Финансирането и независимостта на обществените медии обсъдиха експерти в рамките на третия панел на конференцията „Европейският акт за свободата на медиите - рамка за независимост и плурализъм в Европейския съюз”. Тя се oрганизира от Съвета за електронни медии (СЕМ) и се проведе днес в столичния хотел „Милениум".
Модератор на дискусията бе председателят на СЕМ д-р Симона Велева, а участници в разговора бяха Анна Хаджиева, член на УС на Българското национално радио (БНР), Антон Андонов, член на УС на Българската национална телевизия (БНТ), преподавателят в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) гл. ас. д-р Илия Вълков и проф. д-р Борислав Градинаров от Института по философия и социология на Българската академия на науките (БАН).
„Темата за финансовата зависимост е пряко свързана с политическата и всяка друга зависимост. Как можем и можем ли със законодателство да преодолеем тези дефицити в нашата среда?", беше основният въпрос в дискусията, зададен от модератора д-р Симона Велева.
В отговор, д-р Илия Вълков каза, че „можем много неща да искаме да станат по-добре, особено ако вкараме и интегрираме в нашето законодателство директно от акта текстове, но накрая много зависи как ще прилагаме текстовете.
„Актът, поне както аз го чета отстрани, трябва да реши въпроса с финансирането за обществените медии, в частта му доколко могат да станат по-независими от политическо влияние през финансирането на обществените медии, националното радио и националната телевизия. С други думи, в края на всяка една календарна година, поне годините, в които се правеше редовно бюджет от октомври до края на ноември, генералните директори ходеха на крака пред министъра на финансите и го молеха за пари, да защитят своите програми и журналистите, които работят в обществените медии", обясни Вълков.
"В акта и неговите текстове се казва точно обратно, че не е редна тази практика - финансирането на обществените медии да зависи еднолично от финансовия министър или управляващото статукво на момента. То трябва да е независимо от различни политически кризи, които могат да настъпят, турбуленции, мнозинства в парламента, така че БНТ и БНР да бъдат независими от настроенията и в известен смисъл дори прищявките на определени политически лица", допълни той.
„Липсите на добро финансиране на БНТ и БНР водят до това, че двете медии стават неконкурентноспособни на пазара. Те все по-трудно издържат на конкуренцията на частните медии, започват да губят публика и аудитория и да нарушават дори лицензите и програмите, за които са одобрени ръководните тела на двете медии. Това какво значи? Ако липсват пари, и БНТ и БНР не могат да имат устойчиви политики за дигитализиране на съдържанието, за това то да достига до младата аудитория, защото в момента радиото все повече губи младата аудитория. Аудиторията на радиото е изключително застаряваща, над 40% от слушателите са над 65 години. Радиото не може да достигне директно до каналите, които използва младата аудитория и младите хора", уточни д-р Вълков
Той допълни, че недоброто финансиране може да „отвори вратата на търговията с влияние и по този начин да започне да се продава съдържание по един или друг начин, защото журналистите трябва все пак да се хранят."
Анна Хаджиева припомни, че „регламентът е с пряко действие и измененията в Закона за радиото и телевизията целят да го направят по-работещ."
„Ще се върна назад, когато през 1998 г. се създаде Законът за радиото и телевизията. Това е тялото, което е устройствено за БНР, за БНТ и за СЕМ. Оттогава то е променяно над 90 пъти. Тогава в Закона за радиото и телевизията съществуваха възможности да бъдат финансирани от фонд „Радио и телевизия", но този фонд така и не проработи и се тръгна на модела - пряка бюджетна субсидия, което е час програма, средни критерии, които са осреднени за час програма. Държи се и на качеството на програмата, и на техническите характеристики за изготвяне на програмата, и на наситеността на съдържание в тази програма. Конкретно за националното радио от 2009 г. бюджетът започва да се намалява", обясни Хаджиева.
„След 2009 г. час програма е намален със 114 лева, след което от 2013 до 2015 г. започва едно плавно увеличение на 195 лева, или общата субсидия след 2013 г. е нараснала само с 81 лева, което представлява 13% за период по-дълъг от 10 години", допълни тя.
