Доматите са една от най-традиционните култури за България, а болестите, засягащи плодовете, са проблем на дневен ред за много земеделски производители. Една от новопоявилите се и вече често срещани зарази е вирусът на кафявото набраздяване по плодовете на доматите (ToBRFV). Той е особено опасен, тъй като веднъж появил се, може да намали добива до 70 процента. Неприятното при този вирус е, че унищожава всички заразени плодове, както и тези в радиус от 150 м, и всички трябва да бъдат изкоренени. За целта трябва да се използват устойчиви сортове домати, какъвто компанията "Синджента" съобщава, че е разработила.
Сортът, наречен "Баросор", е първият червен оранжериен домат в България с устойчивост на вируса на кафявото набраздяване по плодовете на доматите (ToBRFV). Той има силно растение с висок добивен потенциал и къси междувъзлия. Плодовете му имат наситен червен цвят, идеална форма и изравнени размери. Текстурата им е плътна и сочна, а липсата на зелен кочан прави впечатление и на потребителите.
За по-голяма сигурност "Баросор" притежава устойчивост на 5 вирусни заболявания, което включва бронзовост (TSWV), нематоди, фузариум, вертицилиум и листна плесен. Подходящ е за целогодишно отглеждане, както за първа, така и втора култура. "Баросор" вече е наличен в дистрибуторската мрежа за зеленчукови семена на Синджента и може да бъде поръчан за новия сезон.
Какво е вирус на кафявото набраздяване
От 2015 г. вирусът на кафявото набраздяване (ToBRFV) оказва отрицателно въздействие върху производството на домати в много страни по света, като всяка година се появяват повече случаи. Той е един от тобамовирусите, свързан тютюневата мозайка вирус (TMV), и доматената мозайка (ToMV). За него е известно, че разгражда широко разпространения ген Tm2-2 в доматите, който по принцип осигурява устойчивост на TMV и ToMV. Името му произлиза от кафявото набраздяване, което се наблюдава върху заразените плодове. Симптомите, причинени от вируса на кафявото набраздяване в доматите, са подобни на тези, причинени от други тобамовируси - мозайка върху листата, стесняване на листата, некроза на педикулата, чашките или дръжките и жълти петна по плодовете. Вирусът нанася трайни щети, включително деформация на плодовете, неравномерно узряване и лош търговски вид.
В повечето случаи е изключително трудно да се локализира наличието му просто чрез наблюдение. Като представител на тобамовирусите инфекциите при него също са латентни – без видими симптоми в началото. Има голям риск симптомите да се разгледат като PepMV или TSWV. Затова вирусът на кафявото набраздяване се диагностицира с точност само по лабораторен път – чрез PCR тест.
Това прави вирусът един от най-опасните, тъй като може да се засече, когато вече е заразил голяма част от плодовете. Проследявайки пътя на разпространяване на болестта, "Синджента" стига до заключения как би било оптимално да се подходи към заразата.
Как се разпространява вирусът
Като представител на тобамовирусите вирусът на кафявото набраздяване основно се пренася чрез контакт. Заразените растения и плодовете са основният фактор за разпространението на тобамовирусите върху новите култури. Може да се пренесе и чрез човешка ръка или чрез допир до контактни дрехи и инструменти. Вариант за предаване на близки разстояния има и от други растения преносители, например плодове, тютюн или декоративни растения. Вирусът може да "пропътува" и дълги разстояния чрез внос на заразени семена или чрез опрашване от насекоми. Дори едно инфектирано с кафяво набраздяване растение би могло да предизвика епидемия в оранжерията.
По отношение на устойчивостта вирусът на кафявото набраздяване е стабилен на променливи природни условия и със сравнително висока поносимост към горещина, което го прави труден за контролиране. Отличава се с висока устойчивост, тъй като запазва своята способност да заразява по няколко месеца дори в инертна среда.
Няма открито лечение, което да работи успешно. Единственият вариант да се минимизира рискът от пренасяне на кафяво набраздяване е чрез стриктно спазване на висока хигиена на ръцете, облеклото и инструментите, които са в контакт с растенията. Честата и детайлна проверка на всяко растение също е важна част от предотвратяването на евентуална епидемия. При забелязване на симптоми, следва да се отстранят всички растения в радиус от 1,5 м от заразеното растение, а съдовете и инструментите, с които са се отглеждали, трябва да преминат стерилизация.
/ИЦ/
news.modal.text
