site.btaСлед решение на ВКС Дончо Драганов ще изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за 17 години за убийството на работещия при него като овчар Ахмед А., извършено през 2020 г. в с. Горен чифлик по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост

С Решение № 187/22.03.2024 г. по наказателно дело № 813/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението по в.н.о.х.д. № 128/2023 г. на Апелативен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по жалби на подсъдимия Дончо Драганов и на частните обвинители и граждански ищци срещу решението на Апелативен съд – Варна, с което е изменена присъда на Окръжен съд – Варна, като е увеличен размерът на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ от 15 на 17 години. Дончо Драганов е признат за виновен за това, че на 17.05.2020 г. в с. Горен чифлик, обл. Варна, по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост чрез побой умишлено умъртвил Ахмед А., който работел при него като овчар. С въззивното решение са потвърдени обезщетенията за неимуществени вреди на гражданските ищци в размера, определен от първата инстанция – 80 000 лв. за майката и 40 000 лв. за сестрата на починалия.    

Съдебният състав на ВКС приема касационните жалби за неоснователни. В аналитичната си дейност въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил фактите по делото. Правилно съдът е ценил частично обясненията на Дончо Драганов, дадени в хода на съдебното следствие, като не ги е възприел в частта им, че непосредствено преди инкриминираното деяние пострадалият е направил опит да го удари. Тези обяснения се опровергават и от констатираната липса на увреждания при освидетелстването на подсъдимия непосредствено след инкриминираното деяние, които са индиция за липса на проявена агресия или съпротива от пострадалия.

Касационният съд намира, че в атакуваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Апелативен съд – Варна детайлно е възпроизвел фактите, които е приел за установени, и е направил пълен, верен и задълбочен анализ на доказателствата и доказателствените средства. „Правилно въззивният съд е изяснил причината за възникналия конфликт – упрек от страна на Драганов към Ахмед за дадена невярна информация за това, че пострадалият има жена и дете и отказ да му бъде дадена цигара, последван от отправен обиден израз от пострадалия по отношение на подсъдимия (псувня). Вярно е установен и механизмът на последвалия физически сблъсък, като съдът обосновано е приел, че Драганов е нанесъл множество удари (между 25 – 30), като ги е нанасял с ръце и предмет – дървена летва, по която са останали следи от кръв“, пише в решението на ВКС. Апелативен съд – Варна правилно е преценил, че тези удари са довели до множество увреждания – счупване на лакетната кост на дясната предмишница, разкъсване на слезка, излив на 400 мл кръв в гръдната кухина, контузии на белите дробове, кръвоизлив във вътрешната сърцева обвивка, аспирация на кръв в трахеята, мастна емболия и множество травми на горните и долните крайници на Ахмед.      Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон. В жалбата на подсъдимия се претендира правна квалификация по чл. 118 от НК (убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни). Твърди се, че неправилно въззивният съд не е отчел отправянето на тежка обида към подсъдимия и не е приел, че тя е довела до възникването на остър физиологичен афект, което състояние е довело до извършване на инкриминираното деяние. Според заключението на приетата по делото комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза на подсъдимия към момента на извършване на инкриминираното деяние той не е се е намирал в състояние на остър физиологичен афект. Вещите лица са изключили възможността деянието да е осъществено след субективно преживяно посттравмено събитие (визирана е евентуално отправената обида), което да е причинило внезапно избухнал афект, частично разстройство на възможността да се контролират импулсите и характерното за физиологичния афект стесняване на съзнанието. Това заключение правилно е анализирано от въззивния съд, като вярно е прието, че липсва медицинския критерий, даващ възможност да се приложи по-леко наказуемият състав на чл. 118 от НК. Според върховните съдии отправянето на обида от страна на пострадалия, дори да е била под формата на псувня, не може да бъде единствено основание да бъде квалифицирано деянието по чл. 118 от НК, защото в конкретния случай тази обида не е била тежка и не е довела до промяна на съзнанието, което да е благоприятствало извършването на умишленото убийство.

Съдебният състав на ВКС не приема и оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание. Отмереното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 17 години е съответно на обществената опасност на извършеното престъпление, обществената опасност на подсъдимия Драганов и е достатъчно за постигане на целите на чл. 36 от НК.

По отношение на гражданските искове касационният съд изцяло споделя изводите на въззивната инстанция.