site.btaЛичният несесер за пътувания на Стефан Стамболов и пиеса от румънски драматург, посветена на него, получи като дарение РИМ-Велико Търново

Личният козметичен несесер за пътувания на Стефан Стамболов и пиеса от румънски драматург, посветена на него, получи като дарение Регионалният исторически музей (РИМ) във Велико Търново. Те са съхранявани в продължение на над 60 години от председателя на Общобългарски комитет „Васил Левски“ Васил Василев и бяха дарени във връзка с отбелязването на 130 години от смъртта на големия български държавник и 30 години от издигането на първия негов паметник в България, намиращ се на Самоводската чаршия в родното му Велико Търново.

Несесерът е от кожа, включва бръснарски принадлежности и е подходящ за мъж, който се грижи за добрата си външност дори по време на пътувания, обясни Василев. Пиесата е в тетрадка с твърди корици и е ръчно написана с изящен калиграфски почерк през 1891 г. Озаглавена е „Убийството на Белчев“ и е посветена на министър-председателя Стамболов, като по думите на Василев е единствен екземпляр.

Василев смята, че РИМ в старата столица е мястото, където тези артефакти заслужават да бъдат изложени и съхранявани, за да могат повече хора да видят материална частица от този велик българин.

Правя това дарение с голямо удоволствие, защото Търново е велик град и неслучайно се казва Велико Търново. Това са неща, които са ми подарени лично от синовете на Стамболов – Константин и Стефан. Познавах ги много добре. Като младеж много се увличах по темата за Стамболов. Личността му ми беше много интересна, може би защото в онези години той беше низвергнат, понеже беше смятан за русофоб. Затова той беше колкото може повече отстраняван от националната ни история. Случи се така, че в апартамента, в който е била настанена жена му, заедно с четирите им деца, бе настанено семейството на мой съученик, чиито баща беше партиен функционер.

Тогава там живееха само двамата синове на Стамболов, чийто апартамент бе отнет и бяха оставени да живеят в една от стаите, разказа Василев. Отивайки да играе с приятеля си, той вижда на вратата табелката с името на Поликсени Стамболова, след което се запознава със синовете й. Следват дълги разкази за баща им, след които те му подаряват личния несесер на Стамболов и няколко книги. Така той ги съхранява над шест десетилетия, преди да ги дари на музея във Велико Търново.