site.btaДенис Недев, Питсбърг: Това, което най-силно ме привлича в България, е дълбокото усещане за семейство и принадлежност

Денис Недев е преподавателка. През учебната година преподава в предучилищна група, а през лятото е главен учител в лятна програма, която подпомага ученици от втори до шести клас. Освен това е съпруга и майка на две  дъщери — Елеонора, която е на 12 години, и Лиляна, която е на 9. 

„Освен работата ми в ранното детско и начално образование, активно участвам в българската училищна общност в Питсбърг. Член съм на училищния комитет и всъщност съм единственият небългарин в екипа. Работя в тясно сътрудничество с директора и учителите, за да гарантираме, че училището функционира гладко - било то като помагам децата да останат ангажирани в час, организирам снабдяването с традиционни носии за културни събития или координирам тържеството по случай завършването на учебната година. Страстно вярвам в образованието, общността и подкрепата за децата както в академичното, така и в културното им израстване“, сподели тя за рубриката „БГ Свят“ на БТА.

Тя е и част от най-стария български фолклорен ансамбъл в САЩ – „Отец Паисий“, който тази година празнува 70-годишнина с турне в България. Ето какво разказа Денис за БТА: 

Кога станахте част от ансамбъла „Отец Паисий“?

- Станах член на „Отец Паисий“ през 2017 година, но връзката ми с българската култура и с Българо-македонския национален образователен и културен център (BMNECC) започна много по-рано. Танцувам български народни танци и посещавам събития в BMNECC от 16-годишна възраст. Още по-рано, на петгодишна възраст, започнах с ансамбъла „Тамбурица“. Всъщност Бет Стафура - която сега е наш управителен директор - беше моята преподавателка тогава и я познавам вече повече от 30 години.

BMNECC заема специално място в сърцето ми - не само културно, но и лично. С Николай (съпругът ѝ, който е вицепрезидент на Българо-македонския национален, образователен и културен център (BMNECC) в Питсбърг, Пенсилвания) имахме първата си среща там - отидохме на прием след едно от представленията на „Отец Паисий“ и оттогава сме заедно. Нашите дъщери посещават българското училище към центъра вече девет години, а Николай беше директор на училището пет от тях. Така че участието ни в ансамбъла и общността е истинска семейна традиция и много значима част от живота ни.

Откъде идва любовта Ви към българските народни танци?

- Танцувам народни танци от петгодишна възраст, а любовта ми към българските народни танци започна с баба ми, която беше най-добрата ми приятелка. Тя ми предаде любовта си към традицията, музиката и културата още в ранна възраст. Обичаше да готвим и да пеем заедно в кухнята ѝ. Макар че песните не бяха български — бяха хърватски или словашки — създадохме връзка, която и до днес нося в сърцето си. Тази любов само се засили благодарение на невероятните хореографи, които съм имала през годините — те ми показаха не само стъпките, а и душата и значението на танца.

Това, което най-много ме привлича в българските народни танци, е невероятното разнообразие между различните региони. Всеки край на България има свой собствен стил, ритъм и характер. Например Шоплукът е известен със своите бързи, енергични танци и сложна игра с краката, често в стегнати линии, които подчертават синхрона на танцьорите. Пиринският регион предлага по-лирични, плавни движения с тъжни мелодии, които отразяват планинския пейзаж. В контраст, Тракийската област се отличава с грациозни и елегантни стъпки, докато Добруджа има силни, земни движения, дълбоко свързани със земята.

Всеки път, когато научавам нов танц, имам усещането, че се потапям в различна част от българската душа. Независимо дали е мощна шопска ръченица или нежно родопско хоро, всяка област разказва история чрез движенията и музиката си. Това прави българския танц толкова красив за мен — не е просто изпълнение, а почит към дълбокото и живо културно наследство, което продължава да се предава с всяка стъпка.

Какво знаете за България и какво най-много Ви привлича в страната ни?

- Била съм в България повече от десет пъти - два пъти само тази година! Страната наистина се превърна във втори дом за мен. Имаме къща в планината близо до Велико Търново и мога честно да кажа, че това е любимото ми място в целия свят - а сме пътували много! Има нещо магическо в него. Малък рай, заобиколен от природа, спокойствие и традиция.

Едно от любимите ми неща, когато сме там, е да обикаляме околните градчета - да пазаруваме на местните пазари, да се радваме на красивата архитектура и да попиваме културата. Но най-хубавото са вечерите, когато се събираме около масата с нашето семейство, споделяме храна, смях, истории и просто сме заедно. Тези моменти значат всичко.

Това, което най-силно ме привлича в България, е дълбокото усещане за семейство и принадлежност. Никога не съм си представяла, че ще се чувствам толкова у дома си в страна, толкова далеч от мястото, където съм родена. Но България завладя сърцето ми по начин, който никога не съм очаквала. Това наистина е моят втори дом и я обичам с цялото си сърце.

