site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 30 юни  в  историята

30 юни 2023 г., петък, 26-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Събор на св. Славни и всехвални 12 апостоли.
   
По света се отбелязва:

Международният ден на парламентаризма. Отбелязва се от 2018 г. с резолюция A/RES/72/278 на Общото събрание на ООН от 22 май 2018 г., в която се признава ролята на националните парламенти  в националните планове и стратегии и в осигуряването на по-голяма прозрачност и отчетност на национално и глобално ниво. Целта на деня е укрепване на парламентарната демокрация. Годишнина от създаването (1889) на Интерпарламентарния съюз. Мотото на деня за 2023 г. е: "Парламентите в подкрепа на планетата", като акцентът е да се насърчат действията на парламентите и парламентаристите в борбата с климатичните промени,както и при критични климатични ситуации.

Международният ден на астероида. Отбелязва се от 2017 г. с резолюция A/RES/71/90 на Общото събрание на ООН от 6 декември 2016 г. по инициатива на група учени и културни дейци, сред които китаристът на британската група "Куин" и астрофизик Брайън Мей и американските астронавти Едуард Лу и Ръсел Швейкарт, с подкрепата на Асоциацията на космическите изследователи и Комитета на ООН за използване на космическото пространство за мирни цели. Годишнина от падането (1908) на Тунгуския метеорит в Сибир, Русия. Целта на деня е да бъде повишeна информираността на международната общност за опасността от сблъсъци с астероиди, както и за мерките, които трябва да бъдат взети на глобално ниво при възникване на подобна критична ситуация.

Националният празник на Демократична република Конго. Ден на независимостта (1960).

На този ден в България:

1919 - В Пловдив е обявена обща стачка на тютюноработниците, организирана от Тютюноработническия съюз. На 23 юли 1919 г. работодателите приемат исканията на стачкуващите - увеличение на надниците с 40 процента, 8-часов работен ден. Стачката е прекратена, а между работодателите и Тютюноработническия съюз е сключен първият в България колективен трудов договор.

1921 - 19-ото Обикновено народно събрание приема Закон за народното просвещение, с който се въвежда задължително образование до 14-годишна възраст, освобождава се от данъци детската литература, открити са Богословски и Ветеринарен факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

1957 - В курортния комплекс "Златни пясъци" до  Варна е открит първият хотел в комплекса – хотел "Родина" (днес на негово място е построен хотел "Адмирал"). Същия ден хотелът приема и първите туристи. Курортният комплекс "Златни пясъци" е изграден на основание на Постановление на Министерския съвет от 1 декември 1955 г., в което се поставя задачата да бъдат изградени през следващите две години два курортни комплекса край Варна: "Дружба" - с 1000 легла, и "Златни пясъци" - с 2000.  Курортът "Златни пясъци" е проектиран от колектив с ръководител арх. Георги Ганев. На 11 август 1956 г. в местността Узун кум (Дълъг пясък) е направена първата копка на комплекса. Мястото на бъдещия комплекс имало славата на змиярник - било блатисто и обрасло с храсталаци, но съчетавало девствена гора и обширен плаж. Строителството на първите хотели е съпътствано от постоянното съжителство на работниците и змиите. Затова били внесени между 200 и 300 таралежа от Албания и пуснати в района. През 1957 г. в комплекса са изградени 8 хотела - "Родина", "Изгрев", "Сердика", "Хоризонт", "Ялта", "Дружба", "Савоя" и "Дунав", 5 ресторанта  - "Калиакра", "Морско око", "Казино", "Старият дъб", "Златна рибка", бар-сладкарница  "Домино" и пет зони с дървени къщички. Строителството на комплекса продължава на няколко етапа до 1969 г.
За строителство на курорт в местността за първи път говорят братята Херман и Карел Шкорпил, които през 1915 г. представят през общината във Варна идеята си за изграждането на морски санаториум и летни жилища там. Същата година гората и част от 160 декара от плажната ивица са предоставени от общината за ползване на Археологическото дружество във Варна, за да изгради парк. Името на курорта  е дадено от Карел Шкорпил, който през 1924 г. пред общинска комисия във Варна заявява, че местността Узун Кум е най-подходящото място за морски лечебен курорт. Пред комисията той се навежда, грабва шепа пясък и казва: "Вижте колко чист и жълт е пясъкът. Та това е златен пясък! Буренакът може да се очисти за два-три дни". Още на следващия ден команда от моряци разчиства част от района, построява палатки и гости от Плевен първи населват плажа, който Карел Шкорпил нарича златен пясък.

1966 - България установява дипломатически отношения с Канада.

1971 - При автомобилна катастрофа загиват футболистите на футболен клуб "Левски" Георги Аспарухов (Гунди) и Никола Котков, които пътуват за Враца по повод 50-годишния юбилей на футболния клуб "Ботев" - Враца. При прохода Витиня в Стара планина управляваната от Гунди кола се блъска в камион, който излиза от страничния път за Арабаконашкия проход и препречва основния път. От удара колата се запалва и двамата загиват на място.

