site.btaНад 40 скулптурни художествени произведения красят градската среда на Варна

Над 40 скулптурни художествени произведения красят градската среда на Варна. Част от тях са в квартал „Аспарухово“. Някои са наследство от проведени в града творчески пленери, национални изложби и фестивали, други са поставени по програма за естетизация на публичната среда чрез създаване на галерия на открито на Община Варна. Тъй като след 1989 г. част от архивите в администрацията не е съхранена, липсва информация за някои от по-старите пластики. Данните за скулптурните творби са набавени от регистъра в Община Варна и с помощта на специалистите от Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна и местни периодични издания. 

От 1928 г. датира фонтанът в началото на Морската градина, украсен със скулптурна композиция с деца, сирени и костенурки, дело на варненския творец Кирил Шиваров. 

Петметровата пластика „Посоки и движение“ на Евгени Баръмов се намира до варненската автогара. Тя е направена на международния симпозиум по архитектура и околна среда, проведен през 1972 г. Тогава градският съвет организира конкурс за монументална украса на публичната среда и един от спечелилите го с първа награда е Баръмов. Проектът му е одобрен от специална комисия в София, водена от акад. Дечко Узунов. Монументът получава много високи оценки и влиза в учебната програма на студентите по архитектура като пример за първата абстрактно-асоциативна работа у нас. 

Иван Ковачев е автор на три скулптури във Варна. Емблематичният „Слънчев часовник“ на входа на Морската градина датира от 1973 г. „Момиче със счупена стомна“ от 1970 г. се намира върху чешма на алеята близо до Аквариума, а „Плуващи“ от 1974 г. е до сградата на Радио Варна. 

Интересна е съдбата на 8-тонната бронзова пластика „Икар“ на Альоша Кафеджийски, която може да се види на ъгъла на сградата на Община Варна. Тя е там от 1995 г., но замисълът да украси бившия партиен дом датира от 1981 г. Авторът работи фигурата на разперилия криле Икар от 1982 до 1983 г. После тя е приета от държавна комисия и дадена за отливане в леярната в Генерал Тошево. Престоява там 12 години и е поставена на отреденото място с усилията на Николай Савов, пише в местната преса. 

От 1973 до 1979 г. Варна е домакин на изложба „Скулптура и декоративна пластика на открито“. В нейните издания в града се събират и работят заедно автори като Величко Минеков, Валентин Старчев, Емил Попов, Ангел Станев, Альоша Кафеджийски, Иван Ковачев, Павел Джеферов, Нанко Панайотов, Иван Русев, Зиятин Нуриев. Част от произведенията са оставали във Варна за да красят паркове, квартали, площади. Една от тях е „Българска майка", дело на известния варненски скулптор Нанко Панайотов, направена по време на национален пленер на художници във Варна през 1976 г., намираща се сега пред сградата на Радио Варна на алея в Морската градина. 

В началото на 80-те години Веселин Димов подрежда своята изложба „Терен и конструкции“ на открито в Морската градина. От нея могат да се видят и днес две творби от чугун - „Трепет“ и „Почивка“, които се намират в близост до Природонаучния музей. От времето на социализма е красива каменна пластика, наподобяваща портал, до сцена „Раковина“ в Морската градина. Според специалисти, неин автор е Боян Радославов. 

В квартал „Аспарухово“, пред Народно читалище „Просвета“ е поставена бронзовата композиция „Бащинство“ на Емил Попов от 1980 г., а в кръговото кръстовище пред просветното средище се намира „Кентавър“ на Венцеслав Антонов от същия период. В парка в „Аспарухово“ може да се види инсталацията „Чупливо“ на Арт група „Дупини“ от Велико Търново, направена през 2019 г. Тя се състои от три мащабни обекта с различни геометрични форми, направени от дървени греди. На входа на квартала от Аспарухов мост, близо до разклона за Джанавара, на булеварда между двете платна, се намира каменна скулптура на двама души, която седят един срещу друг. За нея няма информация.

Седем скулптури от осмото издание на Международния фестивал за съвременно изкуство „Контемпо“ (Contempo) остават в градската среда на Варна като дарение през 2016 г. Сред тях са „Семейство“ на Пламен Аврамов - пред Община Варна; „Безкрайност“ (явно думата е мото на пленера през тази година) на Ренцо Дуранте до Морско казино; „Безкрайност I“ на Георги Минчев до Социалната чайна; „Безкрайност“ от Николай Нинов пред Аквариума и „Дишай“ на Ли Дзао в близост до Аквариума. Организатор на форума, който започва през 2009 г., е фондация „Рая Георгиева“. Навярно от него е и каменната пластика „Свобода“ на Пьотр Биес, която се намира пред сградата на Общината. 

През 2015-а се появява дървената пластика „Черна роза“ на Конрад Риш до сцена „Филиал“ на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров. Композиция от същия материал на Румен Димитров-Попа, със заглавие „Дъжд“, може да се види в Морската градина близо до Природонаучния музей. 

На чешмата до входа на спортен комплекс „Приморски“ от 2010 г. стои метална пластика „Влюбени дракони“ на Дарин Лазаров. Творбата „Скалистият бряг“ на Живко Дончев краси от 2016 г. кръстовището на ул. „Девня“ и бул. „Христо Ботев“. Тя представлява рибни пасажи и гларуси от метални листи с височина шест метра. Дончев е авторът и на „Флора“ (2020) пред Летния театър, както и следващата година - на реплика на обичаната от всички варненци и изчезнала пластика на козел от Христо Боев в Алпинеума в Морската градина.

Художествената пластика „Сценка“ се появява в градинката до сцена „Филиал“ на Варненския драматичен театър в края на декември 2016 г. Тя е на Альоша Кафеджийски. Представлява женска фигура, седнала на триметрова стълба, загледана в черна котка на земята. 

През март 2018 г. на вълнолома на Морска гара се открива скулптурната фигура „Очакване“. Тя е дело на Андрей Лекарски, излагал в Музея на модерното изкуство в Париж, съвместно с арх. Владимир Попов. Композицията е допълнена със стих от Валери Петров: 
„Бели чайки сред синьото лето, 
бяло корабче, с надпис познат, 
мачти, мачти, комини и ето, 
невидял нито къс от морето,
вече влязъл съм в морския град.“

През май същата година (2018) в Морската градина до Народната астрономическа обсерватория с планетариум „Николай Коперник“ е поставена пластиката „Звездоброец“ на проф. Венелин Божидаров. Творбата е част от тригодишна програма на Община Варна за естетизация на градската среда чрез изграждане на съвременна галерия на открито, финансирана по Фонд „Култура“. На същия автор е и скулптурата „Рибарят“ (2016), която се намира на площад „България“ на централната пешеходна улица, както и металната пластика „Прибой“ от 2018 г. в градинката на „Севастопол“, правена съвместно с арх. Тодор Даскалов.  

Разнопосочни настроения събужда скулптурата „Разходката“ на Веселин Костадинов. Тя е на бул. „Княз Борис I“, до Севастопол. Открита е на Първа пролет, 21 март 2017 г. Авторът споделя пред местните медии, че идеята му е свързана с неповторимата атмосфера по ларгото на Варна - с архитектурните паметници и минувачите, които чакат, разглеждат, бързат, пазаруват или се разхождат. Фигурата на млада жена, която сякаш бърза за среща, е висока 2,30 метра и е изработена от месинг и цветни стъкла като украса на дрехата й. Сред варненци е известна като „Желязната кака с трите крака“. 

Сред скулптурите в градска среда е още „Женска фигура“ на Веселин Начев от 1970 г. в Морската градина до детския кът. От неизвестен автор е „Седнало момиче“ пред Фестивалния комплекс, което датира от 2004 г. На същата пешеходна улица, пред хотел „Черно море“, през 2016 г. са поставени „Влюбени делфини” от Венцислав Марков, които са любим обект за катерене на децата. Скулпторът е автор и на металната пластика „Израстване“ (2018) зад Археологическия музей. На ларгото се намира и фигура на седнала жена с надпис „Община Варна“, която е дело на скулптора Пламен Братанов. 

Две работи на Момчил Мирчев красят от 2005 г. площад „Съединение“ (Червения площад) - „Диана - богинята на лова“ и „Къпеща се“. „Вълна“ от Емил Бачийски (2015) се намира пред Народно читалище „Отец Паисий“. Металната пластика „Гинко“ на Венелин Иванов (2018) е на бул. „Осми Приморски полк“ срещу спирка „Явор“. 

Скулптури на открито има и в двора на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ и в градинката до нея, на площад „Никола Петков“. За тях ще разкажем в отделен материал. Пластики могат да се видят и в курорта „Св. св. Константин и Елена“, където се е провеждал тематичен пленер „Докосване до природата“. 

Нещо, което обаче не може да се види вече във Варна, е мраморната статуя на Венера на Веселин Костадинов, поставена в навечерието на празника на града - 15 август, през 2010 г. пред хотел „Черно море“. Тя е подарък за града от частна фирма, но предизвиква полемики и недоволство. Коментиращи я намират за силиконова и непристойна, далеч от античния образец и скоро тя изчезва от мястото. 

Не съществуват и двата пеликана, които някои варненци помнят от Морската градина. В галерията към материала е включена тяхна снимка от личен архив, специално предоставена за БТА.