Съпругът Ви е българин. Имате ли контакт с други българи освен него и членовете на ансамбъл „Отец Паисий“?

- Да, абсолютно! Освен с Николай и ансамбъла „Отец Паисий“, съм активен член на българската общност тук в Питсбърг. Част съм от училищния комитет на българското училище - въпреки че съм единственият човек в екипа, който не говори свободно български! Макар че не владея езика напълно, давам най-доброто от себе си и разбирам доста повече, отколкото мога да говоря. Всички са толкова подкрепящи и с течение на времето наистина се чувствам като част от семейството.

Българската ни общност тук може да е малка, но е изключително силна. Гордея се с това, което сме изградили заедно. Училището е важна част от това - дава възможност на децата и семействата да останат свързани с наследството, езика и традициите си. Дъщерите ни растат заобиколени от приятели, които не само споделят тяхното минало, но и се насърчават взаимно да говорят български и да приемат културата си.

Наистина обичам това малко „селце“, което сме създали тук в Питсбърг. А последното ни турне в България само засили тази връзка. Сближи ни още повече и ни напомни колко значима е тази общност.

Бяхте в България по време на турнето на танцовата група. Кои места посетихте и какво Ви впечатли най-много?

- Честно казано, всяко място, което посетихме по време на турнето, беше невероятно по свой собствен начин, а всяко представление имаше специално значение за мен.

В Благоевград имахме честта да видим Американския университет и всички там бяха изключително мили и гостоприемни. Атмосферата беше толкова топла и приветлива, което ни помогна да започнем турнето с положителна енергия. Концертът в Благоевград беше особено емоционален, защото това е родният град на Биляна Стафура. Да я видя как сияе на сцената, заобиколена от приятели и семейство, беше наистина специално - а за мнозина от нас това беше първото участие в България, което го направи още по-вълнуващо.

Имахме възможност да посетим Рилския манастир - беше абсолютно вдъхновяващо. Запалихме свещи за близките си, разходихме се из двора и просто се потопихме в спокойствието и красотата на това духовно място. Това преживяване ще остане незабравимо.

Концертът ни в София беше изпълнен с енергия и вълнение. Танцувахме шопски танц заедно с още два ансамбъла, което направи хореографията по-сложна и малко хаотична, но също така и много вълнуваща. Един от любимите ми моменти беше накрая, когато всички се събрахме на сцената и запяхме заедно. Този момент на единство и радост беше изключително трогателен - перфектен завършек на концерта.

Но най-незабравимото преживяване беше последният ни концерт в Несебър. Това е едно от най-живописните места в България, а освен това ни уважиха с присъствието си президентът Румен Радев и първата дама Десислава Радева. Да ги имаме сред публиката беше огромна чест - а специалната награда, връчена от тях, ни остави без думи (бел.ред. държавният глава удостои фолклорния танцов ансамбъл „Отец Паисий“ с Почетния знак на президента за значим принос към съхраняването и развитието на българското фолклорно изкуство).

Тази вечер беше още по-магическа, защото беше рожденият ден на Лиляна. А най-невероятното беше, че президентът лично ѝ честити рождения ден - наистина не знам как бихме могли да надминем този рожден ден! Беше невероятно специален момент за нея. Той се обърна и към по-голямата ни дъщеря, Елеонора, и ѝ каза, че е страхотна танцьорка и тя още разказва на всеки. Тези думи значат много и за двете ни момичета. Тези моменти ще останат с тях завинаги.

За мен онази вечер - да стоя на сцената с децата си, да помагам на малките зад кулисите, да оправям носии, да следя сигналите - беше един от най-гордите и емоционални моменти в живота ми. Всеки концерт, който изнесохме, беше с любов, уникална енергия и история, а всички бяха изпълнени с вълнение, гордост и дълбока благодарност.

Бихте ли се преместили да живеете в България?

- Да, абсолютно - Николай и аз често обсъждаме възможността да се преместим в България, когато се пенсионираме. В много отношения вече възприемам България като свой дом. С всяко следващо посещение усещам още по-дълбока връзка със страната - нейната култура, традиции и особено с нашето семейство там.

България е наистина една от най-красивите страни, които съм посещавала. От величествените планини и историческите градове до морските пейзажи и очарователните села - всяко кътче има своя магия. Но това, което я прави още по-специална, са хората. Топлотата, гостоприемството и щедростта, които усещаш още от първия момент, са нещо изключително. Чувството за общност, гордостта с културата и искреното отношение на хората - това е истинска рядкост.

С всяко идване ми е все по-трудно да си тръгна. Винаги оставям част от сърцето си там. Така че, да - определено мога да си представя да живеем в България един ден. Би било като да се прибера у дома.