site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 9 декември в историята

9 декември 2023 г., събота, 49-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Зачатие на св. Анна.
В календара на православната църква този празник е тясно свързан с празника на Рождество на Пресвета Богородица. Това е денят, в който св. Анна е заченала Пресвета Богородица, дала на човечеството Исус Христос. Затова този ден се чества като празник на майчинството. Св. Анна се смята  за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени. Праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца и много тъгували. Макар и вече престарели, желанието и молитвите им към Бога били толкова искрени, горещи и всеотдайни, че той изпълнил молбата им. Един ден при Анна се явил Архангел Гавраил и й открил, че ще роди преблагословена дъщеря, чрез която ще се благословят всички земни племена и целият свят ще получи спасение. След девет месеца - на 8 септември, семейството било ощастливено с момиченце, което нарекли Мария, бъдещата майка на Исус.
В народния календар освен с майчинството, денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, и с нарастването на деня. Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет. Сутринта се гадае и по първия гост в дома. Ако влезе първо мъж, повече мъжки животни ще се раждат през годината. Затова се спазва традицията жените да си гостуват по съседски. На този ден празнуват Анна, Ана, Анета, Аника и др.

По света се отбелязва:

Международният ден за борба с корупцията. Отбелязва се от 2004 г. с резолюция  А/RES/58/4 на Общото събрание на ООН от 31 октомври 2003 г., с която е приета Конвенцията на ООН за борба срещу корупцията, за да се повиши информираността на обществеността за корупцията и ролята на конвенцията за нейното предотвратяване. Конвенцията е открита за подписване на срещата на високо равнище в Мерида, Мексико (9-11 декември 2003), влиза в сила на 14 декември 2005 г.

Международният ден в памет на жертвите на престъплението геноцид, зачитане на тяхното достойнство и за предотвратяването на този вид престъпление
. Отбелязва се от 2015 г. с резолюция A/RES/69/323 на Общото събрание на ООН от 11 септември 2015 г. Годишнина от приемането /1948/ на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, която влиза в сила на 12 януари 1951 г. Целта на деня е да се популяризира конвенцията и нейната роля в борбата с престъплението геноцид.

На този ден в България:


1885 - В Пирот е подписано споразумение за примирие между Сърбия и България, с което приключват военните действия в Сръбско-българската война, започнали на 2 ноември 1885 г. Примирието е подписано без никакви предварителни условия от пълномощниците на България и на Сърбия - капитан Олимпи Панов и полковник Петър Топалович. В постановките на документа е посочено, че войските на двете страни са длъжни да са изтеглят от окупираните райони на Държавните територии на Сърбия и България, като се образува неутрална зона с дълбочина по 3 км от граничната линия. Определя се взаимна размяна на военнопленници, която да започне незабавно. Предлага се още веднага да бъдат назначени делегати за водене на преговори за сключване на мир, като примирието има продължителност до 17 февруари 1886 г. На 19 февруари 1886 г. е сключен Букурещкият мирен договор, който слага край на Сръбско-българската война и възстановява довоенното положение.

1923 - Открито е 21-ото Обикновено народно събрание след предсрочните парламентарни избори на 18 ноември 1923 г., спечелени от Демократическия сговор, който получава 172 от 247 места. То заседава до 15 април 1927 г. 

1927 - В Женева, Швейцария, е подписана спогодбата "Моллов - Кафандарис" между България и Гърция, одобрена от Съвета на Обществото на народите на 12 януари 1928 г. Подписана е от министрите на финансите на двете страни - проф. Владимир Моллов и Георгиос Кафандарис. "Моллов - Кафандарис" е една от поредицата спогодби, подписана между България и Гърция след Първата световна война (1914-1918). Тя урежда финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България. Гърция се задължава да изплати 1 050 000 лв. на България. В резултат следва и размяна на население от двете страни.

1931 - В София е учреден Съюз на пролетарските писатели, който на 10 февруари 1932 г. се преименува в Съюз на трудовоборческите писатели. Съществува до юни 1933 г.

1934 - С освещаване и тържествен 5-часов концерт в зала "Съединение"  официално е открито Радио „Варна“. Концертът е излъчен в ефир, както на вълните на варненското радио, така и от "Родно Радио" - София. На 25 май 1933 г. като секция към съюз "Родно радио" е учреден радиоклуб "Варна". Първото пробно живо радиопредаване от Варна е осъществено на 6 януари 1934 г. На 25 януари 1935 г. цар Борис III подписва указ, с който "Родно Радио" става държавна собственост и се полага началото на държавната радиомрежа в България. От 21 май 1936 г. вече държавното Радио „Варна“ започва излъчване като част от първата българска национална радиомрежа.

1956 -
В Оловно-цинковия завод в Кърджали (част от "Оловно-цинков комплекс" АД, Кърджали) е произведено първото олово. "Оловно-цинковият комплекс" АД, Кърджали е въведен в експлоатация на 5 септември 1955 г. с производство на 5 000 тона цинк и 7 000 тона сярна киселина. През 1956 г. започва и производството на олово - 8000 тона и сплав "Доре". През годините се въвеждат в експлоатация нови мощности за производство на цинков сулфат, бисмут, кадмий, натриев бисулфит, цинкови сплави, преработка на амортизирани акумулаторни батерии, оловно-антимонови сплави, селенови и калциеви сплави за акумулаторната промишленост и др. Оловно-цинковият завод работи до 2011 г. През 2012 г. е обявен в несъстоятелност и активите му са разпродадени.

1991 - България и Румъния подписват Конвенция за сътрудничество за опазване на околната среда. Ратифицирана от Народното събрание на 7 февруари 1992 г.

