site.btaКакво да очакваме от външната политика на Северна Корея през новата година

AV 11:13:31 05-01-2022
PA1109AV.007
Северна Корея - външна политика - Нова година

Какво да очакваме от външната политика
на Северна Корея
през новата година


София, 5 януари /Владимир Сахатчиев от БТА/

Настъпването на новата 2022 г. съвпадна с края на важно политическо събитие в Северна Корея - пленума на управляващата партия. Този път новогодишните послания от КНДР бяха по-различни от обичайното, предимно с вътрешна насоченост, което веднага предизвика интерес какво да очакваме във външната политика на Пхенян през новата година.

В последната седмица на изминалата 2021 г. се състоя четвъртият за годината пленум на Централния комитет на Корейската трудова партия. На него бяха обсъдени важни въпроси като справянето с продоволствената криза в страната и с тежките икономически последици от пандемията от коронавируса за КНДР.

В края на продължилите през цялата седмица обсъждания на пленума, които приключиха буквално часове преди да настъпи новата година, лидерът Ким Чен-ун произнесе реч, която на практика замести традиционното му новогодишно послание и в която отчетлив превес имаха вътрешните проблеми и предизвикателства, пред които е изправена държавата.

В словото си той заяви, че страната е изправена пред "велика борба на живот и смърт", и призна, че ситуацията за Северна Корея през изминалата 2021 г. е била неблагоприятна, затова поиска увеличаване на земеделските добиви, за да бъде решена окончателно продоволствената криза, отбелязват Ройтерс и Си Ен Ен, като се позовават на официалната Корейска централна телеграфна агенция (КЦТА).

От речта отсъстваха характерните ключови външнополитически послания от предишните му новогодишни обръщения, които светът напоследък беше свикнал да получава от Пхенян във вечерта на 31 декември срещу 1 януари.

Този факт не убегна от вниманието на медиите и анализаторите по света, които веднага се запитаха на какво се дължи тази разлика.

Може би най-голямо впечатление в речта на Ким направи това, че в нея нямаше нито едно директно споменаване на отношенията със САЩ, а тези с Южна Корея бяха споменати само бегло.

"Ако приемем съобщението на КЦТА за заместител на традиционното новогодишно обръщение, можем да кажем, че това беше най-краткото споменаване на междукорейските отношения и на външната политика изобщо в подобни изказвания на Ким", каза пред сайта "Ен Кей нюз" Чон Сон-чжан, изследовател от южнокорейския институт "Седжон", цитиран от Би Би Си. "Ен Кей нюз" е специализиран сайт, който следи събитията в Северна Корея.

Друг анализатор, Чад О'Керъл, основателят на "Ен Кей нюз", заяви в Туитър, че поставянето на толкова голямо ударение от Ким в речта му на въпроси като например развитието на селските райони вероятно представлява популистка стратегия.

"Ким вероятно си е дал сметка, че да обявява планове за разработване на усъвършенствани оръжейни системи в момент, когато хората извън Пхенян страдат от продоволствена криза и живеят в тежки условия, може би не е най-добрата идея", заяви О'Керъл, цитиран от "Ал Джазира".

След многобройни ракетни изпитания и ядрени опити през последните години, както и след многобройни изблици на напрежение в отношенията с Южна Корея и САЩ Ким успя да изгради приятелски връзки с бившия президент на Щатите Доналд Тръмп, с когото имаше повече от една лична среща, в рамките на започнатия от Тръмп диалог за умиротворяване на Корейския полуостров чрез убеждаването на Пхенян да се откаже от ядрените си оръжия в замяна на икономически стимули.

Така Ким стана първият лидер на Северна Корея от основаването й през 1948 г., срещнал се лично с действащ американски президент. Разведряването в отношенията с Вашингтон позволи аналогичен процес да започне и в отношенията с Южна Корея, в резултат на което се стигна до срещи и между Ким и южнокорейския президент Мун Дже-ин.

Този корейски мирен процес, обхванал периода 2018 - 2019 г., в крайна сметка навлезе в застой, а встъпилото в длъжност в САЩ през 2021 г. правителство на Джо Байдън не показа особен интерес към продължаването му.

Приключилият пленум на ЦК на Корейската трудова партия беше важен и с това, че съвпадна с навършването на десетата годишнина от идването на власт на Ким. Затова и част от коментаторите акцентират в анализите си именно на този факт като причина за липсата на ярки външнополитически послания в речта му.

"Уолстрийт джърнъл" отбеляза, че в последно време Ким се опитва да излезе от сянката на своя дядо, основателя на КНДР Ким Ир-сен, и на своя баща Ким Чен-ир, на фона на тежките икономически проблеми, които са засенчили изпитанията на нови оръжия и въпроса за отношенията със САЩ. За тази си констатация изданието се позова например на южнокорейското разузнаване, според което на важните политически заседания на Корейската трудова партия в последно време са липсвали портретите на Ким Ир-сен и Ким Чен-ир, които по правило са традиционна част от интериора.

Владимир Павленко от руската информационна агенция "Регнум" отбеляза в своя аналитична статия, че отсъствието на външнополитически послания в речта на Ким показва, че за него в момента по-важен е вътрешният дневен ред; самият пленум по-скоро е имал за цел да обобщи резултатите от изминалите десет години от управлението му, а не да отправя послания за бъдещето.

От друга страна, според Павленко "приоритетността на вътрешния дневен ред показва, че макар и острите противоречия със САЩ и Южна Корея да се запазват, в условията на мощен ракетно-ядрен щит, формирането на който беше завършено от Пхенян през 2021 г., актуалността на външнополитическите въпроси леко се е понижила, защото мирът по границите на КНДР е надеждно обезпечен чрез средствата за ядрено възпиране".

Въпреки слабото внимание, отделено от Ким на външнополитическите въпроси, не бива напълно да се изключва възможността по-нататък през годината нещата да се променят. В отношенията на Пхенян с Вашингтон и Сеул и преди е имало спокойни периоди, последвани от внезапно изостряне на напрежението.

Макар и битките през Корейската война да приключват през 1953 г., и до ден днешен няма сключен мирен договор за официалното прекратяване на военния конфликт. Това означава, че де юре Северна Корея все още се намира в състояние на война със САЩ и съюзниците им, което крие постоянен риск от ново изостряне на ситуацията.


/ПА/