site.btaНад 27 000 предмета пази във фондохранилищата си Музеят на занаятите в Троян

Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян, който е единствен по рода си в страната, отвори вратите на фондохранилищата си за репортер на БТА дни преди празника на покровителя на занаятчиите св. Спиридон. Институцията съхранява и популяризира добре запазените занаятчийски традиции в региона, които се предават от поколения майстори и са съществена част от културното наследство на Троян.

„Ресурсите на музея се крият в неговите колекции. От степента на пълнота и качествата на предметите се определя богатството на институцията", каза за БТА уредникът в Музея на занаятите Нина Димитрова, която представи част от фондовете на културната институция. 

Музеят поддържа фондове „Керамика“, „Художествено металообработване“, „Народни художествени тъкани и облекла” , „Художествено дървообработване“, „Изобразително и приложно изкуство“, „Оръжие”. Освен това има фонд „Археология“, фонд „Снимки и документи“, книжен фонд и фонд „Градска къща“. Общият брой на съхраняваните движими културни ценности надвишава 27 000 и ако започнем от археологията обхваща епохите от Античността до наше време, разказа уредникът.

Димитрова разказа, че събирането на огромната колекция започва още през 30-те години на миналия век, когато с помощта на Популярната банка се урежда една постоянна занаятчийска изложба, в която участват различни занаятчии от Троянско. Първоначалната цел е да бъде представено това, което се произвежда в Троянския район с чисто икономическа цел и да се рекламират занаятите, но с времето се превръща в един вид музей, който събира различните произведения на местните занаятчии. В същото време в читалището е уредена музейна сбирка, която съхранява старини, разкрити при разкопки в Троянско, започват да се събират стари народни костюми и снимки. Всички тези предмети влизат във фондовете на Музея на занаятите, когато се оформя през 1962 г. 

Когато Музеят се открива официално през 1968 г., започва много силна събирателска кампания. Уредниците обикалят района на град Троян и всички села, събират всякакви предмети, за които смятат, че биха могли да влязат в музейните фондове и така се оформя тази голяма колекция, разказа тя.

Много от предметите, постъпили след 1970 г.  са откупувани от изложбите „Троянски майстор“ в Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в с. Орешак. Музеят тогава е разполагал със средствата да прави откупки на наградени произведения.

Екипът на музея продължава да приема дарения от граждани и наследници на местни занаятчийски фамилии. По думите на уредника постъпват както единични предмети, така и цели семейни колекции, които допълват представата за развитието на традиционните занаяти в региона.

„Музеите нямат средства за откупки, така че разчитаме на дарителски акции. Археологическите експонати постъпват от разкопки в района, които се провеждат регулярно от 70-те години насам и всичко, което се разкрива, постъпва във фондовете на нашия музей“, разказа Димитрова.

След многократни премествания от 2003 г. музеят разполага с обновени фондохранилища с температурно-влажностен контрол, позволяващ да се опазят нетрайните материали като дърво, тъкани и предмети от изобразителното изкуство.

Най-голям е керамичният фонд, който включва над 7 000 единици. По думите ѝ колекцията не включва само произведения на троянски майстори, но има раздели, събрали керамика от цяла България – Бусинци, Самоков, Казанлък и др., които също са били известни с производството на керамика в миналото. Сред предметите, на които е отделено специално внимание в него са съдове от миналото, използвани за ракия - като тегленица и котленица, различни стомни – „шейтанка“, „троянка“, „ловчалийка“ и др.

Над 2000 предмета във фонд „Художествено дървообработване“ представят занаяти като горянство, резбарство, стругарство, писано дърво и пирография и др. Преди няколко години фонд „Тъкани и облекла“ е оборудван със специални системи, които улесняват придвижването на големите тежки тъкани, по същия начин е организирано и съхранението на картините във фонд „изобразително изкуство“.

Сред най-динамично нарастващите е фонд „Археология“, който вече наброява над 3 000 инвентарни единици. В него ежегодно постъпват находки от археологическите разкопки на римския кастел „Состра“ и крепоста „Калето“ в с. Дебнево. Само през миналата година са постъпили 212 нови находки.

Една от основните функции на музеите е именно съхраняването и опазването на културното наследство и предизвикателствата са много, най-вече по отношение на нетрайните материали като дърво, тъкани, предмети от изобразителното изкуство, разказа Димитрова. В зависимост от състоянието и вида на материала част от предметите се подлагат на реставрация, като обикновено се търсят услугите на специалисти от други музеи, които имат звено за реставрация като Националния исторически музей, Регионалният исторически музей в Ямбол и др.

Във фондовете на музея се съхраняват и експонати за временно ползване, дадени от други институции. Такова е например леглото на цар Борис III, подарено на Троянския манастир от баща му Фердинанд. След приключване на ремонта в музейната част на обителта, то ще бъде върнато там.

От друга страна, има практика музеят също да преотстъпва за временно ползване експонати на други институции – предимно изобразително изкуство и керамика с едногодишни договори за ползване. По думите на Димитрова, това е много хубава практика, защото така те излизат от фондовете и то на представителни места, където могат да бъдат видени от доста хора.

„Постоянните експозиции в музея имат константен характер. Със своето създаване, с тематико-експозиционния план те не могат да бъдат нарушавани, т.е. това, което влезе в постоянна експозиция, остава там. За да покажем повече неща от нашите фондове, организираме временни изложби, в които периодично показваме различни неща от нашите фондове“, подчерта тя. Стараем се по няколко пъти в годината да правим такива временни изложби, както гостуващи, така и с неща от нашия фонд. Когато получим интересни дарения през годината , винаги се стараем да ги представим пред публика, добави Димитрова.

По думите ѝ много хора идват в Троян, свързвайки го с керамиката и първо искат да видят нея, но посетителите на музея са с много различни интереси – някои се насочват веднага към автентичните костюми от Троянско, други имат афинитет към дърворезбата и т.н.

Мисля, че посетителите оценяват еднакво добре всички занаяти, които са представени в музея. В експозициите разказът върви хронологично от най-стария занаят към съвремието, представени са комплексно, заедно с техния инструментариум, заяви тя.

„Ролята на музеите е да привлекат младите хора. Музеят на занаятите прави това с образователни програми, в определени дни правим дни на отворените врати, работим с деца  в различни ателиета, имаме изнесени програми, като „Музей в куфар“ по теми, свързани с учебния материал и неща, които вълнуват децата“, подчерта Димитрова.

Освен върху реалните рафтове, част от предметите „живеят“ и в друго пространство – дигиталното, като фондовете постепенно се дигитализират.