Дарина Мишева живее от 12 години в Лондон и е част от българската театрална трупа „Дъ Бългериянс“ в английската столица. Завършила е Великотърновския университет със специалност „Български език и литература” и „История”. Преподавала е в горен курс в България повече от 27 години. През 2011 година е сред няколко ентусиасти, които откриват ново българско неделно училище „Боянъ Мага”. Там Дарина Мишева работи четири години. От три години се занимава с нейрографика. В Англия се запознава и с учението на Петър Дънов.
Ето какво разказа Дарина Мишева пред вестник „БГ БЕН“ за българската театрална трупа „Дъ Бългериянс“ в Лондон:
Как възникна идеята за създаване на театрална трупа „Дъ Бългериянс”?
Този комедиен колектив е създаден през 2016 година по идея на Антония Ангелова, която дава смелата идея да се изиграе възрожденската сатирична пиеса на Добри Войников „Криворазбраната цивилизация” на няколко приятели около нея като Нина Джунова, моя бивша колежка от българското училище в Лондон, нейния приятел, учител по музика Борис Пантелеев, Светлана Тонева, Нели Йорданова и няколко други сърцати българи, готови да скочат в неизвестното. И така започват, въоръжени с любов към театъра, ентусиазъм и чувство за хумор. Няколко месеца след това Нина ми звъни на пожар и ми казва, че нямат човек за ролята на Хаджи Коста. Първоначално аз отказах, под предлог, че не мога да се конкурирам с покойния Георги Парцалев, който великолепно изигра ролята. Но тъй като съм смела по природа и обичам предизвикателствата, приех с любопитство и малко страх. Знаете, че страхът от излизане пред публика е почти като страха от смъртта. Аз имах вече закалка от учителството. Пък и всички бяхме самодейци. Известно време си четяхме ролите и не бързахме за никъде. Осъзнахме, че ни трябва режисьор и поканихме Елисавета Дачева, пред която заявихме, че сме готови за сцена, на което тя искрено ни се посмя. И оттам започнахме почти отначало, имаше промени в думите и най-вече в играта и движението по сцената под професионалното око на Ели. И тя ни отведе до сцената. Публиката ни аплодира с бурни ръкопляскания. Това беше наградата ни. След това ни включи в нейната Театрална работилница.
Заедно с нашия режисьор изиграхме и втората си пиеса – „Нашето женско царството“ на Ст. Л. Костов, вече напълно осъвременена комедия, чийто сценарий беше написан от Нина и Елисавета, вмъквайки и нашите виждания за героите ни. Тогава се появиха и момчетата – Ванката (той участва и в първата постановка), Крум, Павел, Георги и Тошко. С тях Елисавета направи изключително успешното представление „От бесилото към безсмъртието”. Те играха като професионалисти (Иван е наистина такъв). В началото на месец март 2022 г. сформирахме отново комедийна трупа, този път само женска, озаглавена „Дъ Бългериянс”.
Третата ни постановка е „Българи от по-по-ново време”, която е компилация от двете пиеси на Любен Каравелов „Мамино детенце “и „Българи от старо време“.
Колко българи на Острова се включиха в трупата?
През тези 7 години съставът се промени многократно. Бяхме около 22-ма, но в момента сме 12, даже две от колежките се нагърбиха да играят двойни роли – Джиджи Франсис и Хриси Стоянова.
Всяка от нас си има своите таланти: Вени Велко и Мариана Анчова пишат стихове, Нина Джунова издаде три книги през това време, Нели откри своята мисия с родовата терапия, Джиджи роди още едно прекрасно детенце, Доби Михайлова покровителствено помага на новите колежки, Ками Милева стана баба на едно сладурче, както и Вени.
Васка, Цена и Хриси се справиха повече от успешно със своите герои за кратко време. Нашата Светлана Тонева прекрасно пресъздаде три женски роли, защото самата тя излъчва нежност и много женска енергия.
Нашата неуморна и ентусиазирана Нели Йорданова ни доведе нов режисьор, актьора Явор Гигов, и още доста нови колежки.
Любовта към театъра сближава ли българите в Лондон, какви са Вашите впечатления?
Иска ли питане?!Не само към театъра, но и към българския фолклор - толкова много фолклорни формации има в Лондон – хората и народните песни винаги ни напомнят за корените ни.
Как подбирате постановките си? На какво залагате – на патриотизъм, родолюбие или нещо друго?
Мисията ни е да възстановим, осъвременим и запазим живи възрожденските литературни произведения тук, далеч от родината, и да се посмеем с героите си така, че публиката да е доволна и да отнесе със себе си онова хубаво чувство за хумор на българина, което ни е спасявало през вековете и продължава да ни е подкрепа и днес.
Има ли носталгия по родината и лично Вие как я преодолявате?
Аз смятам себе си за човек, който може да живее навсякъде по света, стига да имам приятелски кръг и близки хора около себе си. Бързо се адаптирам към всяка обстановка. Обичам България и винаги с удоволствие се връщам, когато мога.
Цялото интервю може да прочетете тук.
/ЙК/
news.modal.text
