site.btaМладежи и институции обсъждаха как ще се отрази еврозоната на бъдещето в България в дискусия на Икономическия и социален съвет

Младежи, номинирани от организациите – членове на Икономическия и социален съвет участваха в симулация на пленарна сесия на Съвета. Дискусията „Какъв ще бъде ефектът от влизането на България в еврозоната върху младите хора?“ постави на фокус основни аспекти като образованието, доходите и възможностите за работа. Събитието беше посветено на перспективите пред тях при въвеждането на еврото в България и с него ИСС отбеляза Деня на Европа. 

Младежите имаха възможност да дават мнение, да задават въпроси по темата на членовете на ИСС, представители на институциите и водещи експерти и да влизат в дискусия по подобие на сесия на ИСС, в който трите групи - работодатели, синдикати и граждански организации, постигат консенсус по важни икономически и социални теми. 

Събитието е част от Комуникационната кампания за въвеждане на еврото в Република България. 

В дискусионния панел взеха участие Председателският съвет и членове на ИСС и официални гости. Сред тях бяха заместник-министърът на финансите Методи Методиев, подуправителят на БНБ Петър Чобанов и председателят на КЗП Мария Филипова. Представителите на институциите подчертаха ползотворната работа на ИСС по темите, свързани с еврозоната и поздравиха Съвета за навременния и интересен формат на дискусията. 

В рамките на дискусията бяха зададени различни въпроси, засягащи необходимостта от мерки за повишаване на финансовата грамотност сред младите, за по-голяма ангажираност в процесите и усилия за изграждане на доверие в институциите и Европейския съюз.

„За ИСС, който изразява общата позиция на българския бизнес, синдикати и граждански организации, темата за еврозоната винаги е била приоритетна. Това е последната стъпка, която трябва да извървим, за да станем пълноправни членове на всички функциониращи механизми на ЕС и в частта с вземането на решения. Със своите актове, но и с личния принос на всеки свой член, ИСС изцяло е подкрепял усилията на правителството в тази посока. Това е причината активно да се включим в комуникационната кампания за популяризиране на еврозоната“, посочи председателят на ИСС Зорница Русинова. Тя призова младежите да бъдат активни по отношение на информирането за положителния ефект за страната от предстоящия процес, както и да подкрепят възрастните хора, за които наглед лесна задача като обменянето на парите, би била предизвикателство. 

„Работниците са „За“ еврото. Ние смятаме, че ползите от присъединяването към еврозоната са по много линии – например ръст на доходите, повишаване на кредитния рейтинг, преструктуриране на секторите с по-висока добавена стойност и много други. Така например номиналният ръст на заплатите в Латвия е 80%, в Естония е 110%, а в Литва е 120%“, заяви Пламен Димитров, заместник-председател на ИСС от групата на синдикатите. Според него комуникационната кампания трябва да гарантира, че уязвими групи като възрастните хора и населението в отдалечените места, няма да бъдат манипулирани и заблуждавани. 

Да сме скептични, но не и страхливи, призова заместник-председателят на ИСС от групата на гражданските организации Богомил Николов. 

„Страните, които вече са се присъединили към еврозоната като Литва, Латвия, Естония, отбелязват ръст в подкрепата към този процес по данни от 2024 г. Убеден съм, че нивото на подкрепата в България също ще се увеличи. Няма държава, в която гражданите да съжаляват, че са направили тази стъпка. Навсякъде има трудности и спекулации, но въпросът е да се устои на тях. Хората трябва да бъдат най-големият контрольор и да подават сигнали за нередности“.

„Бизнесът в България много отдавна е готов за приемането на еврото, 52% от българските предприятия го подкрепят. Няма нищо страшно в този процес и няма причина нито бизнеса, нито гражданите, да се притесняват. Трябва обаче да се обясни какво предстои да се свърши преди това“, посочи и Станислав Попдончев, председател на Комисията по икономическа политика и представляващ група Работодатели. 

Генерираните идеи и автентичната младежка гледна точка ще обогатят работата на Съвета в предстоящите му дейности, свързани с темата за присъединяването на България към еврозоната. Те ще предоставят както конкретни предложения за действие в комуникацията, така и по-широк контекст за разбиране на въздействието върху младото поколение.