site.btaВиенският музей „Леополд“ представя изложба на групата „Хагенбунд“

Под заглавие „От умерен до радикален модернизъм“ виенският музей „Леополд“ показва обхватна изложба на групата „Хагенбунд“, обединяваща млади австрийски художници от началото на миналия век до разпускането на сдружението през 1938 г. 

През 1900 г. 22-ма млади творци напускат консервативното творческо обединение „Кюнстлерхаус“, за да търсят нови творчески пътища. Причина за тази стъпка е липсата на подкрепа за младите таланти от страна на „Кюнстлерхаус“ и нежеланието да бъдат приети творческите им виждания. Това става само три години, след като същото са направили и техните колеги, основали „Виенския сецесион“ (от лат. secessio, отцепване).

Изложбата представя над 180 творби, сред които 96 маслени платна на най-изтъкнатите представители на „Хагенбунд“ - име, увековечило кръчмаря Йозеф Хаген, в чието заведение младите таланти са се чувствали като у дома. Историята на обединението, просъществувало почти четири десетилетия, е превратна както историята на Австрия по онова време.

„Хагенбунд“ се налага бързо като третото творческо обединение, позиционирано между авангардния „Сецесион“ и традиционния „Кюнстлерхаус“. След като групата около Густав Климт напуска „Сецесиона“ през 1905 г. и след художествените изложения във Виена през 1908 г. и 1909 г. , „Хагенбунд“ си завоюва престижа на платформа за млади и прогресивни съвременни творци.

Йозеф Урбан, един от основателите на „Хагенбунд“ и изключително надарен млад архитект, превръща през 1901 г. „Цедлицхале“ – голям  закрит пазар в центъра на града - в изложбена зала за членовете на новата група. По времето на своето съществуване „Хагенбунд“ наброява общо 266 души - 180 от тях са редовни членове, а към тях се прибавят асоциираните и почетните членове на сдружението. За периода 1902 -1937 г. са организирани 74 изложби и само 17 от тях са без участие на жени-художнички. Творчеството на дамите е постоянна част от изложбите на „Хагенбунд“. Още на първата групова изложба през 1911 г. са представени творбите на 57 художнички, сред които е и известната Хелене Функе. От 1924 г. жените имат право да участват като асоциирани членове на „Хагенбунд“, много по-рано в сравнение с други творчески обединения.

Музеят „Леополд“ представя различни етапи от историята на сдружението, изложени са пейзажи на Карл Медиц и съпругата му Емили Медиц-Пеликан, творби от изложбата, организирана в чест на 60-годишния тронен юбилей на австрийския император Франц Йозеф през 1908 г., както и от „скандалните изложения“ от 1911 и 1912 г., когато в центъра наекспозициите са поставени работи на Оскар Кокошка и Егон Шиле. 

Обхватната изложба е разделена и тематично. Разцветът си „Хагенбунд“ достига през 20-те години на миналия век, когато представителите му правят стъпката от умерен към радикален модернизъм. Спектърът се простира от кубистични тенденции, например в творбите на Фриц Шварц-Валдег , експресионистични творби на Ото Рудолф Шварц, футуристични работи на Георг Юнг, изчезващата форма, стигаща до пълна абстракция в творбите на Георг Майер-Мартон до новата предметност, характерна за Кари Хаузер, Георг Юнг или Грета Фрайст.

Социално-критичното изкуство между двете световни войни е представено в дърворезбите на Ото Рудолф Шатц, както и в сцените на живота в големия град – от безрадостното съществуване и бедността до висшето общество и забавленията на нощния живот, появата на джаз-културата, запечатана в платната на Кари Хаузер, Роберт Клос и Бетина Ерлих-Бауер. 

Прогресивността на „Хагенбунд“ става причина за неговия край, тъй като вярата в модернизма и космополитността на членовете му са в разрез с фашистките тенденции в Европа. Либералните творчески виждания, еврейският произход на доста от членовете на сдружението и техните леви убеждения са основание за разпускане на „Хагенбунд“ от националсоциалистите през септември 1938 г. Голяма част от редовните и асоциираните членове – Георг Ерлих, Бетина Ерлих-Бауер, Йозеф Флох, Кари Хаузер, Лили Щайнер, Ото Рудолф Шатц, Ерих Феликс Харта – са принудени да емигрират. Роберт Кол и Фриц Шварц-Валдег, които не успяват да се спасят чрез емиграция, са убити в концентрационните лагери. 

През 1945 г. е неуспешен опитът да бъде възроден „Хагенбунд“. През 1965 г. е разрушена тяхната изложбена зала „Цедлицхале“, значително пострадала от бомбардировките на Виена през Втората световна война и „Хагенбунд“ сякаш изчезва от вниманието на обществеността.

Изложбата в музея „Леополд“, отворена до февруари 2023 година, дава възможност шедьоврите на „Хагенбунд“ отново да заемат полагащото им се място в историята на изкуството на Австрия.