2000 - Българската консолидационна компания определя за купувач на 98 на сто от капитала на "Булбанк" - 163 038 612 броя акции, консорциума от италианската банка "Уникредито Италиано" и германския застраховател "Алианц". Цената на сделката е 360 млн. евро.

2015 - В 23 ч. 59 мин. 59 сек. е извършена корекция на световното координирано време UTC. Тогава се добавя една секунда, както следва: на 30 юни - 23 ч. 59 мин. 59 сек.; 30 юни - 23 ч. 59 мин. 60 сек.; 1 юли - 00 ч. 00 мин. 00 сек. Въвеждането на корекцията е на базата на данни от Международната служба IERS. Корекцията следва да бъде въведена във всички служби за разпространение на часовото време.          
                    
2017 - От Министерството на информационните технологии и съобщенията съобщават, че повече от 7000 интернет имена в пространството ".бг" са заявени от граждани и фирми. Над 1500 от тях са преминали анализа за съответствие с критериите за регистрация. Първите 377 интернет сайтове в областта ".бг" вече са достъпни в световната мрежа. Първите реално действащи домейни на кирилица в пространството ".бг", са на Държавен фонд земеделие - дфз.бг и Девета френска гимназия "Алфонс Дьо Ламартин" - фег.бг.

2018 - Над 350 деца и ученици от България участват в забавен тех ден в НДК, с което символично закриват българското председателство на Съвета на ЕС. България поема ротационното председателство на Съвета на ЕС от 1 януари 2018 г. за шест месеца под мотото "Съединението прави силата".

2021 - Церемония в Карлово за посрещане на 42-ия български военен контингент от Афганистан -последният, участвал в международната мисия на НАТО "Решителна подкрепа" в Афганистан за подготовка, съветване и подпомагане. Завършва 19-годишното участие на формирования от въоръжените сили на България в Афганистан. На церемонията присъстват министърът на отбраната Георги Панайотов и началникът на отбраната адм. Емил Ефтимов.

2022 – Във Враца започва третата общинска конференция по предучилищно образование с участието на 300 педагози от цялата страна. Темата на форума, открит от кмета на Враца Калин Каменов, е:  „Детето и светът, светът и детето“.

На този ден по света:

1908 - Рано сутринта над обширна територия от Централен Сибир в Русия прелита огромен болид, т. нар. Тунгуски метеорит, който пада в тайгата, северозападно от с. Ванавара в басейна на река Подкаменна Тунгуска. Взривява се в 7 часа и 14 минути местно време на височина от 5-10 км над Земята и предизвиква взривна вълна, регистрирана навсякъде по света, последвана от магнитна буря. Въпреки свидетелствата на очевидци и няколкото експедиции, в района на т. нар. Тунгуска катастрофа не са открити следи от метеорит.
 
1930 - Ирак и Великобритания подписват договор, с който се прекратява британският мандат и Ирак е провъзгласен за независима държава. Договорът влиза в сила на 3 октомври 1932 г. В периода 1638-1914 г. Ирак е в състава на Oсманската империя. По време на Първата световна война (1914-1918) Ирак е окупиран от Великобритания. През 1920 г. Великобритания получава мандат над Ирак от Обществото на народите, заменен със съюзен договор на 10 октомври 1922 г.
 
1934 - В Германия Адолф Хитлер провежда мащабна чистка в редовете на "Щурмовите отряди" (СА), т. нар. Нощ на дългите ножове. "Щурмовите отряди" (СА) е паравоенна организация към Националсоциалистическата германска работническа партия (НСДАП), създадена през 1921 г. от бивши спортисти и фронтоваци. Отрядите са формирани с цел физическа разправа с политическите противници на НСДАП. Събитието е известно като "Нощта на дългите ножове" по алюзия с прочуто клане от древно-германската митология. Чистката е извършена от тайната полиция Гестапо. Според документите на Нюрнбергския трибунал от 1946 г. в "Нощта на дългите ножове" са убити 1076 души, болшинството от които членове на НСДАП.

1936 - В САЩ излиза от печат първото издание на романа "Отнесени от вихъра" от американската писателка Маргарет Мичъл.

1951 - Във Франкфурт на Майн, Германия, е открит учредителния конгрес на Социалистическия интернационал като международна организация на социалдемократическите и социалистически партии. Конгресът завършва на 3 юли 1951 г. Организацията със седалище в Лондон, Великобритания, е правоприемник на Втория интернационал (1889-1914) и на Комитетът на интернационалните социалистически конференции (КОМИСКО - Социалистически работнически интернационал) (1923-1940).

1960 - Свободната държава Конго (от август 1964 до октомври 1971 г. - Демократична република Конго; от  октомври 1971 - Република Заир; от май 1997 г. приема старото си име Демократична република Конго) получава независимост от Белгия. Свободната държава Конго е притежавана като частна собственост от белгийския крал Леополд II. През 1877 г. той поставя дипломатическите, военни и икономически основи на своя контрол в региона и управлява страната изцяло от началото на 1885 г. до 1908 г., когато общественият натиск и дипломатическите маневри довеждат до края на неговото управление и до анексията на Конго като колония на Белгия.

1971 - По време на приземяването на "Союз-11" загиват съветските космонавти Георгий Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев. "Союз-11" е изстрелян на 6 юни 1971 г. и остава в орбита 24 денонощия.

1977 - Разпусната е Организацията на договора за Югоизточна Азия (СЕАТО). Пактът за създаването на организацията, подписан на 8 септември 1954 г. в Манила, Филипините, продължава да съществува като Договор за колективна сигурност. Част от функциите на СЕАТО се прехвърлят върху Организацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН). На 8 септември 1954 г. в Манила, Филипините, е подписан договор за създаването й, който влиза в сила на 14 февруари 1955 г. Страни учредителки са САЩ, Великобритания, Франция, Австралия, Нова Зеландия, Филипините, Тайланд и Пакистан.

2000 - В Сеул (Република Корея) КНДР и Република Корея подписват споразумение за събиране на разделените семейства, останали от двете страни на границата след Корейската война (1950-1953). Служители на Червения кръст от двете страни се договарят 100 семейства от Република Корея да посетят Пхенян и съответно 100 от КНДР да посетят Сеул, за да се срещнат с роднините си.

2006 - С решение на папа Бенедикт Шестнайсети се отварят всички архиви на Ватикана от 1922 г. до февруари 1939 г., което ще даде допълнителна информация за действията на римокатолическата църква в периода на възхода на нацизма в Германия и на Гражданската война в Испания.

2012 - Бившият министър-председател на Израел Ицхак Шамир умира на 96-годишна възраст. Той е министър министър-председател на страната от 21 септември 1983 г. до 12 септември 1984 г. и от 20 октомври 1986 г. до 12 юли 1992 г. По време на мандатите му той се противопоставя на идеята окупирани територии да се търгуват с палестинците срещу мир. Мандатът му е белязан от Палестинското въстание и Войната в залива през 1991 г., когато Ирак изстрелва 39 ракети "Скъд" срещу Израел. 

2016 - В Турция е официално открит мостът "Осман гази" над Мраморно море. Мостът, преминаващ през Измитския залив в индустриалните северозападни части на страната, е дълъг 2682 метра, издига се на 64 м над морето и е четвъртият висящ мост в света и вторият в Европа. Той носи името на Осман Гази - основател и първи султан на Османската империя.

2017 - В Берлин, Германия, Бундестагът (долната камара на парламента) одобрява узаконяването на еднополовите бракове в страната.

2019 - В Ханoй, Виетнам, Европейският съюз и Виетнам подписват споразумение за свободна търговия.  Съгласно споразумението ЕС и Виетнам ще премахнат 99 процента от митата си. Освен това Виетнам се ангажира да спазва стандартите за устойчиво развитие, включително и подобряване на ситуацията с човешките права, да защитава правата на работниците и да се придържа към ангажиментите за справяне с климатичните промени, съгласно разпоредбите на Парижкото споразумение за климата. Преговорите за споразумението се водят от 2012 г.

2020 - В Турция е проведена най-голямата по мащабите си операция за наркотици в историята на страната под кодовото название "Блато". Разкрити са редица канали на наркотрафик, задържани са 67 души и са иззети над 70 млн. турски лири приходи от наркотрафик. Операцията е осъществена съвместно със службите на девет страни -  Нидерландия, Белгия, Испания, Италия, Чили, Еквадор и Бразилия.

2021 - В САЩ Камарата на представителите (долната камара на Конгреса) одобрява създаването на специална комисия за разследване на нападението срещу Капитолия на 6 януари 2021 г. от привърженици на бившия президент Доналд Тръмп, при което загиват 5 души, а над 50 служители на правоохранителните органи са ранени.

2022 - Федералният съд в Бруклин, Ню Йорк, САЩ, осъжда певецът Ар Кели на 30 години лишаване от свобода заради сексуални престъпления. Той е признат за виновен и по обвинения в ръководене на мрежа за сексуална експлоатация на млади хора, включително и на непълнолетни в продължение на десетилетия, както и в рекет. Ар Кели е сред най-известните личности, осъдени за сексуално насилие в рамките на кампанията на движението срещу сексуален тормоз #Азсъщо. Ар Кели е в затвора от юли 2019 г.

Родени на този ден българи:

Димитър Хаджигеоргиев, композитор, диригент, издател и педагог (1873-1932).
Един от основателите на музикалното дружество "Кавал" (1903), при което дирижира оркестър. Гимназиален учител по музика в София (1902-1912). Участва в изграждането на Българския музикален съюз и на Българската оперна дружба (1904). Пръв диригент на Държавното музикално училище (1912-1918) и на Държавната музикална академия  (1921-1931). Редактор и издател на "Музикален вестник" (1904-1910, 1921-1928) и на в. "Музика и музиканти". Автор на Юбилейна кантата на царя Освободител (1901, спечелила първа награда на конкурса за кантата  по случай откриването на паметника на цар Освободител в София). Пише хорови детски и училищни песни, оперетата "На пробуждане" (1910), операта "Тахирбеговица" (1911). Съставя сборници с песни. Автор е на "История на музиката" (1922) и на други учебни помагала  по музика.

Георги Димитров (Георги Димитров Михайлов), политик (1882-1949).
От 1902 г. е член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), от 1903 г. - на БРСДП (тесни социалисти), от 1919 г. - на БКП (т.с.). Депутат от 16-ото до 19-ото Обикновено народно събрание (1913-1923). През 1923 г. заедно с Васил Коларов ръководи инспирираното от Комунистическия интернационал (Коминтерна) Септемврийско въстание. След разгрома му емигрира в Югославия и Австрия. Живее периодично в Швейцария, Германия и СССР. Ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна (1929-1933), генерален секретар на Коминтерна (20 август 1935-15 май 1943). На 9 март 1933 г. заедно с Благой Попов и Васил Танев е арестуван и обвинен в подпалването на германския Райхстаг на 27 февруари с.г. На 23 декември 1933 г. тримата са  оправдани, на 15 февруари 1944 г. са признати за съветски граждани, освободени от затвора и отпътуват за Москва. Завръща се в България на 4 ноември 1945 г. Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946). Председател на Министерския съвет (23 ноември 1946-2 юли 1949). Генерален секретар на ЦК на Българска работническа партия (комунисти) (от декември 1948 г. - Българска комунистическа партия) (1946-2 юли 1949). Председател на Националния съвет на Отечествения фронт (февруари 1948-2 юли 1949). Умира на 2 юли 1949 г. в санаториума "Барвиха" край Москва, където е лекуван. На 3 юли 1949 г. Министерският съвет взема решение тялото му да бъде балсамирано и поставено в мавзолей. На 18 юли 1990 г. тленните останки на Георги Димитров са изнесени от мавзолея и кремирани, а урната е положена в Централните софийски гробища.

Георги Ковачев-Гриша, художник живописец, график, илюстратор (1920-2012).
Работил е като художник в Народния театър "Иван Вазов" и издателство "Народна младеж", а също и като редактор на сп. "Изкуство". Организира самостоятелни изложби в София (1946, 1966, 1972,1975),  в с. Боховица, Ловешко (1973) и в Пловдив (1975),  ретроспективна изложба в София (2001), съвместна изложба заедно със съпругата си Милка Пейкова (2005). Излага свои творби и в Русия, Франция, Унгария, Алжир, Великобритания, Австрия, Япония, Гърция. Освен живопис, работи илюстрация, графика, шрифтове. Негови картини са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, окръжните галерии и редица частни колекции.

Анастасия Мозер, политик (1937).
През 1962 г. заминава за САЩ, където баща й Г. М. Димитров е политемигрант. Работи в Института за стратегически проучвания и като журналист в радио "Гласът на Америка" в САЩ (1987-1992). Главен секретар на БЗНС "Никола Петков" (16 февруари - 8 ноември 1992), главен секретар на Български земеделски народен съюз (8 ноември 1992 - 22 декември 1996). Депутат от 37-ото до 40-ото Народно събрание (1995-2009). Основател и главен секретар на БЗНС- Народен съюз (17 май 1997-18 май 2005). Председател (8 ноември 2008-26 март 2011) на партия "Обединени земеделци". От 26 март 2011 г. е почетен председател на партия "Обединени земеделци". Носителка на орден "Кавалер на почетния легион" на президента на Франция за забележителна политическа кариера и приносите й на политик за европейската кауза (27 октомври 2005), с орден "Стара планина" първа степен за заслугите й за утвърждаване на демокрацията и евроатлантическите ценности в България (30 юли 2015).

Мими Николова (Марийка Николаева), певица (1938).    
Пяла е в хор "Бодра смяна" и в Хора на софийските девойки. До края на 50-те години на 20 век в Радио "София" записва песни на композитора Петър Ступел, сред които "Малката креолка", както и песни на Иван Маринов и на Йосиф Цанков. Гласът й звучи в много филми, сред които "Вятърът на пътешествията", "Човекът в сянка", "Гибелта на Александър Велики", "Чудесна катастрофа", "Здрачаване", част от които са в Златния фонд на Българска национална телевизия. Пяла е с Биг бенда на БНР,  с "Джаз фокус - 65",  с оркестър "Балкантон", с оркестър "София", със "Студио 5" и др. Носителка на първа награда от първото издание на "Златният Орфей" (1965) с песента "Калиакра" на композитора Ангел Заберски. Почетен гражданин на София (17 септември 2018).

Маргарита Арнаудова, балетен хореограф (1941-1994).
Директор и художествен ръководител на балет "Арабеск" (1974-1994). Автор е на хореографията на повече от 60 балетни спектакъла.

Бисер Михайлов, футболист (вратар) и треньор (1943-2020).
През футболната си кариера е  играл за отбора на "Левски" - София. За националния отбор по футбол има изиграни 5 мача.

Кирил Прашков, художник (1956).
От 1985 г. е член на Съюза на българските художници. Има над 20 самостоятелни изложби в София, Варна, Пловдив, Бургас, САЩ, Австрия, Швейцария, Русия и др.

доц. Йордан Парушев, художник (1958-2011).
Работил е основно в областта на колажа и пластиката, има повече от 45 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Бил е преподавател в Средното специално художествено училище за приложни изкуства "Димитър Добрович" в Сливен, и във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", ръководител на катедра "Живопис" в университета. Носител на наградата на Ателие на младия художник за живопис (1988), на Голямата награда на община Сливен за изкуство и култура "Добри Чинтулов" (2006), на наградата за живопис на Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата в Габрово (1989; 2011) и др. Почетен гражданин на Сливен (2012, посмъртно).

Иво Райчев, журналист (1961). 
Работил е в радио "Форте" (1994-1998), ТОП ТВ, Ринг ТВ (2002), радио "Гонг" (2003-2007). Водещ на телевизионното предаване "Пред банята" по телевизия  MAX Sport 4 (октомври 2011-2013). От 1998 г. е част от екипа на Дарик радио като водещ на Дарик кафе и спортните новини.

Елка Анастасова, филолог, журналист (1962).
Преподавател по български език и литература и журналист на свободна практика в Кюстендил. Един от учредителите и член на Контролния съвет на Национално движение "Симеон Втори" (8 април 2001). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). От 2004 г. е председател на сдружение Национална академия за интелектуална собственост и творчество.

Таня Богомилова (Таня Богомилова Дангалакова), състезателка и треньор по плуване (1964).
Олимпийска шампионка през 1988 г. в Сеул, Република Корея (100 м бруст). Тя е единствената българска олимпийска шампионка в плуването. На Европейското първенство през 1985 г. в София печели златен, сребърен и бронзов медал. Печели сребърен и бронзов медал на Световното първенство през 1986 г. в Мадрид, Испания. От европейски първенства печели още един сребърен медал през 1989 г. в Бон, Германия, и два бронзови медала през 1991 г. в Атина, Гърция. Спортист  на България за 1988 г. (заедно с Христо Марков). Генерален секретар на Българската федерация по плувни спортове (2002-3 април 2018). Носител на Почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (20 януари 2020).

На този ден са родени и:

Иржи Бенда, чешки композитор, цигулар и диригент (1722-1795).

Флоримон Ерве (ист. име Флоримон Ронже), френски композитор (1825-1892).
Автор на оперетата "Мамзел Нитуш" (1883) и др.

Чеслав Милош, полски поет, белетрист, литературен историк (1911-2004).
Автор е на стихосбирките "Поема за застиналото време" (1933) и "Три зими" (1936), сборниците "Спасение" (1945), "Дневна светлина" (1953), "Поетически трактат" (1957), На брега на реката" (1994), "То" (2000) и др., автобиографичният роман "Долината на Иса" (1958), "Континенти" (1958), "Родната Европа" (1959), "Човек сред скорпионите. Студия за Станислав Бжозовски" (1962), "Видения над залива Сан Франциско" (1969), "Земята Улро" (1977), "Градината на науките" (1979), "Свидетелството на поезията" (1983), "Метафизична пауза" (1989), "Годината на ловеца" (1991). Автор е на "История на полската литература" (1969), както и на многобройни преводи, между които библейската "Книга на Псалмите" (1979) и др. Носител на Нобеловата награда за литература за 1980 г. за безкомпромисната яснота, с която дава израз на застрашеното положение на човека в един свят на oстри конфликти.

Филип Жакоте, швейцарски поет, преводач и литературен критик (1925-2021).
През 1945 г. е публикувана първата му творба - "Три стихотворения за демоните", а през 1953 г. - първата му стихосбирка - "Уплахата". Автор е на стихосбирките "На зимна светлина" (1977), "Посяването" (1984) и др. Превежда творби на австрийските писатели Роберт Музил и Райнер Мария Рилке, на руския поет Осип Манделщам, на италианския поет Джузепе Унгарети и на немския поет Фридрих Хьолдерлин. Носител на френската литературна награда "Гонкур" за поезия за 2003 г. Носител на Гран при награда за литература за 2014 г. на министерството на културата на Швейцария.

Пол Бърг, американски биохимик (1926-2023).
Носител на Нобелова награда за химия за 1980 г. за фундаменталните му изследвания в биохимията на нуклеиновите киселини и особено на хибидните ДНК. Другата половина от наградата получават британски биохимик Фредерик Санджър и американския молекулярен биолог Уолтър Гилбърт, които също работят в областта на молекулярната биология.  

Факир Байкурт, турски писател (1929-1999).

Владимир Петров, съветски състезател по хокей на лед и треньор (1947-2017).
Двукратен олимпийски шампион - през 1972 г. в Сапоро, Япония, и през 1976 г. в Инсбрук, Австрия, с националния отбор по хокей на лед. Носител е и на сребърен медал от Олимпийските игри през 1980 г. в Лейк Плесид, САЩ. С националния отбор по хокей на лед от световни първенства печели девет златни медала (1969 г., 1970 г., 1971 г., 1973 г., 1974 г., 1975 г., 1978 г., 1979 г., 1981 г.), един сребърен медал през 1972 г. и един бронзов медал  през 1977 г. Президент на Руската федерация по хокей на лед (1992-1994). Въведен в Залата на славата на Международната федерация по хокей на лед (2006).

Ингви Малмстийн (ист. име Ларc Юхан Юнгве Ланербек), шведски рокмузикант, певец и композитор (1963).

Гари Палистър, английски футболист (1965).
С "Манчестър Юнайтед" (Англия) печели турнирът Купа на носителите на купи (1991) и Суперкупата на УЕФА (1991).

Майк Тайсън (Майкъл Джералд Тайсън), американски боксьор (1966).
От 1985 г. е професионален боксьор. Шампион WBC в "супертежка" категория (1986-1990, 1996). Шампион WBA в "супертежка" категория (1986-1990, 1996). Шампион IBF в "супертежка" категория (1987-1990). През 2005 г. Тайсън слага край на  професионалната си боксова кариера с актив от 50 победи (44 с нокаут) и 6 загуби, като в два от двубоите не е излъчен победител. Автор e на автобиографичната книга "Неоспоримата истина".

Ралф Шумахер, немски автомобилен състезател (1975).
Участва във "Формула 1".

Рами Шаабан, шведски футболист (вратар) (1975).

Хусто Вилар, парагвайски футболист (вратар) (1977).

Майкъл Фелпс, американски плувец (1985).
Двайсет и три пъти е олимпийски шампион - през 2004 г. в Атина, Гърция (6 медала и поставя 2 севтовни рекорда), през 2008 г. в Пекин, Китай (8 медала и поставя 7 световни рекорда), през 2012 г. в Лондон, Великобритания (4 медала) и през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия (5 медала). Има общо 28 медала от олимпийски игри (23 златни, 3 сребърни и 2 бронзови). Той е най-титулуваният спортист в историята на олимпийските игри. Притежава рекорда за най-много златни медали, спечелени на една олимпиада (8 медала - Пекин, Китай). От световни първенства по водни спортове има 26 златни медала - 2001 г., през 2003 г. печели 4 златни медала и подобрява 3 световни рекорда, през 2005 г. печели 5 златни медала, през 2007 г. печели 7 златни медала и подобрява 5 световни рекорда, през 2009 г. печели 5 златни медала и подобрява 4 световни рекорда, през 2011 г. печели 4 златни медала. Има и един златен медал от Световно първенство в малък басейн (25 м) през 2004 г. Общо има 39 световни рекорда (29 индивидуални и 10 в щафета). Обявен е за "Най-добър плувец на годината" в света през 2003, 2004, 2006, 2007, 2008, 2009 и 2012 г. През декември 2016 г. получава отличието "Легенда на водните спортове. Най-велик на всички времена." от Международната федерация по плуване (ФИНА). Победител е в класация "100-те най-добри мъже спортисти на 21-и век" на испанското издание "Марка" (м. юни 2020).

Никола Поци, италиански футболист (1986).

Това е денят на смъртта на:

Алсид Десалин д'Орбини, френски палеонтолог и пътешественик (1802-1857).

лорд Рейли (ист. име Джон Уилям Стрът), британски физик (1842-1919).
Носител на Нобелова награда за физика за 1904 г. за изследването на плътността на много важни газове и за откриването на аргона във връзка с тези изследвания.

Христо Чакалов, български икономист, финансист и банкер (1868-1931).
Управител на Българската народна банка (7 август 1908-12 юни 1920). Един от създателите и пръв уредник на "Отделението за финансови изучавания" към Централното управление на БНБ. Един от авторите на Закона за ипотечния кредит (1907), на първия Закон за кооперациите и на Закона за Българската  централна кооперативна банка. Член (1902) и подпредседател (1919) на Българското икономическо дружество.

ген.-лейт. Стефан Славчев, български военен деец (1869-1965).
Участва в Балканската война (1912-1913)като началник на артилерията в 3-та армия, началник на артилерията в Щаба на действащата армия по време на Първата световна война (1914-1918). Преподавател по артилерия във Военното училище в София (1889-1906; 1920-1935). Носител на военен орден "За храброст" четвърта степен 1 клас за участието си в Първата световна война, носител на Княжеский орден "Свети Александър" трета степен.

Руска Колева, български хореограф и балетмайстор (1882-1949).
Изучава балет, модерен танц, ритмика и пластика във Франция (1911), Германия и Австрия (1921-1923). През 20-те години на 20 век неколкократно е балетмайстор на Софийската опера. След окончателното си завръщане в България работи в Свободен театър и Българска оперна дружба (дн. Софийска опера и балет). Поставя класически и славянски народни танци в оперни спектакли. Основава група за български народни танци, в която участва като солистка. Претворява в балетни постановки българския танцов фолклор. Специалистка в областта на стилизирания фолклор.

