.
(БТА)
(Превод от английски език: Атанаси Петров)
/ДИ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
