Седмица след крушението на претъпкана с мигранти голяма лодка край италианския курорт Стекато ди Кутро, в района на град Кротоне, в Калабрия, потвърдените жертви на тази трагедия са 71. Оцелелите в трагедията мигранти са 82. Сред жертвите има най-малко 16 непълнолетни и най-малко 21 жени. Колко точно хора е имало в претъпкания дървен плавателен съд, дълъг около 20 метра, все още не е ясно. Първоначално се споменаваха 280 души. Последно се говори за около 180 души. Седмица след крушението на претъпкана с мигранти голяма лодка край италианския курорт Стекато ди Кутро, в района на град Кротоне, в Калабрия, потвърдените жертви на тази трагедия са 71. Оцелелите в трагедията мигранти са 82. Сред жертвите има най-малко 16 непълнолетни и най-малко 21 жени. Колко точно хора е имало в претъпкания дървен плавателен съд, дълъг около 20 метра, все още не е ясно.
Плавателният съд се е ударил вероятно в скален риф на около на 100 метра от брега, докато е напредвал през четириметрови вълни. Някои от оцелелите си спомнят за запалване на мотора на лодката, други говорят за експлозия. Във връзка с трагедията бяха задържани четирима трафиканти – двама турци и двама пакистанци. По случая се води разследване за трафик на хора.
В Кротоне пристигнаха от Нидерландия, Германия, Франция и Швеция роднини на някои от жертвите и изчезналите. Някои от тях са финансирали отчасти опасното пътуване на своите близки. Сега тези опечалени хора обикалят плажната ивица на Стекато ди Кутро, докато чакат идентификацията на труповете, и търсят предмети, изхвърлени от морето, които да им напомнят за техните изгубени близки.
Досега са идентифицирани около 30 тела. От тях повечето са на афганистанци. Но се смята, че в лодката е имало също пакистанци, палестинци, сирийци и иракчани. Вече стана известно, че сред жертвите е 27-годишната Шахида Раза, капитан на националния женски отбор по хокей на трева на Пакистан. Младата жена от град Квета в пакистанската провинция Белуджистан, е била от хазарейски произход и е преживявала труден период, била отскоро разведена и трябвало сама да се грижи за дъщеричката си. От отчаяние Шахида решила да поеме на рискованото пътуване за Европа. Тя оставила дъщеричката си при свои близки в Пакистан с надеждата, че един ден ще я прибере при себе си в Европа. Пакистанската федерация по хокей на трева потвърди, че Шахида е била сред пътниците в злополучната лодка и изрази съболезнования на близките й, предаде „РАИ нюз”. А в. „Република” допълва, че младата жена е платила 4000 долара за пътуването.
Първите данни от разследването на случая с крушението показаха всъщност, че повечето от мигрантите в плавателния съд са платили дори доста по-големи суми – по 8000 евро – за „билета” за опасното пътуване.
Трагедията породи много реакции. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че докато престъпни банди контролират миграционните пътища, хората ще продължават да умират. Папа Франциск призова за „спиране на трафикантите, за да не продължават те да разполагат с живота на невинни хора и Средиземно море да не бъде повече окървавявано от подобни инциденти”. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова за общи удвоени усилия в Европа за задействане на нов пакт за миграцията и предоставянето на убежище и на план за действие за региона на Централното Средиземноморие – две мерки, предложени от Брюксел с цел постигане на напредък в ЕС по миграционното досие. Председателката на Европейския парламент Роберта Мецола призова за нови правила относно противопоставянето на нелегалната миграция. Президентът на Италия Серджо Матарела призова за силен ангажимент на международната общност за отстраняване на причините в основата на миграционните потоци – войни, преследвания, тероризъм, бедност, климатични промени. На 2 март Матарела освен това отиде в Кротоне, където в спортната палата бяха наредени за поклонение ковчезите на жертвите на крушението. Президентът посети и местна болница, в която са настанени някои от пострадалите оцелели, сред които и деца, на които той донесе играчки. Същия ден в Кротоне пристигна и новата лидерка на италианските демократи Ели Шлайн, която също отиде в спортната палата, за да отдаде почит на жертвите и после се срещна с афганистанка, изгубила двете си деца в трагедията.
Повечето от изявленията на италиански представители, породени от крушението, включваха директен призив към ЕС за общи действия на миграционния фронт. Матарела подчерта, че преди всичко е нужно ЕС най-накрая да поеме конкретно отговорността да управлява миграционния феномен, за да го изтръгне от ръцете на трафикантите на хора. Министърът на инфраструктурата и транспорта Матео Салвини предупреди, че трафикантите пускат по море все по-несигурни плавателни съдове и печелят на гърба на хората милиони долари, които после инвестират в оръжия и дрога. Министърът на отбраната Гуидо Крозето нарече трафикантите безскрупулни хора и призова Европа да не забравя, че Италия е вратата на Средиземно море, но и че нейните граници са вратите към целия ЕС.
Най-често трагедията бе коментирана от италианския премиер Джорджа Мелони. Още в първите часове на 26 февруари тя написа в профила си във „Фейсбук”, че е дълбоко опечалена заради това, че толкова много човешки животи са били покосени от трафикантите на хора. „Престъпно е да се праща в морето плавателен съд, дълъг 20 метра с 200 души на борда и при неблагоприятни прогнози за времето. Нехуманно е да се разменя живота на мъже, жени и деца за един „билет”, платен от тях за фалшивата перспектива за едно сигурно пътуване”. Ден след това Мелони изпрати и писмо до ЕС, в което настоя за отпускане на спешно финансиране за страните на произход и на транзит на незаконните мигранти, за да сътрудничат те активно при спирането на миграционните потоци. „От фундаментално и спешно значение е да се приемат незабавно конкретни, силни и иновативни инициативи, за да се спрат незаконните пътувания на мигранти”, подчерта тя в писмото си. „От фундаментално значение е на първо място да се направи разграничение между приема на бежанци и миграционните политики, свързани с онези, които искат да дойдат в Европа по икономически причини”, допълни тя. Смесването на двете неща лишава именно най-уязвимите хора от помощ, което не е справедливо, посочи Мелони в писмото си, адресирано до председателката на ЕК Фон дер Лайен, до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и до Улф Кристершон, премиера на Швеция, която е ротационен председател на ЕС. В писмото Мелони призова и за развиването на законните имиграционни канали и за утвърждаване на принципа, че в Европа се влиза само законно и при условия на пълна сигурност. На 4 март Мелони коментира в нов пост във „Фейсбук” по повод откриването на тялото на тригодишна жертва на крушението, че правителството на Италия ще се бори с още по-голяма решимост да спре трафика на хора и да попречи на повтарянето на подобни трагедии.
Междувременно италианският министър на хранителния суверенитет и горите Франческо Лолобриджида заяви, че тази година Италия ще работи, за да може в страната да влязат законно 500 000 имигранти. Той обаче поясни, че не става дума за утвърден план в тази насока, съдържащ някаква миграционна квота, а, че споменатата от него цифра произтича от броя на молбите, подадени за влизане на италианска територия с цел работа и от броя на вакантните работни места в отрасли, които са важни за страната, но за които не се намират кадри и които около 500 000 законно дошли мигранти биха могли да запълнят. Относно незаконната имиграция Лолобриджида подчерта, че Италия е направила всичко, което е можела да направи. „Приехме повече мигранти от която и да е друга страна. Но сега е нужно проблемът да се постави на европейско ниво. Не е възможно само една страна да носи бремето на този проблем”, подчерта Лолобриджида.
Италианският вътрешен министър Матео Пиантедози пък обеща нови норми относно имиграцията и засилване на законните канали за влизане на мигранти в Италия. „За спирането на опасните преходи по море са нужни конкретни отговори и е очевидно, че това може да стане само чрез решителни действия на ЕС и силна синергия със страните, през които транзитират мигрантите. Трябва да избегнем риска хората, които бягат от войни, да се доверяват на безскрупулни трафиканти на хора”, заяви Пиантедози. Той изтъкна също, че е неприемливо пристанищата, които географски са най-близко до мястото, през което плават лодките с мигрантите, да понасят последиците от миграционния натиск.
Тази пожелателна и призивна риторика би могла да свърши дотук и за трагедията край Стекато ди Кутро да продължи да се говори само като за част от статистиките за миграционните потоци в Средиземно море, ако не бяха се разразили няколко сериозни полемики.
Първият дойде от първоначалната реакция на вътрешния министър Пиантедози за крушението. Преди да направи по-общи и детайлни изявления, той каза, че отчаянието не може никога да бъде оправдание за предприемане на пътуване при условия, които излагат на риск живота на собствените деца. Това бе разтълкувано от мнозина като упрек към самите мигранти, които поверяват живота си на трафикантите и предприемат опасно пътуване, взимайки със себе си дори децата си. Критики заваляха върху Пиантедози от страна на центристите от „Трети полюс” и на антисистемните от „Движение 5 звезди”, а лидерката на демократите Шлайн определи думите на министъра като недостойни и нехуманни и го призова да подаде оставка. Тя попита и каква друга реална алтернатива имат хората, които бягат от родината си в търсене на защита на друго място, освен алтернативата да умрат от мъчения, или да умрат в морето. В защита на вътрешния министър застана колегата му Таяни. Самият Пиантедози пък се възмути, че думите му и цялата трагедия се използват за политически цели и за нападки срещу политическите противници. Утре и в сряда Пиантедози е призован да говори през парламента относно крушението. А в някои медии се появиха вече и спекулации, че може да се стигне и до оставката му.
Втората полемика бе породена от това, че някои побързаха да свържат трагедията край Стекато ди Кутро с приетите неотдавна в Италия правила относно дейността на хуманитарните организации, спасяващи с кораби мигрантите в Средиземно море. Неправителствените организации казват, че тези правила ограничават дейностите им, защото ги задължават, след като спасят мигранти в морето, да не потеглят незабавно на нова спасителна мисия, а да се отправят веднага със спасените мигранти към посочени от италианските власти пристанища. В последно време властите посочват по-отдалечени пристанища вместо в Калабрия или Сицилия, близо до зоната на действие на хуманитарните организации в Средиземно море и това според хуманитарните активисти възпрепятства работата им. Относно свързването на тези нови правила с трагедията край Стекато ди Кутро обаче възроптаха и Таяни, и Пиантедози. Външният министър заяви, че злощастният плавателен съд не е можел да бъде спасен, че е несправедливо да се хвърля вината върху правителството. Той подчерта, че отговорността е на престъпниците, въвлекли мигрантите в това опасно плаване. Вътрешният министър пък подчерта, че новите разпоредби на властите не забраняват на нито една организация да спасява мигранти в морето. Двамата министри обаче припомниха, че повечето мигранти по принцип са спасявани от италианската Брегова охрана или при операции срещу трафика на хора, извършани от италианската Финансова гвардия. Разгневена от свързването на новите правила за неправителствените организации с трагедията край Стекато ди Кутро бе и самата Мелони. На брифинг в Абу Даби, където тя беше на официална визита, тя подчерта, че по миграционния маршрут, по който се е движел плавателният съд, досега не са действали кораби на неправителствените организации, така че няма връзка между новите разпоредби за спасителните операции, извършвани от тях и трагедията край Стекато ди Кутро. Тя отбеляза, че подобни преувеличени твърдения се правят само, за да се нанесе удар на политическия противник.
Третата полемика възникна именно заради новия трафикантски път, следван от плавателния съд. Стана ясно, че той е потеглил от град Чешме в област Измир в Турция на 21 февруари. Това е само на около 20 километра от някои от гръцките острови. Но трафикантите са предпочели да се насочат към Италия, защото Гърция изтласквала лодките с мигранти обратно в турски води, посочва „Скай Ти Джи 24”. Медията припомня, че миналата година Европейският съд за правата на човека осъди Гърция за случай на изтласкване на лодка с мигранти, която се преобърна и загинаха 11 души. През настоящата година Гърция е успяла да върне към Турция по този начин 155 плавателни съда с мигранти, а само 73 са успели да стигнат до гръцките брегове. Изтласканите по този начин мигранти са били 4223, а достигналите до Гърция са били 1869. Тези данни естествено породиха и коментари сред италианците как може гърците да действат така, а италианците да продължават да приемат мигранти.
Четвърта полемика дойде, когато кметът на град Кротоне Винченцо Воче изпрати писмо до Мелони, в което я критикуваше, че не е намерила време да дойде на мястото на трагедията. „Хората очакваха някакво доказателство за присъствието на държавата. В Кротоне дойде президентът на Републиката, но ни липсваше правителството, премиерът”, написа Воче в писмото си. Той призова Мелони ако не иска да дойде в Кротоне като премиер, да го направи като майка. По време на брифинга в Абу Даби Мелони каза, че не е изчела докрай писмото на кмета, но припомни, че в Кротоне властта в Италия е била представена на възможно най-високото ниво - от президента на страната.
Тези четири полемики обаче не са нищо в сравнение с петата много по-сериозна полемика, породена от изнесена в медиите хронология на трагедията с плавателния съд, обобщена и от сайта „Фан пейдж”. От тази хронология възникна въпросът дали трагедията е можела да бъде предотвратена. От изнесените данни става ясно, че на 25 февруари в 5,57 ч. Бреговата охрана в Италия е засекла сигнал за помощ и е подала съобщение до корабите, плаващи в Йонийско море, че там може би има лодка, намираща се в затруднено положение. Дали е ставало дума за лодката, разбила се край Стекато ди Кутро, или за друга, това остава неизяснено. Същия ден в 22,26 ч. самолет на европейската служба Фронтекс е засекъл плавателен съд в Йонийско море. Той го е следил около 30 минути, но е трябвало да се откаже заради привършване на горивото. В 23,03 ч. екипажът на самолета е изпратил имейл до Центъра за международна координация, чиято централа е в базата на Военноморското командване на Финансовата гвардия в Пратика ди Маре край Рим. В съобщението, което било с копие и до още 26 получатели, сред които и Бреговата охрана на Италия, се казвало, че лодката, забелязана от самолета на Фронтекс, е на около 40 мили от италианския бряг. Посочвало се скоростта й на движение и се казвало, че тя напредва гладко, че е било прехванато позвъняване от борда й по сателитен телефон до Турция, че на повърхността на плавателния съд се виждал един човек, но термосензорите на Фронтекс засичали още хора на борда. От това съобщение ставало ясно, че вероятно плавателният съд превозва незаконни мигранти, но никъде не се казвало, че има риск да потъне. Самата Фронтекс казва, че тя само прави оценка на това, което вижда, но не е структурата, която преценява какъв тип съдействие националните власти да окажат на подобен плавателен съд, като този, за който тя ги е сезирала на 25 февруари късно вечерта. След анализ на съобщението на Фронтекс към мястото на плавателния съд са пратени два катера на Финансовата гвардия, защото е било преценено, че става дума за трафик на хора, срещу който в Италия се бори именно тази служба. Единият катер тръгнал от Кротоне, а другият от Таранто. Но вълнението на морето било 4 бала и двата плавателни съда не успели да стигнат мястото, на което е била видяна лодката и се върнали в базите си. След това Финансовата гвардия е провела разговор с управата на пристанището в град Реджо Калабрия, в който обяснявала, че е прибрала двата си катера, защото метеорологичните условия са се влошили, а търсената лодка така и не била локализирана. Тук изниква въпросът защо Бреговата охрана не е задействала операция по издирване и спасяване. В този случай са можели да бъдат изкарани в морето плавателни съдове на Бреговата охрана, способни да плават при 8 бала вълнение, пише "Фан пейдж". Един такъв съд на Бреговата охрана е имало дори в Кротоне. Виторио Алои, ръководител на пристанищната администрация на Кротоне, казва, че не е била задействана такава операция по издирване и спасяване, защото не е бил официално подаден никакъв сигнал за бедстващ плавателен съд и защото е било преценено преди това, че операцията е от компетенциите на Финансовата гвардия. Според действащите правила задълженията на Финансовата гвардия са да пресича трафик на мигранти, а Бреговата охрана задейства операции по издирване и спасяване на хора в море при подаден сигнал за помощ.
Около 4 ч. на 26 февруари плавателният съд с мигрантите, забелязан от Фронтекст няколко часа по-рано, претърпя крушение край Стекато ди Кутро. Бреговата охрана казва, че първи съобщения за бедствието е получила в 4,30 ч. от хора, които вече са се намирали на брега. Пристанищната администрация на Кротоне е получила първи сигнал в 4,37 ч. Същевременно вътрешноведомствен документ, до който се добрал в. „Кориере дела сера”, показвал, че около 3,40 ч. на 26 февруари Финансовата гвардия е поискала от Бреговата охрана намеса на нейни плавателни съдове за достигане до издирваната лодка с мигранти, но потвърждение, че това ще бъде направено не било получено, пише сайтът „Фан пейдж”. Друг вътрешноведомствен документ пък казвал, че в 3,48 ч. Финансовата гвардия е попитала Бреговата охрана дали има към момента оперативни звена, действащи в зоната на издирване на лодката. Бреговата охрана отговорила, че в момента няма, но че би задействала такива звена, ако Финансовата гвардия поиска помощ. Двата вътрешноведомствени документа - единият на Финансовата гвардия, а другият на Бреговата охрана - представят две противоречащи си версии на комуникацията между двете италиански ведомства в нощта на трагедията. А в 3,50 ч. пък радар на Финансовата гвардия в Калабрия е засякъл обект в морето, който вероятно е бил търсената лодка с мигранти, добавя „Фан пейдж”.
Всичко това породи огромна полемика и съмнения за лоша координация и за неадекватни правила за действие при случай като този. Бившият италиански премиер Джузепе Конте, заяви, че по време на неговото второ правителство нещата са били пределно ясни и хората, намиращи се в морето, са били спасявани. Той подчерта, че редица министри, в това число и премиерката Мелони трябва да дават обяснения в парламента защо се е стигнало до трагедията край Стекато ди Кутро, предаде „РАИ нюз”. Според Конте Мелони трябва също така да разясни на обществеността какви са отговорностите на различните ведомства, когато става дума за случай на мигранти в морето. Същевременно представители на центристите припомниха, че именно по време на управлението на Конте са се появили нови правила относно това докъде се простират пределите на дейностите на Финансовата гвардия и на Бреговата охрана.
Според заместник-министъра на инфраструктурата Едоардо Рикси Бреговата охрана и Финансовата гвардия са направили всичко по силите си в конкретния случай, а правилата за спасяване ги дефинира Европа и те са еднакви за всички спасителни операции.
Матео Ренци, представител на центристкия „Трети полюс”, пък наля масло в огъня, като припомни, че когато той е бил премиер, а Мелони е била в опозиция, през 2015 г. тя е настоявала той да бъде разследван заради крушение на плавателен съд с мигранти. Той визира случилото се на 18 април 2015 г., когато при крушение в Сицилианския канал загинаха 58 мигранти, а стотици изчезнаха. Сега Ренци заяви, че не иска разследване на Мелони, но я призова да се извини и каза, че властите не трябва да спират неправителствените организации, спасяващи мигранти в морето, а трябва да спират трафикантите на хора. В отговор на което Мелони подчерта, че правителството й продължава да спасява хората в рискови ситуации в морето. На брифинга в Абу Даби видимо афектирана премиерката коментира и, че е чула и прочела наистина сюрреалистични неща, свързани с крушението, включително и такива, намекващи, че правителството й е оставило мигрантите да умрат. „Наистина ли някой мисли, че ако е можело да бъдат спасени тези хора, ние нямаше да го направим”, запита Мелони италианските журналисти на брифинга. Тя подчерта и, че от страна на Фронтекс не е дошла никаква индикация за спешна ситуация в морето край Италия, за случай на лодка, която рискува да претърпи крушение. „Аз търся решения, Италия не може да разреши въпроса сама, но, за да се избегне смъртта на други хора, трябва да се спрат незаконните потегляния на мигранти. Един от начините за отдаване на почит на невинно загиналите хора е да се търси решение”, заяви Мелони, визирайки миграционния въпрос.
Заради този аспект на трагедията прокуратурата в Кротоне вече започна проверка, за да се установи дали има пропуски в организацията на действията на компетентните органи и комуникацията между тях, съобщава изданието „Пост”.
И докато текат полемиките, няколко наистина човешки реакции на трагедията привлякоха вниманието на медиите. Възрастната Николета Паризи, жителка на градчето Ботричело, на няколко километра от Стекато ди Кутро, предложи тленните останки на жертвите на крушението да бъдат положени в семейната гробница, пише в. „Стампа”. „Тези хора са мъченици, а ние, които ги изоставихме, сме жалки хора”, каза Николета. После допълни, че нейният живот е бил белязан от подобна трагедия. Чичо й още на 25 години е заминал на фронта в Русия през Втората световна война и там е изчезнал. „Тези мигранти, всички те, за мен са моят чичо”, каза Николета Паризи.
Италианският актьор Алесандро Гасман посвети кратко видео на трагедията. В него той рецитира откъси от поемата „Емигрантите” на Едмондо Де Амичис, разказваща за мигранти, прекосяващи морето, доверили се на измамни трафиканти на хора само за да стигнат до далечни и негостоприемни земи. Във видеото се виждат кадри с телата на жертвите на трагедията край Стекато ди Кутро, сред които се откроява и тялото на малко момче. Видеото завършва с кадър на огромна ръка, подаваща се от бурното море.
Трагедията с лодката вдъхнови и италианския стрийт арт творец Хари Греб и той нарисува в Трастевере в Рим стенопис, изобразяващ Христос, наметнат със знамето на Европейския съюз и държащ в ръцете си претъпкана с мигранти лодка. „Трябва да приемем и да помогнем на онзи, който е в нужда, не да се извръщаме на другата страна и да създаваме закони, които пречат на спасяването на човешки животи в морето”, заяви Хари Греб. Той припомни, че зад незаконната миграция стои отчаянието, желанието за оцеляване, правото на живот за мигрантите. „Ако не разберем това, рискуваме да потънем всички. Защо Европа не се захваща сериозно с миграционния феномен?”, добави Хари Греб.
Само в Италия от началото на годината по море вече са пристигнали над 14 000 мигранти. А миналата година те бяха около 105 000, което беше с около 38 000 повече в сравнение с 2021 г., според данни на италианското вътрешно министерство.
За 10 години пък Средиземно море си спечели славата на гробище за мигранти. Жертвите там са над 26 000 души, обобщава АНСА. Само през настоящата година жертвите са 225, като данните са към 26 февруари. Миналата година жертвите и изчезналите в Средиземно море бяха 2406. Равносметка се прави от проекта „Липсващи мигранти” към Международната организация по миграция (МОМ). Данните са за три миграционни маршрута в Средиземно море. Най-смъртоносният е централносредиземноморският, свързващ Тунис и Либия с Италия, като жертвите и изчезналите там от 2014 г. са над 17 000. Това е и най-смъртоносният миграционен маршрут в света. Жертвите на източносредиземноморския маршрут са 1700 за десет години, а на западносредиземноморския маршрут са 2300 за десет години.
На 3 октомври 2013 г. лодка с дължина 20 метра, потеглила от Мисрата в Либия, се обърна на половин миля от италианския остров Лампедуза, при което загинаха 368 души, а двайсетина изчезнаха. Осем дни след това потъна лодка с 200 души, сред които шейсетина непълнолетни. След тези две трагедии тогавашното италианско правителство на Енрико Лета започна операцията „Маре Нострум” за спасяване на мигранти по море, като в нея участваха кораби и самолети на националните военноморски сили. После тази мисия бе заменена с европейска, но постепенно на нейно място дойде флотилия от кораби на германски, френски, испански и италиански неправителствени организации. Редица италиански политици от десницата смятат, че тези кораби са магнит за трафикантите, които пращат мигранти в нестабилни лодки в Средиземно море, знаейки, че все някои ще ги спаси.
Крушението край Стекато ди Кутро и всички напрежения, произтекли от него, връхлетяха италианското правителство в момент на други поводи за обществено напрежение - анархистки протести срещу строгия режим, при който излежава присъдата си анархистът Алфредо Коспито, прераснали в погром в Торино в събота, и антифашистки демонстрации във Флоренция, породени от побой над ученици, извършен от ученици от крайнодясна група. Всичко това е съчетано и с нарастващото обществено недоволство заради ограничаването на механизма за отпускане на помощи за някои категории безработни и заради планираните промени в механизма за щедро финансиране на подобряването на енергийната ефективност на сградите.
/ПТА/
news.modal.text