Всеволод Пудовкин, съветски режисьор, сценарист, актьор и педагог (1893-1953).
Народен артист на СССР (1948).

проф. Димитър Митов, български литературен и театрален критик, преводач (1898-1962).
Работи като библиотекар (1922-1929) и преподавател (1926-1941) във Френския институт в София. Редактор и сътрудник на списанията "Развигор", "Литературни новини" и др. Създател и редактор на в. "Литературен глас" (1928-1944). Преподавател (от 1944) по история на театъра в Държавното висше театрално училище и  първи ректор на театралното училище (1948-1951, 1954-1961). Превежда художествена литература от френски език. Изследва западноевропейската и българската литература между двете световни войни, занимава се и с въпроси на следвоенната световна литература и на театъра. Автор е на "Писатели и книги" (3 тома, 1934-1937), "История на западноевропейската култура" (5 тома, 1950-1953), "Литература, театър, публицистика" (1960).

Лилиан Хелман, американска писателка (1905-1984).
Първата й пиеса "Детският час" е поставена през 1934 г. на Бродуей. Авторка е на пиесите "Лисичета" (1939), "Страж на Рейн" (1941), "Поривите на вятъра" (1944), "Другият край на гората" (1946), на книгите  "Пентименто" (1973) и "Време на негодници" (1986) и др.

Емилио Джузепе Фарина (Нино Фарина), италиански автомобилен състезател (1906-1966).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 1950 г. На 13 май 1950 г. на пистата "Силвърстоун" във Великобритания той печели първия старт от първия Световен шампионат на Международната автомобилна федерация (ФИА) - "Формула 1".

Тамара Ханум (ист. име Тамара Петросян), узбекска танцьорка и певица (1906-1991).
Народна артистка на СССР (1956).

Пеко Таков, български политик (1909-2001).
Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Партизанин от партизански отряд "Георги Бенковски" (Червен бряг). Главен секретар на Общия земеделски професионален съюз (1945-1948). Депутат от 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946) и в VI Велико народно събрание (1946-1949). Председател на Централния кооперативен съюз (2 ноември 1949-15 март1962). Министър на вътрешната търговия (17 март 1962-9 юли 1971). Заместник-председател на Държавния съвет (9 юли 1971-18 юни 1986). Избиран за депутат от 2-ото до 9-ото Народно събрание (1954-1990). Председател на Асоциацията на стопанския туризъм и отдиха на трудещите се (28 април 1980 -28 декември 1982). Носител на орден "Георги Димитров" (1959, 1969, 1979, 1984).

Ицхак Шамир, израелски политик (1915-2012).
Министър на външните работи на Израел (10 март 1980-19 октомври 1986). Министър-председател на Израел (21 септември 1983-12 септември 1984; 20 октомври 1986-12 юли 1992). Председател на партия "Ликуд" (1 септември 1983-13 септември 1984; 20 октомври 1986-13 юли 1992).

акад. Веселин Хаджиниколов, български историк и етнограф (1917-2003).
Заместник-ректор на Висшия икономически институт "Карл Маркс" (1958-1962). Директор на Етнографския институт с музей при Българската академия на науките (БАН) (1972-1988). Главен редактор на сп. "Исторически преглед"(1975-1982), на сп. "Българска етнография"(1975-1983), на "Етнография на България" (т.1, 1980). Автор е на "Обща история на народното стопанство (3 т., 1955-1960), "Стопанските отношения и връзки между България и Съветския съюз до Девети септември (1917-1944)" (1956) и др. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1977).

акад. Николай Хайтов, български писател (1919-2002).
Инженер-лесовъд  (1946-1954). Редактор във в."Народна култура" и сп. "Наша родина" (1957-1961), главен редактор на сп."Родопи" (от 1966), главен редактор на издателството на Националния съвет на Отечествения фронт (от януари 1973), главен редактор на сп."София" (1978-2 април 1979). Секретар на Съюза на българските писатели (15 април 1966- 22 май 1968) и негов председател (26 ноември 1993-10 октомври 1999). Председател на Софийския градски съвет за изкуство и култура (25 октомври 1975-6 май 1977). Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990). Автор е на сборниците "Шумки от габър" (1965, със седем издания в България), "Диви разкази" (1967, издавани 10 пъти и преведени на 28 езика), "Последните мигове и гробът на Левски" (1985), "Гробът на Васил Левски"(1987) и др. Автор е и на творби за деца "Горски тревоги" (1966), "Приключение в гората "(1970), "Разкази с опашки" (1976) и др.  По негови сценарии са създадени филмите "Краятна песента" (1970), "Козият рог"(1972), "Дърво без корен"(1974), "Мъжки времена" (1977), "Черешова градина" (1979). Историческият му очерк "Капитан Петко войвода"(1968) е основа на едноименния телевизионен филм. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1972). Носител на литературните награди "Йордан Йовков" (1995), "Иван Вазов" (1997), "Антон Попов" (1999). Носител на орден "Народна република България" първа степен (септември 1979), на орден "Георги Димитров" (ноември 1989), на орден "Стара планина" първа степен (13 януари 2000). Почетен гражданин на Смолян (17 октомври 1979).

Славчо Чернишев (ист. име Радой Иванов Козаров), български писател маринист (1924-2000).
Публикува за пръв път стихове през 1941 г. в ученическото списание "Българска реч". Сътрудничи на "Лост", "Ведрина", "Литературен фронт", "Стожер", сп. "Изкуство", "Септември", "Пламък", в. "Народна култура". Работи като коректор и технически уредник в издателство "Наркопиздат" (1945); уредник на сп. "Жената днес" и в. "Стожер" (1946); драматург на радиотеатъра при Радио София; член е на сценарната комисия и завеждащ редактор "Реклама и пропаганда" при Българска кинематография (1947-1950). Редактор във вестник "Литературен фронт" (1952-1953. Завежда литературния отдел във вестник "Народна култура" (1953). От 1954 г. живее в Созопол. Там е уредник в Градския Исторически музей (от 1962), председател на Градския съвет за изкуство и култура (1972-1976). Бил е председател на писателското дружество в Бургас. Автор на книгите: "Земя и небе" (стихове, 1952), "Поема за летеца" (1954), "Зад синия далечен океан" (поема за деца и юноши, 1955), "Неспокойно сърце" (стихове, 1955), "Вятърната мелница" (роман за юноши, 1957, 1962), "Морето" (стихове, 1957), "Капитан Леванти" (повест, 1960), "Созополски разкази" (1963), "Стихове" (1965), "Ветрове, пясъци и звезди" (роман, 1966),  "Стихотворения" (1966), "Отвъд хоризонта" (разкази, 1968), "По море" (пътепис, 1971), "Корабни дневници" (1972), "Одисей" (избрани стихове, 1974), "Морски разкази" (1975), "Човек зад борда" (разкази и новели, 1978), "Лунните острови" (роман, 1980), Избрани произведения в два тома (1984), "На път за нос Хорн" (стихове, 1989), "Хълмовете и залезът" (роман, 1996). Носител на литературна награда "Златен Пегас" за цялостно творчество (1996). Почетен гражданин на Созопол. През 1993 г. дружеството на писателите в Бургас учредява годишна награда за литература на негово име.

Антони Рамалетс, испански футболист (вратар) (1924-2013).

Симон Вейл, френски политик (1927-2017).
На 16-годишна възраст е депортирана в Аушвиц. Първата жена, министър на Франция - министър на здравеопазването и социалните грижи на Франция (28 май 1974-4 юли 1979). Държавен министър по социалните въпроси, здравеопазването и градовете (30 март 1993-11 май 1995). Първата жена - председател на Европейския парламент (17 юли 1979-19 януари 1982). Председател на Фондацията за паметта на Холокоста (2000-2007) и неин  почетен председател до смъртта си. Авторка е на автобиографичната книга "Един живот" (2007).

Никола Котков, български футболист (1938-1971).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Локомотив" (София), "ЖСК Славия" (София) и "Левски" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 26 мача и отбелязани 12 гола. Футболист на България за 1964 г. Заедно с Георги Аспарухов (Гунди) загиват при автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. в прохода Витиня в Стара планина.

Георги Аспарухов (Гунди), български футболист (1943-1971).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Ботев" (Пловдив) и "Левски" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 50 мача и отбелязани 19 гола. Футболист на България за 1965 г. Заедно с Никола Котков загиват при автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. в прохода Витиня в Стара планина. През 1999 г. е обявен посмъртно за най-добър футболист на България за ХХ век. Стадионът на футболен клуб "Левски" (София) носи неговото име. Носител на орден "Стара планина" първа степен (21 май 2014, посмъртно).

Евгений Бакърджиев, български политик (1955-2021).
Председател на Столичния общински съвет (17 ноември 1995-13 март 1997). Главен секретар на "Земеделски демократичен съюз" (19 декември 1998-1 декември 2001). Председател на Регионалния съвет на Софийската организация на Съюза на демократичните сили /СДС/ (9 ноември 1997-26 ноември 2001). Член на Националния изпълнителен съвет на СДС (16 февруари 1997-28 март 2000). На 26 ноември 2001 г. е изключен от СДС. Председател на партия "Български демократичен съюз "Радикали" (1 декември 2001-30 ноември 2014). Депутат в 38-ото Народно събрание (7 май-21 май 1997). Заместник-министър председател и министър на регионалното развитие и благоустройството (21 май 1997-21 декември 1999). Депутат в 38-ото  Народно събрание (21 декември 1999-19 април 2001) и в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Почетен гражданин на Берковица (21 октомври 1999). Удостоен с Почетния знак на София (17 септември 2000).