site.btaЕвропейски съвет за външна политика: Европейската революция на Тръмп

Ново проучване: Eвропейците разбират, че трябва да се подготвят за война – революцията на Тръмп преобръща сигурността и политиката на континента 

Марк Ленард и Иван Кръстев са автори на нов доклад на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) - „Европейската революция на Тръмп“. Докладът стъпва върху проучване на общественото мнение, проведено в 12 европейски държави (Дания, Естония, Франция, Германия, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Испания, Швейцария и Великобритания), от водещите социологически агенции YouGov, Datapraxis и Norstat. Данните говорят за широка подкрепа за увеличаване на разходите за отбрана, мащабни програми за превъоръжаване и задължителна военна служба.  
 
Европейците остават ангажирани с Украйна – ако САЩ променят курса, европейците не биха одобрили оттегляне на военната подкрепа или упражняването на натиск върху Киев да отстъпи окупираните територии, нито отмяна на санкциите срещу Русия.  
 
Въпреки антиевропейската реторика от страна на Белия дом и нарастващите антиамерикански настроения в редица европейски държави, много граждани все още смятат, че на САЩ може да се разчита за ядрено възпиране и военно присъствие на континента.  
 
Според авторите на доклада, безредието днес дава възможност на политическите лидери в Европа „да се откажат от защитата на статуквото и да преоткрият европейската идентичност за един революционно нов свят“. 
 
*** 
 
Вторият мандат на Доналд Тръмп променя европейското мнение по отношение на отбраната и сигурността. Европейците започват да приемат, че трябва да се подготвят за свят с войни.  
 
Тръмп променя не само политическата система в САЩ, но и начина, по който европейците възприемат собствената си сигурност и идентичност. Данните говорят за фундаментална пренастройка към по-автономна Европа, с по-големи собствени възможности. Това превръща Европа от „мирен проект“ в проект, който се разраства с бързи темпове в подготовка за война. Обществеността в редица водещи държави (включително Дания, Германия и Великобритания) е сред най-уверените в необходимостта Европа да се грижи за собствената си сигурност и отбрана.  
 
Публикувано по повод срещата на върха на НАТО през 2025 г. в Хага, проучването разкрива широка подкрепа в Европа за увеличаване на разходите за отбрана (средно 50% в 12-те анкетирани държави срещу 24% против), ангажимент за запазване на военната подкрепа за Украйна в случай на оттегляне на САЩ (59%) и подкрепа за разработването на алтернативна европейска ядрена възпираща сила, която да не разчита на САЩ (54%).  
 
Наборът от данни показва мащабни идеологически промени в политическите партии след завръщането на Тръмп в Белия дом. За шест месеца европейските крайнодесни се превърнаха от „суверенисти“ в „интернационалисти“ и станаха идеологически съюзници на президента на САЩ в стремежа му да прекроява „световния ред“. Няколко водещи партии също се преобразиха по подобен начин в националистически настроени защитници и агитатори за по-автономна Европа, която може да се противопостави на намесата на САЩ.  
 
Мнозинството европейци са скептични към Тръмп и искат да видят по-голямо превъоръжаване и отбрана в Европа. Но това не ги прави уверени, че ЕС може да се справи самостоятелно. Според авторите, въпреки че европейците са убедени в необходимостта от разграничаване с американската политика по отношение на Украйна, те нямат притеснения за надеждността на гаранциите за сигурност на САЩ и възможността за възстановяване на трансатлантическите връзки, след като Тръмп напусне поста си.   
 
Авторите смятат, че европейците днес реагират на „революцията“ на Тръмп по начин, подобен на реакцията на Брекзит през 2016 г. — „отстъпвайки назад, печелейки време в подготовка за предстоящия скок“. Според тях за това говори фактът, че много граждани все още смятат, че може да се разчита на САЩ за осигуряване на ядрено възпиране (48%) и военно присъствие на континента (55%). Като допълнителни примери посочват широко разпространения оптимизъм относно бъдещето на Трансатлантическия алианс (45% от респондентите смятат, че той ще бъде „поправен“) и мнението на мнозинството (54%), че ЕС може да предотврати търговска война с Вашингтон.  
 
Въпреки че авторите виждат предимства в подхода „да изчакаме и да видим“, те насърчават европейските правителства да използват популярността на Тръмп, за да променят собствената си политика. Днешното безредие открива път пред политическите лидери „да се откажат от защитата на статуквото“ и възможност да пресъздадат европейската идентичност за един „революционно нов свят“. 
 
Основни заключения: 

• В Европа има съгласие, че разходите за отбрана трябва да се увеличат. Мнозинствата в Полша (70%), Дания (70%), Великобритания (57%), Естония (56%) и Португалия (54%) подкрепят („силно“ или „донякъде“) идеята за увеличаване на националните разходи за отбрана. Голям брой в Румъния (50%), Испания (46%), Франция (45%), Унгария (45%), Германия (47%) и Швейцария (40%) също изразяват подкрепа за по-големи разходи. Мнозинството в Дания и Естония е в подкрепа на увеличаване на разходите за отбрана до 5% от националния БВП. Италия обаче е изключение от тази тенденция, като мнозинството от 57% е „донякъде“ или „силно“ против, а само 17% подкрепят увеличение на разходите за отбрана.

• Мнозинствата подкрепят въвеждане на задължителната военна служба. Анкетираните във Франция (62%), Германия (53%) и Полша (51%) са най-силните поддръжници на подобна стъпка, като най-слабата подкрепа идва от Унгария (32%), Испания (37%) и Великобритания (37%) (този въпрос не е зададен в Дания, Естония и Швейцария, тъй като военната служба вече е задължителна там). Хората във възрастовите групи 60-69 и 70+ години са най-запалени по отношение на идеята за задължителна военна служба (съответно 54% и 58% посочват своята подкрепа). Подкрепата обаче рязко спада, когато бъде попитана най-младата демографска група (хората на възраст 18-29 години). Средно само 27% от тази група — на възраст за служба във въоръжен конфликт — са изразили подкрепа, докато мнозинството от 57% са посочили, че биха се противопоставили.

• Европейците са ангажирани с Украйна, независимо от политиката на САЩ. Данните на ЕСВП показват, че мнозинството или голям брой в единайсет от дванайсетте анкетирани държави са против идеята Европа да оттегли военната си подкрепа за Украйна, да накара Украйна да се откаже от територия, окупирана от Русия, или да отмени икономическите санкции срещу Русия, независимо от промяна в политиката на САЩ по тези точки. Респондентите в Дания (78%), Португалия (74%), Великобритания (73%) и Естония (68%) са най-твърдите поддръжници на продължаващата военна подкрепа в случай на изтегляне на САЩ. По същия начин жителите на Дания (72%), Португалия (71%), Великобритания (69%) и Естония (68%) се противопоставят в най-голяма степен на идеята за принуждаване на Украйна да се откаже от окупираната територия, ако САЩ възприемат такъв подход; те са и най-силните противници на отмяната на икономическите санкции срещу Русия, ако САЩ действат по този начин (Дания, 77%; Великобритания, 71%; Естония, 69%; и Полша, 68%). 

• Враждебността на Тръмп към Европа породи антиамерикански настроения. Това е особено вярно в Дания, където 86% от анкетираните смятат, че политическата система на САЩ е „счупена“ и където делът на населението, което смята преизбирането на Тръмп за нещо лошо за американските граждани, се е увеличил от 54% на 76% само за шест месеца. Подобна картина се очертава и сред португалските граждани, където 70% смятат политическата система на САЩ днес за „счупена“, в сравнение с едва 60%, когато ЕСВП зададе същия въпрос през ноември 2020 г., след изборната победа на Джо Байдън. Във Великобритания и Германия мнозинството от 74% и 67% също смятат, че системата на САЩ е счупена. И дори в традиционно проамериканска Полша делът на гражданите, споделящи това мнение, се е увеличил от 25% на 36% от ноември 2020 г. насам.  

• Съществува скептицизъм относно това дали ЕС може ефективно да се отдели от САЩ по отношение на отбраната и сигурността. Респондентите в Дания и Португалия са най-оптимистично настроените, като съответно 52% и 50% от гражданите смятат, че е „възможно“ ЕС да стане независим от САЩ по отношение на отбраната и сигурността през следващите пет години. Скептицизмът е най-силно изразен в Италия и Унгария, където съответно 54% и 51% смятат, че независимостта на ЕС в областта на сигурността и отбраната е „много трудна“ или „практически невъзможна“ за постигане през следващите пет години. На други места респондентите са раздвоени, включително в Румъния (45% смятат, че е възможно срещу 39%, че е трудно или невъзможно), Франция (44% срещу 39%), Германия (44% срещу 45%), Полша (38% срещу 48%), Естония (41% срещу 49%) и Испания (43% срещу 47%). Европейците са скептични и относно това дали ЕС може да остави настрана вътрешните си различия и да се превърне в глобална сила, способна да се конкурира икономически със САЩ и Китай. Вярата, че ЕС може да се превърне в такъв играч е слаба. 

• Мнозина смятат, че Трансатлантическият алианс ще бъде възстановен, след като Тръмп напусне поста си. Съществува широко разпространено очакване, че трансатлантическите отношения ще се подобрят, след като Тръмп напусне поста си, като това мнение е най-очевидно в Дания (62%), Португалия (54%), Германия и Испания (52%) и Франция (50%). Най-слабо изразено е в Унгария (20%) и Румъния (28%), където сравнително много хора — съответно 24% и 19%, смятат, че Доналд Тръмп не е навредил на трансатлантическите отношения. В дванайсетте държави, обхванати от проучването на ЕСВП, преобладава мнението, че Европа може да продължи да разчита на ядреното възпиране на САЩ (48% от гражданите на всички изследвани пазари споделят това мнение), да запази военното присъствие на САЩ на континента (55%) и да избегне търговска война с Вашингтон (54%).  

• Тръмп 2.0 предизвика революция не само в геополитическата, но и в политическата идентичност на основните политически партии в Европа. Завръщането на Тръмп на власт изглежда е предизвикало изблик на „политическо преобразяване“ в Европа. Поддръжниците на популистките партии вече не са изключително против статуквото — те сега подкрепят контрапроекта на Тръмп. И тези, които подкрепят водещите партии, вече не са просто привърженици на статуквото — те все повече черпят енергия от това да бъдат защитници на националния суверенитет срещу Тръмп. В резултат, европейската общественост в момента е силно поляризирана в своите възприятия за политическата система на САЩ. Например избирателите на десните партии Фидес (Унгария), Право и справедливост (Полша), Италиански братя (Италия), Алтернатива за Германия (Германия) и Вокс (Испания) имат предимно положително мнение за САЩ, докато основните електорати в техните страни имат предимно негативно мнение за политическата система на САЩ. Избирателите на водещите партии изглежда се обединяват около европейското знаме — най-видимо в Германия и Франция. Различните промени в общественото мнение водят до появата на обратна връзка във възприятието за САЩ и ЕС, каквато преди не е била налице.  
   
  Съавторът на доклада, директор и основател на ЕСВП, Марк Ленард, коментира: 
   
  „Революцията на Доналд Тръмп дойде в Европа като преобърна нейната политическа и геополитическа идентичност. Нашето проучване показва, че европейците се чувстват несигурни и че Тръмп стимулира исканията за увеличаване на разходите за отбрана, за повторно въвеждане на военна служба и за разширяване на ядрения потенциал в голяма част от Европа.  
   
  Тръмп трансформира вътрешната политика по начин, подобен на Брекзит. Крайнодесните партии вече не се възприемат просто като антисистемни - те са се превърнали в част от про-Тръмп интернационала. От друга страна, много водещи партии се преоткриват като защитници на суверенитета срещу хаоса, породен от Тръмп.“ 
   
  Съавторът и председател на УС на Центъра за либерални стратегии, Иван Кръстев, добавя: 
   
  „Истинският ефект от втория мандат на Тръмп е, че САЩ сега представляват надежден модел за крайната десница в Европа.  
   
  Да бъдеш проамерикански днес най-вече означава да бъдеш скептичен към ЕС, да бъдеш проевропейски означава да бъдеш критичен към Америка на Тръмп.“