Пътеводител за родители на тийнейджъри ще бъде представен на специално събитие в Квадрат 500 на 27 септември, сряда, от 18:30 ч. на фона на фотографската изложба на Константин Вълков „Родени Свободни“. Това съобщиха от Асоциация Родители.
Материалът дава насоки и ценни съвети на родителите как да се ориентират и справят с предизвикателствата на тийнейджърската възраст. Той е създаден и разработен от Асоциация Родители и се реализира в рамките на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за по-добър живот“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи” и Български дарителски форум. За по-добър живот”. Много важен принос към проектa има дългогодишният приятел и съмишленик на организацията Здрава Каменова, която е автор на много текстове в наръчника.
Пътеводителят ще бъде представен на публиката в Националната галерия от Константин Вълков, който ще се впусне в увлекателен, ползотворен и смислен разговор с тийнейджъри и родители. Всеки, който не може да присъства на събитието в Квадрат 500, ще има възможност да проследи разговора на живо в страницата на Асоциация Родители https://www.facebook.com/AsociaciaRoditeli.
В наръчника са разгледани най-важните аспекти от турбулентния период, наречен тийнейджърство. Сред тях са силната емоционалност, характерна за децата в тази възраст, правилата, границите и контролът, приятелският кръг и средата, училищният живот, темата за секса, дигиталният свят, изборът на посока в живота. Всяка тема е илюстрирана от прекрасен разказ на Здрава Каменова и включва напътствия и съвети към родителите. В наръчника е представено и мнението на самите тийнейджъри.
Мотивацията за учене
В началото на учебната година потърсихме в пътеводителя отговорите на въпросите с мотивацията за учене, които са важни както за родителите, така и за децата. В пътеводителя има специална глава, посветена на темата.
В нея се посочва, че с навлизането в пубертета фокусът на интересите на подрастващите се измества – за тях на първо
място застават отношенията с връстниците и начинът, по който ги възприемат околните.Ето защо уроците остават на заден план и детето, което довчера е залягало над учебниците, сякаш става безразлично към ученето.
Тийнейджърските вълнения отнемат огромна част от психичната енергия на юношите, но не са единствената причина те да губят мотивацията си за учене. С порастването и развиването на собствена преценка за нещата, юношите все по-често си задават въпроса: „Защо трябва да уча това?“ и ако не намират удовлетворително обяснение, свързано с практическа и видима полза, превключват в бунтарски режим.
Причина за загуба на мотивацията за учене може да бъдат и усещането за несправяне, породено от поредица неуспехи в училище, претовареност или недостатъчно развити умения за учене. Всичко това удря по и бездруго ранимото самочувствие на тийнейджъра и го кара да се отказва от следващи опити да успее заради страха от провал. „Не ми се учи“ може да е сигнал и за проблемни ситуации в училище или вкъщи. Ако юношата е обект на тормоз, включително онлайн, или пък тежко преживява конфликт у дома, съвсем естествено е да загуби интерес към преподаваното в час, защото то няма пряко отношение към емоциите, които са превзели цялото му същество.
Обикновено родителите се опитват да противодействат на всички тези фактори по два начина – с награди или с наказания. И двата подхода могат да имат временен частичен успех, но дългосрочно не работят добре, защото развиват у юношите или страх и желание за бунт, или зависимост от чуждата оценка. Това, от което децата имат истинска нужда, е да развият вътрешна мотивация и добра самооценка. Тогава те ще учат, не за да се харесат на някой друг, а за-
щото това им носи удовлетворение. Няма да се страхуват от грешките, а ще имат сили да опитат отново, пише в пътеводителя.
Родителски стратегии
Разговаряйте с детето си за това, което учи. Вашият интерес и ангажираността ви ще му помогнат да осъзнае, че ученето е важно. Не се опитвайте да му напишете домашното или да учите вместо него, но му помагайте, ако има нужда.
Ако виждате, че детето ви губи интерес към ученето, опитайте се да откриете и отстраните причините за това. Дали ще
е страх от провал, проблеми в училище или вкъщи, претовареност – всичко това може да е сериозна спънка за тийнейджъра, съветват експертите.
Говорете с детето си за големите цели, но му помогнете да се научи да си представя малките стъпки, които водят към тях. Покажете му, че постигането на малки ежедневни победи води до голям напредък в перспектива. Насърчавайте го да изпълнява постижими цели за всеки ден – това ще му даде усещането за справяне и успех, което лежи в основата на вътрешната мотивация.
Не се фиксирайте в оценките. Те показват степента на усвояване на конкретния материал, а не качествата на детето. Ако
оценката е слаба, потърсете причината за несправянето с материала – обикновена тя е по-дълбока от биещия на очи мързел.Не наказвайте грешките. Помогнете на детето си да се научи да ги анализира и да прави собствени изводи от тях. Показвайте му, че от грешките научава много и че те не са страшни, препоръчват специалистите.
"Насърчавайте усилията. Когато виждате, че детето ви се старае, изразявайте радостта си от това, независимо дали успява да се справи добре. Дайте му възможност да изпита радост и удовлетворение от самия процес на учене и експериментиране, за да има желание да опитва отново. Показвайте радостта си от всеки напредък. Дори и малките стъпки са важни. Не подкупвайте детето с подаръци или други награди, за да постигне някаква цел, особено пък оценки. Вместо това му покажете интереса си към всеки негов успех, дайте му възможност да му се порадва и да го отпразнува", пише в пътеводителя.
Провокирайте тийнейджъра да открие интересите си в различни области – клубове, ателиета и пътешествия могат да провокират желанието му да научава повече, пък и ще му донесат удовлетворение, че се справя добре.
Включването в доброволчески организации и младежки дейности дава възможност на порастващия млад човек да открие среда, която да го насърчава да знае и може повече, се отбелязва в пътеводителя.
Усещането за справяне и подкрепа е добър стимул за крехката самооценка на тийнейджъра, а това се отразява и на желанието му да се представя по-добре и в училище. Имайте предвид, че фрази от типа „Мързелив си“, „Няма да стане нищо от теб“ и други подобни демотивират младия човек, вместо да го окуражат. Внимавайте не само какво, но и как го казвате. И нещо важно – ако сте прекалили (което може да се случи на всеки в напрегната ситуация), не пропускайте да се извините на вашия тийнейджър", съветват още експертите.
Пътеводителят вече е разпечатан в тираж от 1000 копия и е напълно безплатен. Той е достъпен и на сайта на Асоциация Родители в категория Ресурси - https://roditeli.org/patevoditel-za-roditeli-na-tijnejdzhari/.
Организацията се надява, че този пътеводител ще бъде полезен помощник на родителите в периода, когато децата им най-бурно и интензивно се борят за самостоятелност и независимост, в периода, в който бунтът им е основно средство на изразяване.
Ето и откъс от него, подбран от съставителите.
„Той се появи един ден в двора на училището с мотора си, вдигаше прекалено много шум, форсираше нарочно, нямаше как да не го забележиш. 20 03 – К‘ъв е тоя? Леле, к‘ъв як мотор! – коментираха всички. – Кой, бе? Тоя ли? Зарежете, некъв откачен тип, айде да влизаме вътре – казах, но тоя откачен тип вече беше зад гърба ми и се провикна: – Тате, няма ли да ме запознаеш с момчетата? Извади цигара, запали я и попита: – Да ви черпя, момчета? – Татеее… – промълвих аз. Обаче беше късно. – Баща ти е много як! – започнаха другите. – Леле, к‘ви мускули има, изобщо не прилича на баща. – Да, за съжаление – въздъхнах аз. – Искам и моя да беше такъв! – Супер, давам ви го. Но той върви в комплект с невдигане на телефон, когато имаш спешно нужда, щото си си забравил ключовете, върви в комплект с „няма закуска, няма и обяд, оправяй се”… – Страшна досада си, аз ако имах такъв баща… – Видя ли, и аз все така му викам! Другите искат бащи като мене, а той… Слушай приятелите си, дребен! – каза баща ми, докато им раздаваше цигари. И тогава пусна следващата бомба! – Някой да иска да се повози на мотора? – Тате, ама това е дворът на училището! Но аз вече не бях интересен, никой не ме чуваше. Момчетата се разпределиха кой след кого е и почнаха да правят кръгчета. И тогава директорката заедно с охраната, дотича пищейки: – На кого е тоя мотор? Всички посочиха баща ми. Директорката веднага отскубна цигарата от устата му, хвърли я на земята, натисна я с обувката си. – Ехо, какво си позволявате, бе, госпожо! – опита се той да й противоречи, но тя го прекъсна: – Ти от кой клас си? Явно идваш рядко, че дори не мога да се сетя… – Той е от 12. клас – тук вече се намесих аз. – Искам веднага да дойдат вашите – заповяда директорката. – Спокойно, обадих им се. Идват – отговорих аз, докато баща ми ме гледаше странно. И продължих: – Да, вече се обадих на баба и дядо и те ще дойдат. Ами, тате, като се държиш като ученик, трябва да си изтърпиш и конското от вашите, и изключването… – К‘во изключване?! Аз да не съм ученик. Аз просто исках да се запозная с приятелите ти, бях сигурен, че ще ме харесат. Аз съм на твоя страна, аз съм най-добрия ти приятел, момче. – А аз, тате, те изключвам именно оттам, от клуба на приятелите ми. Щото спешно трябва да влезеш в клуба на родителите! Аз имам нужда ти да си тоя, който ще оправи кашата, в която съм, а не този, който ще забърка нова. Да си тоя, който винаги си вдига телефона, а аз този, който не го прави. Да си тоя, който да ми каже докъде мога да стигна и къде не трябва да ходя. Тоя, който няма да ме бута към ръба, а ще ме научи да го разпознавам, за да не падна… И ако не ти се пораства, просто се качи на мотора и избягай! А аз ще отида при баба и дядо, защото много ми се иска да съм в клуба на децата, дето им готвят и ги целуват за лека нощ.“
/ВД/
news.modal.text
