„Ние не създаваме нови произведения. Само обгрижваме нещо, което е създадено преди нас - с цялото ни уважение, с целия ни респект към предмета и неговата културна стойност. Но и с уважение към хората и институциите, които го притежават, към нашето и към бъдещите поколения“. Това е първото нещо, което доц. Стефан Белишки казва на първокурсниците в специалността „Реставрация“ на Националната художествена академия. Той е ръководител на катедра „Реставрация“ в НХА и преподавател в Академията.
Тази година специалност „Реставрация“ навършва 50 години. По този повод дипломантите на катедрата откриват днес изложба със свои творби в галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика.
Доц. Белишки разказва пред БТА, че от 1973 г. до днес учебните програми и план са се развили значително, но през по-голямата част от този период фокусът на образованието е основно върху реставрация на живописни произведения - картини, икони, стенописи или мозайки. „Но след един дълъг период на подготовка, преди три години успяхме да направим една много голяма промяна в учебните ни планове. И днес студентите ни вече имат възможност да се специализират в три направления на реставрацията - едното остава реставрация на живописни произведения и стенописи, а новите са: реставрация на произведения от хартия, фотография и книга, и реставрация на произведения от керамика, камък и метал“, разказва доц. Белишки.
За целите на тази промяна той и колегите му направили поредица от проучвания на образователни програми в други академии и университети в Европа, където имат такъв тип специализации. „И успяхме да адаптираме това, което е най-близко до нашите условия и нашия формат“, уточнява той.
Доц. Белишки отбелязва, че в последните години има трайна тенденция постепенно да се увеличава интересът към специалността „Реставрация“. По думите му тази година се отбелязва рекорд за последните над 20 години.
Според него засиленият интерес към специалността се дължи на много фактори. Наблюдава се тенденция в последните години хората да се обръщат към собствените си интереси, а не толкова да се търсят по-доходоносни специалности. Промяната в учебните планове и програми също оказва влияние.
„Евентуално някакво влияние би могло да има фактът, че Великобритания вече не е в Европейския съюз и не е толкова лесно да учат там български студенти. Предполагам, че всичките неща, взети на куп. Разбира се, има по-силни и по-слаби години. Това е нещо, което е непредсказуемо“, уточнява той. Доц. Белишки отбелязва, че в последните години голямата част от студентите в катедрата му не идват от художествена гимназия. „Последната година имахме студенти от езикови гимназии, една студентка е учила японски език, преди да дойде при нас, имали сме студент от математическа гимназия“, разказва той.
За стенописите в храм-паметника „Св. Александър Невски“
Доц. Стефан Белишки от години е загрижен за лошото състояние на стенописите в храм-паметника „Св. Александър Невски“. Преди време с покойния му вече колега доцент Стефан Тъпанов се обърнали към Светия синод с готовност да помогнат с анализи на състоянието им и как биха могли те да се съхранят.
„Стенописите в „Св. Александър Невски“ имат специфични проблеми, обусловени от структурата на живописния слой и мазилките. Те са рисувани в периода 1911 - 1913 година на миналия век и тогава са ползвани такъв тип материали и такава техника, че това е довело до тежкото им състояние в момента. За да се предприемат сполучливи мерки за съхраняването им, за евентуалното им почистване, доколкото е възможно, и за да се възстановят някои елементи, е необходимо да бъдат направени сериозни изследвания“, казва доц. Белишки. Той обяснява, че предложението им към Светия синод било прието с ентусиазъм, но оттам не успели да намерят средства за изготвянето на анализите.
„Проучването на материалите и на разрушителните процеси, както и на факторите, които ги обуславят, са много важен елемент от целия голям процес на реставрация и опазване“, уточнява той. Доц. Белишки отбелязва, че в известна степен лошото състояние на стенописите се дължи и на поредица тежки събития, които са се случили с историята на нашата столица последните 100 години.
„Като започнем с факта, че още 1917 година се случва едно изключително тежко земетресение. Тогава църквата е била изградена, стенописите са били нарисувани, храмът е чакал освещаване, което се е забавило заради войните и земетресението е повредило конструкцията на сградата и стенописите. Още тогава се налагат реставрационни дейности. Десет години по-късно има още едно земетресение. Малко по-късно, през 1944 г. са бомбардировките, от които са изпочупени всички прозорци и влиза вода, което допълнително уврежда някои стенописи. И разбира се, да не говорим за пожара в купола, чието гасене ги поврежда в тази зона“, разказва преподавателят. Той допълва, че в началото на 60-те години е имало един амбициозен реставрационен проект, с който са реставрирани стенописите в купола. През 80-те и 90-те години са правени частични проучвания, но систематична, цялостна работа по изследване на техниката, технологията на работа на стенописите, изготвяне на широкомащабна и комплексна програма за реставрация досега не са изготвени.
„И това, разбира се, е задача не за един човек или за двама души. Неслучайно ние се обръщаме като катедра към Светия синод, като при това ще разчитаме на наши партньори за такъв тип изследвания и ако се случи така, че да се обърнат към нас, ние с удоволствие ще се отзовем“, казва доцентът. Той допълва, че за съжаление една много красива сцена, която е точно към входа на канцеларията, в южния кораб на храм-паметника, всяка година се руши все повече и скоро ще разчитаме само на архивни снимки за евентуална реконструкция.
Какво не може да се реставрира?
Доцент Белишки казва, че от средата на 20-и век се налагат принципи за индивидуална оценка състоянието и характеристиките на културните ценности, включително дали е нужно единствено стабилизиране, запазване и съхраняване, но също и дали е възможно и необходимо зоните със загуби да бъдат възстановени, или по някакъв начин да се извърши реинтеграция на липсващите части.
„Разбира се, ако има много големи разрушения, последният тип операции няма да как да бъдат извършени. Но винаги е възможно да се предприемат някакви мерки за съхраняване на това, което е достигнало до нас. Макар и силно увредено, макар и трудно разпознаваемо, то поне би могло да бъде съхранено за идните поколения. Така че, ако не бъде обект с естетическа стойност, то поне да остане обект с историческа или научна стойност“, уточнява той.
За политиката на държавата спрямо паметниците на културата
Според преподавателя са необходими промени в закона за опазване на културното наследство. Той е приет през 2009 г., но според доц. Белишки има доста несъвършенства в текстовете му. Той отбелязва, че един от големите проблеми в този закон засяга критериите за определяне кой има право да реставрира културните ценности и културното наследство.
„Законът, който е основен нормативен документ в тази насока, регламентира упражняването на дейностите по консервация и реставрация като една комплексна дисциплина и един комплексен процес. Да, от една страна, в един от членове се казва, че за да бъде упражнявана такава дейност е необходимо съответното лице да има магистърска степен след поне пет години образование по реставрация и това е много логично. Така е в много европейски държави“, казва доцентът. И допълва: „За съжаление, в една от следващите точки на същия този член се казва, че може да се извършва и от други, които са специализирали това. Какво значи специализирали - законът не казва. Как ще се оценява така наречената специализация - също законът не казва“, обяснява той.
Доц. Белишки отбелязва, че това крие огромни рискове. В момента в Министерство на културата има регистър на лицата, които могат да упражняват консервация и реставрация, но в него са записани какви ли не специалисти, сред които специалисти по млечна промишленост, по двигатели с вътрешно горене, инженерна химия. Той допълва, че е много трудно да се разбере как тези хора са добили умения, къде са специализирали, по какъв начин, под чие ръководство и какви резултати са постигнали.
„Вече виждаме, за съжаление и лоши резултати от това. Фактически всички, които са в този регистър, имат пълни права да ръководят реставрационни проекти, независимо какво са учили“, заявява ръководителят на катедра „Реставрация“ в НХА. Според него е важно или да се направят промени в този регистър, или да се създаде нов такъв, разделен на части, в който да има специалисти с диплома и други, които може би ще бъдат наречени помощник-реставратор или ще се намери някакъв друг подходящ термин.
За грешките на реставраторите
Доц. Стефан Белишки отбелязва, че някои грешки, които реставраторите допускат, може да доведат до тежки последици за културните ценности. Именно затова е стремежът им да има все по-високи изисквания към упражняване на професията. Той смята, че е важно политиката на държавата да бъде насочена към по-добро финансиране, както на образованието по реставрация, така и на проекти, свързани с опазването на културното наследство и стимулирането на специалистите, които се занимават с него. Той отбелязва, че един от големите проблеми е ниското заплащане на труда на реставраторите в музеите например.
Доцентът обяснява, че след петгодишното си обучение в художествената академия, в които специалистът е учил химия, физика, биология, технология на живописта, технология на керамиката, технология на камък и редица други специални дисциплини, работил е под наблюдението на преподавателите върху важни културни ценности, отнасял се е с респект и внимание, за да избегне евентуални нови увреждания и е вложил в този процес много време, усилия и средства, заплатата в някои държавни институции е близка до минималната.
Все повече обекти в България се нуждаят от обгрижване и реставрация
Има цяла поредица православни храмове, които са в много тежко състояние не само като стенописи, но и като конструкция и градеж. Също и иконостасите в тях с иконите, така наречените „движими културни ценности“ вътре. „Всъщност културните ценности, които разчитат на нашата професионална намеса, са много разнообразни по характер: живописни и графични произведения, книжовното ни наследство, етнографски обекти...“, казва доцентът. Има и много културни ценности като част от археологически обекти, като античните мозайки например и всички други находки от този вид проучвания: керамични съдове, метални предмети, каменна пластика, допълва той „Ние работим по пилотен проект с много задълбочени проучвания и изследвания върху фрагмент от мозайка от археологически обект в Кюстендил в партньорство с Регионалния исторически музей в града, с надеждата да успеем да изготвим един цялостен проект за реставрация, с което да впоследствие да спасим поне една част от вдигнатите преди повече от десетилетие мозайки от археологическия обект. Но това е нещо, което отнема време. От една страна поради липса на финансиране, от друга страна, разбира се, поради спецификата на образователните ни програми“, разказва доц. Белишки.
Новите технологии в реставрирането
Според него модерните технологии могат много да помогнат в работата на реставратора, но средствата за оборудване със съвременна апаратура са силно ограничени в България. „Съвременните уреди, инструменти, и материали могат да са от огромна полза, когато професионалистът знае как да ги използва, те могат да са голяма подкрепа в ежедневната му работа. Съвременните техники на анализ могат да ускорят процесите на проучване, да дадат несравнимо по-прецизни резултати“ казва той. Но наред с новите неща, разбира се, се използват и класически техники, класически материали и те не могат да бъдат изключени, пояснява доц. Стефан Белишки.
Доцент Стефан Белишки е преподавател в катедра „Реставрация“ в дисциплините „Реставрация на кавалетна живопис“, „Реставрация на стенна живопис“, „Теория на реставрацията“. Той е и ръководител на катедрата. Доктор е по изкуствознание и изобразителни изкуства. Изнасял е лекции по програма „Еразъм+“ в Сплит, Хърватска и Кьолн, Германия.
Член на Асоциация на реставраторите в България (АРБ) и доскорошен неин делегат в Европейската конфедерация на организациите на реставратори (Е.С.С.О.). През периода 2013 – 2022 г. е вицепрезидент на Е.С.С.О. Член на секция „Реставрация“ при Съюза на българските художници (СБХ).
/ТС/
news.modal.text