„С тази бюджетна субсидия обаче се финансира само съдържанието, което подлежи на лицензиране, тоест линейното съдържание. Това са програмите „Хоризонт", "Христо Ботев", регионалните радиостанции и нищо за дигиталното присъствие на националното радио, което за последните години е направило изключително много, въпреки невъзможността и недостига на бюджетни средства, за да присъства във всички дигитални платформи. В момента предстои пускането на приложение на националното радио и нови пет сайта на радиото, включително с детско съдържание, което е част от мисията на националното радио, с новинарски сайтове, със съдържание, което наистина помага радиото да изпълнява обществените си функции и обществената си мисия. Ако ние не присъстваме дигитално, това значи, че губим аудитория и съответно не можем да изпълняваме мисията си", каза в обобщение Хаджиева.
Антон Андонов обясни как се финансират обществените медии и изрази мнение, че казусът има две страни.
„Има нещо, което се казва в доклад на Европейския съюз за радио и телевизия, че осреднената сметка на бюджетите на всички обществени телевизии води до това, че всеки европейски зрител дава на ден по 10 евроцента за програмата на обществените медии. Това означава, пренесено в България, че даваме 10 цента, за да гледаме БНТ и да слушаме БНР. Ясно е, че това не е достатъчно. По-лошото е, че в тази осреднена оценка се вземат предвид бюджетите на всички обществени телевизии и радиа в рамките на Европейския съюз за радио и телевизия, но бюджетите на БНР и на БНТ са едни от най-ниските. Тоест реално сумата и сметката при нас би била по-различна", обясни Андонов.
Той допълни, че „нормативът час програма е нещо, което за мен лично е направено, така да го кажем, малко наукообразно и той всъщност е изключително неработещ механизъм, защото сме виждали в години, в които, за да се напасне този критерий, всъщност се правят промени спрямо това колко държавата е готова да даде. Тоест, цялата сума на бюджета, която държавата може да даде, се разделя на съответните часове програма, които дали БНТ, дали БНР извежда и така се формира този норматив за час програма, което, от една страна, е несправедливо, а от друга страна, по същество е неработещо."
„От една страна, трябва да се намери правилният механизъм за финансиране, а от друга страна, този механизъм трябва да бъде транспониран така, че да отговаря на това, което регламентът изисква, да осигури някаква устойчивост, да не зависи от политическа конюнктура, да не зависи от ръководните органи на съответните медии, да не зависи от други обстоятелства, които могат да се случат. Намаляването на финансирането е проблем в цяла Европа. В България е още по-голям, защото неравенствата във финансирането водят до това, че ние не можем да реагираме технологически на предизвикателствата, които имаме в момента. Не можем да направим истински качествено развитие в дигитална среда, защото ако обществените медии заделят 1% от бюджета си за дигитално съдържание, това може да направи истинска качествена промяна в целия медиен пазар. Смятам и това, към което се стремим, и това, което е изискването към нас като обществени медии, ние да задаваме позитивния тон в медийния пазар. Ние да сме тези, които да правят качествените промени и в същото време да установяваме принципите за качествена журналистика", каза в обобщение Андонов.
Проф. Борислав Градинаров обясни, че „всъщност няма съвършена форма на финансиране, която да е оптимална от гледна точка на независимост, да гарантира финансова сигурност на медията и нейната електронна независимост."
„Всяка форма на финансиране е така или иначе зависима. Важното е от кого ще бъде независима. По отношение на фонда, знам много добре как през 2000 г. спорихме как да направим така, че той да проработи. Разни варианти предлагахме, законодателни инициативи и в края на краищата се оказа, че няма нито една, която да бъде приемлива за тогавашните законодатели. Сега е същата история", разказа Градинаров.
„В Европа има един модел на разделение на обществените медии и на частните. Този модел е уникален за Европа, той може би е нейна специфика, но той поражда и този проблем с финансирането, който имаме и у нас", каза в обобщение Градинаров.
/ВБ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
