Американската космическа сонда "Магелан" навлиза в орбитата на Венера на днешната дата през 1990 г. Мисията ѝ е в продължение на пет години, пет месеца, осем дни, 15 часа и 18 минути. Космическата сонда е кръстена на португалския изследовател Фердинандо Магелан (1480-1521). Тя е изстреляна на 4 май 1989 г. Специалистите на Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА) губят връзка с "Магелан" на 13 октомври 1994 г. Корабът изгаря около 10 часа, след като получава команда да се потопи в атмосферата на Венера.
От НАСА определят мисията на "Магелан" до Венера като е една от най-успешните си дейности в дълбокия космос. Това беше първият космически кораб, който засне цялата повърхност на Венера и направи някои открития за планетата, допълват от НАСА.
"Магелан" установява, че най-малко 85% от повърхността на Венера е покрита с вулканични потоци. Данните от космическия кораб показват, че въпреки високите повърхностни температури (887 градуса по Фаренхайт или 475 градуса по Целзий) и високото атмосферно налягане (92 атмосфери), пълната липса на вода прави ерозията изключително бавен процес. В резултат на това характеристиките на повърхността могат да се запазят стотици милиони години. Изображенията получени от сондата допринасят за най-добрите радарни карти с висока разделителна способност на повърхността на Венера до момента, подобрявайки изображенията, върнати от съветските "Венера" 15 и 16 през 80-те години на века, отбелязват от националното космическо управление на САЩ.
БТА разказва за пътуването на "Магелан" в Космоса в бюлетина "Международна информация". Първата информация за изстрелването на космическия кораб е от кореспондента на агенцията в САЩ Красимир Друмев:
Старт на “Совалката”
На Йорк, 4 май 1989 г. / кор. на БТА Красимир Друмев/ Днес бе даден старт на космическия кораб за многократно използване “Атлантис”, съпроводен с надеждата, че нови технически повреди няма да попречат на мисията му. Първоначално стартът бе определен за миналия петък, но секунди преди излитането стана късо съединение в помпата за течен водород. Освен това възникнаха съмнения за повреди в един тръбопровод. Отлагането на полета бе възприето болезнено, тъй като “Атлантис” трябва да възобнови след 11-годишно прекъсване програмата на САЩ за изследване на планетите от слънчевата система.
Петчленният екипаж ще изведе совалката в орбита около Земята и оттам ще отправи в 15-месечен полет към Венера космическата сонда “Магелан”. Нейната задача е от орбита около тази планета - “близнак” на нашата - да получи с помощта на радар подробни изображения на повърхността ѝ, винаги покрита с облаци.
***
Ню Йорк, 5 май 1989 г. /БТА/ От американската совалка “Атлантис” късно снощи бе изстреляна космическата сонда “Магелан”, която се насочи към Венера. През август 1990 г. сондата би трябвало да влезе в орбита около тази планета, обгърната от плътен слой облаци. “Магелан” ще направи картографски снимки на 90 процента от повърхността на Венера, за което ще са нужни 243 денонощия. Ако всичко премине успешно, това ще бъдат най-подробните снимки на повърхността на Венера.
Навлизането на сондата в орбитата на Венера е на 10 август 1990 г. (11 август българско време):
Вашингтон, 11 август 1990 г. /БТА/ Американската космическа сонда "Магелан", която бе изстреляна от совалката "Атлантис" на 4 май м.г., днес влезе в елиптична орбита около Венера, за да започне да картографира планетата, съобщи ЮПИ. Ако последните настройки вървят според програмата, около 1 септември "Магелан" трябва да започне да предава към Земята получени чрез радар фотографии на повърхността на Венера. Планираният престой на космическата сонда около Венера е 243 дни, през които трябва да бъдат заснети около 90 процента от повърхността на планетата. Главната цел на американските учени е да установят защо Венера, която в далечното минало е била подобна на Земята в много геологични и климатични отношения, днес е заобиколена от океан от горещи до 500 градуса газове.
Следващата информация в бюлетина на БТА е за възстановяването на връзката с "Магелан" през септември 1990 г.:
Ню Йорк, 13 септември 1990 г. /БТА/ Американското управление за астронавтика и за космически изследвания НАСА е възстановило радиовръзката си с космическата станция "Магелан", прекъсната от четири седмици насам. Това ще даде възможност на специалистите да извършат много важен експеримент и да получат допълнителни снимки на огромните вулканични кратери на Венера, съобщи агенция Асошиейтед прес. От събота "Магелан" ще започне изпълнението на струващата около 744 милиона долара програма за изготвяне на подробна карта на планетата.
Няколко дни по-късно е възобновено и фотографирането:
Ню Йорк, 17 септември 1990 г. /БТА/ По команда от Земята американската междупланетна автоматична станция "Магелан", намираща се около Венера, възобнови радиолокационното фотографиране на скритата зад плътна облачна пелена повърхност на планетата. Това е първият опит да се продължи програмата на картографиране на Венера, след като специалистите загубиха на 21 и 26 август радиовръзка със станцията. Агенция АП съобщава, че разположената в Калифорния система за далечна космическа връзка вече е започнала да приема информация.
На 18 септември 1990 г., в бюлетина "Международна информация" БТА съобщава за първите снимки от повърхността на Венера:
Ню Йорк, 18 септември 1990 г. /БТА/ Първите снимки на Венера показват бъбрековиден кратер, планинска верига и приличаща на Земята топография, предаде агенция Ройтер. Коментирайки първите три черно-бели радарни образа на Венера, експертите от НАСА отбелязват, че планетата се е оформила в резултат на трусове и сблъскване на пластове. Поради голямото сходство с нашата планета, учените смятат да запълнят съществуващите празноти в еволюцията на Земята чрез подробно изучаване на Венера.
БТА информира и за загубата на връзка с космическата сонда:
Вашингтон, 13 октомври 1994 г. /БТА/ Американските учени изгубиха вчера радиовръзката с космическата сонда “Магелан”, която е в края на почти петгодишната си мисия за изследване на планетата Венера. Ръководителите на полета са изпратили команда до сондата, чиито енергийни запаси са почти изчерпани, да премине на по-ниска до Венера орбита, за да се опитат да получат данни за ефекта, който ще ѝ окаже атмосферата на планетата. Малкото останала енергия на “Магелан” ще бъде използвана за получаването на тези данни на Земята.
***
Венера може да е геологически жива
Пасадена, 11 април 2010 г. /БТА/ Учени от НАСА за първи път откриха ясни признаци за неотдавнашни потоци лава на Венера, които показват, че планетата може да е геологически жива, съобщи ЮПИ.
Сю Смрекар от Лабораторията за реактивни двигатели в Пасадена каза, че наблюденията показват, че вулкани на Венера са изригвали в периода от неколкостотин до 2,5 милиона години. Това означава, че Венера е сред малкото планети в Слънчевата система, които са били активни през последните 3 милиона години.
Доказателствата за потоците лава са от апарата "Венера експрес" на Европейската космическа агенция, който кръжи около планетата от 2006 г, както и от апарата "Магелан" на НАСА, обикалял Венера от 1990 г. до 1994 г.
Сравнително младите потоци лава са идентифицирани по начина, по който излъчват инфрачервени лъчи.
"Геоложката история на Венера е непозната - каза Смрекар - предишният космически апарат ни насочи към вулканична активност, но не знаехме колко отдавна е било това. Сега имаме силни доказателства на повърхността за неотдавнашни изригвания".
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".
***
Венера изглежда геологически активна
Санта Крус, 27 октомври 2010 г. /БТА/
Нови данни показват, че скритата от плътни облаци Венера, може да е геологически активна като Земята, а не отдавна мъртва като Марс, съобщи ЮПИ.
На повърхността на Венера са известни над 1000 вулкана, но специалистите отдавна търсят категорични доказателства, че планетата още е активна. Сега планетарни геолози обявиха, че са открили поток от лава, която може да е само на няколко десетки години. "Лавата, която изследвахме, изглежда много млада - тя още е топла отвътре" - каза Наталия Бондаренко от университета на Калифорния в Санта Крус.
Нейният екип анализира микровълнови данни, събрани от мисията на НАСА "Магелан" през 90-те години на миналия век. Тази сонда можеше да измерва идващата от планетата топлина, каквато се изпуска и от поток лава, който се охлажда.
В северното полукълбо на Венера екипът откри поток от лава, който е с 85 градуса Целзий по-топъл от очакваното. Ако потокът е на повече от век, той би се охладил достатъчно, за да не може сондата "Магелан" да измери допълнителна топлина.
Учените планират да разширят изследването си, за да търсят и други по-пресни потоци лава на Венера.
/ГИ/
news.modal.text
