site.btaИсторическият музей в Исперих съхранява над 30 000 експоната - свидетелства за времето и нравите на предците ни

BOBSTH 07:45:01 06-12-2020
MH1626BO.007 07:45
Исперих - музей - фондове

Историческият музей в Исперих съхранява над 30 000 експоната - свидетелства за времето и нравите на предците ни


Исперих, 6 декември /Садет Кърова, БТА/
За своето над трийсетгодишно съществуване Исторческият музей в Исперих съхранява във фондовете си повече от 30 000 експоната. Хилядите образци свидетелстват за времето и нравите на предците ни и дават възможност да оживеят събитията и животът от древността до наши дни, разказаха пред репортер на БТА уредниците в музея д-р Веселина Белева и Теодора Василева.
Сред най-интересните експонати са монетното съкровище от Археологическия резерват "Сборяново", каменния посветителен надпис, открит при Южната порта на тракийския укрепен център, амулет "букраний" - отново от тракийския град. Сред експонатите предизвикващи интерес са също железен меч с част от ножницата му и скиптър - най-вероятно притежание на погребания в Тракийската царска гробница гетски владетел, представени в експозицията-лабиринт под витрина. Друг ценен експонат (също под витрина), единствен досега открит в археологическа среда е оловният отвес, с който древният майстор е градил тази уникална гробница, посочи Белева.
Тя посочи, че в отдел "История на България XV-XIX век" се съхраняват книги от семейната библиотека на Ботевия четник Владимир Друмев. Отделите "Нова и най-нова история" изненадват с колекция пощенски картички от миналия век и с уникален пъзел от подобни картички. Фонд "Художествен" може да разкаже историята на Исперихския край чрез творби на лудогорски майстори на четката, а "Етнографският отдел" - чрез разноцветните носии, донесени в Исперихско от преселници от различни краища на България.

Движимите културни ценности, придобити при археологическите проучвания оформят музейния отдел "Археология"

Движимите културни ценности, придобити при археологическите проучвания оформят музейния отдел "Археология". Най-голяма е концентрацията им в Историко-археологическия резерват "Сборяново" - 14 от различни епохи, обясни Теодора Василева, главен уредник, археолог и завеждащ отдела.
Едни от най-дълго проучваните обекти са тракийският град Хелис и многобройните могили от прилежащите му некрополи. Откритите в тях разнообразни находки дават възможност да се направят наблюдения върху живота, обичаите и вярванията на местното тракийско население, което е обитавало гетската столица Хелис и за социалния статус на погребаните в некрополите му. Керамичните съдове, оръдията на труда, оръжията и подпечатаните амфори се откриват в жилищен и погребален контекст и позволяват датиране на комплексите и правилната интерпретация на разкритите ситуации. Неведнъж те са представяни с различни тематични и юбилейни изложби.
В защитената от крепостни стени на столицата Хелис са открити различни по размер върхове за стрели и каменни ядра за изстрелване с катапулт и по-малки, определени като снаряди за прашки. Откритите върхове за катапулти са изстрелвани с различни стрелометни машини, за което се съди по калибъра. Установено е, че за да се обслужи катапулт с "калибър" 3-5 педи, са били необходими трима души. При "калибър" три лакета е бил необходим екип за обслужване от пет души. Еднораменни катапулти, наричани онагър, са предназначени за изстрелване на каменни ядра с голям диаметър. Откритото най-голямо каменно ядро от цитаделата на гетската столица е с диаметър около 24 см, за което се предполага, че е използван катапулт с калибър 40-45 мини. За изстрелването му са били нужни поне седем души. Ядрото е намерено сред руините на жилищен комплекс и свидетелства за използвана машина с голям калибър, при обстрелването на града. Ядрото е от порода пясъчник, която не е характерна за района. Наличието им е в подкрепа на изказаната идея, че мощната крепостна система на Хелис е доразвита и поддържана през първата половина на III в. пр. Хр, заяви Василева.
Тя разказа още, че намерените кнебели и зъбалци за юзди са свидетелство за наличие на конница. В подкрепа на това са откритите шпори, използвани при употреба на седло. За пръв път употребата на твърдо седло е документирана в живописната сцена от рисунката в люнета на Тракийската царска гробница с кариатиди. Там е изобразен владетелят-воин в процес на хероизация - това е първият изобразителен паметник от Елинистическа Тракия, където са представени твърдото седло и стремената. Върховете за копия вероятно са били използвани като върхове на лека сариса (копие), предназначена за кавалерията през Елинистическата епоха. На същата сцена са изобразени и двама оръженосци, които вървят след конника-владетел. Първият носи на лявото си рамо дълго копие, а в дясната, спусната надолу ръка, придържа ножница на меч, от която виси ремък за прикрепяне на хладно оръжие, вероятно за вид дълъг меч, като част от нападателното въоръжение, обясни уредникът в музея.
Тя подчерта, че недвижимите паметници на културата свидетелстват за знанията на архитектите, уменията на майсторите каменоделци, занаятчии, ювелири - и не само, а и за икономическите възможности на поръчителите, светогледа и вярванията на гетите. Сред най-известните са Тракийската царска гробница с кариатиди - световен паметник, под егидата на ЮНЕСКО, т. нар. Омуртагова могила, където бе открито златното съкровище, положено в насипа й, зад разрушена каменна гробница от "Аристократичния" или "Царски" некропол на Хелис. Някои изследователи говорят за кодирани послания, представени чрез фигури и символи, които могат да се разчетат само от посветените, каза Теодора Василева.
Тя изказа благодарности към дългогодишния труд и постиженията на всички проучватели и изследователи, допринасящи за интердисциплинарните анализи на артефакти и различни предмети, както и за представянето им пред любознателната публика.
Правилно интерпретираните недвижими и движими културни ценности и предмети, както и символите върху тях, ни позволяват да изградим съвременния разказ за времето и нравите на предците ни, които са ни предали знания и традиции. Ние можем да се замислим и къде и как да ги открием в забързаното си ежедневие, допълни главният уредник и археолог.
/МХ/