site.btaПозиция на Спаси София относно таксите за висше образование за учебната 2025-2026 г.

Повишената държавна субсидия за образование трябва да е катализатор за реформи, насочени към качество, а не да води до непосилни такси за учащите платена форма на обучение

Малко преди началото на новата академична година студентите платено обучение в държавните университети останаха неприятно изненадани от размера на таксите за предстоящата година. Действащите правила за определяне на размера на таксите са такива, че пряка последица от повишената субсидия за висше образование е и драстичното скачане на таксите за платено обучение, за определянето на които към момента се отчита 100% от норматива за издръжката на студент държавна поръчка. Спаси София подкрепя призивите за спешна промяна в законодателството, която да позволи увеличената субсидия да не се превръща в причина за такси, които ще доведат до отпадане от университетите на студентите платено обучение. Неприемливо е обяснението на министър Вълчев, че щом държавата дава по-голяма субсидия, то и студентите трябва да плащат повече, отколкото като са започвали да учат. Морално и коректно е за тях да се приложи принципът на “заварено положение”. Евентуална спешна промяна на закона в тази посока е необходима, но тя сама по себе си само ще закърпи временно положението.

“Спаси София” не е против осигуряване на повече пари за образование. Напротив, в „Спаси София“ вярваме, че образованието е една от най-важните обществени инвестиции. Ако едно общество иска да спре изтичането на мозъци и да има конкурентноспособна икономиката, то е длъжно да инвестира в качествено и достъпно образование, както и да позволи на университетите да развиват собствена политика в тази връзка. За съжаление, за държавните университети в момента, това е практически невъзможно. Затова и подкрепяме призивите на ректорите да се мисли за предоставяне на възможности за набиране на собствени средства, насочени към развитие и подобряването на качеството на обучение и научните изследвания.

“Спаси София” е на позицията, че допълнителни субсидии и средства трябва да са фокусирани върху подобряващи се резултати и да са средство за укрепване на българското образование и икономика, а не да се хвърлят едни пари за временно запълване на текущи дупки. Необходими са истински и целенасочени реформи.

Основният въпрос при всяко увеличаване на субсидии е дали то е направено по начин, който да гарантира, че ще се стигне до реципрочно подобряване на качеството. На фона на продължаващия срив във функционалната грамотност на учениците в България, е редно да се запитаме до кога просветните бюджети ще са механична функция на текущите разходи.

Темата за таксите за обучение са също така добър повод да си зададем въпроса колко от българските университети са водещи или поне включени в класациите за най-добри образователни институции? Успяват ли университетите ни да се наложат като центрове за изследване и развитие, промотирайки България като място, където се случва истинска наука?

И наистина ли, паралелно с това увеличение, са налице гаранции за постигане на подобни цели. Не е ли по-скоро то признание, че има тромава и неефективна бюрокрация за хранене. Покачването на разходите за издръжката на един студент и оттам на таксите за платено обучение без да се гарантира паралелно реформиране на администрацията, намаляване на корупцията и повишаване качеството на предлаганото образование, не е средството, което ще позволи на България да възпитава мислещи и можещи хора. Държавните пари, предоставяни на висшите учебни заведения трябва да целят създаване на кадри, годни за XXI век, а не на среднисти с дипломи за висше образование.

Време е да си зададем и въпроса докога ще се игнорира нуждата от въвеждането на по-строги критерии за качеството на образованието и ролята на държавата в гарантирането на адекватното разходване на университетските субсидии, които разплаща? Българското висше образование страда от липса на модерни учебни програми, адекватна материална база, от недостиг на преподаватели, които са способни да научат студентите си на повече от това как да вземат изпита. Но за сметка на това има множество учебни заведения, част от които със съмнително качество, при немалка част от които едни и същите преподаватели работят на второ, трето, четвърто работно място, вместо да могат да се съсредоточат в работата си към наистина модерни и ефективни университети. Истинско чудо е, че въпреки всички тези дефекти, от университетите продължават да излизат будни, способни българи. Но колко по-бърз щеше да е темпът им на развитие, ако България можеше да управлява университетите си адекватно и да изисква от тях ефективност и качество, а не да бълват вишисти, непригодени за работа в реалния живот.