2014 - Около 120 къщи в гр. Съединение са наводнени от разлива на р. Потока в района на града след тридневни дъждове. Прелива язовир "Точиларци", който с още три поема около 40 на сто от водосбора в южната част на Средна гора. Три от проблемните язовири - "Драгомир", "Найден Герово" и "Точиларци", се изливат в река Потока и допълнително повишават нивото на водата й, а язовирите "Любен" и "Правище" - в река Пясъчник, която също е с високо ниво, но без опасност от преливане. В община Съединение е обявено бедствено положение. От април до 9 декември 2014 г. падналите валежи на територията на община Съединение са 1420 л/кв. м при средна годишна норма 350-380 л/кв. м.

2015 - Парламентът приема Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен от председателя на Народното събрание Цецка Цачева и група народни представители. Текстовете са подкрепени от над 180 депутати. Според промените Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, освен че ще проверява дейността на органите на съдебната власт, ще извършва и проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. С приетите промени се дава възможност на Висшия адвокатски съвет да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.

2017 - В Белград, Сърбия, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България Ивайло Московски и министърът на търговията, туризма и телекомуникациите Расим Ляич подписват Меморандум за намаляване на международните тарифи за роуминг услугите в двете страни. Споразумението предвижда поевтиняването на стане факт от три до шест месеца. Документът е подписан по време на четиристранната среща с участието на министър-председателите на България, Гърция и Румъния Бойко Борисов, Алексис Ципрас, Михай Тудосе и президента на Сърбия Александър Вучич (8-9 декември 2017, Белград, Сърбия). След подписания меморандум Сърбия става втората страна от Западните Балкани, с която България сключва споразумение в тази област, след сключения с Македония подобен документ.

2018 - С тържествена литургия Арменската църква "Сурп Кеворк" (Св. Георги) в Стария град на Пловдив отбелязва 190 години от освещаването си. Храмът е построен през 1828 г. от арменски майстори от Мала Азия с доброволни дарения на арменската общност в града. Към църквата има два параклиса - единият е "Свети Вартоломей и Тадей", а другият е "Свети Стефан". Тържествената литургия е отслужена от Негово Преосвещенство епископ Датев Хагопян, който е архиерей на Арменската епархия в Румъния, в съслужение с местния свещеник отец Храч Мурадян и други духовници.

2019 - В Министерството на външните работи заместник-министърът на външните работи Георг Георгиев валидира юбилейна пощенска карта по повод три кръгли годишнини в отношенията между България и Япония - 110-годишнина от началото на първите контакти между двете страни, 80-годишнината от установяването на дипломатическите отношения и 60-годишнината от тяхното възстановяване. На церемонията присъстват заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Андреана Атанасова и посланикът на Япония в България Масато Ватанабе.

2020 - Народното събрание приема промени в Кодекса на труда, съгласно които се дава възможност за двойно увеличаване на допустимия извънреден труд от 150 на 300 часа за една календарна година.  С гласуваните промени "24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост" се заменя с "24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност".

2021 -  Нов български университет е домакин на първата годишна среща на международния консорциум Алианса на реформаторските университети (ERUA) (European Reform University Alliance), в която участват над 250 представители. Алиансът на реформаторските университети (ERUA) е основан от пет европейски реформаторски висши училища - Университета Париж - Сен-Дени (Франция), Университета „Констанц“ (Германия), Университета „Роскилде“ (Дания), Егейския университет (Гърция) и Нов български университет.

2022  - В София Симеон Сакскобургготски, министър-председател на България (2001-2005) и Георги Първанов, президент на България (2002-2012), са отличени с почетния знак на Държавата Палестина на тържествено честване по случай Международния ден за солидарност с палестинския народ.

На този ден по света:

1842 -
Премиера на операта на руския композитор Михаил Глинка "Руслан и Людмила" по едноименната поема на Александър Пушкин на сцената на Болшой театър в Санкт Петербург, Русия.

1868 - Британският политик, публицист и писател Уилям Гладстон е избран за министър-председател на Великобритания. В политическата си кариера той заема 4 пъти поста (1868-1874, 1880-1885, 1886, 1892-1894). Един от създателите и идеолозите на Либералната партия (1859). Потресен от разказите за избиването на хиляди българи след Априлското въстание от 1876 г., той публикува брошурата "Българските ужаси и Източният въпрос" (1876).

1892 - Създаден е "Нюкасъл Юнайтед" - Нюкасъл, английски футболен клуб, създаден след обединението на два местни градски клуба.

1948
- Общото събрание на ООН приема Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид. Конвенцията влиза в сила на 12 януари 1951 г.

1950 - В Ница, Франция, е основана Международната асоциация на университетите.

1967 - Великото национално събрание (парламент) назначава Николае Чаушеску за председател на Държавния съвет на Социалистическа република Румъния. Заема поста до 22 декември 1989 г. Президент на Социалистическа република Румъния (28 март 1974-22 декември 1989). Свален от власт в резултат на масови протести срещу неговото управление. На 25 декември 1989 г., заедно със съпругата си Елена, е осъден на смърт от извънреден военен трибунал по обвинение в престъпления срещу държавата, геноцид срещу собствения си народ, откриване на тайни сметки в чужди банки и "подкопаване на националната икономика". Делото е водено и приключено скоропостижно и при извънредни обстоятелства. Николае и Елена Чаушеску са осъдени без право на обжалване и екзекутирани в същия ден чрез разстрел.

1968
- В Сан Франсиско, САЩ, американският учен Енгълбарт от Станфордския изследователски институт представя първия модел на компютърна мишка. Устройството представлява дървен куб с колелца и кабел. С негова помощ се управлява курсорът на екрана на компютъра. Мишката е разработена през 1965 г. и получава името си заради кабела, който я свързва с компютъра и напомня на опашката на гризач. През 1981 г. компанията "Ксерокс" за първи път пуска мишката в продажба, заедно с компютърната система "Ксерокс Стар". Устройството се налага благодарение на концерна "Епъл", който купува патента за производството за системата си "Макинтош" през 1984 г. В масова продажба мишката постъпва, след като компанията "Майкрософт" я избира за операционната  си  система "Уиндоус".

1987 - Начало на първата палестинска интифада (въстание) срещу израелската окупация на територии в ивицата Газа и Западния бряг на р. Йордан. Бунтът започва от бежанския лагер Джабалия в ивицата Газа. Сблъсъците продължават до 13 септември 1993 г. На 13 септември 1993 г. във Вашингтон, САЩ, е подписано споразумение за палестинско самоуправление в ивицата Газа и гр. Ерихон, от министъра на външните работи на Израел Шимон Перес и висшия представител на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) Махмуд Абас. В сила от 13 октомври 1993 г.

1990 - Председателят на профсъюза "Солидарност" Лех Валенса е избран за президент на Полша. Той печели президентските избори на втория тур със 74,3 процента от гласовете и става първият демократично избран президент на страната. Лех Валенса е председател на профсъюза "Солидарност" от м. ноември 1980 г. и е носител на Нобелова награда за мир за 1983 г.

1999 -
В Ню Йорк, САЩ, Общото събрание на ООН приема Международна конвенция за борба срещу финансирането на тероризма, в сила от 10 април 2002 г. Конвенцията влиза в сила от 10 април 2002 г. България ратифицира конвенцията на 23 февруари 2002 г.

2013 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва указ, съгласно който се закрива Руската агенция за международна информация РИА "Новости". На нейно място се създава като държавно предприятие Международна информационна агенция "Русия днес".

2014 -
Канцлерът на Германия Ангела Меркел е преизбрана за осми път за председател на Християндемократическия съюз с 96,72 процента от гласовете на делегатите на конгрес на партията в Кьолн.

2015 - Съветът за сигурност на ООН приема първата си резолюция, насочена изцяло върху влиянието на въоръжените конфликти върху младежите. Резолюцията е внесена от Йордания и признава засилването на радикализацията и насилствения екстремизъм сред младите хора и в нея се призовава всички държави да включат в по-голяма степен младежите на възраст между 18 и 29 години в усилията за предотвратяване и решаване на конфликти, както и за противодействане на насилствения екстремизъм, "който може да води до тероризъм".

2016 - В Истанбул, Турция, полицията арестува над 50 учени, свързани с Истанбулския университет, в рамките на разследване, насочено срещу последователи на живеещия в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен. Полицията е извършила едновременни акции на 100 адреса в 12 окръга на страната при операция, насочена срещу академичната структура на т.нар. Фетхуллахистка терористична организация (ФЕТО). Прокуратурата е издала заповеди за арест на  97 учени. Правителството обвинява Фетхуллах Гюлен, който от 1999 г. живее в САЩ, че е координирал опита за преврата на 15 юли 2016 г. Над 36 000 души са арестувани след опита за преврат, а 75 000 държавни служители и техните роднини губят работните си места.  Хиляди са отстранени от постовете си.

2017 - В Австралия влиза в сила закон за еднополовите бракове, приет с огромно мнозинство от парламента, след като генерал-губернаторът Питър Косгроув, подписва закона от името на държавния глава кралица Елизабет Втора.

2019 - На официална церемония председателят на Държавния съвет (президента) на Корейската народнодемократична република (КНДР) Ким Чен-ун открива нов планински курорт за спа и ски туризъм - курорта Яндок. Яндок е един от най-големите инфраструктурни проекти на КНДР.

2020 - Русия и Судан подписват договор, който позволява на Русия да създаде военноморска база на Червено море за презареждане и снабдяване на нейни бойни кораби. Това е първата руска военна база на африканския континент. Тя може да приема максимално 300 военнослужещи и цивилен персонал, както и четири кораба с ядрено задвижване. Съгласно договора Русия има правото да транспортира през пристанищата и летищата на Судан оръжията, мунициите и оборудването, необходими за функционирането на тази база. Договорът е в сила за 25 години, с автоматично подновяване за 10 години, ако нито една от двете страни не поиска предварително неговото прекратяване.

2022 - Заместник-председателката на Европейския парламент Ева Кайли е арестувана от властите в Брюксел, Белгия, в рамките на разследване за корупция и лобизъм в полза на Катар в Европейския парламент. Заедно с нея са арестувани още трима души - нейният баща, партньорът й Франческо Джорджи и бившият евродепутат Пиер-Антонио Панцери. Срещу четиримата са повдигнати обвинения за принадлежност към престъпна организация, пране на пари и корупция. При обиск на белгийската полиция в дома й са открити над 1,5 млн. евро в брой, за които се предполага, че са получени от Катар с цел създаване на благоприятен образ на страната, която през 2022 г. е домакин на Световното първенство по футбол (20 ноември-18 декември 2022). Част от парите, открити в дома на Ева Кайли и в куфар на баща й, са били изтеглени от банка в Белгия.

Родени на този ден българи:

Николай Павлович, художник (1835-1894).
Първият български художник - майстор на историческия жанр в България. Автор е на циклите "Аспарух с дружината си на път към Дунава" (1867-1869), "Покръстването на Преславский двор" (след 1871), "Цар Борис усмирява разбунтуваните боляри" (след 1875), на литографиите "Пробуждането на България" (1877), "Съединението на Северна и Южна България" (1886). Първият български художник, който създава битови рисунки като самостоятелни жанрови произведения: "Гроздобер" (1856) и др. Автор е на иконописа за църквата "Св. Троица" в Стара Загора (1864), 73 икони върху иконостаса в църквата "Св. Троица" в Свищов (1866-1876) и др.

Тодор Йончев (Тодор Йончев Тончев), учител и общественик (1859-1940).
Учител по химия и гимнастика в педагогическото училище в Шумен (1882-1885). Учител в земеделското училище в Садово (1889-1890). Училищен инспектор в Пирдоп (1890-1894). Заедно с Тодор Влайков основават в Мирково първата българска кооперация - "Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество "Орало" (1890). Основавател е на първото в България гимнастическо дружество "Юнак" (1895), инициатор е и за създаването на Съюза на българските гимнастически дружества "Юнак" (1898). Ръководител на българската делегация за Първите олимпийски игри в Атина, Гърция (1896).

Райко Даскалов, политик (1886-1923).
Деец на Българския земеделски народен съюз. Депутат в 18-ото Обикновено народно събрание (2-6 октомври 1919). Министър на земеделието и държавните имоти (7 октомври 1919-21 май 1920), управляващ Министерството на финансите (16 април-21 май 1920), министър на търговията, промишлеността и труда (21 май 1920-5 януари 1922), министър на вътрешните работи и народното здраве (5 януари 1922-9 февруари 1923). Депутат в 19-ото Обикновено народно събрание (9 февруари-11 март 1923) и 20-ото Обикновено народно събрание (21-23 май 1923). Пълномощен министър (посланик) в Прага, Чехословакия (23 май-26 август 1923). Убит по политически причини на 26 август 1923 г.

Лора Керанова, актриса (1920-1984).
Участвала е в детските предавания на Радио София (1944-1947), в Народния театър за младежта (1944-1966) и от 1966 г. в трупата на театър "Сълза и смях". Снимала се е в много телевизионни театрални постановки, сред които "Криворазбраната цивилизация" с режисьор Хачо Бояджиев. Участвала е във филмите "Хроника на чувствата" (1962), "Темната кория" (1977), в много радиопиеси и радиопредавания. Записва и стари градски песни заедно с актьора Георги Раданов. Удостоена със званието "Заслужил артист" (1965). Лауреат на Димитровска награда (1950, с колектив).

Никола Котков, български футболист (1938-1971).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Локомотив" (София), "ЖСК Славия" (София) и "Левски" (София). Има изиграни 322 мача в "А" група, в които бележи 163 гола. За националния отбор по футбол от 1962 г. до 1968 г. има изиграни 26 мача и отбелязани 12 гола. Футболист на България за 1964 година. Заедно с футболиста Георги Аспарухов (Гунди) загиват при автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. в прохода Витиня в Стара планина. Почетен гражданин на София (17 септември 2014, посмъртно).

проф. Стефан Данаилов, актьор и политик (1942-2019).
Актьор в театъра в Пловдив (1966-1967), в Студията за игрални филми "Бояна" (1967-1973), в Театър "Българска армия" (1973-1979) и в Народния театър "Иван Вазов" (1979-1998). Създател и директор на международния театрален фестивал "Сцена на кръстопът" (1997). В своята над 50-годишна творческа кариера актьорът има над 150 роли в киното, театъра и телевизията. Дебютът му в киното е през 1956 г., когато е на 13 години и участва в детско-юношеския филм "Следите остават" по сценарий на Павел Вежинов. През август 1969 г. е премиерата на първата серия на телевизионния сериал "На всеки километър", в който 27-годишният Стефан Данаилов играе ролята на майор Деянов. Има участия в над 80 филма и в телевизионни сериали. Преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Депутат в 9-ото народно събрание (1986-1990), 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-16 август 2005). Министър на културата (16 август 2005-27 юли 2009). Депутат от 41-ото до 43-ото Народно събрание (2009-2017) и в 44-ото Народно събрание (19 април 2017-27 ноември 2019). Член на Българската социалистическа партия (до 3 април 1990 г. Българска комунистическа партия)(1975-2019). Член на Висшия съвет (дн. Национален съвет) на БСП и член на Изпълнителното бюро на партията (2002-2019). Заместник-председател на Изпълнителното бюро на Националния съвет на Българската социалистическа парти (21 май 2016-27 ноември 2019). Удостоен със званието "Народен артист" (1983). Носител на Държавната награда "Паисий Хилендарски" (11 ноември 2002), орден "Стара планина" първа степен (6 декември 2002), награда "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостен принос в сценичните изкуства (27 март 2005), награда за цялостно творчество на Българската филмова академия за постижения в българското кино през 2013 г. (6 юни 2014), на Голямата награда "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (24 май 2015), на наградата на Дарик радио "Легенда на годината" (17 февруари 2016) и др.

Диана Йоргова, състезателка по лека атлетика (скок на дължина) (1942).
През 1964 г. тя става първата спортистка на България, класирала се в шестицата на летните Олимпийски игри в Токио, Япония, в дисциплината скок на дължина с 6,24 м. Печели сребърен медал от Олимпийските игри в Мюнхен, Германия, през 1972 г. Европейска шампионка в Ротердам, Нидерландия, през 1973 г. Със своите 22 рекорда на открито и 6 в зала Диана Йоргова е най-добрата българска лекоатлетка  за всички времена в дисциплината скок на дължина.

проф. Димитър Токушев
, юрист (1946-2022).
Районен прокурор в Пирдоп (1972-1976). От 1976 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", постъпвайки като асистент в Катедрата по теория и история на държавата и правото в Юридическия факултет, старши асистент (1978), главен асистент (1984),  доцент (1990), професор (2004). Заместник-декан на Юридическия факултет на университета (1991-1993; 1999-2003) и декан на факултета (2003-2006). Член на Висшия съдебен съвет (12 декември 2003-5 октомври 2006). Член на Конституционния съд (10 октомври 2006-11 ноември 2015) и негов председател (4 март 2013-11 ноември 2015). Носител е на Почетния знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2012).

Белла Цонева, актриса (1946). 
Играла е 26 сезона в Драматичния театър "София" (1971-1997). Директорка на Драматичния театър в Кюстендил (2003-2005). Директор на Българския културен институт в Москва, Русия (2006-2010). Има над 60 роли в театъра и повече от 30 в киното. Участвала е във филмите: "Осмият" (1969), "Тримата от запаса" (1971),  "Слънчев удар" (1977), "Сами сред вълци" (1979), "Нощем по покривите" (1988) и др. Авторка е на книгите "Било е" (2005) и "На изток от Иван" (2008). Носителка е на Националната литературна награда "Иван Динков" (2009).

Здравка Йорданова, състезателка по гребане (1950).
Олимпийска шампионка през 1976 г. в  Монреал, Канада, по гребане (двойка скул - със Светла Оцетова). Световна шампионка през 1978 г. в Карапиро, Нова Зеландия  (двойка скул - със Светла Оцетова). От световни първенства (двойка скул - със Светла Оцетова) печели и два сребърни медала (1977, 1979) и един бронзов медал (1975). Член на Изпълнителния комитет на Българския олимпийски комитет (БОК). Спортист на България за 1978 г. (заедно със Светла Оцетова). Носител на  орден "Стара планина" първа степен (17 януари 2011). Почетен гражданин на София (19 април 2019).

Стефан Димитров, състезател по вдигане на тежести (1957).
Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, СССР. От европейски първенства печели един златен медал (1980) и един бронзов медал (1978). През спортната си кариера подобрява 4 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.

Костадин Паскалев, математик и политик (1961).  
Учител по математика и хоноруван асистент към Югозападния университет "Неофит Рилски" (1985-1995). Кмет на Благоевград (1995-24 октомври 2001; 4 ноември 2007-7 ноември 2011). Бил е председател на Националното сдружение на общините в Република България. Заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройство (24 юли 2001-18 декември 2002 ). Депутат в 39-ото (5-11 юли 2001) и 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-14 ноември 2007). Председател на Български туристически съюз (6 септември  2002-14 декември 2013). Носител на годишната награда на Асоциацията на българските градове и региони "Министър на годината" (23 януари 2002).

Костадин Георгиев-Калки (Коцето Калки), лекар стоматолог, музикант и актьор (1962).
От 1998 г. работи като стоматолог. Създава група "Медикус" (1987) и групата "Калки бенд" (1995). Участва в театрални и музикални постановки, сред които "Jesus Christ Super Star", "Коса", "Секс, наркотици и рокендрол", "Абсолвентът", "Лимонаденият Джо" и др., както и във филма "Мисия Лондон" (2010) и др.

На този ден са родени и:

Джон Милтън, английски поет и публицист (1608-1674).
Автор е на епическите поеми "Изгубеният рай" (1667) и "Възвърнатият рай" (1671), поетическата драма "Самсон борецът" (1671) и др.

Йохан Винкелман, немски историк, археолог и изкуствовед (1717-1768).
Специалист по антично изкуство. Автор е на книгата "История на изкуството на древността" (1764).

Пиетро Алесандро Гулиелми, италиански композитор (1728-1804).
 
Клод Луи Бертоле
, френски химик (1748-1822).
Открива калиевия хлорат (бертолетова сол) (1785).

Емил Валдтойфел,
френски композитор (1837-1915).

Джоел Чандлър Харис, американски писател и журналист (1848-1908).

Фриц Хабер, немски химик (1868-1934).
Носител на Нобеловата награда за химия за 1918 г. за синтеза на амоняка от елементите му.

Долорес Ибарури, деец на испанското и международното работническо движение (1895-1989).
Тя е сред основателите на Испанската комунистическа партия (април 1920). Генерален секретар на Испанската комунистическа партия (1944-1960). Тя е сред организаторите на Народния фронт по време на Втората световна война (1939-1945). През 1939-1977 г. тя е в емиграция. Подпредседател на Международната демократична федерация на жените (1945-1958), почетен председател на Международната демократична федерация на жените (1958-1989). Носителка на Международната Ленинска награда "За укрепване на мира между народите" (1964) и на орден "Ленин" (1965).

Елизабет Шварцкопф, немска оперна певица сопрано (1915-2006).
Солистка на Виенската държавна опера (1942-1951). През 1947 г. дебютира в "Ковънт гардън" в Лондон, Великорбитания. Пяла е също на сцените на операта "Ла Скала" в Милано, Италия (1946-1963), на Залцбургския фестивал (1949-1964) и др.

Кърк Дъглас (ист. име Исур Даниелович Демски), американски актьор и режисьор (1916-2020).
Той е включен в списъка на 100-те най-добри актьори за всички времена от Американския филмов институт. Първата му екранна роля е във филма на Хол Уолис "Странната любов на Марта Айвърс" (1946). Актьорът е изиграл роли в над 80 филма, като сред най-известните са "Поглед към миналото" (1947), "Моята мила секретарка" (1949), "Шампион" (1949), "Асо в ръкава" (1951), "Лошият и красавицата" (1952), "Жажда за живот" (1956), "Пътища на славатаФ (1957), "Викингите"(1958), "Спартак" (1960). Режисьор е на филмите "Безделник" (1973) и "Отряд" (1975). Носител на почетна награда "Оскар" (1996) за 50 години игра в киното. Носител на "Златна мечка" от кинофестивала в Берлин (2001) за приноса му към киното.

Джеймс Рейнуотър, американски физик (1917-1986).
Носител на Нобелова награда за физика за 1975 г. заедно с американския физик от датски произход Бен Мотелсон и датския физик Оге Бор за откриването на връзката между колективното движение и движението на частицата в атомните ядра и за разработването на теория за структурата на ядрото въз основа на тази връзка.

Уилям Липскъм, американски физик и химик (1919-2011).
Носител на Нобелова награда за химия за 1976 г. за изучаването на структурата на бораните, с което изяснява въпроси на химичната връзка.

Карло Адзелио Чампи, италиански политик (1920-2016).
Управител на Италианската банка (1979-1993). Министър-председател на Италия (29 април 1993-10 май 1994). Министър на туризма и развлеченията (28 април 1993-5 октомври 1994). Министър на вътрешните работи (19 април 1994-10 май 1994). Министър на държавното съкровище (17 май 1996-21 октомври 1998). Министър на бюджета и икономическото планиране (17 май 1996-21 октомври 1998). Министър на държавното съкровище, бюджета и икономическото планиране (21 октомври 1998-13 май 1999). Президент на Италия (18 май 1999-15 май 2006). Пожизнен сенатор (2006-2016).

Енио де Кончини, италиански сценарист (1924-2008).
Работи над сценариите на около 150 филми от всички жанрове на киното, сред които и телевизионният сериал "Октопод" (1984-1999). Носител на "Оскар" за оригинален сценарий за филма "Развод по италиански" (1963).

Володимир (светско име Василий Романюк), украински църковен деец (1925-1995).
Глава на Украинската православна църква - Киевска патриаршия - патриарх киевски и на цяла Украйна (22 октомври 1993-14 юли 1995).

Хенри Кендъл
, американски физик (1926-1999).
Носител на Нобелова награда за физика за 1990 г. заедно с американския физик Джеръм Фридман и американския физик от канадски произход Ричард Тейлър за техните новаторски изследвания върху дълбокото нееластично разсейване на електрони от протони и свързани неутрони, които са от съществено значение за развитието на кварковия модел във физиката на елементарните частици.

Джон Касавитис
, американски актьор, сценарист и режисьор (1929-1989).

Джуди Денч
(Джудит Оливия Денч), британска актриса (1934).
Участвала е във филмите "Стая с изглед" (1985), "Хенри V" (1989), "Златното око" (1995), "Мисис Браун" (1997), "Винаги ще има утре" (1997) "Влюбеният Шекспир" (1998),"Шоколад" (2000),"Айрис" (2001), "Не умирай днес" (2002), "Дами в лилаво" (2004) , "Гордост и предразсъдъци" (2005),"Казино Роял" (2006), "Филомена" (2013), "Убийство в Ориент Експрес" (2017) и др. Носителка на Ордена на Британската империя (1970), на почетното звание "Дама командор" (1988). Носителка на награда "Оскар" (1999), на награда "Златен глобус" (1998).

Джон Малкович
(Джон Гавин Малкович), американски актьор, продуцент и режисьор от хърватски произход (1953).
Дебютира в киното във филма "Място в сърцето" (1984).  Участвал е във филмите "Смъртта на търговския пътник" (1985), "Империята на слънцето" (1987), "Опасни връзки" (1988), "За мишките и хората" (1992), "Дженифър 8" (1992), "Под прицел" (1993), "Мери Райли" (1996), "Въздушен конвой" (1997), "Желязната маска" (1998), "Жана д'Арк' (1999), "Да бъдеш Джон Малкович" (1999), "Развратникът" (2004), "Наричайте ме Кубрик" (2005), "Ерагон" (2006), "Немилост" (2008), "Бесни страшни пенсии" (2010), "Трансформърс 3: Тъмната страна на луната" (2011), "Бесни страшни пенсии 2" (2013) и др. Дебютира като продуцент с филма "Случаен турист" (1988).  Дебютира като режисьор с филма "Стъпките на танца" (2002). Носител на телевизионната награда "Еми" за най-добра поддържаща роля в "Смъртта на търговския пътник" (1986), на наградата за цялостен принос "Доностия" на международния кинофестивал в Сан Себастиан, Испания (1998), на специалната награда за изключителен принос към световното кино на международния филмов фестивал в Москва (2011), на награда за цялостен принос на филмовия фестивал в Цюрих (2014) и др.

Жан-Клод Юнкер, люксембургски политик (1954).
Министър на финансите на Люксембург (1989-2009). Министър-председател на Люксембург (1995-2013).
Председател на Европейската комисия (1 ноември 2014-30 ноември 2019).

Бишенте Лизаразу, френски футболист (1969).

Фабрис Санторо, френски тенисист (1972).

Квадво Асамоа, ганайски футболист (1988).

Това е денят на смъртта на:

Саади (Абу Абдалах Мушарифадин Саади Ширази), персийски философ и писател (началото на 13 в.-1292).
Наричан е "съвестта на Персия". Автор е на сборника със стихове "Бустан" ("Овощна градина")(1257), в който в десет глави в стихове е изложена суфийската философия и етика, онагледена от занимателни притчи и разкази, на римуваната проза със стихотворни откъси "Гюлестан" ("Розова градина")(1258), която включва 8 глави, всяка от които представлява един от аспектите на житейската мъдрост. 

Антонис ван Дайк, фламандски художник портретист (1599-1641).

Йохан Форстер, немски природоизследовател и пътешественик (1729-1798).

Йозеф Манес, чешки художник живописец и график (1820-1871).

проф. Ханс Грос, австрийски учен криминалист и юрист (1847-1915).
Един от основоположниците на криминалистиката и на съдебната психология. Създател на първия в света музей на криминалистиката в Грац, Австрия (1895). Автор е на "Криминалистика и психология" (1898), който е първият голям труд по съдебна медицина, "Ръководство за съдебните следователи като система на криминалистиката" (1983).

Пабло Иглесиас, испански политически деец (1850-1925).
Един от основателите на организираното работническо движение в Испания. Основател на Испанската социалистическа работническа партия (2 май 1879) и на синдиката Общ съюз на трудещите се (18 август 1888).

Стефан Караджов, български финансист (1858-1931).
Управляващ Българската народна банка (БНБ) (19 януари-1 март 1899) и управител на БНБ (1 март 1899-1 октомври 1905).

Сосеки Нацуме, японски писател (1867-1916).
Пъpвият мy poмaн "Aз cъм котарак" е публикуван през 1905 г. Автор е на романите "Момчето" (1907), "Портата" (1910), "Пътешественикът" (1912-1913), "Сърце" (1914) и др.

Нилс Дален, шведски инженер и изобретател (1869-1937).
Носител на Нобелова награда за физика за 1912 г. за изобретяването на автоматичните регулатори в газовите акумулатори, използвани в морските фарове и шамандури.

Рачо Ангелов, български лекар, офицер и политик (1873-1956).
От 1898 г. е член на Българската работническа социалдемократическа партия. Бил е военен лекар и началник на Подофицерското санитарно училище по време на Балканската война (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918). Председател на Българския лекарски съюз (1920-1924) и от 1940 г. е негов почетен председател. Министър на  народното здраве (9 септември 1944-11 декември 1947). Избиран за депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), депутат в VI Велико народно събрание (11 декември 1947-21 октомври 1949), в 1-ото и 2-ото Народно събрание (1950-9 декември 1956). Удостоен със званието "Народен лекар" (4 август 1952). Носител на орден "Народна република България" първа степен (май 1953).

проф. Иван Иванов (Иван Иванов Деблев), български агроном растениевъд и селекционер (1876-1953).
Директор на Земеделската опитна станция "Образцов чифлик" край Русе (1907-1919). Един от основателите на Агрономическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1922). Завежда Катедрата по частно земеделие (растениевъдство) (1929-1938). Създава първите български селекционирани сортове пшеница (1915-1920), някои от които в продължение на десетилетия са основа на зърненото производство в България. Автор е на "Захарното цвекло у нас. Причини за ниските доходи и как могат те да се отстранят" (1922), "Твърдата пшеница в България. Разновидности и по-важни моменти при отглеждането й" (1927) и др.

Адриана Будевска, българска актриса (1878-1955).
Един от основоположниците на професионалния театър в България, смятана е за една от най-големите български изпълнителки на трагични роли. Играла в Столичната драматична трупа "Сълза и смях" (1899-1905), в състава на "Свободен театър" (1905-1906), в Народния театър "Иван Вазов"(1906-1926). Авторка е на многобройни статии, портрети за артисти, спомени. Носителка на орден "Георги Димитров" (1953). От 12 декември 1953 г. драматичният театър в Бургас носи нейното име.

проф. Юрий Шапорин, руски композитор и педагог (1887-1966).
Автор е на симфонията-кантата "На Куликовското поле" (1939), ораторията "Сказание за битката за руската земя" (1944), операта "Декабристи" (1953) и др. От 1939 г. преподава в Московската консерватория. Народен артист на РСФСР (1947), Нарден артист на СССР (1954). Носител на Държавна награда на СССР втора степен (1941), на Държавна награда на СССР първа степен (1946), на Държавна награда на СССР втора степен (1952).

Ралф Бънч, американски политик и социолог (1904-1971).
Ралф Бънч е първият чернокож американец, доктор на политически науки (1934). Член е на американската делегация на конференцията в Дъмбартън Оукс (1944) до Вашингтон, на която представители от САЩ, Великобритания, Китай и СССР разработват т.нар. "План от Дъмбартън Оукс", послужил за основа на Хартата на Организацията на обединените нации (ООН). По време на Арабско-израелската война (1948) е придружител на специалния представител на ООН граф Фолке Бернадот, а след убийството му от израелски терорист Ралф Бънч го замества като посредник на ООН. В резултат от дейността му в Израел, Египет, Йордания. Ливан и Сирия е подписано споразумение. Носител на Нобелова награда за мир за 1950 г. "за благоприятното решаване на Близкоизточния конфликт". Той е първият цветнокож, получил тази награда.

Артьом Микоян, съветски авиоконструктор, създател на първите съветски изтребители МиГ (1905-1970).
Заедно с Михаил Гуревич създава височинен изтребител МиГ 1, предназначен за въздушен бой на големи височини (1940). Модификацията на този самолет МиГ 3 е използвана от Съветската армия във Втората световна война (1939-1945). Много от неговите свръхзвукови самолети са поставяли световни рекорди в авиацията. През 1952 г. създава ракетни системи за световноизвестният известния свръхзвуков изтребител МиГ 21.

акад. Атанас Попов
, български растениевъд (1906-1972).
Преподавател по земеделие в Средното техническо училище в София (1932-1935). От 1943 г. е завеждащ Катедрата по растениевъдство в Агрономическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски", декан на факултета (1947-1948). Основател и ръководител на секцията по растителни ресурси  в Института по растениевъдство при Българската академия на науките (БАН) (1952-1964). Член-кор. на БАН (1952). Член на Президиума и академик-секретар на Редакционно-издателския съвет на Академията на селскостопанските науки (1961-1972). Автор е на над 110 научни труда. Носител е на орден "Кирил и Методий" първа степен (май 1957) и на орден "Народна република България" първа степен (1966). Удостоен е със званията "Герой на социалистическия труд" (17 януари 1968) и "Народен деятел на науката (май 1972).

проф. Стойко Стойков, български езиковед (1912-1969).
Основоположник на българската диалектология. Ръководител на Секцията по българска диалектология (1952-1969) в Института за български език при Българската академия на науките и заместник-директор на института (1958-1969). Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1943-1969), декан на Филологическия факултет на университета (1953-1954; 1962-1966) и заместник-ректор (1958-1960) на университета. Председател на Комисията по фонетика и фонология при Международния комитет на славистите (1968-1969) и секретар на комитета (1959-1964). Автор е на "Български книжовен изговор" (1942), "Българска диалектология" (1949), "Банатският говор" (1967) и "Лексиката на банатския говор" (1968). Под негово ръководството и с прякото му участие е съставен "Български диалектен атлас"(в 4 т., 1964-1981). Един от авторите на "Правописен и правоговорен наръчник" (1945, 1954) и на "Български тълковен речник" (1955, 1994),  един от редакторите на "Речник на съвременния български книжовен език (3 т., 1955-1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.

Начо Папазов (Янаки Папазов), български политик (1921-1996).
Депутат във 2-ото Народно събрание (1954-1957) и в 3-ото Народно събрание (13 януари 1958 -24 декември 1959). Министър на просветата и културата (25 декември 1959 -15 март 1962; 17 март-27 септември 1962). Председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес (27 септември-27 ноември 1962). Депутат в 4-ото Народно събрание (15-17 март 1962; 27 ноември 1962-8 декември 1965) и в 5-ото Народно събрание (11 март 1966-7 юли 1967). Посланик на България в Япония, Сингапур и Малайзия  (8 юли 1967-9 юли 1971). Депутат в 6-ото Народно събрание (7-9 юли 1971), в 7-ото Народно събрание (15-17 юни 1976), 8-ото Народно събрание (16-17 юни 1981). Председател на Държавния комитет за наука, технически прогрес и висше образование (9 юли 1971-15 юни 1976; 17 юни 1976 - 18 юни 1981; 18 юни 1981-4 януари 1984). Депутат в 9-ото Народно събрание (17 юни 1986-17 ноември 1989). Член на Държавния съвет (3 януари 1984 -18 юни 1986; 17 ноември 1989-14 декември 1989). Член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (2 юни 1958-16 ноември 1989), секретар на ЦК на БКП (14 ноември 1962-19 ноември 1966; 16 ноември 1989-8 декември 1989), член на Секретариата на ЦК на БКП (19 декември 1977-4 април 1981), председател на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП (5 април 1986-26 декември 1989), член на Политбюро на ЦК на БКП (16 ноември-8 декември 1989). Председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба (1977-1990). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (24 март 1981). Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959), на орден "Георги Димитров" (март 1971), на съветския орден "Дружба между народите" (март 1981), на орден "13 века България" (8 септември 1984).
 
Методи Кутев, български хореограф (1925-2002).
Балетист в Софийската опера (1946-1960), хореограф на Ансамбъла на строителни войски (1950-1962), главен балетмайстор в Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия (1960-1990). Един от първите преподаватели в Държавно хореографско училище. Автор е на над 200 хореографски постановки, на основата на българския национален фолклор, играни в различни професионални и любителски формации - "Нестинарски танц", "Облог", "Конницата на Аспарух", "Балада за незнайния воин", "Шипченска епопея" и др. Удостоен със званието "Народен артист" (1981).

Робърт Шекли
, американски писател (1928-2005).
Автор е на 20 романа и приблизително толкова сборници с разкази. Сред тях са "Билет за Транай", "Обмен на разуми", "Цивилизация на статуса", "Бил Галактическия герой", "Гражданин на космоса", "Донеси ми главата на принца" (в съавторство с Роджър Зелазни) и др.

Леонид Броневой, руски актьор (1928-2017).
Дебютира в киното през 1964 г. във филма "Другарят Арсений". Популярност получава с ролята на Мюлер в телевизионния филм "Седемнайсет мига от пролетта" (1973). Участвал е в повече от 70 филма. Заслужил артист на РСФСР (26 февруари 1971). Народен артист на РСФСР (22 февруари 1979). Народен артист на СССР (20 май 1987). Народен артист на Украйна (2013).

Лина Вертмюлер, италианска режисьорка от швейцарски произход (1928-2021).
Кариерата й започва като помощник-режисьор на Федерико Фелини във филмите му "Сладък живот" и "Осем и половина". През 1963 г. тя заснема първия си пълнометражен филм "Базилиски". Следват филмите  "Обидената Мими" (1972), "Филм за любов и анархия" (1973) и др. Тя е първата жена, номинирана за американската награда "Оскар" за най-добър режисьор през 1976 г., за филма "Седемте хубавици" (1975). Носителка на почетна награда "Оскар" за цялостно творчество (2019).

Паоло Роси, италиански футболист (1956-2020).
Печели златен медал от Световното първенство през 1982 г. в Испания с националния отбор по футбол. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1982 г.

Джени Ривера, мексиканска певица (1969-2012).
Има издадени 12 албума, от които са продадени 15 млн. копия. Загива при самолетна катастрофа на 9 декември 2012 г.
/МГ/АЯ/





















/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:06 на 05.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация