site.btaЛюбопитни факти за българската женска носия представиха в Казанлък

Книгата „Размисли върху българската женска носия“ на Диляна Курдова беше представена в Литературно-художествения музей „Чудомир“ в Казанлък като част от програмата на 29-ите Чудомирови празници, посветени на живота и творчеството на  известния писател – хуморист и художник Димитър Чорбаджийски – Чудомир, организирани от музея, съвместно с фондация „Чудомир“ и Община Казанлък. Водещ на представянето беше Дора Петкова, председател на местното Народно читалище (НЧ) „Жар – 2002“, а по време на събитието екипът на читалището показа автентични женски носии от различни краища на страната. 

„Влюбих се във фолклора в Атина, Гърция, където завърших своята бакалавърска степен и всъщност тамошният фолклор ме възпита в естетиката, която се опитах да намеря в България. Когато се върнах, нямах никаква друга идея, освен че искам по някакъв начин да работя за нашия фолклор, било то танцов, песенен, музикален“, коментира Диляна Курдова. Тя посочи, че навремето всичко е било едно цяло, а в момента имаме само частици от този пъзел, който се опитваме да сглобим. За нея това е било просто неотменна част от всичко друго, с което се е занимавала. 

Най-важната част от женската народна носия е ризата, категорична беше авторката. Това е първата част, която докосва тялото и първото нещо, което момичето изработва, за да докаже, че е достатъчно добра и може да излезе на хорото. „За мен като модерен човек ризата, която аз самата нося, е важна, защото е на моята баба и прабаба“, каза още Курдова. Ризите, които се виждат, имат шевици отдолу, на ръкавите и на огърлието, защото това са местата, от които могат да влязат злите сили, съответно ризата е имала и предпазен характер, когато се е виждала, допълни тя. 

Авторката изрази надежда да намери време и да опише интересни факти и за мъжката народна носия. „В повечето случаи обаче женската носия е доста по-цветна, при мъжката носия най-общо казано имаме разделяне само по цветовете, а не толкова по видовете, докато при женската носия всъщност нещата са много по-привличащи окото“, коментира тя. 

Диляна Курдова посочи, че е правила проучване за книгата успоредно с всички останали свои дейности от 2010 година насам, а написването й е станало за няколко безсънни дни. „Вече имах всичко в главата си, бях го нахвърлила наум. Дописването отне малко повече време, защото ми се искаше второто издание на книгата да е допълнено и подобрено“, посочи тя. Курдова разказа още, че най-трудното в сътворяването на книгата е било да я направи толкова кратка, защото е искала да каже прекалено много неща, но да ги подреди така, че за читателя това да бъде по-скоро въведение, което да го накара да иска да научи още.

Диляна Курдова е изследовател на българския танцов фолклор и член на няколко работни групи към Международен съвет по традиционна музика и танц на UNESCO с публикации в различни български и международни издания. Тя е дългогодишен координатор на Международния летен фолклорен семинар, организиран от Академията за музикално и танцово изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив и част от екипа на Културен семинар „Непознатите“ в Пловдив. Тя е и хореограф, и преподавател по български и гръцки танци, и има проведени над 240 семинара в различни страни по целия свят. 

Казанлъшката носия е сукманена и със специфична бордюрна украса, разказа за БТА Дора Петкова. „Ризата е бяла, в по-съвременни времена е влязла и бродерия, но много премерена. Носията е с черна основа, но съдържа много цветове, бих казала цветовете за цяла България. Характерният бордюр на пазвата не е шаблонен, просто жената започва да бродира и следва душата си“, каза тя. Петкова допълни, че има много малко запазени казанлъшки носии. "След много години изследване и търсене, от екипа на читалището намерихме само две такива", каза тя. Дора Петкова изрази мнение, че представянето на книгата на Диляна Курдова е много ценно събитие в рамките на „Чудомирови празници“ 2023. „Хубаво е, че присъстваха и малки деца, надявам се те да запомнят нещо, но е добре и родителите да знаят и да им предават това, защото вече се знае твърде малко за автентичния фолклор“, посочи още тя. 

В края на представянето плакети за участие в програмата на празниците бяха връчени на Диляна Курдова и НЧ "Жар - 2002" от председателя на фондация "Чудомир" Борис Кърчев.