site.btaВъпроси за банковите кредити и счетоводните документи след приемането на еврото отправиха граждани към представители на КЗП и НАП на среща в Бяла

Въпроси за лихвения процент на банковите кредити, касовата наличност в лева и евро през януари 2026 г. и изготвянето на счетоводни документи и данъчни декларации зададоха граждани на представителите от Комисията за защита на потребителите (КЗП) и на Националната агенция за приходите (НАП) по време на среща в град Бяла, област Русе. 

Събитието е част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България и се състоя в сградата на народно читалище "Трудолюбие 1884". В него се включиха главен инспектор Павел Кръстев от териториалния отдел на КЗП в Русе, както и Йордан Йорданов, директор на офиса на НАП в Русе.

Информационната среща продължи около 50 минути. На нея присъстваха трийсетина души, сред които представители на местни институции и търговци.

Един от зададените въпроси беше свързан с това как ще бъде променен лихвеният процент по банковите кредити след приемането на еврото у нас от 1 януари 2026 година. Кръстев отговори, че трябва да се четат внимателно договорите с банките. 

Въпрос беше зададен и с дейността на търговските обекти - възможността за връщане на ресто в лева и евро през януари 2026 г., когато е двойното обращение на двете валути, и проверката на касовата наличност. Кръстев обясни, че двете валути през януари 2026 г. ще бъдат в една каса. При плащане в брой рестото трябва да се връща в евро. В случай, че нямат наличност в евро, търговците ще могат да връщат рестото в левове. 

Друг въпрос бе свързан с това дали цената в лева или в евро да бъде на първо място на етикета на дадена стока или услуга. Кръстев отговори, че подобно изискване няма. "В периода до 8 август 2026 г. търговците са длъжни да посочват цените едновременно в лева и в евро. Те трябва да са в непосредствена близост, да са изписани с еднакъв размер на шрифта. Ако бъдат обявени намаления на цените на дадени стоки, то новата цена задължително се обявява в лева и в евро, а старата може да е само в официалната парична единица на страната в съответния период", обясни Кръстев.

Въпрос бе зададен и за изготвянето на годишните финансови отчети и подаването на данъчни декларации за 2025 година. Йордан Йорданов отговори, че те се изготвят в лева. 

В края на срещата секретарят на Община Бяла Милена Пачелиева предложи подобни срещи да се организират и в малките населени места, където живеят предимно възрастни хора, които имат по-малък достъп до информация. 

Заместник-кметът на Бяла Евгени Димов допълни, че възрастните хора вярват в държавата и когато представител на институция им обясни какво предстои, за тях това ще бъде полезно. 

Павел Кръстев коментира след срещата, че би искал активността да бъде по-голяма по време на тези събития. "В тази връзка бе направено и предложение подобна информационна кампания да се организира и в малките населени места", каза още Кръстев. 

Той обясни, че наблюденията му от срещите досега в различни населени места показват, че единственото притеснение от страна на потребителите е дали цените на стоките ще се повишат след приемането на еврото у нас. 

"Смятам, че това притеснение е неоснователно. Процесът по приемане на еврото у нас не би трябвало да доведе до повишаване на цените на стоките и услугите", каза Кръстев. Той коментира, че в последно време не е имало запитване от страна на търговци как да управляват етикетирането на стоките и услугите. "Последните две седмици не сме получавали и сигнали от страна на граждани, че в определен търговски обект цените са изчислени неправилно. Те са достатъчно активни и проверяват това", каза Кръстев. 

Директорът на офиса на НАП в Русе Йордан Йорданов коментира, че след 8 октомври тази година ще се налагат санкции на търговците. Той посочи, че глобите за икономически необосновано увеличение на цените на стоките и услугите са в размер от 1000 до 10 000 лева или имуществена санкция от 5000 лева до 100 000 лева. Размерът се определя от административно-наказващия орган, като се отчитат тежестта, продължителността и последиците от нарушението.

За непредоставяне на поисканата информация при извършване на проверка санкцията варира от 1000 до 5000 лева, а имуществената санкция е от 5000 до 100 000 лева.