Преподаватели, общественици, писатели и журналисти се включиха в среща-разговор в Пресклуба на БТА в Пловдив, посветена на 160-годишнината от рождението на Алеко Константинов. Инициативата на БТА "Алеко днес" е по идея на литературния историк доц. Йордан Ефтимов и предвижда серия от събития в пресклубовете на агенцията в цялата страна. През есента да бъде издаден сборник, в който 160 наши съвременници ще се включат с по 160 думи, посветени на личността, идеите и образите на Щастливеца.
Алеко Константинов позволява абсолютната свобода да мислите за каквото си искате, да осмисляте света. Бай Ганьо и Алеко не са просто присъствие в литературата, а присъствие в езика, в начина ни да мислим за света, да го изговаряме. Това каза доц. Живко Иванов, писател и преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Според него Алеко не е обикновена литературна фигура, а преди всичко е общественик, гражданин и много силен интелектуалец. „До Чикаго и назад“ не е пътепис, това е философски трактат на тема „Накъде върви светът“, посочи доцентът.
Иванов припомни думи на сръбския писател Йован Дучич, който казва: „Българите са много интересни хора. За да се роди пътепис, трябва да пътуват по двама. Единият пътува, а другият го ръчка да пише“. Според мен Алеко Константинов е от тези хора и дори мисля, че не е роден за писател, посочи Иванов. Според него той е бил подготвян за държавник, но тази кариера се прекъсва заради сблъсъка му със Захари Стоянов. Самият Алеко казва, че когато открива това свое поприще, нищо друго не го интересува, той е намерил себе си, каза още Иванов.
Преподаването на Алеко Константинов е важен и труден момент, защото в текстовете му има много видим документален пласт, за който учениците не са подготвени. При него трябва да се срещнат литературата и историята. Това коментира Шинка Дичева-Христозова, преподавател по български език и литература в ОМГ "Акад. Кирил Попов" - Пловдив. През 2016 година Христозова пише докторантура на тема „1894-1895 – отношения между литературното и политическото“, част от която е текстът „Бай Ганю“-или завръщането към родното като хипостаза на политическото“. По думите й Константинов започва да пише фейлетоните си след 11 септември 1894 година, когато се провеждат изборите в Свищов. Това е датата, която взривява публичното пространство и се ражда Алеко фейлетониста, коментира Христозова. Ако той беше избран за депутат, дали щяхме да имаме „По "изборите" в Свищов“, попита Дичева.
Стъпката напред в новите учебни програми е задаването на фокус върху два текста от втората част от книгата „Бай Ганьо се върна от Европа“ и „Бай Ганьо журналист“, смята Цветелина Драганова, преподавател по български език и литература в Езикова гимназия "Пловдив". По думите й Алеко е шанс, изпитание, отговорност, радост и всички ние сме длъжници.
Смехът в първата и втората част на „Бай Ганьо“ се променя. В първата хуморът е по-ведър, а във втората започва да става по-саркастичен. Това коментира Петър Краевски, преподавател по английска и американска литература в Езикова гимназия "Пловдив" и писател. По думите му това е хуморът на човека, който знае, че сатирата не трябва да унижава, а да подсказва, че вече си бил унизен. Алеко, като че ли иска да ни покаже, че трябва да бягаме от крайностите на балканския манталитет, но и да не забравяме, че си оставаме балкански хора, каза Краевски. Според него при Алеко хуморът е естествен, не е натрапен, не е на всяка цена и за това той се чете леко и приятно.
Това, което най-много се свързва с творчеството на Алеко Константинов, е „Бай Ганьо“ и за мен това е най-подлежащата на дописване българска книга, най-отворената, коментира писателят и журналист Антон Баев. По думите му това се дължи на факта, че тази книга е свързана с журналистиката и е създадена по вестниците. Тя свършва с думите „Прощавай, не е за чудо пак да се срещнем“. Това са пророчески думи, защото ние непрекъснато се срещаме с този флуиден образ, който изгражда Алеко, посочи Баев. Според него книгата е трудно разбираема от чужденци, защото е изградена изцяло на българска основа.
Това, което на всяка цена трябва да припомняме непрекъснато е, че Алеко, за когото в наши дни нямаме никакво съмнение, че спокойно стои сред класиците като Иван Вазов или Стоян Михайловски, не е имал щастлива съдба като автор приживе, коментира Йордан Ефтимов. По думите му неговите популярни текстове са написани на една доста млада възраст. 34 години не е възрастта, в която смятаме, че един писател е написал най-значимите си текстове, отбеляза Ефтимов.
Следващата среща-разговор във връзка с инициативата на БТА „Алеко днес“ ще се проведе утре в Пресклуба на БТА в Пазарджик.
