site.btaАлександър Райчев-син изнася концерт в памет на своя баща

Александър Райчев-син изнася концерт в памет на своя баща
Александър Райчев-син изнася концерт в памет на своя баща

Александър Райчев-син изнася тази вечер концерт с пиано, електроника и мултимедия по случай 100-годишнината от рождението на своя баща. Събитието в камерната зала "България" е част от 53-ите "Софийски музикални седмици", съобщават от екипа на международния фестивал.

Включени са обичани творби на Александър Райчев-баща - пиеси из "Детски албум за пиано“ (1957), шест енигми из втори свитък на "Младежки албум за пиано“ (1959), както и първо изпълнение на транскрипция за соло пиано на "Партита меланхолика“ за струнен оркестър (1995).

Премиерно на българска сцена ще звучат и няколко опуса на Александър Райчев-син - "Между океаните“ (с мултимедия), Pluto, "Играта с мечтите“, Deep Blue One (семпли от Александър Райчев-баща), "Монолог“ и Carrousel.

Александър Райчев-син се интересува от различни музикални стилове, вдъхновява се от "Металика“, Жан-Мишел Жар и Вангелис. Като ученик свири на клавишни инструменти в няколко поп групи. След завършване на Националното музикално училище "Любомир Пипков“ в София учи пиано и композиция в Музикалния университет в Тросинген, а след това - в университета за музика и драма в Хановер.

Интензивната му творческа кариера включва концертни турнета в Япония, гастроли в САЩ, Бразилия, Италия и Испания, записи за американската компания Music Minus One, премиерни изпълнения като солист на Софийската филхармония. Носител е на награди от международни и национални конкурси, обявен е за музикант на годината от БНР радио през 2000 г. В творбите си търси нов стил, представящ връзката между класическата и поп музика в нова форма, връща се към музиката от XVII-XVIII век, където композиторът е и интерпретатор на собствените си произведения. Установяването му в Хамбург през 2005 г., сътрудничеството с Хамбургския планетариум и свързаното с това развитие на мултимедийни предавания с изображения и музика му помагат да постигне "художествено единение", посочва д-р Диана Данова-Дамянова, главен асистент в Института за изследване на изкуствата, БАН. 

Пак според нея в първия си авторски компактдиск Jahreszeiten изгражда мост между класическата и поп музика. Вдъхновен от традицията на старите майстори, но със звуците на настоящето, той развива своеобразен "неоромантизъм“ - силно емоционални клавирни звукови пейзажи, допълнени от електронни звуци. В следващия албум Postclassicalelektro пиано-електронният диалог е допълнен от струнен квартет, записан съвместно с продуцента Рик Джей Джордан. 

Едновременно с концертните си изяви, Александър Райчев-син работи и върху поръчкови композиции за театър и кино. Той е и музикален педагог.

Александър Райчев-баща (1922-2003) оставя ярка следа в българската музикална култура. След дипломирането си през 1947 г. в Държавната музикална академия с пиано и композиция при проф. Панчо Владигеров специализира в Унгария. В Музикалната академия "Ференц Лист”, в Будапеща, през 1949 и 1950 г. изучава композиция при Золтан Кодай и дирижиране при Янош Ференчик. Още като студент работи в музикалния отдел на радио "София". По-късно е диригент на оркестъра на Народния театър за младежта. От 1950 г. е преподавател, а от 1962 г. – професор по хармония и композиция в Държавната музикална академия, на която е и ректор в периода 1972­1979 г. Като преподавател изгражда своя композиционна школа.

В богатото му творчество се открояват три опери, радиоопера, два балета, оперета-ревю, детски оперетки, шест оратории, три кантати, литургия, шест симфонии, пет увертюри, концерти и други опуси за симфоничен, камерен и струнен оркестър, песни за глас и пиано, над 600 хорови и детски песни, музика към театрални постановки, документални и игрални фирми и др. За свои произведения многократно е награждаван, носител е на почетни звания, ордени и медали. 

Развива активна обществена дейност - четирикратно е избиран за народен представител. През 1990 г. е обявен за почетен член-академик на Кралската академия за наука и изящни изкуства в Брюксел (Белгия) и почетен член на Международната асоциация за съвременна музика в Баден-Баден (Германия). От 1980 до 1990 г. е председател на Съюза на българските композитори. Член е на Съюза на българските филмови дейци.

/ДД/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 08:00 на 06.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация