site.btaСлед окончателно решение на ВКС Пеньо Мангъров ще изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 12 години за блудство с непълнолетна и изнасилване, представляващо опасен рецидив

С Решение № 273/11.06.2025 г. по наказателно дело № 275/2025 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъда №181/20.11.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 5646/2022 г. на СГС, НО, 14 въззивен състав. Решението е окончателно.

Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия срещу новата присъда от 20.11.2023 г. по в.н.о.х.д. № 5646/2022 г. на Софийския градски съд.

С присъда от 28.04.2022 г. по н.о.х.д. № 4518/2020 г. на Софийския районен съд подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл. 142а, ал. 1 от НК (противозаконно лишаване на някого от свобода), чл. 150, ал. 1 от НК (блудство с непълнолетна) и чл. 152, ал. 3, т. 5 вр. ал. 1, т. 2, предл. 1-во и 2-ро вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК (изнасилване, представляващо опасен рецидив).

С присъдата по в.н.о.х.д. № 5646/2022 г. на Софийския градски съд присъдата на първоинстанционния съд е отменена в частта, с която подсъдимият е оправдан по чл. 150, ал. 1 от НК и чл. 152, ал. 3, т. 5 вр. ал. 1, т. 2, предл. 1-во и 2-ро вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, като вместо това подсъдимият е признат за виновен в извършването на блудство с непълнолетна, за което му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 5 години, и за изнасилване, представляващо опасен рецидив, за което му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 10 години. На основание чл. 23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 години, което на основание чл. 24 от НК е увеличено на 12 години.

С касационната жалба се заявяват касационните основания за допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието, като се иска при условията на алтернативност отмяна на новата присъда и оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложените наказания.

Съдебният състав на ВКС приема разгледана по същество касационната жалба за неоснователна. Липсва процесуална възможност да се удовлетвори отправеното с жалбата искане за оправдаване на подсъдимия. Това искане предполага извеждане на нови фактически положения, каквито касационната инстанция не може да установява. В рамките на правомощията си ВКС има възможност само да провери спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяването на обстоятелствата, относими към предмета на доказване, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело.

Според касационната инстанция неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила. Несъстоятелно е твърдението на защитата за непълнота на мотивите на новата присъда. Въззивната инстанция е направила изводите си по фактите и правото след обективно, пълно и всестранно изследване на всички материали в тяхната взаимна обвързаност и при спазване на изискванията по чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Тези принципи не са били пренебрегнати, както на ниво собствен анализ на доказателствената съвкупност, така и на ниво проверка на доказателствената дейност на първата инстанция. Липсват непълноти в мотивировката на атакувания съдебен акт по отношение разбора на доказателствените материали и при излагането на собствени аргументи по всеки релевантен за процесното производство въпрос. Налице са решаващи съдебни съображения, свързани с индивидуален и съвкупен анализ и оценка на доказателствата и доказателствените източници и на изводимите от тях факти. Издаденият съдебен акт убеждава, че е извършена пълноценна въззивна проверка с мотиви, отговарящи на изискванията на чл. 317, вр. с чл. 305 НПК. Не може да се приеме, както твърди защитата, че вътрешното убеждение на въззивния съд е опорочено, тъй като той е отказал да кредитира част от показанията на пострадалата Д., а на друга част от тях е дал безусловно доверие.

Върховните съдии приемат възражението на касатора за нарушение на материалния закон за неоснователно. Касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се основава на твърдението на защитата за превратно тълкуване и игнориране на доказателствата, доказващи, че пострадалата е осъществила доброволно сексуалните контакти с подсъдимия и в съзнанието му не са формирани представи за противното. Тези твърдения по вече изложени съображения ВКС прие за неоснователни. Самият факт, че в конкретния случай подсъдимият е използвал принуда по отношение на пострадалата, означава, че той отчетливо е съзнавал несъгласието й за участие в полови актове с него.

Според върховните съдии въззивният съд е изложил конкретни и ясни съображения по отношение на вида и размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия – в случая пет години лишаване от свобода за престъплението по чл. 150 НК и десет години лишаване от свобода за престъплението по чл. 152 НК. При проверката на атакуваната въззивна присъда ВКС не констатира релевираното от защитника основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. За да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК за изменение на въззивния акт чрез намаляване на наказанието, касационната инстанция трябва да установи в ущърб на подсъдимия очевидна диспропорция между наложеното от контролирания съд наказание с обществената опасност на деянието и дееца, обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. По конкретното дело такъв извод не би могъл да бъде направен. Претенцията на касатора за явна несправедливост на наказанието не е мотивирана нито с твърдения за ниската степен на обществена опасност на личността на дееца, нито с такива твърдения, относими към конкретните две деяния. Наказанието за блудството е отмерено в средния му размер, а това за изнасилването леко го превишава. В ущърб на дееца са преценявани обремененото му съдебно минало, включително за престъпления против половата неприкосновеност каквито са процесните и то с присъда, необхваната от рецидива, за който е предаден на съд; факта, че деянията по процесното дело са извършени по-малко от година след изтърпяване на предходно ефективно наказание лишаване от свобода в значителен размер; лошите му характеристични данни; факта, че употребената при половите престъпления принуда е в двете й проявни форми на сила и заплашване; разнородния характер на блудствените действия и тяхното естество, което се отличава от обичайната проявления на милувки, целувки или опипване; продължителния период от време на осъществяване на половите посегателства, както и липсата на каквато и да е критичност на подсъдимия към извършеното.

Върховните съдии възприемат преценката на въззивния съд, че в конкретния случай се налага определеното общо най – тежко за двете престъпни посегателства наказание да бъде увеличено по реда на чл. 24 от НК с две години. За да приеме, че общото наказание правилно е било увеличено, контролната инстанция преценява цялостната престъпна дейност на подсъдимия Мангъров и обществената опасност на извършените от него престъпления. В конкретния случай се касае за престъпления против половата неприкосновеност, осъществени с изключителна арогантност от лице, което е било наказвано и друг път за престъпни посегателства от същия вид.  Деянията са осъществени по-малко от година след изтърпяване на  предходна ефективна присъда от седем години лишаване от свобода за квалифицирано свождане към проституция. Налаганото назад във времето наказание от девет години лишаване от свобода за друго изнасилване и престоят в пенитенциарни заведения очевидно не са дали необходимия превъзпитателен ефект и противообществената деятелност на подсъдимия е продължила и след това. Ето защо касационният съд също приема, че общото наказание от десет години лишаване от свобода не би изпълнило целите на материалния наказателен закон, а отказът на въззивния съд да приложи чл. 24 НК би бил проява на неоправдано снизхождение спрямо конкретния подсъдим.