site.btaИсторико-етнографският музей в Болград разказа за традиционната носия на бесарабските българки през 19 век

Историко-етнографският музей в град Болград, Украйна, представи нова публикация в рамките на рубриката си „Експонатите разказват“, посветена на традиционното облекло на жените в Бесарабия през 19 век. В поредица от кратки постове, публикувани във Фейсбук, музеят запознава публиката с отделни елементи от женската носия, характерна за преселниците от Балканите.

„Преселниците от Балканите донесли със себе си традиционен костюм, типичен за предишните им места на обитание. Произходът от различни региони обяснява и съществувалите различия в кроя, украсата и терминологията на облеклото“, отбелязват от музея.

В публикацията се посочва, че с времето, в условията на съвместно съжителство между представители на различни народности в селата, тези разлики се заличавали. „Ако до себе си стоят българка и гагаузка от онова време, трудно бихме могли да ги различим по носията, докато не проговорят“, коментират от екипа.

Традиционният женски костюм е включвал риза, рокля, престилка и забрадка. Върху роклите се носели така наречените баски или жукетки, вталени вълнени сака. През зимата жените обличали кептари – безръкавки от овча кожа, обърната с вълната навътре и украсена с апликации.

Внимание е отделено и на чорапите: до коленете, вълнени, често с пъстри мотиви като „паяжина“, „лозе“, „рози“ и „следи“. Жените ги носели, омотани с връвчици, и ги обували с терлици, ръчно изработени от плътна вълна или плетени на кожена подметка. За работа на полето се използвали цървули, а за празници се носели купени кожени обувки.

Костюмът се допълвал с разнообразни бижута: колиета от монети (алтъни), мъниста, седеф, слонова кост и корали. Алтъните били разпространени навсякъде.

Металните гривни и пръстени често били дар от бъдещия съпруг, уточняват от музея. 

„Благодарим от сърце на бесарабския етнограф Александър Полибза за помощта при подготовката на материалите. Макар и млад, той дълбоко познава бита, традициите и културата на народите в нашия край, събира етнографски експонати и възстановява образа на нашите предци“, отправят благодарност към етнографа.