Върховен административен съд – Прессъобщение

site.btaВАС отмени заповедта на Главна дирекция „Национална полиция“ за отнемането на лиценза на „Делта груп“

ВАС отмени заповедта на Главна дирекция „Национална полиция“ за отнемането на лиценза на „Делта груп“
ВАС отмени заповедта на Главна дирекция „Национална полиция“ за отнемането на лиценза на „Делта груп“

Върховният административен съд отмени като неправилно решение на Административен съд София – град, както и Заповед №3286-з-3923 от 04.11.2021 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ в Министерството на вътрешните работи, с която е отнет лицензът на охранителната фирма „Делта груп“ ЕООД.

В хода на касационното производство, с определение от 21.12.2022 г. по административно дело № 3356/2022 г. касационният състав на ВАС е спрял производството по делото и е внесъл в Конституционния съд на Република България (КС/Съда) въпроса: „Налице ли е несъответствие на разпоредбата на чл. 47, т. 5, б. „б“ от Закона за частната охранителна дейност с разпоредбите на чл. чл. 16, чл. 17, ал. 1 и ал. 5, чл. 19, чл. 31, ал. 3 и 4, чл. 48, ал. 1, чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България?“, за което от състава на ВАС е изготвено искане. По искането на 23.12.2023 г. е образувано Конституционно дело (КД) № №21/2022 г., КС, за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 47, т. 5, б. „б“ от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД). С определение от 17.01.2023 г. КС е допуснал искането за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 47, т. 5, б. „б“ от ЗЧОД за разглеждане по същество.

С Решение №8 от 05.12.2023 г. по Конституционно дело (КД) №21/2022 г., КС е отхвърлил искането на върховните магистрати за установяване на противоконституционност на чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност, в частта „в случаите на чл. 47, т. 5“ относно б. „б“.

В решението си, КС, преди да пристъпи към преценка на конституционосъобразността на оспорената законова уредба, е изяснил нейния смисъл и съдържание. Приел е, че: „Разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД, според която е необходимо привлеченото като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер физическо лице да прекрати участието си в търговското дружество като съдружник или член на управителното тяло в 30-дневен срок „от настъпване на обстоятелствата“ по чл. 47, т. 5 ЗЧОД, според КС означава, че този срок не може да тече, преди привлеченото като обвиняем лице да е узнало за това обстоятелство и за произтичащата от него необходимост да предприеме предвидените в закона правни действия в защита на интересите на дружеството.“ Посочил е още, че: „Съобразно изложеното относно съдържанието на оспорената законова разпоредба следва да се приеме, че 30-дневният срок по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД, в рамките на който привлеченото като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер физическо лице трябва да прекрати участието си в търговското дружество, не започва да тече, ако лицето не е поставено в състояние на известност относно юридическия факт на привличането му като обвиняем, което по правило се извършва с предявяване на постановлението за привличане като обвиняем (чл. 219, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, НПК), респ. с предявяване на протокола за първото действие по разследването съгласно чл. 219, ал. 2 НПК. Във връзка с това следва да се има предвид, че предявяването е процесуално-следствено действие, което се явява последващо привличането като обвиняем, като Съдът вече е имал случай да обърне внимание в Решение №10 от 2018 г. по к.д. №4/2017 г., че образуването на наказателното производство като общо правило „зависи от обстоятелства, които са извън неговата на обвиняемия – бел. наша воля“, и следователно е необходимо привличането му като обвиняем да бъде доведено до неговото знание, за да може да съобрази поведението си със съответните правни последици, които законът свързва с този юридически факт както в наказателното производство, така и извън него.“ Именно въз основа на така изясненото съдържание на оспорената законова уредба КС е извършил преценката си за нейната конституционосъобразност.

Изложеното води до еднозначния извод, че за да може да възникне предвидената в закона възможност по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД за физическото лице в 30-дневен срок да прекрати участието си в търговското дружество, то следва да е узнало за настъпването на обстоятелството по чл. 47, т. 5, б. „б“ от ЗЧОД. Смисълът на 30-дневния срок по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД е именно лицето да е могло, а не да е било в невъзможност, да се съобрази с правните възможности, които правният ред му дава като реши дали ще прехвърли участието си в дружеството или ще реши да остане в него. Нормата на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД санкционира единствено бездействието, а такова не би могло да съществува, ако лицето не е узнало за обстоятелството, което го задължава да предприеме определено действие.

В настоящия случай Д. Спасов е узнал, за наличието на данни, че срещу него е повдигнато обвинение на 27.10.2021 г., доколкото посоченото обстоятелство е описано в полученото от дружеството уведомление по чл. 26 ал. 1 АПК - за началото на административното производство. Два дни след това – на 29.10.2021 г. е извършено прехвърляне на дружествения дял от Д. Спасов и заличаването му като съдружник в „Делта гард“ ООД, което се е трансформирало в ЕООД. Постановлението от 14.05.2019 г. по ДП №56/2018 г. на Окръжна следствена служба при Окръжна прокуратура – Бургас (пр. пр. № 5422/2017 г. на Районна прокуратура – Бургас) му е било предявено по реда на чл. 219, ал. 4 НПК едва на 02.11.2021 г. - след прехвърлянето на дружествения му дял. Поради това следва да се приеме, че от Спасов е спазен регламентираният в чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД 30 - дневен срок, съответно – не е възникнала регламентираната в закона предпоставка за отнемане на лицензите на дружеството.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 49, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 47, т. 5, б. „б“ ЗЧОД, съответно – че лицензите на дружеството са законосъобразно отнети. 

Върховните магистрати приемат, че АССГ не е установил материалната незаконосъобразност на оспорената заповед и е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което то следва да бъде отменено.

 

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:05 на 23.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация