site.btaОБНОВЕНА Общото събрание на ООН гласува за създаването на Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница в Босна и Херцеговина

Общото събрание на ООН гласува за създаването на Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница в Босна и Херцеговина
Общото събрание на ООН гласува за създаването на Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница в Босна и Херцеговина
Мемориалният център за геноцида в Сребреница в Поточари, Босна и Херцеговина / Снимка: AP, Armin Durgut.

Общото събрание на ООН създаде днес Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница в Босна и Херцеговина въпреки гнева на Белград, който се противопоставя на инициативата, предаде Франс прес.

Резолюцията, изготвена от Германия и Руанда – две страни, белязани от други случаи на геноцид през 20-ти век, беше гласувана с 84 гласа „за“, 19 „против“ и 68 „въздържали се“.

Според информация на "Болкан инсайт" сред гласувалите "против" са Беларус, Китай, Куба, Унгария, Русия и Сърбия.

Документът призовава 11 юли да бъде обявен за Международен ден за възпоменание на геноцида, извършен в Сребреница през 1995 г., и осъжда отричането на геноцида и възхвалата на военнопрестъпниците.

Изготвилите резолюцията страни заявиха, че това е необходимо, за да не бъде клането отричано или забравяно, отбелязва Асошиейтед прес.

Сърбите в Босна и Херцеговина и съседката ѝ Сърбия се противопоставиха остро на резолюцията за Сребреница.

Те заявиха, че се страхуват от това, че тя би заклеймила всички тях като "геноцидни" поддръжници на масовите убийства, въпреки че в текста на резолюцията не се посочват изрично виновниците.

На 11 юли 1995 г. босненските сърби превземат защитената от ООН зона за сигурност в Сребреница. Те отделят най-малко 8000 босненски мюсюлмански мъже и момчета от техните съпруги, майки и сестри и ги убиват. Онези, които се опитват да избягат, са преследвани през горите и планините около града.

Убийствата в Сребреница бяха "кървавото кресчендо" на войната в Босна между 1992 – 1995 г., която дойде след като разпадането на тогавашна Югославия отприщи националистически страсти и териториални амбиции, които настроиха босненските сърби срещу двете други основни етнически общности в страната – хървати католици и бошняци мюсюлмани, отбелязва АП.

Както Сърбия, така и босненските сърби отрекоха, че в Сребреница е имало геноцид, въпреки че това беше установено от два съда на ООН.

Преди днешното гласуване на проекторезолюцията за Сребреница на Общото заседание на ООН босненският сръбски лидер Милорад Додик за пореден път отрече геноцида в Сребреница и обяви инициатива за „мирно разпадане“ на Босна и Херцеговина.

 

/ВН/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:59 на 16.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация