site.btaИнституциите стават по-активни в публикуването на информация, а гражданите - в търсенето ѝ, смята изпълнителният директор на Програмата Достъп до информация Гергана Жулева

Институциите стават по-активни в публикуването на информация, а гражданите - в търсенето ѝ, смята изпълнителният директор на Програмата Достъп до информация Гергана Жулева
Институциите стават по-активни в публикуването на информация, а гражданите - в търсенето ѝ, смята изпълнителният директор на Програмата Достъп до информация Гергана Жулева

Институциите все по-добре познават Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и техните задължения, заложени в него. Увеличава се и процентът на гражданите, които упражняват правото си на достъп до информация. Това е и част от мисията на Програмата Достъп до информация, която вече 26 години се изпълнява - да се подтикват институциите да са по-отворени и да се подпомагат гражданите да търсят информация, заяви в интервю за БТА един от учредителите и изпълнителен директор на Програмата Достъп до информация (ПДИ) Гергана Жулева.

По думите ѝ процесът продължава. „Нещата се оказаха доста по-сложни. Трябваше да се приеме законодателство, а след това то да се прилага и гражданите да познават своето право. Например, през 2000 г., преди приемането на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), само три процента от гражданите показваха познаване на правото за достъп до информация, а през 2010 г. този процент вече беше 39. Смятам, че и ние сме допринесли за това“, посочи Жулева. 

Тя добави, че в началото на седмицата в парламента е внесен законопроект за изменение и допълнение на ЗДОИ. Целта на тези промени е да въведат Директивата на Европейския парламент и на Съвета относно отворените данни по повторно използване на информация от обществения сектор от 2019 г. Част от измененията са свързани с ориентацията на институциите към това каква информация се изисква, кои са наборите от данни, които се търсят от бизнеса, журналистите, гражданите.

По думите ѝ гражданите най-често търсят информация за контролната дейност на институциите и за какво се харчат обществените пари. 

Миналата година в доклада за състоянието на администрацията в България през 2020 г. са отчетени 14 500 подадени заявления до органите в изпълнителната власт. Процентът на предоставената информация е по-голям от неразгледаните заявления или отказаната информация. Колкото повече информация е качена на интернет страниците, толкова повече се намалява броят на заявленията, каза Жулева.

По думите ѝ предизвикателство пред страната ни е да се присъедини и ратифицира Конвенцията за достъп до официални документи, която е единственият международен договор, който залага стандартите за държавите членки на Съвета на Европа. 

Същевременно в Европа в момента са силни движенията за подобряване на състоянието на регистрите на документи в институциите на ЕС и започването на работа по изменение на Регламент 1049/2001, който залага стандартите по отношение на достъпа до документите на европейските институции.

Темата за гражданското общество и институциите бе обсъдена на конференция в Шумен през май, като част от инициативата на БТА „Български гласове за Европа“, която се изпълнява с подкрепата на Европейския парламент.

 

Следва пълният текст на интервюто:

 

Въпрос: Вече 26 години от създаването на  Програма достъп до информация. Каква е равносметката? Изпълни ли се мисията?

Отговор: Тя беше доста ясно формулирана още от самото начало, а именно да се подобри състоянието на достъпа до информация в България, като се работи в две направления - да се подтикват институциите да са по-прозрачни и отчетни и да се подпомагат гражданите да търсят информация. Разбира се, че тази мисия още не е изпълнена. Нещата се оказаха доста по-сложни в процеса на нашата работа. Трябваше да се приеме законодателство, а след това то да се прилага и гражданите да познават своето право. Например, през 2000 г., преди приемането на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), само три процента от гражданите показваха познаване на правото за достъп до информация, а през 2010 г. този процент вече беше 39. Смятам, че и ние допринесохме за това. Гражданите през 1996 г., когато създадохме организацията, имаха конституционното право на достъп до информация, но предстоеше дълъг процес – решението на Конституционния съд по тълкуване на чл. 41, работа по проектозакон, след това законът беше няколко пъти променян през годините. След последните промени през 2015 г. сега предстои още една промяна.  В началото на седмицата проектозакон за изменение и допълнение на ЗДОИ беше внесен в парламента. Целта на тези промени е да въведат Директивата на Европейския парламент и на Съвета относно отворените данни и повторно използване на информация от обществения сектор от 2019 г. Така че това е непрекъснат процес, който изисква много работа от страна на институциите и гражданския сектор.

Въпрос: Според Вас ще бъдат ли приети измененията в Закона?

Отговор: Да, мисля, че ще бъдат приети, тъй като измененията в Закона бяха обсъждани няколко пъти. Новото правителство още веднъж ги подложи на обществена дискусия. 

Промените са свързани с ориентацията на институциите към това каква информация се изисква, кои са наборите от данни, които се търсят от бизнеса, журналисти, гражданите. Със Закона се създава задължение всяка година да се преглеждат тези набори от данни. Все пак процесът е улеснен от факта, че още след промените 2015 г. започна да действа портал, който в момента се управлява от Министерството на електронното управление. В профилите на институциите те качват набор от данни, които се търсят от гражданите. Има още работа в самите институции, това е постоянен процес.

Въпрос: Станаха ли институциите по-отворени към гражданите, а те от своя страна по-обществено ангажирани?

Отговор: Да. Ние от 26 години работим в тази област и виждаме развитието. В началото администрацията не познаваше закона. Бяха проведени много обучения. Така или иначе процесът си върви, защото гражданите използват правото си на достъп. Миналата година в доклада на Министерски съвет за състоянието на администрацията в България през 2020 г. бяха отчетени 14 500 подадени заявления до органите в изпълнителната власт. Процентът на предоставената информация е по-голям от неразгледаните заявления или отказаната информация. Колкото повече информация е качена на интернет страниците, повече намалява броят на заявленията. 

 

Въпрос: Подобрява ли се рейтингът на прозрачност и кои общини са по-прозрачни – малките или големите?

Отговор: Да, подобрява се. В нашата страница се генерира и сравнителен рейтинг за последните три години. Тези, които са подобрили изпълнението на задълженията си за публикуване и своето място в рейтинга, се оцветяват в зелено. Както ние се шегуваме, става все по-зелен сравнителният рейтинг. 

Ние наблюдаваме активната прозрачност по средно 109 индикатори на година. Има общини значително подобрили своя рейтинг. Добър модел е този на Държавната агенция за електронно управление. Сега този процес ще се координира от Министерството на електронното управление.

Не бих давала оценка кои са по-прозрачни – малките или големи общини. Това зависи не от големината, а от амбицията и работата на хората, които работят в тези администрации. От години рейтингът се води от Белоградчик, Белослав, Банско, които не са големи. 

На 15 юни ще обявим резултатите за 2022 г.

Въпрос: Ако се върнем към законодателството, съответства ли то на европейските стандарти?

Отговор: Единственият международен документ, който залага стандартите за държавите членки, е на Съвета на Европа – Конвенцията за достъп на официални документи, отворена за подписване 2009 г. и влязла в сила преди две години. В момента се формират органите на наблюдение на прилагането. България не е държава, която се е присъединила и ратифицирала Конвенцията. Това е предизвикателство и за нашата организация, тъй като смятаме, че трябва да стане. Българското законодателство съответства на стандартите, заложени в конвенцията. От друга страна, в Европа в момента са силни движенията за подобряване на състоянието на регистрите на документи на европейските институции и започването на работа по изменение на Регламент 1049/2001, който залага стандартите по отношение достъпа до документите на европейските институции. Тази година на конференция на европейския омбудсман заместник-председателят на ЕК и комисар Вера Юрова обяви, че ЕК ще започне работа по преглед на практиката по Регламент 1049/2001 и ще се работи за изменението му. Едновременно с това има идеи за приемане на директива относно достъпа до официалните документи. Ние самите сме част от европейското движение на организациите, работещи в тази област, така че следим всички процеси и ще се опитваме да участваме в дебатите по тях.

Тази година ще бъде важна за законодателни промени или поне началото им на ниво Европейски съюз. 

В началото на седмицата беше публикуван и докладът по отношение достъпа до информация на Съвета на ЕС. Направи  впечатление, че те отчитат подобряването на състоянието на регистрите на документите на Съвета. Правят преглед и на заявленията, които са постъпили и решенията  по тях. Преди се смяташе, че това е по-затворена институция от комисията и парламента, но нещата се развиват.

Добра тенденция е и работата по отваряне на различни набори от данни, регистри. От няколко години върви активна кампания за уеднаквяването на търговските регистри и публикуването на данните в отворен формат, което от своя страна улеснява работата на разследващи журналисти.

Въпрос: Къде се намираме в Европа по достъп до обществена информация?

Отговор: На добро място се намираме. Макар, че българският закон беше приет 2000 г. и имаше някои слабости, постепенно с промените в него от 2007, 2008 г., 2015 г. като регулация се подобрява. Благодарение и на нашата активна работа, а и на други организации, журналисти, граждани, Законът се прилага в България. Има държави, в които законът им е по-добър от българския, но не се прилага. 

Въпрос: А увеличават ли се делата по ЗДОИ?

Отговор: Ако видим статистиката, делата не се увеличават. Те трябва да съпоставят и с броя на заявленията, които са подадени през годината, но няма увеличение. От друга страна имаме много добър процент на решаване на делата в полза на заявителите – между 60-80 процента. Имаме интересна и добра съдебна практика по ЗДОИ относно обжалваните решения по заявленията. 

Въпрос: За успешните дела помагат и юристите на ПДИ...

Отговор: Да, но не са единствените, които подпомагат заявителите да подават жалби. Ние отчитаме в нашите доклади колко са подадените жалби, какво е представителството в съда. Едновременно с това се опитваме да анализираме и систематизираме съдебната практика. Всеки от нашите бюлетини съдържа рубрика от съдебната зала, издадохме и пет книги на тази тема.

Въпрос: Стават ли гражданите в това отношение по-активни?

Отговор: Гражданите търсят информация за контролната дейност на институцията, за това как се харчат бюджетните пари, за да участват в обсъждания на политики. Голяма роля имат журналистите, защото те винаги търсят информация от голям обществен интерес. Гражданите ще получат информация, но ако медиите не се заинтересуват от това, тази информация няма да стигне до повече хора.

За година има към 300 медийни публикации в цялата страна за случаи, в които е упражнявано правото на достъп до информация. 

Въпрос: Всяка година ПДИ връчва награди в Международния ден на правото да знам - 28 септември...

Отговор: Да, това е дата, на която беше създадена международната мрежа за свобода на информацията. Тогава всички присъстващи организации от цял свят решихме да го отбелязваме като Ден на правото да знам. Съответно ПДИ организира всяка година кампания за набиране на номинации за това кои от институциите са най-прозрачни, кои са журналистите, които са подготвили най-качествени публикации, използвайки ЗДОИ, неправителствени организации, които са използвали правото си на достъп, граждани, които са допринесли за по-голяма прозрачност на институциите. Имаме и антинагради – за най-затворена институция, най-абсурдно решение по заявление за достъп до информация. Увеличават се номинациите за антинагради, т. е. недоволството на гражданите се проявява и тук. Тази седмица вече сложихме начало на събиране на номинации.

/ВД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 02:20 на 20.08.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация