Надпреварата между основните политически сили във Финландия преди парламентарните избори на 2 април се очертава като изключително оспорвана. Трите най-големи партии са в битка за първото място, като има голяма вероятност избирателите да решат страната им подобно на съседна Швеция да завие надясно.
В неделя финландските гласоподаватели ще отидат до урните, за да изберат нов състав на парламента, който ще излъчи новото правителство. Основната интрига е дали социалдемократите на премиера Сана Марин ще запазят властта си или ще отстъпят място на дясна управленска коалиция, която ще заеме по твърд курс по въпроси като миграцията и зеления преход.
Фаворит за спечелването на вота е опозиционната десноцентристка Национална коалиционна партия (НКП), която е подкрепяна от 19,8 процента от избирателите, показва излязлото вчера най-ново проучване на социологическата агенция „Кантар Публик“ по поръчка на изданието „Хелзингин саномат“, цитирано от Ройтерс.
Но това първо място, което социолозите отреждат на НКП, не може по никакъв начин да носи успокоение на десноцентристката формация, защото преднината ѝ пред управляващата Финландска социалдемократическа партия (ФСДП) и дясната националистическа формация „Финландците“ е по-малко от процент. Според изследването на „Кантар Публик“ ситуацията е доста интересна, тъй като ФСДП и националистите са с напълно изравнени позиции и еднаква подкрепа от по 19,2 на сто и за двете партии.
На последните избори преди четири години фискално консервативната НКП получи 17 процента от гласовете, а социалдемократите на Марин и „Финландците“ съответно 17,5 и 17,4 на сто.
Отличителен белег на финландския политически пейзаж е силната му фрагментация, за което доста показателен е фактът, че в сегашния парламент са представени цели десет партии. Подобна раздробеност подсказва, че съставянето на правителство след изборите в неделя вероятно ще бъде трудно и ще е плод на продължителни преговори за сформиране на управляваща коалиция, отбелязва Ройтерс.
ФСДП, която в момента управлява начело на петпартийна коалиция, залага в предизборната си кампания на обещанието да подобри обществените услуги и системата на здравеопазването, особено в по-отдалечените райони на Финландия.
Същевременно опозиционните лидери Петери Орпо от НКП и Рика Пура от „Финландците“ обвиняват Марин в прекалено големи публични харчове и призовават за политика на ограничаване на държавните разходи, за да бъде стабилизиран националният бюджет.
Предизборната надпревара минава под сянката и на миналогодишното решение на Финландия да скъса с дългогодишната си политика на неутралитет и да се присъедини към НАТО заради заплахата, която чувства от руската инвазия в Украйна, ход, в подкрепа на който има почти пълен политически консенсус. Турция и Унгария, единствените членки на алианса, които все още не са ратифицирали приемането на Хелзинки, дадоха сигнал, че възнамеряват да го направят в близките седмици.
Според анализатори изненадващият победител на изборите в неделя може да се окаже партия „Финландците“.
„Ако следващият премиер не е Сана Марин, е много вероятно приемникът ѝ да бъде друга жена – лидерът на „Финландците“ Рика Пура. Това ще бъде наистина доста интересна ситуация, защото една млада ляво мислеща жена ще бъде заменена на премиерския пост от друга млада, но дясно мислеща жена“, каза пред Би Би Си политическият коментатор Ян Ерола.
Въпросът е дали ако „Финландците“ спечелят, другите партии ще бъдат готови да работят с тях. Поради кампанията им против имиграцията социалдемократите ги нарекоха „откровено расистка партия“ и подобно на други две политически сили, обявиха, че няма да се коалират с тях. Не така стоят нещата с НКП, чийто лидер Орпо заяви, че ще преговаря с всички.
„Искаме рязко да намалим имиграцията“, каза 45-годишната Пура. Според нея вредата от имиграцията се състои в това, че социалната цена за нея се плаща от финландските данъкоплатци, въпреки че икономиката има нужда от работна ръка.
„Имиграционната политика, която Дания води от известно време и която Швеция възнамерява да възприеме при новото си дясно правителство, е близка до идеите на партия "Финландците", добави Пура и посочи, че иска да намали имиграцията от развиващите се страни извън Европейския съюз.
Тя подчерта, че ако партията ѝ дойде на власт след изборите, помощта за Украйна в конфликта с Русия ще продължи.
Друга основно послание на „Финландците“ е противопоставянето на зелената политика. „Според тях агресивното провеждане на зелена политика е елитарен подход, който е в ущърб на обикновения гражданин, особено сега, когато има спад в икономиката. Те залагат на страховете на хората от инфлацията и високите цени на енергията“, каза пред Би Би Си друг анализатор Емилия Палонен.
Финландия подобно на другите скандинавски страни е известна с щедрата си социална политика – за миналата година тя е похарчила 29 процента от брутния си вътрешен продукт за това перо. Но по време на пандемията държавният дълг нарасна, а след това заради войната на Русия срещу Украйна Хелзинки изтегли още заеми, за да инвестира в отбрана. Тези обстоятелства доведоха до това, че държавният дълг вече възлиза на 144 милиарда евро и бюджетът се нуждае от стабилизиране.
Освен Пура политически от това печели и 53-годишният лидер на НКП Орпо, който агитира, че социалната система на Финландия е застрашена. Той се опитва да представи партията си като по-фискално отговорна от левоцентристите и обвини Марин, че харчи твърде много; Орпо предлага като антикризисна мярка да се намалят данъците и да се орежат държавните разходи. Макар и да не е изключено да се стигне до коалиция между НКП и ФСДП, историята показва, че такава не можа да бъде сформирана след последните избори преди четири години, когато двете формации не успяха да се споразумеят помежду си.
Трийсет и седем годишната Марин си създаде образ на говореща откровено на хората модерна феминистка и стана най-популярният финландски политик на международната сцена, като рейтингът ѝ сред финландската общественост е висок. Но изтекъл миналата година в социалните мрежи видеозапис, на който тя буйно купонясва с приятели, ѝ навлече критики.
Тя е една от петте жени партийни лидери, съставили сегашното правителство на Финландия, което включва още формациите "Финландски център", Съюза на зелените, Съюза на левицата и Шведската народна партия (политическа сила, представляваща шведското малцинство във Финландия).
Марин се противопоставя на намеренията на опонентите си отдясно да орежат разходите в сфери като образованието и здравеопазването и ги определи като „лекарство, което не дава резултат“. Вместо това решението за запълването на дупките в бюджета според нея е в икономическия растеж и по-добрата събираемост на данъците.
Битката ѝ с опонентката ѝ от „Финландците“ Пура обаче ще бъде тежка, тъй като последната е определяна от анализаторите като много добър оратор, който се стреми да не говори като класически политик. Според социологическите проучвания националистите печелят младежкия вот, като немалка заслуга за това се отдава на навлизането на социалната мрежа „Тикток“ във финландската политика и умелото ѝ използване от националистите за агитация сред младите.
Но задачата на Пура при следизборните коалиционни преговори, ще бъде най-тежка поради нежеланието на някои партии да работят с нея, а при толкова фрагментиран политически пейзаж, в който никоя политическа сила не се очаква да събере повече от една пета от гласовете, неизбежно ще трябва да се търсят партньори.
Изповядващата консервативни ценности формация „Финландците“, известна в миналото под името „Истински финландци“, за пръв път стана част от управляваща коалиция в периода 2015 – 2017 г.
/ПТА/
news.modal.text
