site.btaПаметникът на Съветската армия е умъртвил огромно пространство около себе си, заяви Вили Лилков на дискусия за съдбата на монумента

Паметникът на Съветската армия буквално е умъртвил едно огромно пространство около себе си, заяви политикът и историк Вили Лилков на дискусия за съдбата на Княжеската градина, организирана от него, от писателя и общественик Захари Карабашлиев и от философа и журналист Тони Николов.

На дискусията, която се състоя в Съюза на архитектите, присъстваха главният архитект на София Здравко Здравков, кметът на район „Средец“ Трайчо Трайков, председателят на комисията по култура към Столичния общински съвет (СОС) Малина Едрева, бивши и настоящи общински съветници, представители на неправителствени организации, общественици и граждани. 

Вили Лилков направи преглед на историята на Княжеската градина и каза, че тя е по-скъпа и по-ценна от "този строеж", както той определи паметника на Съветската армия. Княжеската градина трябва да бъде разглеждана не като квартална градинка, а като развиваща се заедно с устрема на София да се присъедини към европейските столици, прекъснат през 1954 година, каза той. 

Лилков припомни, че мястото преди 1880 г. е било известно като Стамболова ливада и се е намирало извън пределите на града. Там са се организирали ледени пързалки, посочи Лилков. След 1880 г. княз Батенберг решава да я превърне в градска градина. През 1887 г. Фердиданд решава да създаде там Ботаническа градина, а по-късно и зоопарк. През 1903 г., Георги Фингов, архитект, майстор на сецесиона, изработва красивите каменни стълбове, с които е оградена Княжеската градина. По време на Втората световна война там е позиционирана съветска зенитна батарея, а след това е издигнат и паметникът на съветската армия. 

СОС взема решение за премахване на паметника още през 1993 г., но то и до днес не е изпълнено, припомни Малина Едрева. Тя каза, че държавата трябва да вземе политическото решение за съдбата на паметника. Едрева припомни многократните усилия на Столичната община за получаване на становище от Министерството на културата по казуса. Поискали сме и от областния управител да се произнесе и да предложи стъпки и решения, каза Едрева. 

Главният архитект на София Здравков Здравко Здравков съобщи, че в Княжеската градина има два частни имота, които доскоро се ползваха като паркинги. Като първа задача, по думите му, е връщането им на Столичната община. Според Здравков Княжеската градина не се посещава от много хора, защото няма какво да ги задържи там. Той припомни, че решението за градината е конкурс, в който да се включат авторитетни архитекти от чужбина. Само така според Здравков ще се изгради цялостна концепция за пространството.

Към това мнение се присъедини и Трайчо Трайков. „Градината си върна името, но не си върна духа“, заяви той и предложи да се обоснове искане от страна на Столична община до областния управител на София паметникът на Съветската армия да бъде деактуван като държавна собственост и да стане собственост на Столичната община. Участниците в дискусията обаче, предимно общественици с десни възгледи, се обявиха категорично против организирането на конкурс преди държавата да се е произнесла за премахването на монумента.