Над 16 млрд. лв. ще се влеят в българската икономика през следващите шест години, съобщи вицепремиерът Атанас Пеканов
В рамките на последните два месеца бяха одобрени европейските средства по седем от оперативните програми – 14 млрд. лв., които ще се влеят в българската икономика в следващите шест години по новия програмен период. Отделно националното съфинансиране е над 2 млрд. лв., като общо средствата стават над 16 млрд. лв., съобщи днес на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът Атанас Пеканов, който даде информация за статута и състоянието на оперативните програми и европейските средства за идния програмен период.
Въпреки евроскептичните гласове, които напоследък се надигат, ето това е реален ресурс, който ще подпомогне състоянието на страната, коментира Пеканов. Този ресурс е изключително важен за българската икономика, за малките и средните предприятия, ключовата инфраструктура, и ще адресира важни проблеми пред страната ни, добави вицепремиерът. Той каза, че изключително много средства са осигурени за развитие на човешкия капитал, за защита на най-уязвимите групи от населението. Трябва да осигурим сериозен контрол върху възлагането и изпълнението, за да сме сигурни, че ще постигнем максималния ефект, било чрез промяна на средата, на икономиката, условията на живот за работещите, за предприемачите, за гражданите, добави Пеканов. Той каза, че това е третият програмен период за България и в него се надяваме, че ще продължим да подобряваме практиките и ще успяваме да използваме тези ресурси все по-добре.
Атанас Пеканов изтъкна, че е свършена изключително много работа от няколко последователни екипа от няколко правителства. Той каза, че става въпрос за изключително много разговори с ЕК, за да бъдат завършени тези програми и да отговарят на всички регламенти на ЕС, и в същото време да отговарят на идентифицираните от нас нужди на нашата икономика и общество. Вицепремиерът благодари на всички свои колеги в администрацията, които са положили изключително много усилия, за да се стигне дотук.
Пеканов подчерта, че това са средства, които ЕС отпуска за конвергенция, за достигане на европейския стандарт за по-бързо догонване на европейските икономики. По думите на вицепремиера някои от тези средства са отделяни за различни видове кризи с краткосрочен характер - като пандемията от коронавирус например. Дългосрочно обаче европейските структурни фондове и кохезионни програми имат целта да подпомагат догонването, сближаването, кохезията, и трябва да запазят този характер, каза Пеканов. Според него ЕС по отношение на кризите трябва да има отделен ресурс, който да ги адресира. Оперативните програми, изтъкна вицепремиерът, имат ясна цел - а именно да помагат за сближаването на регионите в ЕС, да помагат на страни като България да догонват по-бързо. Пеканов каза, че сега се навлиза в ключовата фаза на тези оперативни програми и това е реализацията им.
Планът за възстановяване и устойчивост е отворен и работи. По линия на Министерството на иновациите и растежа ще осигурим ресурс в рамките на 600 млн. лв. само по Плана до края на годината. Това заяви служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев по време на брифинга в Министерския съвет.
„Имаме успехи в две основни направления в контекста на европейските средства. Първо – Плана за възстановяване и устойчивост, и второ – две програми, които са част от структурните фондове“, заяви министър Пулев. Той уточни, че средствата по Плана до края на настоящата година ще бъдат предоставени по четири процедури, две от които вече са отворени за подкрепа на предприятията.
Служебният министър обясни, че първата процедура е свързана с технологичната модернизация. „Там вече приключи процесът за кандидатстване. Общият бюджет беше 260 млн. лв. В най-амбициозните си планове очаквахме интерес от около 1000 фирми, получихме 2500 инвестиционни предложения на обща стойност над 1 млрд. лв. Може да се похвалим с огромен успех“, коментира министър Пулев.
По думите му втората процедура по Плана е отворена за кандидатстване и към настоящия момент. По нея бюджетът е 30 млн., а фокусът е поставен върху внедряване на информационни и комуникационни технологии, включително и киберсигурност.
Александър Пулев увери, че служебният кабинет ще работи със силен „финален спринт“ за отварянето и на останалите две процедури по Плана за възстановяване и устойчивост.
Паралелно работихме и по структурните фондове, където има две големи програми, каза още министърът. Едната от тях с общ лимит от 3 млрд. лв., с поставен фокус отново върху иновациите и кръговата икономика, а втората чака одобрение от Европейската комисия и е насочена върху научните изследвания, стана известно от думите на министър Пулев.
През 2023 г. ще бъдат отворени процедури за над два млрд. лв. в сферата на околната среда, съобщи служебният министър на околната среда и водите Росица Карамфилова.
В Оперативната програма (ОП) "Околна среда" 2021-2027 г. има мерки за управление на отпадъци, за качеството на атмосферния въздух, за биоразнообразието. Програмата е добре балансирана, добре структурирана, каза министърът и добави, че очаква чрез нея да се гарантира, че потенциалните бенефициенти – общините, научният и неправителственият сектор, водоснабдяването и канализацията (ВиК), и инфраструктурата ще постигнат висока степен на устойчивост на резултатите и благосъстояние в полза на околната среда.
Най-голяма част от ресурса и по този програмен период (2021-2027 г.) е насочен за инвестиции във ВиК сектора - около 1,5 млрд. лв., което цели гарантиране и осигуряване изпълнението на ангажиментите на държавата, свързани с директивата на Европейския съюз за питейните води, посочи Карамфилова. Тя каза, че и в момента Министерството на околната среда продължава успешно водената политика в областта на управлението на водите.
Много важен индикатор от ОП „Околна среда“ е свързан с превенция и дейности за управление на риска от наводнения, засушаването, както и измененията на климата. Близо 450 млн. лв. са заделени в зелената програма на България, от които над 92 млн. лв. ще бъдат насочени към действия, където има значителен и потенциален риск от наводнения, каза министърът на екологията. По думите ѝ ще се изпълняват мерки за превенция и управление на риска от наводнения, а усилията ще бъдат насочени към проекти, свързани с насърчаване и изпълнение на екологосъобразни мерки, гарантиращи висока степен на превенцията от наводнения. Има заделен ресурс за осигуряване на свързаността между водните басейни, естественото състояние на речните корита, както и за осигуряване на мониторинг, на база на който ще се осигурят превантивните действия, свързани с неблагоприятни геодинамични процеси като свлачища, срутища, ерозия, информира министър Карамфилова.
Тя съобщи, че около 80 млн. лв. ще бъдат разпределени в и извън урбанизираните територии, както и по републиканската пътна мрежа, където са идентифицирани заплахи относно живота и здравето на населението от гледна точка на безопасността на движението, свързани със свлачищата. Изключително важно, по думите на министър Карамфилова, е същевременно да се прилагат мерки за защита на биологичното разнообразие.
Индикативен бюджет от около 165 млн. лв. са насочени за мерки за повишаване готовността на населението и подобряване на устойчивостта при борба с горските пожари. Основен бенефициент е Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", като средствата ще бъдат за закупуване на специализирана техника за горски пожари, както и за мерки, насочени към превенция от горски пожари.
С бюджет от над 100 млн. лв. ще бъдат изградени и оптимизирани системите за предупреждение, наблюдение, докладване и прогнозиране, каза министър Карамфилова. "Още в този програмен период ние релокирахме средства и стартирахме покана към МВР, свързана със системата за ранно оповестяване на населението", каза тя. Около 50 млн. лв. са насочени към тази ос, но ние продължаваме действията като последователни и устойчиви, и в новата оперативна програма, допълни министърът.
Над един милион деца, ученици и техните родители ще получат подкрепа с европейски средства през новия програмен период, заяви заместник-министърът на образованието и науката Надя Младенова.
„Програма „Образование“ за новия програмен период беше една от първите три програми, одобрени за България. Общият размер на средствата е близо 2 млрд. лв. Това е два пъти повече от предния програмен период и предната ни програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, отчете Младенова. Тя обяви, че финансирането ще бъде допълнено и от Националния план за възстановяване и устойчивост.
По думите на заместник-министър Младенова приоритетите са три, обхващащи всички етапи на образованието – от детската градина до докторската степен във висшите училища. Приоритетите са: Приобщаващо образование и образователна интеграция; Модернизация и качество на образованието; Връзка на образованието с пазара на труда.
Започна изпълнението на първите две операции за над 220 млн. лв., отчете още заместник-министърът.
„Основната цел на настоящето ръководство на МОН, в рамките на служебния кабинет, е да улесни максимално процедурите както по оперативната програма, така и по Плана за възстановяване и устойчивост, за да може тези толкова важни средства да достигнат до максимален брой хора. Амбицията ни е да излезем от чисто формалното администриране на средствата и да ги насочим там, където са най-необходими. Мисля, че до момента успяваме“, каза Надя Младенова.
Над 5 млрд. лв. са насочени към реформи и инвестиции в социалния сектор през следващите седем години. Това съобщи заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Министерството на труда и социалната политика (МТСП) отговаря за реформи и инвестиции, които се финансират от Плана за възстановяване и устойчивост, за над 1,2 млрд. лева.
Програмата "Развитие на човешките ресурси" беше първата, одобрена от страна на ЕК още през август тази година. Общият бюджет, с който ще разполага програмата и който вече е в действие, е над 3,8 млрд. лв., каза заместник-министърът. Програмата е насочена основно към развитие на работната сила, преодоляване на предизвикателствата на пазара на труда и осигуряване на по-добри възможности за социално включване на уязвимите групи, каза Ефремова. Тя допълни, че с мерките и процедурите, които вече са започнати, ще бъдат обхванати над 740 000 души. Това значи, че всеки седми българи ще бъде включен в различни мерки по програмата, подчерта социалният заместник-министър. Основният и най-голям ресурс от над 2,3 млрд. лв. ще бъде инвестиран в направлението за развитието на пазара на труда. Инвестициите ще бъдат за обучение на заети или безработни лица, подготовка за дигиталния преход на икономиката, създаване на работни места, подкрепа на предприемачите и подкрепа на младежите за плавен преход от образование към заетост, информира Ефремова.
С ресурс от 1,370 млрд. лв. ще работим във второто голямо направление, свързано със съдействието за по-добро социално включване. Мерките ще бъдат насочени към подобряване на системата за социалните услуги за деца и възрастни, изпълнението на мерки по детската гаранция, решаването на социално-икономическите проблеми на най-уязвимите групи и подобряване на достъпа до социално подпомагане, здравни услуги и развитие на интегрирани услуги, информира още заместник-министър Ефремова.
Нидерландската позиция за Шенген е разочароваща, каза служебният вицепремиер Атанас Пеканов, който коментира приетата от нидерландския парламент резолюция, според която страната не трябва да гласува в подкрепа на приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство.
„България от 11 години покрива техническите критерии за влизане в Шенген. Смятам, че сме направили всички постъпления това да се случи. Понякога в други страни такива решения стават жертва на вътрешнополитическите дискусии и конфликти“, посочи Пеканов.
Служебният вицепремиер определи като притеснително случващото се в новоизбраното 48-о Народно събрание, което вече трети ден не може да излъчи свой председател и да заработи по приемането на необходимите законопроекти, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост и бюджета на страната за догодина.
Текст - Иван Лазаров, София Господинова
Кадри - Пресслужба на Министерски съвет